№ 49770
гр. София, 03.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:*****
като разгледа докладваното от ***** Частно гражданско дело №
20241110154335 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба длъжника с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК за допълване в
частта за разноските на постановеното по делото определение от 24.06.2025г., с което
издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение е обезсилена поради
непредявяване в установения в нормата на чл. 415, ал. 4 ГПК едномесечен срок на иск за
установяване на вземанията по заповедта, оспорени с подаденото по реда на чл. 414, ал. 1
ГПК възражение от името на длъжника, като в полза на последния бъде присъдено
заплатеното на адвоката му възнаграждение от 690.00 лева.
В законоустановения едноседмичен срок по делото е постъпил отговор на молбата с
правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, с който е изразено становище за прекомерност на
претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар.
Съдът намира искането за допълване на определението от 24.06.2025г. в частта за
разноските за процесуално допустимо- заявено е в законоустановения срок (едноседмичен за
обжалване на определението) от лице с правен интерес да иска допълването на акта в
съответната част.
Разгледано по същество, искането е основателно.
Действително, от името на длъжника своевременно- с подаденото възражение по чл.
414, ал. 1 ГПК, е претендирано присъждане на разноски за настоящото производство, като са
представени доказателства за реалното заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на
690.00 лева- договор за правна защита и съдействие с отбелязване в същия, че посочената
сума е заплатена в брой в полза на адвоката.
Същевременно, съдът намира за основателно и своевременно заявеното от името на
заявителя възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендирания от длъжника
адвокатски хонорар.
В тази връзка следва да се изясни, че справедливият и обоснован размер на
възнаграждението се определя от една страна от защитавания интерес, а от друга - от
фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа. Макар и
разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗА да препраща към размерите, определени съобразно
Наредба № 1/2004 г. МРАВ, настоящият съдебен състав приема, че определените по
правилата на тази наредба възнаграждения единствено в зависимост от материалния интерес
невинаги са справедливи и обосновани, ако не се отчитат действителните фактическата и
1
правна сложност на делото и извършената от адвоката работа, поради което прилагането
единствено на разпоредбите на приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1/9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения би довело до несъответствие
между размера на възнаграждението и положените от адвоката процесуални усилия.
В този смисъл е разрешението в т. 41 (въпрос първи) от решение на Съда на
Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, в което се приема, че чл. 101, §. 1
ДФЕС, вр. чл. 4, §. 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, §. 1,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по
отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение. Следователно, приетата въз основа на уредената в чл. 36, ал. 2 ЗА законова
делегация от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация на адвокатите в
Република България Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (с
предишно наименование Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения) не обвързва съда при определяне на съответното на действително
положените процесуални усилия по делото адвокатско възнаграждение- в този смисъл
Определение № 150 от 16.01.2025 г. на ВКС по ч. т. д. № 2767/2024 г., II т. о., ТК.
С оглед на тези разяснения и като съобрази материалния интерес по делото, предмета
на същото, конкретно извършената от адвоката на длъжника работа, както и че се касае за
осъществена в хода на заповедно производство защита, изчерпваща се с подаване на
възражение по чл. 414 ГПК по утвърден образец, изискващо единствено попълване на
индивидуализиращите данни на длъжника и евентуално на пълномощника му, без
задължение за обосноваване на възраженията срещу дължимостта на вземанията по
заповедта, съдът намира, че заплатеното от длъжника и претендирано за възстановяване в
настоящия процес адвокатско възнаграждение от 690.00 лева се явява необосновано
завишено, а с това и несъответно на общите критерии, предвидени в нормата на чл. 36, ал. 2
ЗА и приложими при определяне на размера на следващото се на адвоката възнаграждение.
Поради това и като съобрази конкретиката на заповедното производство- материалния
интерес по делото, липсата на каквато и да е фактическа и/или правна сложност на същото,
обема и естеството на извършените от името на длъжника процесуални действия, съдът
намира, че справедливият и обоснован по смисъла на нормата на чл. 36, ал. 2 ЗА размер на
адвокатското възнаграждение за процесуално представителство на длъжника в заповедното
производство възлиза на сумата от общо 200.00 лева. Настоящият съдебен състав приема, че
няма обективно основание да бъде определян по- висок размер на възнаграждението за този
етап от производството. Адвокатското възнаграждение цели да възмезди труда на адвоката
за предоставената адекватна и добросъвестна правна защита, а не да служи като средство за
неоснователно обогатяване. В този смисъл по същество са определение № 3262 от
10.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3474/2017 г. на САС, определение № 3224/05.03.2024г. по ч. гр.
дело № 13522/2023г. по описа на СГС, определение № 4246/25.03.2024г. по ч. гр. дело №
13790/2023г. по описа на СГС, определение № 2773/26.02.2024г. по ч. гр. дело №
14450/2023г. по описа на СГС.
С оглед на това определението, чието допълване по реда на чл. 248 ГПК се иска, следва
да бъде допълнено в частта за разноските, като в полза на длъжника бъде присъдена сумата
от 200.00 лева.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ДОПЪЛВА постановеното по делото определение № 27362/24.06.2025г. в частта за
разноските, като ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК ******, да заплати на Е. Д. Г., ЕГН
**********, сумата от 200.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
настоящото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис от него на страните - арг. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3