Определение по дело №425/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.396 ал.1 ГПК във вр. с чл.274, ал.1, т.2 ГПК и е образувано по частна жалба на Р. Г. Д. с ЕГН [ЕГН] и З. К. Д. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], бул.”С.” № , насочена против определение № 1797/25.07.2014 г. по гр. д. № 305/2014 г. по описа на РС Сандански, с което е ДОПУСНАТО обезпечение на иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от К. С. К. с ЕГН [ЕГН] и Й. Н. К. с ЕГН [ЕГН]и двамата от [населено място], ул.”С. в.” № ет. срещу частните жалбоподатели, за установяване, че правото на ползване на ответниците върху процесния имот е погасено по давност, чрез налагане на обезпечителната мярка спиране на изпълнението по изпълнително дело № 335/ 2014 година по описа на ЧСИ с рег. № 796 Ш. Д. за принудително предаване на владението на 1 / 2 (една втора) идеална част, обособена в самостоятелно жилище, състоящо се от три стаи, коридор, баня с тоалетна в южната част на трети жилищен етаж с идентификатор на етажа 65334.3012835.10.9, находящ се в сграда № 10, разпололожена в имот с идентификатор 65334.301.2835, със застроена площ от 130 кв.м., при съседи: самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта: с идентификатор 65334.301.2835.10.8, над обекта : с идентификатор: 65334.301.2835.12 и 65334.301.2835.10.13, ведно с прилежащи части – мазе № 3 с площ от 10,52 кв.м. и склад (задгаражно помещение) с идентификатор 65334.301.6 с площ от 11,68 кв.м., при съседи: самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 65334.301.2835.10.5 под обекта: - няма и над обекта: имот с идентификатор 65334.301.10.7 и с административен арес на имота – [населено място], ул.”С.в.” №, [жилищен адрес] при определена парична гаранция в размер на 1 750 (хиляда седемстотин и петдесет) лева, вносима от ищците по първоинстанционното дело.

В жалбата са релевирани доводи за недопустимост и такива за неправилност на атакуваното определение. Иска се от ОС - да обезсили атакуваното определение или да го отмени като незаконосъобразно.

Ответниците по частната жалба – К. К. и Й. К. са депозирали писмен отговор в законовия срок. Изразяват становище за неоснователност на частната жалба. Желаят, въззивният съд да я остави без уважение.

Благоевградският окръжен съд, в решаващия състав, като взе предвид данните по първоинстанционното дело и доводите на жалбоподателя, намира следното:

Жалбата, инициирала настоящото производство е процесуално допустима – депозирана от надлежно легитимирана страна – ответник по предявен иск в срока по чл.396, ал.1 ГПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261, във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, по следните съображения:

На 30.04.2014 година Окръжен съд Благоевград издал изпълнителен лист по в. гр.д. № 185/ 2014 година, с което осъдил ищците по делото К. К. и Й. К. да предадат на З. К. Д. и Р. Г. Д. и двамата от [населено място], общ. С. владението на 1 / 2 ид. част обособена в самостоятелно жилище, състоящо се от три стаи, коридор, баня с тоалетна в южната част на трети жилище етаж с идентификатор на етажа 65334.3012835.10.9, находящ се в сграда № 10, разпололожена в имот с идентификатор 65334.301.2835, със застроена площ от 130 кв.м., при съседи: самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта: с идентификатор 65334.301.2835.10.8, над обекта : с идентификатор: 65334.301.2835.12 и 65334.301.2835.10.13, ведно с прилежащи части – мазе № 3 с площ от 10,52 кв.м. и склад (задгаражно помещение) с идентификатор 65334.301.6 с площ от 11,68 кв.м., при съседи: самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 65334.301.2835.10.5 под обекта: - няма и над обекта: имот с идентификатор 65334.301.10.7 и с административен арес на имота – [населено място], ул.”С. в.” № , [жилищен адрес]. Въз основа на този изпълнителен лист срещу ищците по делото било обръзувано изпълнително дело № 335/ 2014 година по описа на ЧСИ с рег. № 796 от регистъра на нотариалната камара. На ищеца, от ЧСИ била връчена покана за доброволно изпълнение, в която му бил даден двуседмичен срок за доброволно предаване на владението на имота, в противен случай принудителното изпълнение било насрочено за 04.08.2014 година от 11,00 часа.

Касае се в случая за невлязло в сила въззивно осъдително решение, чието изпълнение не е спряно с нарочен акт по чл. 282 ГПК.

Междувременно, длъжниците в изпълнителното производство, предявили срещу взискателите отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ищците твърдят, че са собственици на 1 / 2 идеална част от трети жилищен етаж от сграда, построена върху държавно място “Блок 13” в кв. 168 по регулационния план на [населено място], при граници: улица, вход Б и държавно място със застроена площ на етажа от 130 кв.м., състоящ се от две спални, детска, дневна, столова, кухня и сервизни помещения: Гараж № 1 от 13, 90 кв.м., при съседи на гаража: улица, гараж № 2, И. Х., стълбище и коридор; задгаражно помещение № 3 от 11,68 кв.м., при съседи: държавно място, вход Б, коридор, задгаражно помещение № 2 на К. Д., Мазе № 2 от 6,13 кв.м., при съседи: мазе № 3, коридор, мазе № 1 на иван Х. и държавно място; мазе № 3 от 10, 52 кв.м., при съдени: собствено мазе № 2, коридор, вход Б и държавно място, ведно с 1 / 3 иидеална част от общите части на сградата. Ищците твърдят, че съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], описаният имот е с идентификатор 65334.3012835.10.9, находящ се в сграда № 10, разположена в имот с идентификатор 65334.301.2835 със застроена площ от 130 кв.м.. Сочат, че целият трети жилищен етаж е бил собственост на ответниците, които с нотариален акт № 192, том първи, дело № 263/ 1991 година на РС-Сандански са го подарили на своите синове Б. Р. Д. и Й. Р. Д.. Твърдят, че дарението е било извършено под условие: двамата дарители да си запазят правото на ползване на целия имот до края на живота си. Навеждат доводи, че от извършване на дарението до момента ответниците не са упражнявали правото си на ползване върху имота, учредено в тяхна полза, поради което на основание чл. 59, ал. 3 от ЗС, това право се е погасило по давност далече преди ищците да придобият правото на собственост върху 1 / 2 идеална част от имота. Ищците сочат, че през 2012 година ответниците по делото са предявили срещу тях иск с правно осонвание чл. 108 от ЗС, във връзка с чл. 111 и чл. 56 от ЗС за предаване на владението върху 1 / 2 идеална част от имота. Ищците твърдят още, че за тях е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск и искат от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на тях – ищците, че ответниците не са носители на правото на ползване върху 1 / 2 идеална част от трети жилищен етаж от сграда, построена върху държавно място “Блок 13” в кв. 168 по регулационния план на [населено място], при граници: улица, вход Б и държавно място със застроена площ на етажа от 130 кв.м., състоящ се от две спални, детска, дневна, столова, кухня и сервизни помещения: Гараж № 1 от 13, 90 кв.м., при съседи на гаража: улица, гараж № 2, И. Х., стълбище и коридор; задгаражно помещение № 3 от 11,68 кв.м., при съседи: държавно място, вход Б, коридор, задгаражно помещение № 2 на К. Д., Мазе № 2 от 6,13 кв.м., при съседи: мазе № 3, коридор, мазе № 1 на иван Х. и държавно място; вазе № 3 от 10, 52 кв.м., при съдени: собствено мазе № 2, коридор, вход Б и държавно място, ведно с 1 / 3 иидеална част от общите части на сградата.

Препис от исковата молба е връчен на ответниците и същите са подали отговор, с който оспорват иска изцяло. Твърдят, че правото им на ползване не е погасено, тъй като давностният срок е започнал да тече не от деня на учредяване на правото, а от деня в който ползвателят е получил възможността да започне упражняването на правото върху обременения имот. Навеждат доводи, че чак през есента на 2002 година на третия етаж са били обособени две отделни жилища и ползването на имота е станало възможно и че от този момент са започнали упражняването на правото си на ползване, чрез отдаването на имота под наем точно на ищците по делото. Твърдят още, че след изтичането на срока на наемния договор са поискали от ищците да им предадат ползването на имота, но това не било сторено, поради което предявили срещу тях иск, по който било образувано гр. дело № 1151/ 2012 година. Сочат, че по това дело съдът постановил решение, с което осъдил ищците да им предадат владението на 1 / 2 идеална част от имота. На следващо място твърдят, че на 02.09.2008 година, когато ищецът К. К. е станал собственик на имота, чрез приемане на дарението извършено от техния син Б. Д., надареният е знаел и е приел, че дарението е с тежест – със запазване на правото им на ползване на имота. Твърдят, че към онзи момент ищецът е признал правото им на ползване и не може да се позовава на погасителна давност преди тази дата.

Преди първото съдебно заседание ищците са депозирали молба, в която сочат, че ответниците са се снабдили с изпълнителен лист срещу тях по гр. дело № 1151/ 2012 година на Санданския РС за предаване на владението на 1/2 ид. част от имота. Сочат, че са получили покана за добровлоно изпълнение от ЧСИ с рег. № 796 по изпълнително дело № 335/ 2014 година и че въводът във владение е насрочен за 04.08.2014 година. Твърдят, че ако взискателите – ответници по делото бъдат въведени във владение на имота ще се обезмисли осъществяването на правата им по бъдещото съдебно решение по настоящото дело. Поискали са от съда да допусне обезпечение на предявения от тях иск, чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело № 335/ 2014 година по описа на ЧСИ Ш. Д.. Изразяват готовност от внасяне на парична гаранция.

За да уважи искането за допускане на обезпечение на предявения иск, РС Сандански извел решаващ извод, че при наведената фактическа обстановка с молбата е налице обезпечителна нужда за молителите по предявения иск и че с отстраняването на ищците от имота ще се затрудни осъществяването на правата им по едно бъдещо положително съдебно решение.

ОС Благоевград намира, че атакуваното определение е допустимо и правилно.

Съобразно разпоредбата на чл. 391 от ГПК обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата му по решението като следва да се прецени наличието на обезпечителна нужда и съответствие между нея и обезпечителната мярка. За да бъде уважено искането за обезпечение следва да се установи наличието на три кумулативни предпоставки-вероятна основателност на бъдещия иск, да е налице обезпечителна нужда и обезпечителната мярка да е подходяща. Липсата на която и да е от изброените прави искането неоснователно.

Видно от направеното изложение и вземайки предвид обстоятелството, че въззивното решение, по което е издаден изпълнителен лист не е влязло в законна сила, следва да се приеме, че предявеният иск е допустим и вероятно основателен

За да е пък налице обезпечителна нужда, е необходимо осъществяването на правата на молителя по евентуално постановеното в негова полза бъдещо съдебно решение да бъде невъзможно или сериозно затруднено.

Съдът прави извод и за наличие на обезпечителната нужда като предпоставка за търсеното по общия ред по ГПК в случая обезпечение.

Исканата обезпечителна мярка е подходяща. Касае се до предявяване на отрицателен установителен иск, чиято цел е да даде защита на правата на ищците. Евентуалното въвеждане на ответниците във владение на имота / доколкото ищците са поканени доброволно чрез съдия изпълнителя да го освободят/, преди приключване на възникналия спор за собственост ще доведе до промяна на субекта, който упражнява фактическа власт върху процесния недвижим имот, което ще затрудни и осуети защитата, която цели да се получи с установителния иск при евентуалното му уважаване. Запазването на фактическото положение, каквото е към настоящия момент, обезпечава правния интерес от водене на иска от ищците и гарантира установителното действие на решението при евентуалното му уважаване. Ето защо посочената обезпечителна мярка по чл. 397, ал. 1, т. 3 от ГПК – спиране на изпълнението по изпълнително дело №335/2014 г. по описа на ЧСИ Ш. Дервиш, рег. №796 при КЧСИ, с оглед целта на обезпечението и вида на обезпечавания иск, съдът преценява като подходяща при тези установени към този момент факти по делото.

Искането по чл. 277 ГПК се явява неоснователно с оглед направени те изводи.

По изложените съображения частната жалба се явява неоснователна и на основание чл. 396 от ГПК във вр. с чл.278 ал.1 ГПК, Б. Окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от Р.Г. Д. с ЕГН [ЕГН] и З. К. Д. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], бул.”С.” №, насочена против определение № 1797/25.07.2014 г. по гр. д. № 305/2014 г. по описа на РС Сандански, както и направеното с нея искане по реда на чл. 277 ГПК за спиране изпълнението на това определение.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: