Р Е Ш Е Н И Е
260626/9.10.2020г.
гр. Варна,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд, гражданско
отделение, четиридесет и трети състав, на двадесет и пети септември две хиляди
и двадесета година, в публично заседание, в следния състав:
Председател: Татяна Лефтерова
Секретар: Дарина Димитрова
разгледа
докладваното от районния съдия гражданско дело № 2602 по описа на съда за 2020
г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано
въз основа искова молба на Р.М.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, с която против
„Ч.м.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, са предявени
обективно съединени осъдителни искове за заплащане на следните суми: 2581,08
лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за периода от м.07.2018 г.
до м.10.2018 г. вкл., в т.ч.: трудово възнаграждение за м. юли 2018 г. в размер
на 726,22 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на 110,55 лева,
начислено за периода от 26.08.2018 г. до 24.02.2020 г.; трудово възнаграждение
за м. август 2018 г. в размер на 758,27 лева, ведно с обезщетение за забава в
размер на 108,89 лева, начислено
за периода от 26.09.2018 г. до 24.02.2020 г.; трудово възнаграждение за м.
септември 2018 г., в размер на 725,85 лева, ведно с обезщетение за забава в
размер на 98,19 лева, начислено
за периода от 26.10.2018 г. до 24.02.2020 г.; трудово възнаграждение за м.
октомври 2018 г., в размер на 370,74 лева, ведно с обезщетение за забава в
размер на 46,96 лева, начислено за периода от 26.11.2018 г. до 24.02.2020 г.;
обезщетение по чл.222, ал.3 КТ в размер на 1451,34 лева, ведно с обезщетение за
забава в размер на 183,83 лева, начислено за периода от 26.11.2018 г. до
24.02.2020 г., както и обезщетение по чл.224, ал.1 КТ в размер на 725,85 лева,
ведно с обезщетение за забава в размер на 91,94 лева, начислено за периода от
26.11.2018 г. до 24.02.2020 г. Претендира се заплащане на законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.02.2020 г. до
окончателното плащане, както и сторените разноски по делото.
Обстоятелства, от които произтичат
претендираните от ищеца права:
Между страните по делото е налице
трудово правоотношение, възникнало въз основа на сключен между тях трудов
договор, в изпълнение на който ищецът е приел да заеме при ответника длъжността
„галванизатор“. Трудовото правоотношение на ищеца е прекратено със заповед
№053/29.10.2018 г. на изпълнителния директор на ответното дружество, считано от
30.10.2018 г., на основание чл.327, ал.1, т.12 КТ, поради придобиване право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст. Твърди, че към датата на подаване на
исковата молба, ответникът не му е изплатил трудовите възнаграждения за периода
01.07.2018 г. – 30.10.2018 г., обезщетение по чл.222, ал.3 КТ, както и
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2018 г. Поради забавеното
плащане на главните задължения, ищецът претендира и обезщетение за забава,
начислено за периода от датата следваща падежа на всяка от дължимите суми до
датата на подаване на исковата молба в съда. Същото е в общ размер на 640,36
лева, за периода от 26.10.2017 г. до 24.02.2020 г.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не представя
отговор на исковата молба. Непосредставено преди провеждане на съдебно
заседание по делото, представя становище, с което не оспорва, че между страните
са се намирали в трудово правоотношение, прекратено със заповед на работодателя
№ 53/29.10.2018 г., на осн. чл.327, ал.1, т.12 КТ, считано от 30.10.2018 г.,
като е определено в полза на работника да бъде изплатено обезщетение по чл.222,
ал.3 КТ, в размер на две брутни трудови възнаграждения. Представя справка,
съгласно която, дължи в полза на ищеца сума в размер общо на 3282,14 лева, за
която сочи, че представлява сбор от неплатените трудови възнаграждения за
периода от м.08.2018 г. до м.10.2018 г., както дължимото обезщетение по чл.222,
ал.3 КТ. Отправя искане съдът да се произнесе с решение, като при разпределяне
отговорността за разноски, да се съобрази признанието на исковете за сумата от
3282,41 лева. Настоява за отхвърляне на исковете за разликата над 3282,41 лева,
до пълния претендиран от ищеца, размер.
В проведено по делото открито съдебно
заседание ищецът не се явява лично, представлява се от пълномощник, който заявява,
че след образуване на настоящото дело, ответникът е заплатил дължимото трудово
възнаграждение за месец юли 2018 г., както и обезщетението по чл.224, ал.1 КТ.
Дължими и неплатени са останали трудовите възнаграждения за перидода м.август
2018 г. – м. октомври 2018 г., обезщетението по чл.222, ал.3 КТ, начислените
обезщетения за забава върху тези суми и върху трудовото възнаграждение за м.юли
2018 г. В тази връзка отправя искане съдът да допусне изменение на предявените
искове, касателно размерите им.
След допуснато изменение на предявените
искове, ищецът претендира за заплащане на следните суми: 1984,63 лева - общ
размер на трудовите възнаграждения, дължими за периода от м.август 2018 г. до
м.октомври 2018 г., от които: трудово възнаграждение за м. август 2018 г. в
размер на 734,80 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на 105,53 лева;
трудово възнаграждение за м. септември 2018 г., в размер на 725,40 лева, ведно
с обезщетение за забава в размер на 98,13 лева; трудово възнаграждение за м.
октомври 2018 г., в размер на 524,43 лева, ведно с обезщетение за забава в
размер на 66,42 лева; обезщетение по чл.222, ал.3 КТ в размер на 1297,78 лева,
ведно с обезщетение за забава в размер на 164,39 лева.
Варненският районен съд, като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от
фактическа страна, следното:
По делото не се спори, а и от
представените писмени доказателства /трудов договор № 008/02.02.2015 г.;
трудова книжка; допълнителни споразумения и др./ се установява, че до
прекратяването му със заповед №
53/29.10.2018 г. на изпълнителния директор на ответното дружество, ищецът и
ответникът са обвързани в трудово правоотношение. По силата на същото, ищецът е
приел да заеме при ответника длъжността „галванизатор“, като работодателят
заплаща трудово възнаграждение в срок до 25-то число на следващия месец.
Със заповед № 53/29.10.2018 г. на
ответното търговско дружество, трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на
основание чл.327, ал.1, т.12 КТ – поради придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
Видно от представени от ответника
справка рег. №103/21.07.2020 г. и фишове за работна заплата, същият дължи в
полза на ответника, следните суми: 734,80 лева - трудово възнаграждение за
м.08.2018 г.; 725,40 лева - трудово възнаграждение за м.09.2018 г.; 524,43 лева
- трудово възнаграждение за м.10.2018 г.; 1297,78 лева – обезщетение по чл.222,
ал.3 КТ, в размер на 1297,78 лева. На ищеца са изплатени сумите: 726,22 лева -
трудово възнаграждение за м.07.2018 г. и 725,85 лева – обезщетение по чл.224,
ал.1 КТ.
При така установените фактически
обстоятелства се налагат следните правни изводи:
Съдът е сезиран с трудов спор по смисъла
на чл.357 КТ, при твърдения, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, след прекратяването, на което са останали неплатени в полза на
ищеца трудови възнаграждения. Ищцовата претенция намира правното си основание в
разпоредбите на чл.128, т.2 вр. чл.242 КТ, чл. 222, ал.3 КТ, чл.224, ал.1 КТ,
чл.86 ЗЗД вр. чл.84, ал.1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 242 КТ,
положеният труд по трудов договор е възмезден, а нормата на чл.128, т.2 КТ
указва задължението на работодателя да заплаща в срок, на работника/служителя,
уговореното трудово възнаграждение. При неизпълнение на това задължение от
страна на работодателя, за работника/служителя възниква право на иск за
заплащане на пълния размер на дължимото трудово възнаграждение, като липсата на
парични средства или друго препятствие, не освобождават работодателя от
задължението за плащане на уговореното трудово възнаграждение. Съгласно разпоредбата
на чл.245, ал.2 КТ, неизплатената част от трудовото възнаграждение се дължи
ведно със законната лихва. При прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят
дължи в полза на работника/служителя обезщетение за неползвания платен годишен
отпуск, а когато прекратяването е поради придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, работодателят дължи на работника и обезщетение в
размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца.
Безспорно е между страните, че ищецът е
полагал труд по сключения с ответника трудов договор, като към датата на
подаване на исковата молба – 25.02.2020 г., трудовите възнаграждения за периода
м.07.2018 г. – м.10.2018 г. вкл., както и обезщетенията по чл.222, ал.3 КТ и
чл.224, ал.1 КТ, са дължими, но същите не са платени.
Извършеното плащане от ответника на част
от претендираните от ищеца суми, след подаване на исковата молба, представлява
признание на дълга, респективно – на предявения иск. На основание чл.235, ал.3 ГПК, съдът следва да съобрази този факт, тъй като същият е от значение за
спорното право. С оглед извършеното плащане от ответника, искът за заплащане на
трудовото възнаграждение за м.07.2018 г., в размер на 726,22 лева, както и искът за заплащане на сумата от 725,85 лева –
обезщетение по чл.224, ал.1 КТ, следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез
плащане в хода на процеса.
Претенцията на ищеца за заплащане на
трудовите му възнаграждения за периода от м.08.2018 г. до м.10.2018 г. вкл.,
както и на обезщетение по чл.222, ал.3 КТ е призната от ищеца и е основателна,
поради което, следва да бъде уважена изцяло. Видно от изложеното в исковата
молба, представените писмени доказателства, в т.ч. и тези изходящи от
ответника, в полза на ищеца се дължат трудови възнаграждения, за процесния
период, в претендирания размер. Неплатено и дължимо е останало и обезщетението
по чл.222, ал.3 КТ – факт, който изцяло се признава от ответника.
С оглед основателността на главните
искове, доказани по своето основание са и акцесорните претенции за заплащане на
обезщетение за забава. Съгласно представения трудов договор, дължимото от
работодателя трудово възнаграждение е с падеж 25-то число на месеца, следващ
този, за който то се дължи. Така, работодателят изпада в забава считано от
26-то число на
месеца, следващ този, за който се дължи трудовото възнаграждение, на основание
чл.84, ал.1 ЗЗД вр. чл.245, ал.2 КТ. При изчисляване с електронен лихвен калкулатор
по реда на чл.162 ГПК, се установява, че претенцията на ищеца за заплащане на
мораторна лихва върху главните задължения, е доказана и по размер.
По искането на ответника за
освобождаване от заплащане на разноски, съдът намира, че в процесния случай не
са налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл.78, ал.2 ГПК. Ответникът
признава претенцията на ищеца, като дори е заплатил част от претендираните
суми, но признанието на иска не е достатъчно основание за да се освободи
ответника от отговорността за заплащане на разноски. В основата на ищцовата
претенция стои неизпълнението на договорното задължение от страна на ответника
да заплаща в срок трудовото възнаграждение на ищеца, като дори след
прекратяване на трудовото правоотношение, това задължение не е изпълнено, поради
което следва да се приеме, че именно поведението на последния е дало повод на
ищеца за сезиране на съда.
С оглед изхода от спора и на основание
чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца се следват сторените разноски по делото в размер на 690
лв. за заплатено от същия адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на Варненски
районен съд, сумата от 214,86 лева, съставляваща дължимата държавна такса.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.М.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, против „Ч.м.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, иск с правно основание чл.128, ал.2 ГПК, за заплащане на сумата
от 726,22 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за месец юли 2018
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.02.2020
г. до окончателното плащане, като погасен чрез плащане в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.М.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, против „Ч.м.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, иск с правно основание чл.224, ал.1 ГПК, за заплащане на сумата
от 725,85 лева, представляваща дължимо обезщетение за 21 дни неползван платен
годишен отпуск за 2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 24.02.2020 г. до окончателното изплащане, като погасен
чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА „Ч.м.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на Р.М.Г., ЕГН **********, с адрес:
***, сумата от 110,55 лева, представляваща обезщетение за забава в изплащане на
трудово възнаграждение за месец юли 2018 г., начислено за периода от 26.08.2020
г. до 24.02.2020 г.
ОСЪЖДА „Ч.м.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на Р.М.Г., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 91,94 лева, представляваща мораторна лихва върху сумата
от 725,85 лева - обезщетение по чл.224,
ал.1 КТ за 21 дни неползван платен годишен отпуск за 2018 г.
ОСЪЖДА „Ч.м.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на Р.М.Г., ЕГН **********, с
адрес: ***, следните суми: трудово възнаграждение за м. август 2018 г. в размер
на 734,80 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 24.02.2020 г. до окончателното изплащане, както и обезщетение
за забава в размер на 105,53 лева, начислено за периода от 26.09.2018 г. до
24.02.2020г.
ОСЪЖДА „Ч.м.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на Р.М.Г., ЕГН **********, с
адрес: ***, следните суми: трудово възнаграждение за м. септември 2018 г., в
размер на 725,40 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба – 24.02.2020 г. до окончателното изплащане, както и
обезщетение за забава в размер на 98,13 лева, начислено за периода от
26.10.2018 г. до 24.02.2020 г.
ОСЪЖДА „Ч.м.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на Р.М.Г., ЕГН **********, с
адрес: ***, следните суми: трудово възнаграждение за месец октомври 2018 г., в
размер на 524,43 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба – 24.02.2020 г. до окончателното изплащане, както и
обезщетение за забава в размер на 66,42 лева, начислено за периода от
26.11.2018 г. до 24.02.2020 г.
ОСЪЖДА „Ч.м.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на Р.М.Г., ЕГН **********, с
адрес: ***, следните суми: обезщетение по чл.222, ал.3 КТ в размер на 1297,78
лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба – 24.02.2020 г. до окончателното изплащане, както и мораторна лихва в
размер на 164,39 лева, за периода от 26.11.2018 г. до 24.02.2020г.
ОСЪЖДА „Ч.м.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на Р.М.Г., ЕГН **********, с
адрес: ***, сторените разноски по делото в размер на 690 лева, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Ч.м.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в размер на 214,86
лева, по сметка на Районен съд – Варна, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано, с
въззивна жалба, пред Окръжен съд Варна,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На страните да се връчи препис от
решението, на основание чл.7, ал.2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: