НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№ 3938
гр. Варна, 25.11.2010 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ДВАДЕСЕТ И ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично
съдебно заседание проведено на шестнадесети ноември през две хиляди и десета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Ж. МАРКОВА
при
секретаря В.М., като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 10283/2010
г. по описа на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. Чл. 342 и сл. ТЗ и
чл. 86 ЗЗД от *срещу Д.П.Г., ЕГН **********,***. Ищецът претендира осъждане на
ответника да заплати сумите: – 3144.96 лв. – представляваща неплатени лизингови вноски за периода 01.09.2008 г. – 01.05.2009 г.; -
580.12 лв. – обезщетение за забава в общ размер върху всяка неплатена лизингова вноска за период от датата на възникване на
задължението за заплащане на всяка вноска до 05.07.2010 г. Претендира се
законната лихва и направените разноски в производството. Ищецът твърди, че с
решение от 24.09.2009 г. е обявена неплатежоспособността му и е открито
производство по несъстоятелност. Сочи, че с ответника е бил сключен договор за
лизинг *., с който е предоставен на ответника за ползване лек автомобил марка *
срещу заплащане на лизинговата стойност на автомобила чрез лизингови
вноски. Ищецът твърди, че при сключване на договора е заплатена първоначална
вноска в размер на 1227.10 евро, равняващи се на 2400 лв., като съгласно
договора, ответника следвало да заплаща месечни вноски в размер на 201.00 евро,
за уговорения двугодишен срок на договора. Ищецът твърди, че предвид неплащане на вноските за периода 01.09.2008 г. – 01.05.2009
г., през месец май
Ответникът Д.П.Г., по реда на чл. 131 ГПК, не е
депозирал писмен отговор и в с. з. не се явява, след като е редовно призован,
за да изрази становище по иска по реда на чл. 143 ГПК, както и не е направил
искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Съдът, като взе предвид, че на ответника са били указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа, неявяването му в
с.з., както и че предявеният иск вероятно е основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва
да бъде постановено неприсъствено решение, като исковете бъдат уважени изцяло
по отношение на претендираните суми. Следва да бъде
уважено искането за присъждане на главницата, ведно със законната лихва,
считано от предявяването на иска, на осн. чл. 214,
ал. 2 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК,
въпреки релевираното искане на ищеца разноски не се
присъждат предвид липсата на доказателства за реално направени такива и техния
размер.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата
държавна такса върху уважените искове в размер на 175.80 лв., предвид изхода на
спора и обстоятелството, че ищецът е освободен от предварително заплащане на
такса, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПКвр.
чл. 620, ал. 5 ТЗ.
Мотивиран от изложеното и на осн.
чл. 238, ал. 1 ГПК и чл. 239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д.П.Г., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „* сумата 3144.96
лв. (три хиляди сто четирдесет и четири лева и 96 ст.), неплатени лизингови вноски за периода 01.09.2008 г. – 01.05.2009 г.,
по договор за лизинг * г., сумата 580.12
лв. (петстотин и осемдесет лева и 12 ст.), обезщетение за забава в общ
размер върху всяка неплатена лизингова вноска за
период от датата на възникване на задължението за заплащане на всяка вноска до
05.07.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяването на иска - 05.07.2010 г. до окончателното изплащане,
на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
Чл. 342 и сл. ТЗ, чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.П.Г., ЕГН **********,*** да заплати в полза на ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД сумата 175.80 лв. (сто седемдесет и пет лева и 80
ст.), на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл. 620, ал. 5 ТЗ.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: