№ 11823
гр. София, 12.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110151794 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
277936/30.08.2024 г., уточнена с молба с вх. № 362324/12.11.2024 г., от Р. В.
М., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. София, ул. „Б*, съдебен адрес: гр.
София, ул. „П*, чрез адв. М. З., с която се предявени обективно кумулативно
и субективно съединени осъдителни искове, с правна квалификация,
както следва:
I. срещу А. В. Р., с ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. „Л*, моб.тел.:
**********
1. чл.31, ал.2 ЗС, с което да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
3 780.00 лева (36 месеца х 105 лева), представляващо обезщетение за
ползване на процесния обект, размер на средната пазарната наемна цена или
105 лева месечно за периода от 30.08.2021 г. до 29.08.2024 г. (до три години
назад от датата на предявяване на иска) ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба (30.08.2024) до окончателното изплащане на
сумата
2. чл.86 ЗЗД, с което да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
696.52 лева, представляваща законна лихва за всяко от месечните вземания за
обезщетение за ползване на процесния имот, от първо число на месеца,
следващ месеца за който се дължи обезщетението съответните дати
(01.10.2021 г., 01.11.2021 г., 01.12.2021 г. …… до 01.07.2024 г.) до деня преди
датата на подаване на исковата молба (29.08.2024 г.)
3. чл.30, ал.3 ЗС, с което да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
53.41 лева, представляваща платени разходи за процесния имот за топлинна
енергия, въз основа на издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр.
1
д. № 34133/2023 г. по описа на СРС ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба (30.08.2024) до окончателното изплащане на
сумата
4. чл.86 ЗЗД, с което да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 8.30
лева, представляваща законна лихва върху главница от 53.41 лева от датата на
плащане 12.07.2023 г. до деня преди датата на подаване на исковата молба
(29.08.2024 г.)
5. чл.30, ал.3 ЗС, с което да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
70.00 лева, представляващи заплатена такса битови отпадъци, за периода
01.01.2020 г. до 31.12.2024 г. ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба (30.08.2024) до окончателното изплащане на сумата
II. срещу Д. Р. Н., с ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. „Л*,
моб.тел. **********
1. чл.31, ал.2 ЗС, с което да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
210 лева (2 месеца х 105 лева), представляващо обезщетение за ползване на
процесния обект, размер на средната пазарната наемна цена или 105 лева
месечно за периода от 30.08.2021 г. до 30.08.2024 г. ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба (30.08.2024) до окончателното
изплащане на сумата
2. чл.30, ал.3 ЗС, с което да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
53.41 лева, представляваща платени разходи за процесния имот за топлинна
енергия, въз основа на издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр.
д. № 34133/2023 г. по описа на СРС ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба (30.08.2024) до окончателното изплащане на
сумата
3. чл.86 ЗЗД, с което да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 8.30
лева, представляваща законна лихва върху главница от 53.41 лева от датата на
плащане 12.07.2023 г. до деня преди датата на подаване на исковата молба
(29.08.2024 г.)
4. чл.30, ал.3 ЗС, с което да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
60.00 лева, представляващи заплатена такса битови отпадъци, за периода
01.07.2020 г. до 31.12.2024 г. ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба (30.08.2024) до окончателното изплащане на сумата
III. срещу И. В. М., с ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. „*, моб.тел.
**********
1. чл.31, ал.2 ЗС, с което да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
210 лева (2 месеца х 105 лева), представляващо обезщетение за ползване на
процесния обект, размер на средната пазарната наемна цена или 105 лева
месечно за периода от 30.08.2021 г. до 30.08.2024 г. ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба (30.08.2024) до окончателното
2
изплащане на сумата
2. чл.30, ал.3 ЗС, с което да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
53.41 лева, представляваща платени разходи за процесния имот за топлинна
енергия, въз основа на издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр.
д. № 34133/2023 г. по описа на СРС ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба (30.08.2024) до окончателното изплащане на
сумата
3. чл.86 ЗЗД, с което да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 8.30
лева, представляваща законна лихва върху главница от 53.41 лева от датата на
плащане 12.07.2023 г. до деня преди датата на подаване на исковата молба
(29.08.2024 г.)
4. чл.30, ал.3 ЗС, с което да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
70.00 лева, представляващи заплатена такса битови отпадъци, за периода
01.01.2020 г. до 31.12.2024 г. ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба (30.08.2024) до окончателното изплащане на сумата
В исковата молба се изложени твърдения, че страните са съсобственици
на ПРОЦЕСЕНИЯ ОБЕКТ: АПАРТАМЕНТ № 23, находящ се в гр. София,
ул. „Б*, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в СГ* с идентификатор *
с площ от 88,39 (осемдесет и осем цяло и тридесет и девет стотни) кв.м.,
състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения заедно с мазе и
съответните идеални части от общите части на сг*та и толкова идеални части
от правото на строеж върху терена.
Твърди се, че ответниците ползват имота, а ищецът е лишен от тази
възможност. Посочва, че са изпратени покани по чл.31 ЗС до ответниците, но
нещата не са се променили и ищецът е лишен да ползва имота. Претендира
обезщетение за това, че е лишена да ползва имота: спрямо А. Р. – за период
от три години назад, както и законна лихва от падежа за всяко от месечните
вземания (01.10.2021 г., 01.11.2021 г, 01.12.2021 г……..01.07.2024 г.) до датата
на исковата претенция (30.08.2024 г.); спрямо Д. Н. за периода от 30.08.2021 г.
до 30.08.2024 г.; спрямо И. М. за периода от 30.08.2021 г. до 30.08.2024 г.
Твърди, че обезщетението за ползване се дължи по месечно и се претендира за
минал период, затова върху всяко от дължимите месечни обезщетения за
периода от 30.08.2021 г. до датата на исковата молба А. Р. дължи законна
лихва: върху обезщетението от 105 лева за м.09.2021 г. до датата на иска,
законната лихва е в размер на 36.15 лева; върху обезщетението от 105 лева за
м.10.2021 г. е в размер на 35.25 от 01.11.2021 г.;
Излага твърдения, че спрямо нея като собственик е издадена заповед по
чл.410 ГПК в полза на Топлофикация за суми за доставка на топлинна енергия
и дялово разпределение, както и лихва по тях. Твърди, че тези суми са платени
от нея, а имотът се ползва от ответниците. Счита, че след като те ползват
имота същите следва да поемат разходите по топлинна енергия и дялово
разпределение. Счита, че всеки един от ответниците й дължи съответната част
3
от цялата сумата, тъй като това са разходи по ползване на имота и същата е
била лишена да ползва своята идеална част. Затова предявява иска за
заплащане на сумата, която е платила на доставчика на топлинна енергия в
размер на 160.22: спрямо всички ответници 53.41 лева ведно съд законна
лихва за забава от датата на плащане (12.07.2023 г.) до датата на подаване на
исковата молба (30.08.2024 г.). В уточнителната молба уточнява, че
претендира сумата като неоснователно обогатяване, тъй като ответниците са
ползвали имота, ищецът не е допускан и разходите следва да се поемат от
ползвателите. Твърди, че с плащането от страна на ищеца за разходите за
топлинна енергия, ответниците са се обогатили, защото има намаляване на
пасива и имуществото им се е увеличило. Иска да се приложи принципът
„комуто ползите нему тежестите“. Счита, че не следва да се прилага чл.30,
ал.3 ЗС и чл.44-58 ЗЗД, защото имотът е ползван само от ответниците. Същото
счита, че е приложимо за такса битови отпадъци.
Изложени са твърдения, че ищецът е заплащал такса битови отпадъци за
процесния имот за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2024 г., а не ползва имота.
Отново твърди, че след като ги е платил, ищецът е обеднял, а ответниците са
се обогатили, защото не е ползвал имота, а ответниците са ползвали имота и е
следвало да поемат таксата, тъй като те са генерирали битовите отпадъци.
Препраща към мотивите за неоснователното обогатяване за заплатената сума
за топлинна енергия. Претендира сумата, която е заплатила като такса за
битови отпадъци за целия имот от всички, тъй като не е ползвала нейната
идеална част: спрямо А. Р. за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2024 г.; спрямо
Д. Р. за периода от 01.07.2020 г. до 31.12.2024 г.; спрямо И. М. за периода от
01.01.2020 г. до 31.12.2024 г.
Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски.
Посочва банкова сметка, на основание чл.127, ал.4 ГПК, а именно IBAN:
BG43BPBI**, BIC: BPBIBGSF, Пощенска бА. (Юробанк България) АД.
Като писмени доказателства и доказателствени средства представя
следните документи: 1. Нотариален акт за собственост върху жилище № 104, том XVI,
нот. дело № 3104/1984 г. на 1-ви нотариус при СРС, 2. Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 117, том XVI, нот. дело № 2682/1985 г. на 1-ви нотариус при СРС 3.
Нотариален акт № 159, том VIII, нот. дело № 1487/1993 г. на I-ви нотариус при СРС 4.
Нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазване на вещно право на ползване №
59, том III, per. № 16184, дело № 405/2007 г. на нотариус М*, per. № 042 на НК. 5.
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот със запазване на вещно право на
ползване № 183, том I, per. № 7836, дело № 158/06.08.2015 г. на нотариус М*, per. № 042 на
НК. 6. Нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот № 34, том II, per.
№ 6717, дело № 214/13.07.2020 г. на нотариус М*, per. № 042 на НК. 7. Нотариална покана
per. № 16675, том 6, акт № 23 от 15.11.2019 г. на нотариус М*, per. № 042 на НК 8.
Нотариална покана per. № 5541, том III Б, акт № 117 от 15.05.2024 г. на нотариус И*, per.
№ 040 на НК. 9. Заповед за изпълнение на парично задължение от 30.06.2023 и съобщение
по ч.гр.дело № 34133/2023 г. на СРС, 74 състав. 10. Платежно нареждане от 12.07.2023 г.
на „Пощенска бА." АД. 11. Квитанции за платени данък сгради и такса битови отпадъци.
Моли да бъде допусната съдебно-техническа експертиза, която след
4
като се запознае със събраните по делото доказателства и извърши оглед на
процесния апартамент да даде заключение: каква е наемната цена (обезщетение за
ползване) на самостоятелен обект в сг* с идентификатор * с площ от 88,39 кв.м.,
състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения на адрес: град София, ул. „Буная", бл.
18, вход „Б", ет. 2, ап. 23 за периода от 01.08.2021 г. до 30.08.2024 г.1
В срока по чл.131 ГПК, ответниците подават отговор. Твърди, че искът
е недопустим – не са посочени адресите на ищците – чл.127, ал.1, т.2 ГПК,
както и ясно изложение на фактите и обстоятелствата – чл.127, ал.1, т.4 ГПК.
Оспорва иска по основание. Твърди, че никои от ответниците не ползват
имота и не лишават ищеца от ползване на имота. Твърди, че от 2021 г.
ответниците не ползват имота. Имало уговорка за разпределение ползването
на вещта, като всеки един от наследниците, а именно Р., А. и И. да ползват по
една стая.
По отношение на сумите за топлинна енергия твърди, че ответниците не
са ползвали имота и се дължи само сградна инсталация. Твърдят, че И. И А. от
2008 г. заплащат само по една трета от задълженията съм „Топлофикация
София“.
По отношение на сумата за такса битови отпадъци, тъй като ответниците
не са ползвали имота. Позовава се на чл.64, ал.1 вр. чл.11, ал.1 ЗМДТ и чл.18,
ал.4 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на
услуги, предоставяне на СО, таксата се дължи от всички собственици,
независимо дали са ползвали имота и дължимостта им не е обвързана с
произвеждането на отпадъци. Твърди, че ищецът не е заплатил такса за битови
отпадъци.
Моли съда да допусне до разпит трима свидетели, които да установят,
че ответниците не са ползвали имота.
Прилага и моли да бъдат приети следните доказателства: 1. Телепоща от
03.06.2024 г.; 2. Удостоверение за настоящ адрес на И. М.; 3. Удостоверение Софийска
Вода; 4. Талон за пломбиране на водомери; 5. Талони за отчет на УДР - 2017-2023 г.; 6.
Справка ел. енергия; 7. Изравнителни сметки 2019-2014 г.;
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по
делото, установи следното от фактическа и правна страна:
По представителната власт
Ищецът се представлява от адв. М. З., което пълномощно важи за всички
инстанции (л.9 от делото).
Ответниците се представляват от Х* със съдебен адрес: гр. С*, която
представителна власт важи само за СРС (л. … от делото).
По държавната такса
За всеки иск, т.е. за всяко защитавано право (материален интерес) се
дължи една такса по реда на чл.1 ТДТССГПК, ако общата цена на исковете е
над 1250 лева, на основание чл.72, ал.1 ГПК. В тази хипотеза, за всеки иск,
който е под 1250 лева, се дължи държавна такса в размер на 50.00 лева. Но ако
общата цена на всички искове под 1250 лева, то се събира една минимална
5
държавна такса за всички искове в размер на 50.00 лева, на основание чл.72,
ал.2 ГПК. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д.
№ 794/2022 г. на ВКС, I т.о.
Съгласно чл.72, ал.1 ГПК, за предявените с една молба искове в защита
на един интерес се събира една държавна такса върху защитавания интерес
независимо от броя на ответниците. Хипотезата е валидна, когато интересът е
един – независимо дали го предявяваш към един или няколко ответниците -
всеки един от тях отговаря за цялото задължение.
Всеки един от съсобствениците по чл.30 и чл.31 ЗС има право да търси
обезщетение от всеки един от другите съсобственици, които ползват имота
изцяло и търси обезщетение за платената част за задължение (тежест) на
другите съсобственици. Ето защо срещу всеки един съсобственик се защитава
различен материален интерес. Това е така, тъй съсобствениците са
обикновени другари и всеки един от тях отговаря спрямо другия съобразно
своята идеална част от съсобствеността. Следователно за всеки един от
съсобствениците е различен иск. Защитава се различен материален интерес.
При това положение, държавните такси се определят по следния начин:
№СрещуВид искМатериаленЧл.1Чл.18, ал.1
интересТДТССГПКТДТССГПК
1Чл.31, ал.2 ЗС3780.00151.2075.60
Обезщетение за ползване
2Чл.86 ЗЗД – лихва върху696.5250.0025.00
сумата от 3780
3Чл.30, ал.3 ЗС – заплатена53.4150.0025.00
А. Р.
топлинна енергия
4Чл.86 ЗЗД – лихва върху8.3050.0025.00
сумата от 53.41
5Чл.30, ал.3 ЗС – заплатена70.0050.0025.00
такса битови отпадъци
4608.23
Общо 351.20 175.60
над 1250 лв.
6Чл.31, ал.2 ЗС
210.00
Обезщетение за ползване
7Чл.30, ал.3 ЗС – заплатена
53.41
топлинна енергия
Д. Н.50.0025.00
8Чл.86 ЗЗД – лихва върху
8.30
сумата от 53.41
9Чл.30, ал.3 ЗС – заплатена
60.00
такса битови отпадъци
331.71
6
Общопод 1250 лв. 50.00 25.00
10И. М.Чл.31, ал.2 ЗС
210.00
Обезщетение за ползване
11 Чл.30, ал.3 ЗС – заплатена
53.41
топлинна енергия
50.0025.00
12 Чл.86 ЗЗД – лихва върху
8.30
сумата от 53.41
13 Чл.30, ал.3 ЗС – заплатена
70.00
такса битови отпадъци
341.71 лева
Общо 50.00 25.00
под 1250 лв.
Дължима държавна такса451.20 225.60
По делото е представен документ по чл.128, т.2 ГПК за сумата от 406.14
лева (л. 6 от делото). Следователно, следва да се довнесе държавна такса в
размер на 45.06 лева, представляваща разликата между внесената 406.14 лева
и дължимата в размер на 451.20 лева.
С молба с вх. № 362324/12.11.2024 г. ищецът представя довнесената
държавна такса (л.32-33 от делото).
По редовността на ИМ
На този етап, съдът приема, че исковата молба е редовна, съдържа
всички реквизити по чл.127-128 ГПК. На основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140
ГПК следва да бъде изготвен проект за доклад на делото.
Неоснователно е възражението на ответниците, че исковата молба е
нередовна, на основание чл.127, ал.1, т.2 ГПК – липса адрес. След служебна
справка в НБД съдът служебно установи адресът на ищеца.
Неоснователно е възражението на ответника, че исковата молба е
нередовна чл.127, ал.1, т.4 ГПК. В ИМ се твърди, че ответниците ползват
имота, като по отношение за кой период и каква част, това касае
основателността на иска, а не редовността. По отношение на размера, същото
не е нередовност, с оглед разпоредбата на чл.214 ГПК и същото е по
основателността на иска.
С оглед задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по
тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да обяви на страните,
че служебно ще се произнесе по нищожността на сделките, което са
представени по делото и на които страните се позовават.
Следва да се укаже на ищеца, че не сочи доказателства, че ответниците
са ползвали имота, размера на задълженията за процесния период и имот към
Топлофикация София, Столична община, че тези задължения са изплатени
изцяло от ищеца, на основание чл.146, ал.2 ГПК.
7
Следва да се укаже на ответниците, че не сочат доказателства, че има
разпределение на правото на ползване на процесната вещ, на основание
чл.146, ал.2 ГПК.
По редовността на ОИМ
Въпреки указанията по чл.131 ГПК, съдът констатира, че ответникът не
е изпълнил указанията по чл.128, т.3 ГПК и чл.102з, ал.3 ГПК. Ето защо
следва да се приложи чл.77 ГПК. Страниците са 24. Таксата е 2.40 лева. Ето
защо ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят 2.40 лева.
По доказателствата
Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия
пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени
доказателства и доказателствени средства.
С оглед приложени на императивна правна норма следва да се изиска за
послужване ч. гр. д. № 20231110134133 по описа на СРС, което да се върне
след влизане в сила на краен съдебен акт по настоящото дело.
По свидетелите
Ответникът е поискал да бъдат допуснати трима свидетели, които да
установят, че ответниците не са ползвали имота. Това е отрицателен факт,
който не подлежи на доказване. В тежест на ищеца е да докаже, че
ответниците са ползвали имота над техните идеални части, а в тежест на
ответниците да докажат, че не са ползвали имота. Ето защо искането следва
да се остави без уважение.
С оглед установяване на императивна правна норма, съдът приема, че
следва да задължи страните лично да се явяват в открито съдебно заседание,
на основание чл.176 ГПК, като при неизпълнение на указания съдът ще
приеме, че страната е създала пречки за установяване на исковата претенция,
респективно за отхвърляне на иска.
По съдебно-оценителната експертиза (СОЕ)
Искането на ищеца за оценка на имота е относимо, допустимо и
необходимо. Следва да бъде уважено. Тъй като същото касае основателността
на иска по чл.31 ЗС, на основание чл.158 ГПК разноските следва да се
възложат на ищеца. Следва да се зададат служебно въпроси от съда.
По съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ)
Съдът приема, че няма необходимите знания от областта на
счетоводството, поради което се налага да се начисли експертизи за исковете
за топлинна енергия и битови отпадъци. Тъй като същото касае
основателността на иска по чл.31 ЗС, на основание чл.158 ГПК разноските
следва да се възложат на ищеца.
Предварителни въпроси
8
Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимноизгодният за тях
начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може
да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните
предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото
със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е.
същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да
прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК,
като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с
потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено за първата
свободна дата е 14.04.2025 година от 10.00 часа, за която дата да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146 ГПК, следния
проект за доклад на делото:
Страни, предмет и правна квалификация, чл.146, ал.1, т.1 –
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Производството е образувано по искова молба с вх. № 277936/30.08.2024 г., уточнена
с молба с вх. № 362324/12.11.2024 г., от Р. В. М., ЕГН **********, постоянен адрес: гр.
София, ул. „Б*, съдебен адрес: гр. София, ул. „П*, чрез адв. М. З., с която се предявени
обективно кумулативно и субективно съединени осъдителни искове, с правна
9
квалификация, както следва:
I. срещу А. В. Р., с ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. „Л*, моб.тел.: **********
1. чл.31, ал.2 ЗС, с което да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 3 780.00 лева
(36 месеца х 105 лева), представляващо обезщетение за ползване на процесния обект,
размер на средната пазарната наемна цена или 105 лева месечно за периода от 30.08.2021 г.
до 29.08.2024 г. (до три години назад от датата на предявяване на иска) ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба (30.08.2024) до окончателното изплащане на
сумата
2. чл.86 ЗЗД, с което да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 696.52 лева,
представляваща законна лихва за всяко от месечните вземания за обезщетение за ползване на
процесния имот, от първо число на месеца, следващ месеца за който се дължи
обезщетението съответните дати (01.10.2021 г., 01.11.2021 г., 01.12.2021 г. …… до 01.07.2024
г.) до деня преди датата на подаване на исковата молба (29.08.2024 г.)
3. чл.30, ал.3 ЗС, с което да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 53.41 лева,
представляваща платени разходи за процесния имот за топлинна енергия, въз основа на
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 34133/2023 г. по описа на СРС
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (30.08.2024) до
окончателното изплащане на сумата
4. чл.86 ЗЗД, с което да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 8.30 лева,
представляваща законна лихва върху главница от 53.41 лева от датата на плащане 12.07.2023
г. до деня преди датата на подаване на исковата молба (29.08.2024 г.)
5. чл.30, ал.3 ЗС, с което да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 70.00 лева,
представляващи заплатена такса битови отпадъци, за периода 01.01.2020 г. до 31.12.2024 г.
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (30.08.2024) до
окончателното изплащане на сумата
II. срещу Д. Р. Н., с ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. „Л*, моб.тел. **********
1. чл.31, ал.2 ЗС, с което да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 210 лева (2
месеца х 105 лева), представляващо обезщетение за ползване на процесния обект, размер на
средната пазарната наемна цена или 105 лева месечно за периода от 30.08.2021 г. до
30.08.2024 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
(30.08.2024) до окончателното изплащане на сумата
2. чл.30, ал.3 ЗС, с което да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 53.41 лева,
представляваща платени разходи за процесния имот за топлинна енергия, въз основа на
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 34133/2023 г. по описа на СРС
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (30.08.2024) до
окончателното изплащане на сумата
3. чл.86 ЗЗД, с което да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 8.30 лева,
представляваща законна лихва върху главница от 53.41 лева от датата на плащане 12.07.2023
г. до деня преди датата на подаване на исковата молба (29.08.2024 г.)
4. чл.30, ал.3 ЗС, с което да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 60.00 лева,
представляващи заплатена такса битови отпадъци, за периода 01.07.2020 г. до 31.12.2024 г.
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (30.08.2024) до
окончателното изплащане на сумата
III. срещу И. В. М., с ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. „*, моб.тел. **********
10
1. чл.31, ал.2 ЗС, с което да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 210 лева (2
месеца х 105 лева), представляващо обезщетение за ползване на процесния обект, размер на
средната пазарната наемна цена или 105 лева месечно за периода от 30.08.2021 г. до
30.08.2024 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
(30.08.2024) до окончателното изплащане на сумата
2. чл.30, ал.3 ЗС, с което да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 53.41 лева,
представляваща платени разходи за процесния имот за топлинна енергия, въз основа на
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 34133/2023 г. по описа на СРС
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (30.08.2024) до
окончателното изплащане на сумата
3. чл.86 ЗЗД, с което да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 8.30 лева,
представляваща законна лихва върху главница от 53.41 лева от датата на плащане 12.07.2023
г. до деня преди датата на подаване на исковата молба (29.08.2024 г.)
4. чл.30, ал.3 ЗС, с което да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 70.00 лева,
представляващи заплатена такса битови отпадъци, за периода 01.01.2020 г. до 31.12.2024 г.
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (30.08.2024) до
окончателното изплащане на сумата
В исковата молба се изложени твърдения, че страните са съсобственици на
ПРОЦЕСЕНИЯ ОБЕКТ: АПАРТАМЕНТ № 23, находящ се в гр. София, ул. „Б*,
представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в СГ* с идентификатор * с площ от 88,39
(осемдесет и осем цяло и тридесет и девет стотни) кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и
сервизни помещения заедно с мазе и съответните идеални части от общите части на сг*та и
толкова идеални части от правото на строеж върху терена.
Твърди се, че ответниците ползват имота, а ищецът е лишен от тази възможност.
Посочва, че са изпратени покани по чл.31 ЗС до ответниците, но нещата не са се променили
и ищецът е лишен да ползва имота. Претендира обезщетение за това, че е лишена да
ползва имота: спрямо А. Р. – за период от три години назад, както и законна лихва от падежа
за всяко от месечните вземания (01.10.2021 г., 01.11.2021 г, 01.12.2021 г……..01.07.2024 г.)
до датата на исковата претенция (30.08.2024 г.); спрямо Д. Н. за периода от 30.08.2021 г. до
30.08.2024 г.; спрямо И. М. за периода от 30.08.2021 г. до 30.08.2024 г. Твърди, че
обезщетението за ползване се дължи по месечно и се претендира за минал период, затова
върху всяко от дължимите месечни обезщетения за периода от 30.08.2021 г. до датата на
исковата молба А. Р. дължи законна лихва: върху обезщетението от 105 лева за м.09.2021 г.
до датата на иска, законната лихва е в размер на 36.15 лева; върху обезщетението от 105 лева
за м.10.2021 г. е в размер на 35.25 от 01.11.2021 г.;
Излага твърдения, че спрямо нея като собственик е издадена заповед по чл.410 ГПК в
полза на Топлофикация за суми за доставка на топлинна енергия и дялово разпределение,
както и лихва по тях. Твърди, че тези суми са платени от нея, а имотът се ползва от
ответниците. Счита, че след като те ползват имота същите следва да поемат разходите по
топлинна енергия и дялово разпределение. Счита, че всеки един от ответниците й дължи
съответната част от цялата сумата, тъй като това са разходи по ползване на имота и същата е
била лишена да ползва своята идеална част. Затова предявява иска за заплащане на сумата,
която е платила на доставчика на топлинна енергия в размер на 160.22: спрямо всички
ответници 53.41 лева ведно съд законна лихва за забава от датата на плащане (12.07.2023 г.)
до датата на подаване на исковата молба (30.08.2024 г.). В уточнителната молба уточнява, че
претендира сумата като неоснователно обогатяване, тъй като ответниците са ползвали
имота, ищецът не е допускан и разходите следва да се поемат от ползвателите. Твърди, че с
плащането от страна на ищеца за разходите за топлинна енергия, ответниците са се
обогатили, защото има намаляване на пасива и имуществото им се е увеличило. Иска да се
11
приложи принципът „комуто ползите нему тежестите“. Счита, че не следва да се прилага
чл.30, ал.3 ЗС и чл.44-58 ЗЗД, защото имотът е ползван само от ответниците. Същото счита,
че е приложимо за такса битови отпадъци.
Изложени са твърдения, че ищецът е заплащал такса битови отпадъци за процесния
имот за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2024 г., а не ползва имота. Отново твърди, че след
като ги е платил, ищецът е обеднял, а ответниците са се обогатили, защото не е ползвал
имота, а ответниците са ползвали имота и е следвало да поемат таксата, тъй като те са
генерирали битовите отпадъци. Препраща към мотивите за неоснователното обогатяване за
заплатената сума за топлинна енергия. Претендира сумата, която е заплатила като такса за
битови отпадъци за целия имот от всички, тъй като не е ползвала нейната идеална част:
спрямо А. Р. за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2024 г.; спрямо Д. Р. за периода от
01.07.2020 г. до 31.12.2024 г.; спрямо И. М. за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2024 г.
Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски.
Посочва банкова сметка, на основание чл.127, ал.4 ГПК, а именно IBAN:
BG43BPBI**, BIC: BPBIBGSF, Пощенска бА. (Юробанк България) АД.
В срока по чл.131 ГПК, ответниците подават отговор. Твърди, че искът е недопустим
– не са посочени адресите на ищците – чл.127, ал.1, т.2 ГПК, както и ясно изложение на
фактите и обстоятелствата – чл.127, ал.1, т.4 ГПК. Оспорва иска по основание. Твърди, че
никои от ответниците не ползват имота и не лишават ищеца от ползване на имота. Твърди,
че от 2021 г. ответниците не ползват имота. Имало уговорка за разпределение ползването на
вещта, като всеки един от наследниците, а именно Р., А. и И. да ползват по една стая.
По отношение на сумите за топлинна енергия твърди, че ответниците не са ползвали
имота и се дължи само сградна инсталация. Твърдят, че И. И А. от 2008 г. заплащат само по
една трета от задълженията съм „Топлофикация София“.
По отношение на сумата за такса битови отпадъци, тъй като ответниците не са
ползвали имота. Позовава се на чл.64, ал.1 вр. чл.11, ал.1 ЗМДТ и чл.18, ал.4 от Наредбата за
определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяне на СО,
таксата се дължи от всички собственици, независимо дали са ползвали имота и дължимостта
им не е обвързана с произвеждането на отпадъци. Твърди, че ищецът не е заплатил такса за
битови отпадъци.
чл.146, ал.1, т.2 ГПК – Правна квалификация на правата, претендирани
от ищеца, на насрещните права и възражения на ответника:
Обективно кумулативно и субективно съединени осъдителни искове, с правна
квалификация, както следва:
I. срещу А. В. Р., с ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. „Л*, моб.тел.: **********
1. чл.31, ал.2 ЗС, с което да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 3 780.00 лева
(36 месеца х 105 лева), представляващо обезщетение за ползване на процесния обект,
размер на средната пазарната наемна цена или 105 лева месечно за периода от 30.08.2021 г.
до 29.08.2024 г. (до три години назад от датата на предявяване на иска) ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба (30.08.2024) до окончателното изплащане на
сумата
2. чл.86 ЗЗД, с което да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 696.52 лева,
представляваща законна лихва за всяко от месечните вземания за обезщетение за ползване на
процесния имот, от първо число на месеца, следващ месеца за който се дължи
обезщетението съответните дати (01.10.2021 г., 01.11.2021 г., 01.12.2021 г. …… до 01.07.2024
г.) до деня преди датата на подаване на исковата молба (29.08.2024 г.)
12
3. чл.30, ал.3 ЗС, с което да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 53.41 лева,
представляваща платени разходи за процесния имот за топлинна енергия, въз основа на
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 34133/2023 г. по описа на СРС
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (30.08.2024) до
окончателното изплащане на сумата
4. чл.86 ЗЗД, с което да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 8.30 лева,
представляваща законна лихва върху главница от 53.41 лева от датата на плащане 12.07.2023
г. до деня преди датата на подаване на исковата молба (29.08.2024 г.)
5. чл.30, ал.3 ЗС, с което да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 70.00 лева,
представляващи заплатена такса битови отпадъци, за периода 01.01.2020 г. до 31.12.2024 г.
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (30.08.2024) до
окончателното изплащане на сумата
II. срещу Д. Р. Н., с ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. „Л*, моб.тел. **********
1. чл.31, ал.2 ЗС, с което да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 210 лева (2
месеца х 105 лева), представляващо обезщетение за ползване на процесния обект, размер на
средната пазарната наемна цена или 105 лева месечно за периода от 30.08.2021 г. до
30.08.2024 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
(30.08.2024) до окончателното изплащане на сумата
2. чл.30, ал.3 ЗС, с което да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 53.41 лева,
представляваща платени разходи за процесния имот за топлинна енергия, въз основа на
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 34133/2023 г. по описа на СРС
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (30.08.2024) до
окончателното изплащане на сумата
3. чл.86 ЗЗД, с което да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 8.30 лева,
представляваща законна лихва върху главница от 53.41 лева от датата на плащане 12.07.2023
г. до деня преди датата на подаване на исковата молба (29.08.2024 г.)
4. чл.30, ал.3 ЗС, с което да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 60.00 лева,
представляващи заплатена такса битови отпадъци, за периода 01.07.2020 г. до 31.12.2024 г.
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (30.08.2024) до
окончателното изплащане на сумата
III. срещу И. В. М., с ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. „*, моб.тел. **********
1. чл.31, ал.2 ЗС, с което да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 210 лева (2
месеца х 105 лева), представляващо обезщетение за ползване на процесния обект, размер на
средната пазарната наемна цена или 105 лева месечно за периода от 30.08.2021 г. до
30.08.2024 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
(30.08.2024) до окончателното изплащане на сумата
2. чл.30, ал.3 ЗС, с което да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 53.41 лева,
представляваща платени разходи за процесния имот за топлинна енергия, въз основа на
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 34133/2023 г. по описа на СРС
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (30.08.2024) до
окончателното изплащане на сумата
3. чл.86 ЗЗД, с което да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 8.30 лева,
представляваща законна лихва върху главница от 53.41 лева от датата на плащане 12.07.2023
г. до деня преди датата на подаване на исковата молба (29.08.2024 г.)
4. чл.30, ал.3 ЗС, с което да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 70.00 лева,
представляващи заплатена такса битови отпадъци, за периода 01.01.2020 г. до 31.12.2024 г.
13
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (30.08.2024) до
окончателното изплащане на сумата
Възражения на ответника:
1. Правоизклюващи:
Не се ползвали топлинна енергия и не се дължи сума за топлинна енергия
Плащането на такса битови отпадъци е за всички собственици, а не за ползватели
2. Оспорващи – не са ползвали имота за процесния период; липса на плащане
чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК - Кои права и кои обстоятелства се признават;
Отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства:
На 03.11.1984 г. е съставен констативен н.а., съгласно който В* М. И.ОВ е признат за
собственик на 2/3 ид.ч., а И. В. М. на 1/3 ид. ч. от имот – гр. София, ж.к. П*, с
идентификатор * заедно с мазе и съответните части от правото на строеж (л.7 от делото).
На 18.06.1985 г. И. В. М. дарява на В* М. И.ОВ собствената си 1/3 ид. ч. от имота
заедно с мазе и съответните части от правото на строеж. От тази дата В* М. И.ОВ става
изключителен собственик на имота (л.8 от делото).
На 01.02.1993 г. на В* М. И.ОВ и съпругата си * И.ОВА И.ОВА продават на И. В. М.
1/3 от процесния имот (л.9 от делото).
На 18.12.2007 г. В* М. И.ОВ и * И.ОВА И.ОВА даряват на дъщерите си Р. В. М. и А.
В. Р. при равни права собствените си 2/3 ид. част от процесния имот (л.10 от делото).
Следователно Р. В. М. става собственик на 1/3 ид. част от процесния имот и А. В. Р. -
на 1/3 ид. ч.
През 06.08.2015 г. И. В. М. продава на А. В. Р. собствената си 1/3 ид. част от
процесния имот, като продавачът си запазва пожизнено и безвъзмездно правото на
ползване върху имота за тази идеална част (л.11-12 от делото). Следователно от 06.08.2015
г. А. В. Р. е собственик на 2/3 ид. част от имота, но има право на ползване само за 1/3 ид. ч.
от процесния имот. От същата дата И. В. М. има пожизнено право на ползване само на 1/3
ид. ч. от същия имот.
През 13.07.2020 г. А. В. Р. и Р* Н* Р* даряват на дъщеря си Д. Р. Н. 1/3 ид. част от
имота (л.13 от делото).
Следователно от тази дата всяко едно от лицата Д. Р. Н., А. В. Р., Р. В. М. - имат 1/3
ид. ч. от правото на собственост. Като И. В. М. има запазено пожизнено право на ползване
върху тази 1/3 ид. ч., придобита през 06.08.2015 г. и дарена през 13.07.2020 г., т.е. Д. Н. е гол
собственик на 1/3 ид. ч. от 13.07.2020 г., с оглед факта, че същата е придобила частта при
запазено право на ползване.
На 20.11.2019 г. А. В. Р. е получила покана по чл.31 ЗС (л.14 от делото).
На 16.07.2024 г. Д. Р. Н., чрез баща си Р* Н* Р*, е получила покана по чл.31 ЗС (л.15-
17 от делото).
На 16.07.2024 г. А. В. Р., чрез съпруга си Р* Н* Р*, е получила покана по чл.31 ЗС
(л.15-17 от делото).
На 16.07.2024 г. е залепено уведомление по чл.47 ГПК за покана по чл.31 ЗС за И. В.
М. (л.15-17 от делото).
На 12.07.2023 г. Р. В. М. е платила на Топлофикация София сумата от 160,22 лева въз
основа на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 20231110134133 по описа на СРС, която е
14
връчена на ищеца (л.18-20 от делото).
Видно от представените от ответниците изправителни сметки, справка за количество
енергия и показания на топломери за периода от 10.2021 г. до 04.2023 г. няма потребена
топлинна енергия. Единствено начислена е сумата за сградната инсталация в общ размер на
65.84 лева. Видно от изравнителна сметка за периода от 05.2023 г. до 04.2024 г. няма
потребена топлинна енергия. Има начислена сума за сградна инсталация, но при
изравняването се получава 127.33 лева сума за връщане.
Видно от представеното писмо от Софийска вода се установи, че за периода от
27.01.2016 до 26.06.2024 г. няма потребено количество вода.
Видно от телепощата ответниците отказали да купят дела на ищеца. Оспори ли, че
никои от тримата не ползва имота.
Страните не спорят по притежаваните от тях идеални части и притежаваното право
на ползване. Не се спори по факта, че са съсобственици на процесната вещ.
Спорно остава дали ответниците са ползвали имота, наемната цена на имота, размера
на обезщетението по чл.31, ал.2 ЗС.
Спорно остава какво е било задължението на имота за процесния период към
Топлофикация София ЕАД, кой го е платил и в какъв размер. Спорно остава кой дължи
сумите за топлинна енергия и в какъв размер.
Спорно остава какво е било задължението на имота за процесния период към СО за
такса битови отпадъци, кой го е платил и в какъв размер. Спорно остава кой дължи сумите за
такса битови отпадъци и в какъв размер.
Спорно остава вземанията по чл86 ЗЗД, дата на покана, необходима покана, от кога се
дължи обезщетение, размер на лихвата.
чл.146, ал.1, т.5 ГПК - Как се разпределя доказателствената тежест:
За да бъде уважен иска по чл.31, ал.2 ЗС, следва да са доказани кумулативно дадени
предпоставки, чиято тежест на доказване, при условията на пълно и главно доказване, е на
ищеца:
1. Страните са съсобствениците на процесната вещ
2. Ответниците да са ползвали целия процесния имот за процесния период
3. Дата на писмено искане
4. Сумата да е в размера, посочен в исковата молба
Ответникът при условията на пълно и насрещно доказване по иска по чл.31, ал.2 ЗС,
следва да установи, че е платил половината от сумите на ищеца, както и че е предоставил
възможност на ищеца да ползва имота
По исковете с правна квалификация чл.30, ал.3 ЗС за топлинна енергия, ищецът при
условията на пълно и главно доказване следва да установи, следните факти и обстоятелства:
1. Страните са съсобствениците на процесната вещ
2. задължение за целия имот към „Топлофикация София“ ЕАД
3. размер на задължението
4. Цялото задължение да е платено само един от съсобствениците – ищецът
При условията на насрещно и пълно доказване, ответниците следва да установят:
1. плащане на тяхната част от задължението към ищеца.
2. плащане на тяхната част от задължението към „Топлофикация София“ ЕАД преди
плащане от страна на ищеца
3. нямат задължение да плащат топлинна енергия, тъй като не са ползвали имота
15
По исковете с правна квалификация чл.30, ал.3 ЗС за такса битови отпадъци,
ищецът при условията на пълно и главно доказване следва да установи, следните факти и
обстоятелства:
1. Страните са съсобствениците на процесната вещ
2. задължение за целия имот към СО
3. размер на задължението
4. Цялото задължение да е платено само един от съсобствениците – ищецът
При условията на насрещно и пълно доказване, ответниците следва да установят:
1. плащане на тяхната част от задължението към ищеца.
2. плащане на тяхната част от задължението към СО преди плащане от страна на ищеца
3. таксата за битови отпадъци се дължи от всички съсобственици, независимо от
произвеждането на отпадъци
За да бъде уважен акцесорния иск оп чл.86 ЗЗД, ищецът при условията на пълно и
главно доказване, следва да установи следните факти и обстоятелства:
1. Наличието на главен дълг
2. Датата на получената от ответника покана за изплащане на сумата
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства, че ответниците са
ползвали имота, размера на задълженията за процесния период и имот към
Топлофикация София, Столична община, че тези задължения са изплатени
изцяло от ищеца, на основание чл.146, ал.2 ГПК.
УКАЗВА на ответниците, че не сочат доказателства, че има
разпределение на правото на ползване на процесната вещ, на основание
чл.146, ал.2 ГПК.
ОБЯВЯВА на страните, че служебно ще се произнесе по нищожността
на сделките, представени по делото, съгласно задължителните указания,
дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС.
УКАЗВА на страните, че могат да изложат становището си във връзка с
дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия в откритото съдебно заседание и ако не направят
доказателствени искания във връзка с дадените им указания, губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК –
ако твърдят нови обстоятелства, да посочат и представят нови доказателства,
но само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно, или
ако твърдят нововъзникнали обстоятелства от значение за делото – да посочат
и представят доказателства за тях.
ДОПУСКА като писмени доказателства и доказателствени средства
следните документи: 1. Нотариален акт за собственост върху жилище № 104, том XVI,
нот. дело № 3104/1984 г. на 1-ви нотариус при СРС, 2. Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 117, том XVI, нот. дело № 2682/1985 г. на 1-ви нотариус при СРС 3.
Нотариален акт № 159, том VIII, нот. дело № 1487/1993 г. на I-ви нотариус при СРС 4.
Нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазване на вещно право на ползване №
59, том III, per. № 16184, дело № 405/2007 г. на нотариус М*, per. № 042 на НК. 5.
16
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот със запазване на вещно право на
ползване № 183, том I, per. № 7836, дело № 158/06.08.2015 г. на нотариус М*, per. № 042 на
НК. 6. Нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот № 34, том II, per.
№ 6717, дело № 214/13.07.2020 г. на нотариус М*, per. № 042 на НК. 7. Нотариална покана
per. № 16675, том 6, акт № 23 от 15.11.2019 г. на нотариус М*, per. № 042 на НК 8.
Нотариална покана per. № 5541, том III Б, акт № 117 от 15.05.2024 г. на нотариус И*, per.
№ 040 на НК. 9. Заповед за изпълнение на парично задължение от 30.06.2023 и съобщение
по ч.гр.дело № 34133/2023 г. на СРС, 74 състав. 10. Платежно нареждане от 12.07.2023 г.
на „Пощенска бА." АД. 11. Квитанции за платени данък сгради и такса битови отпадъци.
1. Телепоща от 03.06.2024 г.; 2. Удостоверение за настоящ адрес на И. М.; 3.
Удостоверение Софийска Вода; 4. Талон за пломбиране на водомери; 5. Талони за отчет на
УДР - 2017-2023 г.; 6. Справка ел. енергия; 7. Изравнителни сметки 2019-2014 г.;
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване ч. гр. д. № 20231110134133 по описа на
СРС, което да се върне след влизане в сила на краен съдебен акт по
настоящото дело.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците за разпит на
свидетели.
ЗАДЪЛЖАВА страните лично да се явяват в първото по делото открито
съдебно заседание, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указания в срок, съдът
ще приеме, че страната е създала пречки за установяване на исковата
претенция, респективно за отхвърляне на иска на основание чл.176 ГПК.
ДОПУСКА, на основание чл.195 ГПК, изслушването на съдебно-
оценителна експертиза (СОЕ), на която вещото лице, след запознаване с
материалите по делото, направи оглед на имота, както и допълнително събере
необходимата информация, да отговори на следните въпроси:
На въпроси на ищеца
1. каква е наемната цена (обезщетение за ползване) на самостоятелен обект в сг* с
идентификатор * с площ от 88,39 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни
помещения на адрес: град София, ул. „Буная", бл. 18, вход „Б", ет. 2, ап. 23 за периода
от 01.08.2021 г. до 30.08.2024 г.
на въпроси на съда
1. В табличен вид, вещото лице да посочи средната наемна цена за процесния имот, по
месеци, за периода от 30.08.2021 г. до 30.08.2024 г., като я раздели за всеки един от
ответниците, а за Д. Н. и И. М. само за периода 01.07.2024 г. – 30.08.2024 г.
2. В табличен вид, вещото лице да посочи средната наемна цена на процесния период,
по месеци, за периода от 30.08.2021 г. до 30.08.2024 г., стойността спрямо А. Р.,
периода на забава и лихвата за забава
3. В табличен вид да посочи мораторната лихва върху наема за частта на А. Пеева за
всеки месец, за периода от първо число на месеца, следващ месеца, за който се дължи
обезщетение до деня преди подаване на ИМ (29.08.2024 г.) – за иска срещу А. Р.
4. Да посочи размера на мораторната лихва върху съответната част от главницата за
наем (обезщетение за ползване) за другите ответници от датата на плащане
12.07.2023 г. до деня преди датата на подаване на исковата молба 29.08.2024 г.
КАТО ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 600 лева (шестотин лева) по
депозитна сметка на СРС (IBAN – BG 96 CECB 9790 3343 8974 00, BIC –
CECBBGSF), вносим от ищеца, в едноседмичен срок, считано от получаване
17
на настоящото определение, както и в същия срок да представи доказателства
за това, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок, съдът ще
приложи разпоредбата на чл.161 ГПК и последствията от разпределената
доказателствена тежест, а именно, че е създал пречки за установяване на тези
факти.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Б*, което да се призове след внасяне на
депозит.
ДОПУСКА, на основание чл.195 ГПК, изслушването на съдебно-
счетоводна експертиза (ССчЕ), на която вещото лице - счетоводител, след
запознаване с материалите по делото, както и допълнително събере
необходимата информация, включително след посещение в счетоводството на
Топлофикация София ЕАД и СТОЛИЧНА ОБЩИНА, да отговори на
следните въпроси:
За топлинната енергия
1. Какви суми са начислени от Топлофикация София ЕАД за процесния имот и за исковия
период.
2. Как тези суми са начислени спрямо страните по делото – за всеки по отделно или за
целия имот общо
3. За какво са начислени сумите по ч. гр. д. № 34133/2023 г. по пера и периода, за целия
имот или за конкретно лице
4. Колко е дължимата сума за всеки един от лицата по делото, ако е общо за имота по
т.2-3
5. Да посочи каква сума ищецът е заплатил на Топлофикация София, кога и в какво
размер и за кой период
6. какви задължения са погасяват със заплатената сума – да се разбие по пера, период и
размер.
7. Заплатената сума касае ли целия имот или само част от задълженията за целия
имот към Топлофикация София
8. Да посочи в табличен вид каква сума ищецът е заплатил на Топлофикация, как се
разпределя между трима съсобственици, периода на забавата, както и каква е
лихвата върху 1/3 от платената сума за цитирания период
За такса битови отпадъци
1. В табличен вид да посочи колко е била такса битови отпадъци за целия имот за
периода от 01.01.2020 до 31.12.2024 г.,
2. Спрямо кого и в какъв размер е начислена таксата битови отпадъци за посочения
период, според СО
3. колко е платено от ищеца
4. как се разпределя таксата между страните
5. как се разпределя между страните
КАТО ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 1000 лева (хиляда лева) по
депозитна сметка на СРС (IBAN – BG 96 CECB 9790 3343 8974 00, BIC –
CECBBGSF), вносим от ищеца, в едноседмичен срок, считано от провеждане
на първото по делото съдебно заседание, както и в същия срок да представи
доказателства за това, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок,
съдът ще приложи разпоредбата на чл.161 ГПК и последствията от
разпределената доказателствена тежест, а именно, че е създал пречки за
18
установяване на тези факти.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Д*, което де си призове след внасяне на
депозит.
УКАЗВА на страните, че следва да окажат съдействие на вещите лица,
КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията, съдът ще приложи
разпоредбата на чл.161 ГПК и последствията от разпределената
доказателствена тежест, а именно, че страната е създала пречки за
установяване на тези факти.
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин
за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски
районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Н. на тел. 02/8955423 или
на ел. адрес: ********@***.*******, както и в Центъра за спогодби и
медиация на адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който
веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
19
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с оглед
принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото дело в
Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да представят
изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на книжа по
електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и самото
писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
20
вр. чл.23 ТДТССГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията, съдът
ще приеме, че липсва съответното процесуално действие, на основание чл.101
ГПК.
ОСЪЖДА Д. Р. Н., с ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. „Л*, А. В.
Р., с ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. „Л*, И. В. М., с ЕГН **********,
адрес: гр. София, ул. „*, да заплатят солидарно в полза на бюджета на ВСС
по сметка на СРС (IBAN – BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF)
сумата от 2.40 (два лева и четиридесет стотинки), представляващи такси по
чл.102з, ал.3 ГПК, на основание чл.77 ГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 14.04.2025 година от 10.00
часа, за която дата и час да се призоват страните чрез техните процесуални
представители.
ПРЕПИС от настоящото определение да се изпрати на страните чрез
техните процесуални представители
ПРЕПИС от отговора на исковата молба да се изпрати на ищеца.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след провеждане на процедура по призоваване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, в
частта по чл.77 ГПК подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, по реда на Глава XXI ГПК с частна
жалба, в едноседмичен срок, считано от връчване на съобщението, на
основание чл.274 ГПК и т.1 ТР № 5/ 12.07.2018 г. по т. д. № 5/2015 г.,
ОСГТК на ВКС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
21