РЕШЕНИЕ
№ 23002
................., 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА
при участието на секретаря ЮЛИЯ К. ГРУДОВА
като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело
№ 20221110103919 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищецът ................ твърди, че по договор за застраховка „Каско” е заплатил
на застрахования сума в размер на 4095,43 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за щети на л.а. марка ...................., настъпили в
резултат от ПТП на 22.07.2021 г. в ................. на кръстовището на бул.
.................. и .................... Виновен за ПТП бил водачът на ППС с животинска
тяга/каруца – ответникът Г. Л. В.. Ответникът не удовлетворил регресната
претенция на ищеца в размер на 4095,43 лв. Ищецът моли съда да осъди
ответника да му заплати сума в размер 1000 лева, частичен иск от вземане в
общ размер 4095,43 лева, ведно със законната лихва от депозиране на исковата
молба – 27.01.2022 г. до плащането. С протоколно определение от 03.12.2025
г., по реда на чл. 214 ГПК, е допуснато изменение на иска чрез увеличаване
размера на претенцията от първоначално заявените 1000 лева (част от
вземането в общ размер 4095,43 лева) на сумата от 4095,43 лева, като ищецът
е уточнил, че искът се предявява и в останалата непредявена част т.е. в пълния
размер на вземането. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника – Г. Л. В., чрез назначения й от съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК
особен представител – адв. В., с който оспорва иска като недопустим респ.
неоснователен. Излага съображения, че не е надлежен ответник по иска, тъй
като към датата на ПТП е била непълнолетна, като счита че отговорност носят
родителите й. Твърди, че към момента на процесната случка не е могла да
разбира свойството и значението на извършеното и не е могла да ръководи
постъпките си. Оспорва размера на иска, както и причинно-следствената
1
връзка между ПТП и твърдените вреди. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на ответника да е настъпило събитие, за което
ищецът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът
да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди.
Безспорно между страните по делото е, че към датата на ПТП – 22.07.2021
г. между ищеца и собственика на увредения л.а. марка .................... е било
налице валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществено
застраховане „Каско” на МПС, което се установява и от събраните по делото
писмени доказателства – застрахователна полица № .................., ведно с Общи
условия и застрахователната преписка по щета № ..................
От събраните по делото писмени доказателства – застрахователна полица
№ .................., протокол за ПТП № ................, застрахователната преписка по
щета № ................. – уведомление за щета, опис на щети, доклад по щета, от
събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетеля С. Й. Г., които съдът кредитира като логични, последователни и
кореспондиращи на събрания по делото доказателствен материал, както и от
приетото заключение на САТЕ, неоспорено от страните, което съдът
кредитира като компетентно и обективно дадено, се установява, че в срока на
застрахователното покритие на договор за застраховка „Каско” на МПС,
обективиран в застрахователна полица № .................., на 22.07.2021 г., около
15.30 часа, в ................., водачът на л.а. марка .................... се е движел по
................... и на кръстовището с ..................., при разрешен за него зелен
сигнал на светофарната уредба, предприема маневра за ляв завой към
.................... По същото време насрещно движещото се по ................... ППС с
животинска тяга – каруца не спира на червен сигнал светофара за неговата
посока на движение и реализира удар в задната габаритна част на автомобила.
От посочените доказателства, които кореспондират по между си, се
установява, че причина за настъпване на процесното ПТП е виновното
поведение на водача на ППС с животинска тяга – каруца – ответникът В.,
която е нарушила нормите на чл. 183, ал. 5, т. 1 вр. чл. 50, ал. 1 ЗДвП, като е
преминала на кръстовището при сигнал на светофара, който не разрешава
преминаването и така е причинила ПТП с материални щети на застрахования
при ищеца л.а. марка .....................
В причинна връзка с противоправното поведение на ответника са
настъпили и описаните в протокола за ПТП вреди на л.а. марка ....................,
конкретизирани в представената преписка по щета на ищцовото дружество.
2
От приетото заключение на САТЕ се установява, че посочените от
застрахователя повреди на л.а. марка ...................., отговарят на описания в
протокола за ПТП и уведомлението за щетата механизъм на ПТП.
Претърпените от реализираното ПТП вреди по застрахования автомобил се
установяват и от документите от преписката по образуваната при ищеца щета.
Съобразно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Обхватът на регресното право зависи от размера на застрахователното
обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования и от размера на
обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Отговорният по
чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди – необходимите
средства по средни пазарни цени за възстановяване на увреденото имущество
в състоянието му отпреди деликта. Съгласно трайната съдебната практика,
постановена по реда на касационния контрол – решение № 52 от 08.07.2010г.
по гр.д. №652/2009г. на ВКС, ТК, І ТО, при съдебно предявена претенция,
съдът следва да определи застрахователното обезщетение единствено по
действителната (средна пазарна) стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под минималните
размери, установени в Методиката. При това делинквентът дължи
обезщетение за действителните вреди без да се отчита овехтяване.
Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на
негативния интерес (увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди
деликта), но за постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се
вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени части (в някои
случаи това би било и невъзможно предвид спецификата на увредената част),
поради което обезщетението следва да е в размер, необходим за
възстановяване на вещта, като делинквентът понесе и отговорността за
влагането на нови части при отстраняване на щетите. В този смисъл съдът
споделя мотивите към т.6, б.„б” от Постановление №7/1978г. на Пленума на
ВС (съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната отговорност за
вложените нови части не се взема предвид изхабяването на вещта).
Съгласно заключението на САТЕ стойността, необходима за
възстановяване на л.а. марка ...................., е сумата от 4095,43 лв.
По делото е прието като писмено доказателство, неоспорено от ответника,
удостоверение с изх. № ................., издадено от ................., официален
вносител на автомобили с марка ................ за България, от което се установява,
че л.а. марка ...................., е произведен на 30.03.2017 г. в заводите на
................, като датата на начало на гаранция на автомобила е 29.05.2017 г. и
към датата на ПТП – 22.07.2021 г., посоченият автомобил е бил в период на
удължена гаранция от производителя, валидна до 28.05.2022 г.
По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение,
съдът приема, че разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата
към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне до пълно
3
репариране на вредоносните последици. В съдебното производство
дължимото обезщетение от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ се остойностява с размера на действителната стойност на
вредата към деня на настъпване на събитието – чл. 499, ал. 2 КЗ, а не съгласно
прилаганата от застрахователя методика към Наредба № 49 от 16.10.2014 г.
Също така обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна
увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на
застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество –
чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качеството, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ и съответно е лимитирано от застрахователната
сума по договора – чл. 386, ал. 1 КЗ.
По делото са представени документи от оторизирания сервиз и от
официалния представител на марката – приемо-предавателен протокол и
фактура, от които се установява, че автомобилът е ремонтиран в оторизирания
сервиз, като стойността на вредите в посочения сервиз е определена на сумата
от 4095,43 лв. От приетото по делото, неоспорено от страните, заключение на
ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се
установява, че тази сума е била заплатена от ищцовото дружество на сервиза,
извършил ремонта. От приетите по делото писмени доказателства се
установява, че увреденият автомобил към датата на ПТП е бил в период на
удължена гаранция от производителя, с оглед на което настоящият съдебен
състав счита, че същият е следвало да се отремонтира в конкретен
официален/оторизиран сервиз. Когато увреденият автомобил е бил в
гаранционен срок, обезщетението следва да се определи по цени за ремонт,
каквито е необходимо да се заплатят в оторизиран сервиз, щом това е условие
за запазване на правата по гаранцията. В този случай се приема, че с оглед
периода на експлоатация, считано от годината на производство на автомобила
(в зависимост от конкретно определения от продавача или производителя
гаранционен срок), този автомобил обективно има характеристиките на нов,
както и всички негови съставни части са нови и оригинални. Следователно
при тази хипотеза, при настъпване на застрахователно събитие, увреденото
лице ще бъде изцяло удовлетворено ако бъдат изцяло заменени повредените
авточасти с нови оригинални такива.
Обемът на регресното вземане се определя от по-малката от двете суми –
на действителните вреди и на извършеното застрахователно плащане, които в
случая съвпадат – сумата от 4095,43 лева.
Неоснователно е възражението, направено с отговора на исковата молба,
че ответникът В. не следвало да отговаря по предявения иск, доколкото към
датата на ПТП е била непълнолетна. Непълнолетните носят гражданска
отговорност за причинените от тях вреди и се освобождават само ако се
докаже, че не са били способни да разбират свойството и значението на
постъпките си. В случая при доказателствена тежест за ответника по делото
няма ангажирани доказателства, че непълнотелният делинквент не е бил
4
способен да разбира свойството и значението на постъпките си към датата на
ПТП. Ето защо съдът счита, че са налице основанията в закона за ангажиране
на деликтната отговорност на непълнолетния причинител на вредата –
ответникът В.. Също така следва да бъде посочено, че отговорността на
прекия непълнолетен причинител на вредата на основание чл. 45 ЗЗД и
отговорността на родителите му на основание чл. 48 ЗЗД е солидарна и
произтича от закона, т. е. родителите не отговарят вместо непълнолетния
делинквент, а наред с него – в този смисъл Решение № 407 от 15.10.2012 г. по
гр. д. № 1589/2011 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС.
По претенцията за законна лихва:
По отношение претенцията за лихва от датата на подаване на исковата
молба до плащане на сумата съдът намира следното:
Съгласно практиката на ВКС при увеличаване в хода на процеса на
частично предявен иск, законна лихва от датата на подаване на исковата молба
се дължи само върху предявената част с исковата молба. Едва с увеличението
на иска цялото вземане става предмет на спора и от момента на молбата по чл.
214, ал. 1, изр. 3, пр. 1 ГПК е налице искане за присъждане на законната лихва
върху увеличената част (в този смисъл Решение № 60141 от 25.11.2021 г. на
ВКС по т. д. № 2022/2020 г., I т. о., ТК).
С оглед на изложеното, законна лихва от датата на подаване на исковата
молба – 27.01.2022 г., до плащане на сумата следва да се присъди върху
първоначално заявените 1000 лв., а върху увеличената част в размер от
3095,43 лв. (разликата до пълно заявения размер от 4095,43 лв.) законна лихва
следва да се присъди от 03.12.2025 г. до плащане на тази част, доколкото тази
сума е въведена като предмет на делото от момента на депозиране на молбата
по чл. 214, ал. 1, изр. 3, пр. 1 ГПК в о.с.з. на 03.12.2025 г. и допуснатото
изменение на иска по размер с протоколно определение от 03.12.2025 г.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът в размер от 1573,82 лв., представляващи заплатена
държавна такса, депозити за особен представил на ответника, за САТЕ, за
ССчЕ, за свидетел, както и адвокатско възнаграждение, което е уговорено и
действително заплатено от ищеца, видно от представените фактура и
извлечение от банкова сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Л. В., ЕГН **********, да заплати на ................, ЕИК
................., на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 4095,43
лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение за щети на л.а. марка ...................., настъпили при ПТП на
22.07.2021 г. в ................. на кръстовището на бул. .................. и ...................,
ведно със законната лихва върху сумата от 1000 лева от датата на
5
подаване на исковата молба в съда – 27.01.2022 г., до окончателното
изплащане на вземането и законната лихва върху сумата от 3095,43 лв. от
датата на увеличението на частичния иск – 03.12.2025 г., до окончателното
изплащане на тази част от вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 1573,82 лв., разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6