№ 1117
гр. Варна, 01.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на първи
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
като разгледа докладваното от Въззивно гражданско дело № 20223100502380
по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът, след извършена служебна проверка констатира, че е подадена касационна
жалба с вх. № 1639/20.01.2023 г. от Х. Т. И. и И. Х. Д., чрез адв. Е. Стратиева срещу
Решение № 1677 от 23.12.2022 г., постановено по в. гр. д. № 2380/2022 г. по описа на
Окръжен съд – Варна.
В правомощията на въззивния съд по реда на чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, попада и
преценката дали въззивното решение подлежи или не на касационно обжалване по чл. 280,
ал. 3 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК, не подлежат на касационно обжалване
решенията по въззивни граждански дела с цена на иска под 5000 лв. Посоченият критерий
съставлява абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на правото на обжалване
пред касационния съд.
В разглеждания случай, се касае за конститутивен иск с правно основание чл. 19, ал.
3 ЗЗД за обявяване за окончателен предварителния договор, сключен между страните на
16.05.2018 г. по отношение на паркомясто № А7 /А седем/, представляващо 13.50 кв. м. ид.
ч. от поземлен имот с идентификатор № ************.532, находящ се в гр. Варна, р-н
„***********“, м. „***********“, м-ст „***********“. Данъчна оценка за целия поземлен
имот с идентификатор № ************.532 с площ от 962 кв. м. възлиза на 25 680.60 лева.
Доколкото предявеният иск не е за собственост, или за вещно право върху недвижим имот, а
за упражняване на облигационно потестативно право по съдебен ред, следва да се приеме, че
цената на същия се определя по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. т. 2 ГПК в размер на данъчната
оценка на имота /така Определение № 60813 от 24.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2587/2021
г., III г. о., ГК, Определение № 723 от 1.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3973/2019 г., III г. о.,
ГК и др./. Затова и цената на иска за процесните 13.50 кв. м. от парцела съобразно данъчната
оценка възлиза на 360.38 лева, поради което същата е под минимално определения праг по
1
чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК за допустимост на касационното производство по граждански дела от
5000 лева. Дори и да бъде възприета сочената от страните цена на иска в размер на 1000
лева, същата отново не покрива критериите за допустимост на касационното обжалване.
С оглед на горното, депозираната касационна жалба, следва да бъде върната, на
основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА касационна жалба с вх. № 1639/20.01.2023 г., депозирана от Х. Т. И., ЕГН:
********** и И. Х. Д., ЕГН: **********, чрез адв. Е. Стратиева срещу Решение № 1677 от
23.12.2022 г., постановено по в. гр. д. № 2380/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред ВКС в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
2