Р Е Ш Е Н И Е
№………./12.04.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА
при секретар Доника Христова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1145 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по обективно кумулативно предявени искове от Л.С.П., ЕГН **********, с адрес: ***
No 17 Б, срещу Р.Н.М., ЕГН **********, с адрес: ***, както следва:
- иск с правно
основание чл. 109 от ЗС за осъждане на ответницата Р.Н.М. да
преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищцата да упражнява
правото си на собственост, като премахне изградените в поземлен имот с
идентификатор 10135.1506.165, обект „Медицински център /Амбулатория за
индивидуална и групова практика за първична и специализирана медицинска помощ/
и аптека,
- иск с правно основание чл. 108 от ЗС за
признаване за установено по отношение на ответницата Р.Н.М., че ищцата е
собственик на 11.94% или 54,20 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
10135.1506.165, при съседи: поземлени имоти 10135.1506.163, 10135.1506.166,
10135.1506.172 и 10135.1506.164 въз основа на дарение с НА № 21, т. LXXIV, д. №
19677/1997 год., и за осъждане на ответницата да предаде на ищцата владението
на 11.94 кв.м. ид. ч. от същия имот.
В исковата молба ищцата твърди, че е собственик на 11.94
идеални части от следния недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. „***",
№ 17:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ
от 451 кв.м., с идентификатор 10135.1506.165, по кдастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на
изпълнителен директор на АККК, Трайно предназначение на територията: Урбанизирана,
Начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор:
няма, номер по предходен план: 2, кв. 106, при съседи: поземлени имоти
10135.1506.163, 10135.1506.166, 10135.1506.172
и 10135.1506.164.
Правото на
собственост придобила чрез договор за дарение, сключен на 24.11.1997 г. с
нот.акт № 21, том LXXIV, д. № 19667/1997 г. на нотариуса при Варненския районен
съд.
Ответницата е
собственик на 147 кв. м. идеални части от описания по- горе поземлен имот.
Правото на собственост е придобила чрез договор за продажба, сключен на
02.03.2011 г. с нот. акт № 178, т. 1, per. № 2230, д. № 138/2001г. на нотариус
per. № 194 А. Г..
С Договор за
доброволна делба от 04.06.2002 г., вписан в Службата по вписванията вх.
регистър 73322, том VIII, № 294 е извършена доброволна делба между ответницата и
третото лице Е.В.П. на самостоятелни обекти, построени в поземлен имот № 85, в
кв. 1, който е идентичен с ПИ с идентификатор 10135.1506.165. В дял на Р.Н.М. са
били поставени голям магазин със ЗП от 162, 45 кв. м., малък магазин със ЗП от
10 кв. м., ведно с прилежащото избено помещение с площ от 20,60 кв. м. Тези
обекти са били разположени на границата на имота с ул. „***" /поземлен
имот с идентификатор 10135.1506.172/.
Ищцата твърди, че
този договорът за доброволна делба е нищожен, тъй като не е сключен между
всички съсобственици. На 02.03.2016 г. е било издадено Разрешение за строеж №
0-14 от Главен архитект на Район „Одесос" при Община Варна за строеж
„Медицински център /Амбулатория за индивидуална и групова практика за първична
и специализирана медицинска помощ/ и аптека, представляваща преустройство и
промяна на предназначение на магазин /идентификатор 10135.1506.165.3.10/ и аптека /идентификатор
10135.1506.165.3.9/, находящи се на първи етаж на сградата в ПИ № 85, кв.106 по
КП на 7-ми микрорайон, с идентификатор 10135.1506.165 по КК на ул. „***" №
17 вх. Б в гр. Варна. Строителната площадка е открита на 27.06.2016 г. и
разрешеното строителство е извършено.
Твърди, че в случая
не става въпрос за извършване на преустройство на обект или за промяна на
предназначението на такъв обект, а става въпрос за извършване на ново
строителство. Изградени са във вътрешната част на поземления имот нови сгради,
които пречат на останалите съсобственици на поземления имот да упражняват
правото си на собственост и да ползват поземления имот. Това се дължи на факта,
че те са лишени от достъп до вътрешната част на поземления имот. За
осъществяването на това строителство е било необходимо и съгласието на
останалите собственици на поземления имот.
Издаденото разрешение
за строеж е в нарушение на чл. 183, ал. 1 от ЗУТ, тъй като е извършено без
съгласието на останалите съсобственици на поземления имот, включително и без
съгласието на ищцата. Съгласно чл. 183, ал. 1 от ЗУТ в съсобствен УПИ може да
се извърши нов строеж, надстрояване и пристрояване от един или повече
съсобственици въз основа на договор в нотариална форма с останалите
собственици, а такъв в процесния случай липсвал.
С уточняваща молба от
20.12.2017г., подадена пред ВРС /л. 22 от делото на ВРС/, ищцата сочи, че
всъщност твърди, че собственик на 11,94% идеални части от поземления имот,
равняващи се на 54,20 кв.м. идеални части, а не на реална част.
С отговора на
исковата молба, ответницата счита
исковете за недопустими, евентуално неоснователни. Твръди, че не се касае
за „ново строителство" - претендираните за премахване обект
„Медицински център" и „Аптека" в дворното място не са новоизградени,
а представляват „преустройство и промяна предназначение на магазин (идент. №
10135.1506.165.3.10) и аптека (идент.№ 10135.1506.3.9), находящи се на първи
етаж в сграда в ПИ №85, кв.106 по КП на 7-ми м. p. с идентификатор №
10135.1506.165 по КК на ул. "***" №17, вх.Б, гр. Варна.
Твърди, че преустроените магазин и аптека с посочените
идентификатори представляват обекти, които са били отчуждени (одържавени) по
ЗОЕГПНС през 1949 г. с ПМС №10/04.08.1949 г., като след отчуждаването магазинът
е преустроен в стол на Градски народен съвет - Варна, а по-късно със Заповед
№22/07.11.1967 г. на Председателя на Изпълнителния комитет на Градски народен
съвет в стол на Окръжен народен съвет - Варна, като към него са били изградени
допълнителни обслужващи пристройки, описани в АДС №2601/23.08.1999 г. и впоследствие
възстановени през 1992 г. на наследници на К. Д. В..
През 2001г.
наследниците на К. Д. В. продават на Р.Н.М. 1/2 ид. ч. от магазин и
принадлежащата му изба, 1/2 ид.ч. от построената в дворното място паянтова
постройка, съответния процент идеални части от общите части на сградата, 147
кв.м. ид.ч. от дворното място, цялото от 395 кв.м. по документи за
възстановяване, 401.50 кв. м. по документи за собственост, и 450 кв. м. по
скица. Другата 1/2 ид. част от жилищната сграда в същото дворно място,
включително и от магазина, е възстановена на наследници на Е. Е. В..
С договор за
доброволна делба през 2002г. Р.Н.М. и Е.В.П. (която придобива права от наследниците
на Е. Е. В.) разделят възстановените имоти.
Правото на претенция
по чл. 109 ЗС счита за погасено по давност, тъй като ищцата придобива правото
на собственост върху жилище на първи надпартерен етаж и съответни идеални части
от дворното място през 1997 г., когато тя е на 32 години, и към който момент
цялото дворно място е застроено, в частност съществуват изградени от Държавата
пристройки и постройки. Ищцата не е реализирала правото си да претендира
премахване на пристройки и постройки в двора, които й пречат да упражнява
правото си на собственост, в преклузивния петгодишен срок, като такава
претенция не е предявена и от нейните праводатели.
Излага съображения,
че със Заповед №РД-1-7706/360/04.09.2002г. на Зам.-Областен управител на област
с административен център Варна е наредено да се изземе от Р.Н.М. и Е.В.П. имот
- публична държавна собственост, съгласно АДС №2601/23.08.1999 г., находящ се в
гр. Варна, ул. "***" №15-17, район 7, кв.106, представляващи
пристройки към сграда за складови и сервизни помещения на данъчна
администрация: пристройка със застроена площ 106 кв. м., постройка в двора със
застроена площ 50 кв. м., постройка - хладилна камера със застроена площ 43 кв.
м. В мотивите на посочената заповед е прието, че „Недвижим имот, представляващ
магазин, находящ се в приземния етаж на триетажна жилищна сграда, ул. "***"
№17, гр. Варна, е отчужден по ЗОЕГПНС през 1949 г. с ПМС №10/04.08.1949 г., че
след отчуждаването магазинът е преустроен в стол на Градски народен съвет -
Варна, а по-късно със Заповед №22/07.11.1967 г. на Председателя на
Изпълнителния комитет на Градски народен съвет в стол на Окръжен народен съвет
- Варна, като към него са били изградени допълнителни обслужващи пристройки, описани
в АДС №2601/23.08.1999 г., постройките попадат в имот с пл. №85, в който се
намира възстановения магазин на собствениците – Р.Н.М. и Е.В.П., съседен с имот
пл. №86, ул. "***" №15, където се намира административната сграда на
Териториална данъчна дирекция - Варна.
Р.Н.М. е предявила иск против Национална
агенция по приходите - София, при участието на С. Ш., А. Ш., А. В., А. Ш.-А., К.
Х. и М. Д., в качеството им на трети лица - помагачи на страна на ищцата, и при
участието на Държавата, в качеството й на контролираща страна, за предаване
владението върху недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. "***"
№17, представляващ реална част с площ от 111.25 кв. м. от магазин в партерния
етаж на жилищна сграда, изградена в имот пл. №85 в кв.1 по плана на 7-ми
подрайон на гр. Варна, която част се намира извън очертанията на жилищната
сграда, при твърдяно придобивно основание покупка и доброволна делба, на
основание чл. 108 ЗС.
С Решение от
08.04.2009 г. по в. гр. д. №1931/2007 г. Варненският окръжен съд гражданско
отделение е отменил Решение от 27.11.2006 г. по гр. д. №4804/2004 г. на ВРС, с
което е отхвърлен иска, и вместо него е постановил друго, с което осъжда
Национална агенция по приходите - гр. София да предаде на Р.Н.М. владението
върху недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. "***" №17,
представляващ реална част с площ от 111.25 кв. м. от магазин в партерния етаж
на жилищна сграда, изградена в имот пл. №85 в кв.1 по плана на 7-ми подрайон на
гр. Варна, която част се намира извън очертанията на жилищната сграда, при
твърдяно придобивно основание покупка и доброволна делба, на основание чл. 108
ЗС. В мотивите си ВОС приема, че пристройките и постройките в двора „следва да
се разглеждат като част от основната вещ (сградата) и да се считат като
присъединени към нея, на основание чл. 97 от ЗС ... Без значение е
обстоятелството дали строежа е законен, тъй като реституцията е по реда на чл.1
от закона, а не по чл. 2, ал. 2 от същия."
С Определение
№1129/14.12.2009г. Върховният касационен съд II г. о. не допуска касационно
обжалване на въззивното решение, като приема, че изводът на въззивния съд (че
след като пристроеното не съставлява самостоятелен обект на вещни права, то е
налице присъединяване на основание чл. 97 от ЗС към възстановения партерен
етаж), е в съответствие с указанията в TP №1 от 17.05.1995 г. на ОСГК на ВКС.
Принадлежащите към
реституирания търговски обект - магазин, пристройки и постройки, са изградени в
периода след отчуждаването му през 1949 г. (когато магазинът е преустроен в
стол на Градски народен съвет - Варна) до около 1970 г. (когато със Заповед
№22/07.11.1967 г. на Председателя на Изпълнителния комитет на Градски народен
съвет е предоставен за стол на Окръжен народен съвет - Варна, като към него са
били изградени допълнителни обслужващи пристройки).
Постройките и
пристройките попадат в имот пл. №85, в който се намира възстановения магазин,
впоследствие поделен от Р.Н.М. и Е.В.П..
Тези постройки и
пристройки съществуват и са заварени към момента на придобиване на права на
собственост от ищцата Л.С.П. върху
жилището на първи надпартерен етаж в жилищната сграда находяща се в гр. Варна,
ул. "***" №17Б (hot. акт №21/1997 г.), както и и от праводателите й -
нейните родители С. П. И.и М. Е. И.(нот. акт №120/1997 г.).
След възстановяване
на магазина, и въз основа на проведената между Р.Н.М. и Е.В.П. доброволна
делба, в дял на Р.Н.М. се възлага ГОЛЯМ МАГАЗИН, находящ се в гр. Варна, ул. „***"
№17, със застроена площ 162,45 кв. м., състоящ се от търговска зала, коридор,
санитарен възел, две битовки, четири складови помещения и коридор, като 51,10
кв. м. са разположени в партерния етаж на жилищната сграда, а останалите 111,25
кв. м. са в дворното място на поземлен имот №85 в кв.1 по плана на седми
подрайон на гр. Варна, както и МАЛЪК МАГАЗИН със застроена площ от 10 кв. м.,
разположен в партера на жилищната сграда непосредствено от запад на големия
магазин, при граници за двата магазина: ул. „***", дял I (първи),
стълбищна площадка към жилищната част - вход „Б", поземлени имоти №№83, 84
в кв.1 по плана на седми подрайон на гр. Варна, заедно с принадлежащо ИЗБЕНО
ПОМЕЩЕНИЕ с площ 20,60 кв. м., находяща се под търговската зала на големия
магазин в частта, разположена в партерния етаж от жилищната сграда, при
граници: ул. „***", избено помещение на дял I (първи), избени помещения
към жилищната сграда, със съответните идеални части от общите части на
сградата, и 147 кв. м. ид. части от дворното място, цялото с площ 397 кв. м.,
представляващо поземлен имот №85 в кв.1 по плана на седми подрайон на гр.
Варна, при граници: ул. „***", поземлени имоти №86, 83 и 84 в кв.1 по
плана на седми подрайон на гр. Варна.
С Разрешение за строеж
№ 0-78/10.06.2002г. на Р.Н.М. и Е.В.П. е разрешено „преустройство на
съществуващ магазин в два самостоятелни магазина, намиращи се в им.пл.№ 85,
кв.106, 7-ми микрорайон на гр.Варна, ул."***" № 17. А с Разрешение за
строеж №0-14/02.03.2016 г. на Главен архитект на район „Одесос" при Община
Варна на Р.Н.М. се разрешава да извърши преустройство и промяна предназначение
на магазин (идент. No 10135.1506.165.3.10) и аптека (идент. No 10135.1507.165.3.9),
находящи се на първи етаж в сграда в ПИ №85 в кв.106 по КП на 7 м. p. с
идентификатор 10135.1506.165 по КК на ул. „***" №17, вх.Б, гр. Варна. Видно,
както от разрешенията за строеж, така и от обяснителната записка към одобрения
проект за преустройството и промяната на предназначението, че не се извършва
ново строителство. Извършеното от Р.Н.М.
и Е.В.П. разделяне на магазина в два самостоятелни магазина през 2002г., както
и извършеното от Р.Н.М. преустройство и промяна на предназначението на
получените в дял голям и малък магазини, не променят нито архитектурно, нито
конструктивно съществуващите към момента на възстановяване постройки и
пристройки към възстановения на наследниците на К. Д. В. и Е. Е. В. търговски
обект -магазин.
Със Заповед
№185/17.04.2002г. на Зам.-Кмет на Община - Варна е одобрено попълването на КП
на 7-ми микрорайон на гр.Варна, като се извършва корекция на граница между
поземлени имоти пл. №№85 и 86, при което отразената площ от 450 кв. м. до този
момент се изменя на 397 кв. м.
Предвид това моли
съда да отхвърлите исковете като неоснователни.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С нотариален акт за дарение
на недвижим имот от 1997г. / л. 8 от делото, образувано пред ВРС/, се установява,
че на 24.11.1997г. Стоян Ишков и Марина Ишкова даряват на дъщеря си Л.С.П. процесния недвижим имот: апартамент на първи надпартерен етаж в жилищната сграда , находяща се в гр. Варна,
ул. *** № 17Б, със застроена площ
от 81,08 кв.м., състоящ се от: входно антре, три стаи, хол, кухня, тоалет и
таванска стая, заедно с 11,94 % идеални части от общите части на сградата и от
дворното място, в което е построена сградата, цялото с площ от 395 кв.м.,
съставляващо имот пл. No 2 в кв. 106 по плана на VII подрайон на гр. Варна, като дарителите са си запазили право на ползване.
С нотариален акт за дарение
на недвижим имот от 2001г. / л. 9 от делото, образувано пред ВРС/, се
установява, че на 17.12.2001г. А. Г. В. дарява на внучката си Венелина
Александрова Парушева следния недвижим имот: апартамент No
2 на третия етаж в триетажна жилищна сграда с два входа
на на ул. *** № 17А – вх. А с площ от
76,21 кв.м., състоящ се от: две стаи, хол, кухня, тоалет при съседи: ул. ***,
ап. 2 от вх. Б, калкан и калкан, с принадлежащата му изба No 2 с площ 9 кв.м. , заедно с 23,61 % идеални части от общите части на сградата,
както и 19,03 %, съответстващи на 75.17 / 395 кв.м. ид.ч. от дворното място,
съставляващо поземлен имот No 2 в кв. 106 по плана на VII подрайон на гр. Варна, цялото
с площ 395 кв.м., като дарителката е запазила право на ползване.
С нотариален акт за дарение
на жилище и идеални части от земя от 2001г. / л. 10 от делото, образувано пред
ВРС/, се установява, че на 17.12.2001г. А. Г. В. дарява на дъщеря си Е.В.П.
следния недвижим имот: апартамент No
1 на втори етаж в
триетажна жилищна сграда с два входа на ул. *** № 17А с площ от 76,21
кв.м., състоящ се от: две стаи, хол, кухня, коридор, тоалет и два балкона, при
съседи: ул. ***, ап. 1 от вх. Б, калкан и калкан, с принадлежащата му изба No 1 с площ 12 кв.м. , заедно с 23,93 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж, както и 19,03 % идеални части, съответстващи
на 75.17 / 395 кв.м. ид.ч. от дворното място, съставляващо поземлен имот No 2 в кв. 106 по плана на VII подрайон на гр. Варна, цялото с площ 395 кв.м., като дарителката е запазила
право на ползване.
С нотариален акт за
продажба на недвижим имот от 02.03.2001г. / л. 13 от делото, образувано пред
ВРС/, Р.Н.М. закупува от посочените в нотариалния акт лица следните съсобствени
недвижими имоти: ½ идеална част от Магазин, находящ се на партерния етаж
в жилищна сграда в гр. Варна, ул. *** 17, ½ идеална част от
принадлежащата му изба, находяща се под магазина и ½ идеална част от
построената в дворното място паянтова постройка с площ от 89 кв.м., както и 147
кв.м. от дворно място, съставляващо имот пл. No 85 по плана на 7 микрорайон на гр. Варна с площ от 395 кв.м.
С нотариален акт за
доброволна делба No 127, том II, рег. No
4325 / 04.06.2002г. / л. 11 и л. 12 от делото, образувано пред ВРС/, Е.В.П.
и Р.Н.М., като съсобственици на магазин, находящ се в гр. Варна ул. *** 17 със
застроена площ от 326,05 кв.м., състоящ се от седем търговски помещения, четири
склада, три битовки, три тоалетни, предверие, коридор и два малки магазина,
симетрично разположени от двете страни на магазина със застроена площ – в
западната част от 10 кв.м. и в източната – 9,84 кв.м., с по една търговска
зала, ведно с прилежащото избено помещение, както и 347,83 кв.м. идеални части
от дворното място, цялото от 397 кв.м., представляващо поземлен имот No 85, кв.1 по плана на седми подрайон на гр. Варна, сключват договора за
доброволна делба, с който прекратяват съсобствеността си, както следва: Е.В.П.
получава в дял и изключителна собственост
следния дял: Дял първи – голям магазин със застроена площ от 163,60
кв.м. , като 51,16 кв.м. от него се намират в партерния етаж на сградата, а
останалите 112,34 кв.м. са разположени в дворното място на поземлен имот No 85, кв. I
по плана на седми подрайон на гр. Варна и малък магазин
със застроена площ от 9,84 кв.м., разположени непосредствено от източната
страна на големия магазин в партерния етаж на жилищната сграда, ведно с избено
помещение и със съответните идеални части от общите части на сградата и 202, 83
кв.м. идеални части от дворното място, цялото с площ от 397 кв.м.,
представляващо поземлен имот No 85, кв.1 по плана на седми
подрайон на гр. Варна. Р.Н.М. получава в дял и изключителна собственост – дял
втори, представляващ голям магазин със застроена площ 162, 45 кв.м. , като 51,
10 кв.м. са разположени в партерния етаж на жилищната сграда, а останалите 111,
25 кв.м. са в дворното място, малък магазин със застроена площ от 10 кв.м. ,
разположен в партера на жилищната сграда, непосредствено от запад на големия
магазин, ведно с прилежащото избено помещение, със съответните идеални части от
общите части на сградата и 147 кв.м. идеални части от дворното място, цялото с
площ от 397 кв.м.
С АДС No 1700 /
12.09.1951г. и АДС No 1701 / 12.09.1951Г. се установява, че процесният имот е одържавен по реда на ЗОЕГПНС. /л. 51
и л.52 от делото, образувано пред ВРС/.
С билет за строеж No 437
/ 28.03.1961г. се позволява на ГНС – отдел „Капитално с-во“ да направи разширение на
кухнята на стола на ГНС по одобрени арх. планове от 02.12.1960г., като се даде
строителна линия. / л. 80 от делото, образувано пред ВРС/.
С билет за строеж No 699 /
25.12.1968г. се позволява на ОНС – отдел „Капитално с-во“ да
направи пристройка с площ от 51 кв.м. към стола на ОНС по одобрен арх. проект
от 31.08.1968г., като се даде строителна линия. / л. 78 от делото, образувано
пред ВРС/.
Със Заповед No 285 /
19.08.1992г. на Кмета на Община Варна, се отписват от актовите
книги недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. Д. Кондов 17, представляващ:
партерен етаж, състоящ се от магазин, застроен на 165 кв.м., с една изба; един
апартамент от първи надпартерен етаж и таванска стая, заедно с 11,94% ид. части
от общите части на сградата и дворното място, цялото от 395 кв.м., пл. No II в кв.100 по плана на 7-ми подрайон, одържавен с акт Nо
1700 и 1701/ 1951г. по ЗОЕГПНС от К. Д. В. и Е. Е. В. / л. 54
от делото, образувано пред ВРС/.
АДС No 2601 / 23.08.1999г. е съставен за следния имот, представляващ пристройки
към сграда за складови и сервизни помещения на данъчна администрация: 1. Пристройка:
ЗП – 106 кв.м., 1 ет., констр: масивна, год. стр.: 1971г. ; 2. Постройка в
двора: зп – 50 кв.м., 1 ет., констр: масивна, год. стр.: 1984г. 3.постройка –
хладилна камера: зп – 43 кв.м., 1 ет. , констр.:масивна, год. стр.: 1987г. и адрес на имота: гр. Варна, ул. *** No 19 – пристройки район: 7, кв. 106, пл. No 2; Правата върху
имота са предоставени на Министерството на финансите, ТУ „Данъчна администрация
– Варна“ /л. 62 от делото, образувано пред ВРС/. Със заповед No РД–
1-7706(278) / 24.07.2002г. на Областен управител на област
с административен център Варна е допусната поправка в адресната регистрация на
АДС No
2601/ 26.08.1999г., а именно: вместо „ул. „***“ No 19” да се чете „ул. „***“ No 15 и 17” /л. 60 от делото, образувано пред ВРС/.
С разрешение за строеж No 0-78 / 10.06.2002г. на главния архитект на Община Варна се разрешава на Р.Н.М.
и Е.В.П. преустройство на съществуващ магазин в два самостоятелни магазина,
намиращи се в имот с пл. No 85, кв. 106, VII мр по плана на гр. Варна, ул. *** No 17. /л. 59 от делото,
образувано пред ВРС/.
Със Заповед No РД – 1 -7706 (360) / 04.09.2002г. на Областен управител на област с
административен център Варна е наредено да се изземе от Р.Н.М. и Е.В.П. имот –
публична държавна собственост, съгласно АДС No 2601 / 23.08. 1999г., находящ се в гр. Варна, ул. „***“ No 15-17, район 7, кв. 106, представляващ пристройки към сграда за складови и
сервизни помещения на данъчна администрация: пристройка със застроена площ 106
кв.м., постройка в двора със застроена площ – 50 кв.м., постройка – хладилна
камара със застроена площ 43 кв. м. /л. 61 от делото, образувано пред ВРС/.
С решение No 2835 /
27.11.2006г., постановено по гр.д. 4804 / 2004г. по описа на ВРС е
отхвърлен иска на Р.М. срещу Национална агенция по приходите – гр.София, при
участието на С. Ш., А. Ш., А. В., А. Ш.-А., К. Х. и М. Д. в качеството им на
трети лица помагачи на страна на ищцата, и при участието на Държавата, в
качеството й на контролираща страна, за предаване владението върху недвижим
имот, находящ се в гр.Варна, ул.”***”№17, представляващ реална част с площ от
111.25кв.м. от магазин в партерния етаж на жилищна сграда, изградена в имот
пл.№85 в кв.1 по плана на 7-ми подрайон на града, която част се намира извън
очертанията на жилищната сграда и е означена със син цвят на скицата на л.20 от
гр.д.№860/2004г. на ВРС, ХХс-в, при твърдяно придобивно основание покупка и доброволна делба, на основание чл.108 от
ЗС. С решение No 431 / 08.04.2009г., постановено по в.гр.д. 1931 / 2007г. по описа на ВОС, е отменено решението на първоинстанционния
съд
от 27.11.2006г. по
гр.д.№4804/04г. на ВРС, и вместо него Национална агенция по приходите –
гр.София е осъдена да предаде на Р.Н.М., ЕГН**********,*** чрез адв.Б.Х.
владението върху недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ул.”***”№17,
представляващ реална част с площ от 111.25/сто и единадесет цяло и двадесет и
пет/кв.м. от магазин в партерния етаж на жилищна сграда, изградена в имот
пл.№85/осемдесет и пет/ в кв.1/едно/ по плана на 7-ми подрайон на града, която
част се намира извън очертанията на жилищната сграда и е означена със син цвят
на скицата на л.20 от гр.д.№860/2004г. на ВРС, ХХс-в, при твърдяно придобивно
основание договор за покупко-продажба от 02.03.2001г., обективиран по н.а.№178,
том І, н.д.№138/2001г. на ВН и доброволна делба от 04.06.2002г., на основание чл.108
от ЗС. С определение No 1129 / 14.12.2009г., постановено по гр.д. 1021 / 2009г. на ВКС, не е допуснато касационното
обжалване на решението на въззивната инстанция. / л. 63 – л. 70 от делото,
образувано пред ВРС/.
С разрешение за строеж No 0-14 / 02.03.2016г. се разрешава на Р.Н.М. да извърши строеж: „Медицински
център / Амбулатория за индивидуална и групова практика за първична и
специализирана медицинска помощ/ и аптека, представляващи преустройство и
промяна предназначение на магазин /идент. No 10135.1506.165.3.10/ и аптека /идент. No 10135.1506.3.9/, находящи се на първи етаж в сграда в ПИ No 85, кв. 106 по КП на 7 м.р. с идентификатор No 10135.1506.165 по КК на ул. „***“ No 17, вх. Б, гр. Варна. /л. 86
от делото, образувано пред ВРС/. С
удостоверение No
0-17 / 22.03.2017г. за посоченият строеж е въведен в експлоатация. / л. 90
от делото, образувано пред ВРС/.
От изготвеното
заключение на вещото лице инж. М.А. се установява, че „Медицински център
/Амбулатория за индивидуална и групова практика за първична и специализирана
медицинска помощ/" и „Аптека", представлява преустройство и промяна
предназначение на магазин с идентификатор № 10135.1506.165.3.10 и аптека с №
10135.1506.165.3.9, находящи се на първия етаж в сграда в ПИ № 85, кв.106 по КП
на 7-ми м.р. в гр.Варна, ул."***" № 17. Застроената площ на
процесните търговски обекти „Медицински център /Амбулатория за индивидуална и
групова практика за първична и специализирана медицинска помощ/" и
„Аптека" не се различава от застроената площ на получения дял от Р. Й. М.
по доброволната делба от 2002 год., равна е на 172,45кв.м. и съответстват на
правата, придобити от нея при закупуване на имота през 2001г. Вещото лице сочи, че с Разрешение за строеж №
О - 78/10.06.2002г. се разрешава „Преустройство на съществуващия магазин,
намиращ се в имот с пл.№ 85, кв.106, УПм.р. по плана на гр. Варна, ул."***"№
17. Преустройството се състои в изграждане на разделителен 25см зид от блокчета
„Итонг" за разделяне на големия магазин и оформяне на два самостоятелни
магазина. Избеното помещение под търговската зала на големия магазин също е
разделено на две със зидария от блокчета „Итонг". В избените помещения се
влиза през отвор в търговските зали, оформените отвори се затварят с метални
капаци. Двата магазина имат самостоятелни санитарни възли, съществуващи преди
преустройството и битовки за персонала. Фасадата на сградата не се променя.
Запазен е и окачения таван в търговската зала на преустроения магазин. Подовите
настилки в търговските зали е теракот. Санитарните помещения са облицовани с
фаянс. Изпълнени са само вътрешни преустройства.
Магазинът, находящ се
в партерния етаж на жилищната сграда в гр. Варна
ул."***" № 17 е със застроена площ 165кв.м. След отчуждаването му
през 1949г. е преустроен в стол на Градски народен съвет -Варна, а по -късно
през 1967г. в стол на Окръжен народен съвет. Към стола на Окръжния народен
съвет са изградени допълнителни обслужващи пристройки и постройки. Единственият
достъп до постройките и пристройките е от ул. „***" през магазина. Друг
достъп до тях няма. Те не могат да се ползват самостоятелно, тъй като са
функционално и конструктивно свързани с основния обект и имат спомагателно
предназначение.
Допусната е повторна
съдебно-техническа експертиза по два от въпросите, поставени на първата, като
заключението е възложено и изготвено от в.л. П.М.. Същата дава идентичен
отговор на поставените въпроси с отговорите, дадени от в.л. А.. Сочи, че от проучванията, които вещото лице е извършило, както и от
огледа на място, установила, че ПИ 10135.1506.165 е напълно застроен.
Застроената площ на голям магазин и малък магазин, получени в дял от Р. Й. М.
съгласно Договор за доброволна делба, съответстват на правата, придобити от нея
при закупуване на имота през 2001г. Единственият
достъп до постройките и пристройките е от ул. „***" през магазина. Друг
достъп до тях няма. Те не могат да се ползват самостоятелно, тъй като са
функционално свързани с основния обект и имат спомагателно предназначение. Няма
дилатационна фуга между пристройките и основната сграда. Пристройките са
конструктивно свързани с основната сграда.
На л. 46 до л. 119 от
делото са приети документите по преписките, образувани пред РДНСК по жалби на Л.С.П.
срещу Р.Н.М. във връзкс с издаденото разрешение за строеж от 02.03. 2016г. Със заповед No ДК – 10-СИР-23 / 14.09.2018г. на началника на РДНСК 0 Североизточен район е
прекратено производството, образувано по жалбата на Л.П., поради недопустимост
на същата.
По искане на страните
са ангажирани двама свидетели – по един на всяка една от страните, с които да
установят твърдените от тях факти и обстоятелства. Разпитаният по искане на
ищеца свидетел – П.Г.П. сочи, че е съпруг на ищцата. Твърди, че съпругата му
притежава имот в гр. Варна, ул. ,,***“ № 17, в който бил извършен строеж. Целият двор бил застроен от хората от
аптеката – собственик на аптеката е Р.М.. Сочи, че в двора е
имало пристройки, които били паянтови -
навеси с ламарини. В един момент започнали строежите и изравнили
бетонната плоча с етажа, на който се намира апартамента на ищцата и
в който живеели двамата. Поставени били
климатици - точно пред прозорците на
дневните им помещения. Твърди, че строителството било осъществено преди две
години и половина и продължило 5-6 месеца. Допълнително уточнява, че в двора не
може да се влезе по никакъв начин. Жилището им е точно над
магазините. Аптеката не е преустроена – правен бил само
освежаващ ремонт. Твърди, че от тяхното жилище
достъп до двора не са имали.
Изходът за двора бил зазидан 2г. преди 1989г. и към
момента проходът към двора е затворен, дори имало направено
някакво помещение зад него. Твърди, че имотът им бил купен след
промените и когато са го купили не са имали свободен достъп до двора, като
единственото преминаване било през магазина. Пояснява, че откъм улицата не са имали
пешеходен достъп до двора, но от терасата можели да слязат.
Твърди, че преди в двора е имало празно пространство, а
след преустройството вече нямало такова.
От
разпитаният по почин на ответника свидетел Б.Х.Д.се установява, че се познават
с Р.М. от
много години, като е наемател на помещението й – аптека. Аптеката се намира в самото място, където е и
медицинският център, то е едно и също. Сградата е на четири етажа, като аптеката и
този медицински център са долу и над тях
се намират жилищните етажи. От към улицата се влиза в аптеката и след това в
медицинския център. Няма друг вход, през който да се влезе в медицинския
център. Над аптеката се намират другите етажи. Над медицинския център няма
етажи, не е застроено. До медицинския център от ляво и дясно има
кооперация. Твърди, че от 2002г.
до създаване на медицинския център не е правено никакво преустройство. Сочи, че е взела помещението, изчистила го и
направила аптека. Твърди, че откакто е там няма как да минеш през аптеката и да
влезеш в заден двор, има стена и по никакъв начин не можело
да излезеш на двор - в свободно пространство. Всичко било
затворено и нямало двор. Твърди, че претенциите
на ищцата започнали при преустройството на медицинския център – преди 2,5
години.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
В рамките на настоящото
производство са заявени за разглеждане два кумулативно съединени иска – иск по
чл. 108 от ЗС и иск по чл. 109 от ЗС.
Правна регламентация
и защита на правото на всеки собственик да иска собствената си вещ от всяко
трето лице, което я владее или държи без основание, законодателят е уредил
изрично в чл. 108 от ЗС.
Съобразно чл.109 ЗС,
собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което
му пречи да упражнява своето право.
Съдът е разпределил
доказателствената тежест, като е указал, че ищцата следва да
установи правото си на собственост върху вещта, описана в исковата молба, както
и че ответницата е лицето, което владее
или я държи. От друга страна в тежест на ответната страна е да установи, че упражнява фактическата власт на годно правно основание. За успешното
провеждане на негаторния иск с правно основание чл.109 ЗС, в тежест на ищцата
е да установи в условията на пълно и главно доказване, че е титуляр
на право на собственост в посочените идеални части върху дворното място
/в което са изградени постройките, за които
се твърди, че са незаконни/, както
и да установи, че с изграждането на постройките им се пречи да упражняват правото си на собственост в
пълен обем.
Общите, подлежащи на установяване факти в настоящото
производство и по двата кумулативно съединени иска, касаят правото на собственост на ищцата върху
посочените идеални части от дворното място. В тази връзка и съдът приема, че доколкото
ответницата не оспорва, а и от представените по делото писмени доказателства се
установява, ищцата е придобила собствеността върху 11.94 % идеални
части от имот, находящ се в гр. Варна, ул. „***", № 17: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ
от 451 кв.м., с идентификатор 10135.1506.165, по кдастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на изпълнителен
директор на АККК, Трайно предназначение на територията: Урбанизирана, Начин на
трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор: няма, номер
по предходен план: 2, кв. 106, при съседи: поземлени имоти 10135.1506.163,
10135.1506.166, 10135.1506.172 и
10135.1506.164, както и върху самостоятелен обект в сградата,
изградена в процесното дворно място, по силата на дарение, направено от нейните
родители и обективирано в нот.акт № 21 / 24.11.1997
г., том LXXIV, д. № 19667/1997 г. на нотариуса
при Варненския районен съд.
От своя страна
ответницата също е собственик на самостоятелен обект в сградата, изградена в
дворното място, както и на идеални части от самото дворно място.
Съгласно разпоредбата
на чл.38 ЗС при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на
различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е
построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени
между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите,
гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и
избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на
сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на
всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните
тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по
предназначение служи за общо ползуване. Съсобствеността върху общите части на
сградата има акцесорен характер, произтичащ от правото на собственост върху
отделните жилища в етажната собственост. В този смисъл и съдът намира, че
процесното дворно място е с характер на обща част по смисъла на чл. 38 от ЗС.
Целта на предявения
от ищеца иск с правно основание чл. 108 от ЗС е да бъде
установена именно съсобствеността и да бъде дадена възможност на съсобственика
да упражнява правомощия, включени в правото му на собственост. Безспорно за ищеца е налице правен интерес от
предявяването му, като искът по чл. 108 от ЗС се явява допустим /в този смисъл
и Решение №138/2015/22.02.2016 по дело №2722/2015 на ВКС, ГК, II г.о. , Решение
№ 822 от 01.12.2010г. по гр.д.№ 46/2010г. на ВКС І гр.о и Решение № 146 от
26.04.2010г. по гр.д.№ 238/2009г. на ІІ гр.о./.
Въз основа на събраните
писмени доказателства, заключенията на вещите лица, както и свидетелските
показания и на двамата разпитани свидетели, които съдът кредитира, съдът
приема, че магазинът,
находящ се в партерния етаж на жилищната сграда в гр. Варна ул."***"
№ 17 е със застроена площ 165кв.м., като след отчуждаването му през 1949г. е
преустроен в стол на Градски народен съвет -Варна, а по -късно през 1967г. в
стол на Окръжен народен съвет. Към стола на Окръжния народен съвет са изградени
допълнителни обслужващи пристройки и постройки, въз основа на издадени билет за
строеж No 437 / 28.03.1961г. и билет за строеж No 699 / 25.12.1968г. Единственият
достъп до постройките и пристройките е от ул. „***" през магазина, като друг достъп до тях няма и те са функционално
и конструктивно свързани с основния обект и имат спомагателно предназначение.
Процесното дворно място е било изцяло и законно застроено непосредствено след
отчуждаването и преди да бъде възстановен процесният имот. Тези факти и
обстоятелства се потвърждават дори и от свидетелските показания на ищцовата
страна. След възстановяването на имота на ищцата това обстоятелство, че върху
дворното място са изградени пристройки и дворното място е застроено законно от
собственика по времето на изграждането на обектите, следва да бъде съобразено. В
хипотеза на извършено законно пристрояване от собственика на имота, в резултат на което и изградените пристройки
не са самостоятелни обекти по строителните правила и норми и които са функционално свързани с обект от
жилищната сграда, се прилага правилото
на чл. 97 ЗС – тези пристройки се присъединяват към жилищната сграда като
главна вещ и следват режима на последната.
След реституирането
на имота и придобиването на отделни самостоятелни обекти от сградата от различни
лица, както съдът посочи по-горе, урегулираният поземлен имот представлява обща
част съгласно чл. 38 ЗС. В този случай теренът се превръща в обслужваща
отделните обекти обща част, като при възстановяването имотът се
възстановява, ведно с изградените пристройки.
Въз основа на
гореизложеното и няма основание да се приеме, че тези пристройки пречат впоследствие
на съсобственик, на когото е възстановена собствеността, да упражнява в пълен
обем правото си на собственост върху идеалните части от дворното място.
От заключенията и на
двете вещи лица категорично се установява, че изградените Медицински
център /Амбулатория за индивидуална и групова практика за първична и
специализирана медицинска помощ/" и „Аптека", представляват
преустройство и промяна предназначение на магазин с идентификатор №
10135.1506.165.3.10 и аптека с № 10135.1506.165.3.9, находящи се на първия етаж
в сграда в ПИ № 85, кв.106 по КП на 7-ми м.р. в гр.Варна, ул."***" №
17, като те не са изцяло ново строителство, каквото се
твърди от страна на ищцата. В тази връзка са несъстоятелни и възраженията й, че
издаденото разрешение за строеж е в нарушение на чл. 183 ал.1 от ЗУТ, като
извършено без съгласието на останалите съсобственици.
С оглед на гореизложеното
и съдът намира, че доколкото не се оспорва, а и от доказателствата по делото се
установява, че ищцата е собственик на посочените идеални части от дворното
място със статут на обща част, следва между страните да се приеме за
установено, че същата е собственик на идеалните части, а по отношение на
искането за предаване на владението върху същите претенцията е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена. Ответницата владее пристройките, изградени в
процесното дворно място, което е било изцяло законно застроено от предходния
собственик към датата на реституцията, като по никакъв начин не пречи на ищцата
да упражнява правото си на собственост върху дворното място, доколкото същото е
законно ограничено чрез упражнено право на строеж от предходен собственик. На
същото основание и претенцията по чл. 109 от ЗС се явява неоснователна и следва
да бъде отхвърлена.
Възражението на ищцата
за нищожност на извършената доброволна делба между ответницата и трето лице за
спора, съдът намира, че не следва да обсъжда, доколкото не касае съществото на
предявените искове и доколкото ищцата не успя да установи останалите факти и
обстоятелства, за които носи доказателствена тежест, за да се стигне до
неговото обсъждане.
Страните са направили
искания за присъждане на разноски, като са приложили и списъци по чл. 80 от ГПК. Предвид изхода на спора,
на двете страни се дължат разноски, съобразно уважената част от иска по чл. 108
от ЗС. Ищцата претендира общо 3029, 32лв., от които 2639, 32 лв. – заплатена
държавна такса, 390 лв. – депозити за вещи лица. Ответницата претендира да й
бъдат присъдени общо 8410лв., от които 400 лв. – заплатен депозит за вещо лице,
10 лв. – държавни такси за издадени съдебни удостоверения и 8 000 лв. - заплатеното адвокатско възнаграждение, за
което е представила доказателства. В този смисъл и на ищцата се дължат разноски
в размер на 757,33 лв., а на ответницата 6 307, 50 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.С.П.,
ЕГН **********, с адрес: *** No 17 Б, срещу Р.Н.М., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 109 от ЗС за
осъждане на ответницата Р.Н.М. да преустанови неоснователните си действия, с
които пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост, като премахне
изградените в поземлен имот с идентификатор 10135.1506.165, обект „Медицински
център /Амбулатория за индивидуална и групова практика за първична и
специализирана медицинска помощ/ и аптека, като неоснователен.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.Н.М., ЕГН **********, с адрес: ***, че Л.С.П., ЕГН **********, с адрес: *** No 17 Б, е собственик на 11.94% или 54,20 кв.м.
ид.ч. /
с характер на общи части към сграда в режим на етажна
собственост/ от
поземлен имот с идентификатор 10135.1506.165, при съседи: поземлени имоти
10135.1506.163, 10135.1506.166, 10135.1506.172 и 10135.1506.164 въз основа на
дарение с НА № 21, т. LXXIV, д. № 19677/1997 год., на основание чл.108 ЗС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.С.П.,
ЕГН **********, с адрес: *** No 17 Б, срещу Р.Н.М., ЕГН **********, с адрес: ***, иск ответницата да й предаде владението върху 11.94% или 54,20 кв.м.
ид.ч. /
с характер на общи части към сграда в режим на етажна
собственост/ от
поземлен имот с идентификатор 10135.1506.165, при съседи: поземлени имоти
10135.1506.163, 10135.1506.166, 10135.1506.172 и 10135.1506.164 въз основа на
дарение с НА № 21, т. LXXIV, д. № 19677/1997 год., на основание чл.108 ЗС.
ОСЪЖДА Р.Н.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Л.С.П., ЕГН **********, с адрес: *** No 17 Б, сумата от 757,33 лв./ седемстотин петдесет и седем лева и тридесет и три
стотинки/, представляваща сторените от ищцата разноски за заплатени държавна
такса и депозити за вещи лица, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Л.С.П., ЕГН **********,
с адрес: *** No 17 Б, ДА ЗАПЛАТИ на Р.Н.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 6 307, 50 лв. /шест хиляди триста
и седем лева и петдесет стотинки /, представляваща сторените от ответника
разноски за заплатен депозит за вещо лице и издадени съдебни удостоверения,
както и за заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението може да се обжалва
с въззивна жалба пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: