Присъда по дело №401/2024 на Районен съд - Сливен

М О Т И В И по НОХД № 401/2024 г. на СлРС.

РП – гр.С. е внесла обвинителен акт против подсъдимия И. Б. И. за
извършено от него престъпление по чл.198 ал.1 от НК
Производството се движи по реда на Глава 27 от НПК. Съдът след
като изслуша становището на защитника и на самия подсъдим и след като
установи, че неговите самопризнания се подкрепят от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, премина към процедурата по чл.
371, т.2 от НПК.
В с.з. представителят на РП – С. поддържа обвинението така, както е
предявено. Пледира за наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК,
предвид чистото му съдебно минало и процесуалното поведение на
подсъдимия като предлага наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една
година, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за
изпитателен срок от три години.
В с.з. подсъдимия, редовно призован се явява лично и с процесуален
представител. Признава се за виновен и дава съгласието си делото да се
разгледа по реда на глава 27 от НПК, в хипотезата на чл. 371,т.2 от НПК, а
именно признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
Защитникът му не оспорва фактическата обстановка по обвинителния акт и
правната квалификация, и също изразява съгласието си делото да се гледа по
реда на глава 27 НПК.
Процесуалния представител на подсъдимия предлага наказанието,
което да се наложи по вид и размер какъвто е предложен от представителя
на РП- С. наказание. Счита го за справедливо с оглед извършеното деяние
като заявява,че наказание в този му вид би постигнало в най-голяма степен
генералната и личната превенция спрямо извършителя.
От събраните по делото доказателства съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Свидетелката А. Т. М. живеела със семейството си на административен
адрес с. Т., общ. С., ул.“ ........ Жената имала трима сина, св. Т. Б. И. на 19
години, обв. И. Б. И. и най-малкото и дете - момче на 9 години.
Подс. И. Б. И. живеел на съпружески начала със св. А.Д.А. в отделна
къща на същият административен адрес.Подс. И. И. употребявал наркотични
вещества, което станало известно на неговите родители от преди година,
когато той променил поведението си.
През месец януари 2024год. съпруга на св. А. М. и баща на подсъдимия
бил извън страната.
На 16.01.2024год. вечерта, около 21.00ч. св. А. М. била в една от стаите
на дома си, заедно със сина си св. Т. И., снаха си св. А.А. и двете деца на
1

последната, които били съответно на 5 и 4 годишна възраст. По същото време
И. И. се намирал в съседна стая, в която почивал.
Докато приготвяли масата за вечеря, св. А. М. казала, че през деня след
направените разходи за домакинството и останали 80 лв., които ще раздели
между св. Т. И. и св. А.А., за да имат пари за седмицата.Този разговор бил чут
от И. и той влязъл в стаята, за да й поиска обяснение за похарчените пари.
Докато св. А. М. обяснявала спокойно, какви пари за какво е похарчила
и че остатъка ще раздели между снаха си и другия син, защото работят тя
извадила сумата от 80 лева. Подала четиридесет от тях на сина си св. Т. И. и
той ги взел. В момента, в който се насочила към снаха си и подала другите
четиридесет лева, подсъдимият посегнал да ги вземе от ръцете и, но не успял,
тъй като св. А. М. дръпнала ръката си назад. Тогава И. се разкрещял, че
парите са техни, а майка му отговорила, че ще даде парите на снаха си и
другия си син, защото само те работили. Казала му да се маха от стаята и че
няма право на тези пари. В този момент подсъдимият И. Б. И. ударил с
юмрука на едната си ръка майка си в областта на лицето, а с другата
дръпнал от ръката й сумата от 40 лв. След това избягал навън и се върнал в
къщата на следващата сутрин, като не дал никакви обяснения за постъпката
си.
Видно от назначената по делото съдебна експертиза вследствие на удара
в лицето, св. А. М. получела телесно увреждане изпълващо
медикобиологичния характер на „временно разстройство на здравето,
неопасно за живота“, т.е. разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
въз основа на направените от подсъдимия самопризнания и събраните в
хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства взети
в тяхната съвкупност и поотделно, тъй като те са безпротиворечиви и се
намират в отношение на пълно покрИ.е и допълване.
Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на досъдебното
производство свидетели, приобщени по съответния процесуален ред , именно
свидетелите: Ал. М.-л.19. Т. И.-л.20; А.А. - л.22.
Съдът кредитира и обясненията на подсъдимия дадени от него в хода
на досъдебното производство, като на основание чл. 372, ал. 4 от НПК ги
приобщава към доказателствата по делото, тъй като подсъдимият признава
вината си и изразява съгласие да не се събират доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът по реда на чл. 283 от НПК присъедини към доказателствата по делото и
всички писмени материали, приложени към дознанието и в частност
свидетелство за съдимост - л. 24; ДСМП - л.27, характеристична справка -
л.26.
Дава вяра на заключението на ВЛ по назначената в хода на
2

досъдебното производство експертиза.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна,
съдът изведе следните правни изводи:
С деянието си подсъдимия И. Б. И. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 198 ал.1 от НК, тъй като
на 16.01.2024г. в с. Т., общ.С. отнел чужди движими вещи - парична сумата
от 40 лева, от владението на А. Т. М., с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това сила, чрез нанасяне удар с юмрук в лицето и.
Обвиняемият И. Б. И. е пълнолетно лице, притежаващо нормална
психика, не е страдал от психическо заболяване към момента на извършване
на деянието, могъл е да разбира свойството и значението на постъпките си и
да ги ръководи, да ги насочва съобразно осъзнатото тяхно свойство и
значение.
По делото е безспорно установен механизма на деянието и авторството
на същото.
Установено е, че на 16.01.2024г. под формата на сила, упражнена
спрямо своята майка св. А. Т. М., изразяваща се в издърпване от ръцете и на
паричната сума от 40 лв., и нанасяне на юмрук в лицето и подсъдимият е
отнел посочената сума. Така установените два акта, а именно употреба на
сила и отнемане на вещите от владение на пострадалата с намерение за
противозаконното им присвояване неразривната си връзка съставляват
особеностите от обективна страна на престъплението грабеж по чл. 198, ал.1
от НК.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, обективиран
във взетото решение за неговото осъществяване, като подсъдимият е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и искал настъпването
на общественоопасните последици.
Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението, съдът
намира в ниската правна култура на подсъдимия и стремежа му за
облагодетелствуване по незаконен ред както и в слабите му морално
волеви задръжки.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да
наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с всички индивидуализиращи
вината обстоятелства.
Като смекчаващи вината обстоятелства, съдът отчете оказаното от
подсъдимия съдействие на разследващите органи и добро процесуално
поведение .
Съдът не отчете отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.
Ръководен от тези изводи и като взе предвид целите на индивидуалната
и генерална превенция, съдът сметна, че на подсъдимия И. Б. И. за
извършеното от него престъпление по чл.198, ал.1от НК, следва да бъде
3

определено наказание при условията на чл. 58а, ал.4 във връзка с чл. 55, ал.
1. т.1 от НК, а именно наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от
ЕДНА ГОДИНА, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК следва да
се отложи за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в
присъдата в сила.
По правилата на процеса, съдът осъди подсъдимия И. Б. И. да заплати
направените по делото разноски в размер на 643.77 лева, в полза на бюджета
на държавата по сметка на ОДМВР – С..
Съдът прие така наложеното наказание за максимално справедливо
и отговарящо в максимална степен, както на обществената опасност на
деянието и извършителя, така и на целите и задачите на наказанието.
Ръководен от изложените съображения съдът постанови присъдата
си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

Номер на акта:	92
Дата:	18 юни 2024 г. (в сила от 4 юли 2024 г.)
Съдия:	Светлана Кирилова Димова

Дело:	20242230200401
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	20 март 2024 г.

Присъда по дело №401/2024 на Районен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите