№ 184
гр. Велико Търново , 26.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми
октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
Секретар:ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско
дело № 20204000500225 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК –въззивно
обжалване.
С Решение № 148/9.04.2020 година по гр. д. № 723/2018 година на Окръжен съд
Русе е отнето в полза на държавата по искане на Комисията за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество по иск с правно основание
чл. 153 и следващи от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество срещу М. Д. М. и П. Б. М.:
от М. Д. М. и П. Б. М. на основание чл. 142, ал. 2, точка 1, във връзка с чл. 141 от
Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество:
1/2 идеална част от урегулиран поземлен имот XI-960 в квартал 46 по плана на
град Борово, община Борово, област Русе с площ 730 кв. м, заедно с построените в него
жилищна сграда със застроена площ 46 кв. м и лятна кухня от 6 кв. м, с административен
адрес: гр. Борово, област Русе, ул. „Найден Киров“ 5, при граници: УПИ XII-960, УПИ V-
968, УПИ VII-957, УПИ VIII-958, УПИ X-959, придобит с нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 61, том I, дело № 49/2009 година на Служба по вписванията Бяла, с
1
пазарна стойност към настоящия момент 2 966 лева.
лек автомобил „Фолксваген Голф“, с ДК № В 72 68 СН, рама №
WVWZZZ1H********, двигател № NZ073747, дата на първа регистрация – 9.04.1992 година,
с пазарна стойност към момента 1 174.90 лева.
от М. Д. М. и П. Б. М. на основание чл. 151, във връзка с чл. 142, ал. 2, точка 1 и
чл. 141 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество:
сумата 819.70 лева – пазарната стойност към датата на бракуване – 27.03.2014
година, на лек автомобил „Форд Ескорт“, с ДК № В 64 ****, с рама № VS6AXXW********,
двигател № RTH1VI*****;
сумата 2 695.90 лева – пазарната стойност към датата на отчуждаване –
12.11.2011 година, на лек автомобил „Фолксваген Поло“, с ДК № В 43 ****, с рама №
WVWZZZ6NZWY******, двигател № AEF220460;
сумата 4 817.10 лева – пазарната стойност към датата на отчуждаване – 9.12.2011
година, на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с ДК № В 77 ****, с рама №
WVWZZZ3BZV********, двигател № AFN203844;
сумата 2 935.90 лева – пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек
автомобил „Форд Фокус“, с ДК № В 50 81 ВС, с рама № WFOAXXGCDA******, двигател
№ FFDA******;
сумата 2 587.70 лева – пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек
автомобил „Фиат Пунто“, с ДК № В 40 ****, с рама № ZFA188000006******.
от М. Д. М. на основание чл. 142, ал. 2, точка 1, във връзка с чл. 141 от Закона за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество:
сумата 50 лева – равностойността на наличните дружествени дялове в капитала
на „Деница и ПаМи“ ООД;
сумата 2 515.29 лева – платени погасителни вноски по Договор за кредит №
CREX-02660634;
сумата 833.86 лева – погасителни вноски по Договор за кредит № CREX-
02489170;
сумата 3 804.09 лева – погасителни вноски по Договор за кредит № PLUS-
01326271;
сумата 1 709.73 лева – погасителни вноски по Договор за кредит № PLUS-
2
01462584;
сумата 2 574 лева – погасителни вноски по Договор за кредит № PLUS-01572331;
сумата 11 509 лева – получено застрахователно обезщетение, изплатено по
Банкова сметка № 2******** в „Банка ДСК“ ЕАД.
от П. Б. М. на основание чл. 142, ал. 2, точка 1, във връзка с чл. 141 от Закона за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество:
сумата 50 лева – равностойността на наличните дружествени дялове в капитала
на „Деница и ПаМи“ ООД.
С посоченото решение е отхвърлен иска за отнемане в полза на държавата от П.
Б. М. на: сумата 3 182.94 лева – парични вноски през 2012 година по разплащателна сметка
за граждани и домакинства № BG 23 BPBI 794 10 ******** в „Юробанк България“ АД;
сумата 2 000 лева – парична вноска по разплащателна сметка № 1********, IBAN BG
61STSA9300001******** в „Банка ДСК“ ЕАД; 33 452.06 лева – парични вноски по
разплащателна сметка № 2*******, IBAN BG 68STSA9300002******* в „Банка ДСК“ ЕАД;
сумата 1 596.90 лева – внесена от трети лица по разплащателна сметка в „Банка ДСК“ ЕАД
№ 2*******, IBAN BG 68STSA9300002*******, като неоснователен.
Със същото решение е отхвърлен иска за отнемане в полза на държавата от М. Д.
М. на сумата 33 393.07 лева – парични вноски по разплащателна сметка № 1*******, IBAN
BG 46STSA9300001******* в „Банка ДСК“ ЕАД; сумата 20 972.24 лева – парични вноски по
разплащателна сметка № 2********, IBAN BG 46STSA9300002******** в „Банка ДСК“
ЕАД.
С посоченото решение П. Б. М. и М. Д. М. са осъдени да заплатят държавна такса
в размер на 1 652.53 лева по сметка на Окръжен съд Русе.
Със същото решение П. Б. М. и М. Д. М. са осъдени да заплатят на Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество сумата
450 лева – юрисконсултско възнаграждение.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от Комисията за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество против Решение №
148/9.04.2020 година по гр. д. № 723/2018 година на Окръжен съд Русе в частите, с които са
отхвърлени исковете. Във въззивната жалба се излага, че съдебният акт в атакуваните части
е неправилен. Решаващият състав правилно е установил релевантните за спора факти, в
резултат на което е направил извод за наличие на предвидените в Закона за противодействие
на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество предпоставки за
3
отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от П. М. и М. М.,
посочено в необжалваните части от решението. Безспорно е установено, че процесните
парични средства нямат законен произход. Същите представляват имущество по смисъла на
§ 1, точка 4 от Допълнителните разпоредби на Закона за противодействие на корупцията и
за отнемане на незаконно придобитото имущество и § 1, точка 1 от Допълнителните
разпоредби на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество
(отм.). Предмет на отнемане в случая са суми, за които не е констатирано да са
преобразувани в друго имущество. Паричните средства могат да се използват и за обичайни
ежедневни разплащания, да се изтеглят и с тях да се осъществяват плащания в брой или по
друг повод да се държат от определено лице. Парите са заместими вещи и подлежат на
отнемане в полза на държавата като незаконно придобито имущество. „Липсата“ на
определено имущество не трябва да се ограничава единствено до неговото погиване,
унищожаване или изгубване, а следва да обхваща всички други хипотези, при които
придобитото от лицето имущество в рамките на проверявания период по една или друга
причина не може да се установи като местонахождение в пространството. Тълкуването,
възприето от първостепенния съд, води до различни последици за адресатите на правните
норми. При придобито със средствата имущество съответното лице ще понесе санкцията на
закона, а в хипотезата, при която паричните средства не са налични към датата на
предявяване на иска за отнемане, същите няма да се отнемат от съответния субект.
Направено е искане да се отмени Решение № 148/9.04.2020 година по гр. д. №
723/2018 година на Окръжен съд Русе в обжалваните части и да се постанови друго такова, с
което да се уважат предявените от Комисията за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество искове за отнемане на незаконно придобито
имущество против П. Б. М., М. Д. М. ; в полза на жалбоподателя да се присъдят направените
в първоинстанционното и въззивното производство разноски, съответното юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
адвокат Васил Василев – процесуален представител на М. Д. М. , П. Б. М., с който е изразено
становище за нейната неоснователност.
С писмени бележки адвокат Васил Василев – процесуален представител на М. Д.
М. , П. Б. М., е оспорила въззивната жалба.
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди
доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно
правомощията си, приема за установено следното:
Производството по гр. д. № 723/2018 година на Окръжен съд Русе е образувано
въз основа на предявени от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество против П. Б. М., М. Д. М. искове с посочено правно
4
основание чл. 74, ал. 2 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество (отм.), във връзка с § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на
Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество. Направено е искане съдът да отнеме в полза на държавата имущество на обща
стойност 129 413.18 лева от П. Б. М., М. Д. М. , подробно описано в исковата молба,
включително: от П. Б. М.: сумата 3 182.94 лева – парични вноски през 2012 година по
разплащателна сметка за граждани и домакинства № BG 23 BPBI 794 10 ******** в
„Юробанк България“ АД; сумата 2 000 лева – парична вноска по разплащателна сметка №
1********, IBAN BG 61STSA9300001******** в „Банка ДСК“ ЕАД; 33 452.06 лева –
парични вноски по разплащателна сметка № 2*******, IBAN BG 68STSA9300002******* в
„Банка ДСК“ ЕАД; сумата 1 596.90 лева – внесена от трети лица по разплащателна сметка в
„Банка ДСК“ ЕАД № 2*******, IBAN BG 68STSA9300002*******; от М. Д. М. : сумата
33 393.07 лева – парични вноски по разплащателна сметка № 1*******, IBAN BG
46STSA9300001******* в „Банка ДСК“ ЕАД; сумата 20 972.24 лева – парични вноски по
разплащателна сметка № 2********, IBAN BG 46STSA9300002******** в „Банка ДСК“
ЕАД.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от адвокат
Васил Василев – пълномощник на М. Д. М. , П. Б. М., в който са развити съображения за
недопустимост на претенциите, алтернативно – за тяхната неоснователност.
В съдебно заседание пред първостепенния съд процесуалният представител на
ответниците е изложил доводи за недопустимост на исковете, алтернативно – за тяхната
неоснователност.
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и
правни изводи:
Решение № 148/9.04.2020 година по гр. д. № 723/2018 година на Окръжен съд
Русе е валидно. Същото е допустимо в обжалваните части.
Предмет на настоящото производство е искането на Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество за
отнемане от П. Б. М. на: сумата 3 182.94 лева – парични вноски през 2012 година по
разплащателна сметка за граждани и домакинства № BG 23 BPBI 794 10 ******** в
„Юробанк България“ АД; сумата 2 000 лева – парична вноска по разплащателна сметка №
1********, IBAN BG 61STSA9300001******** в „Банка ДСК“ ЕАД; 33 452.06 лева –
парични вноски по разплащателна сметка № 2*******, IBAN BG 68STSA9300002******* в
„Банка ДСК“ ЕАД; сумата 1 596.90 лева – внесена от трети лица по разплащателна сметка в
„Банка ДСК“ ЕАД № 2*******, IBAN BG 68STSA9300002*******; от М. Д. М. на: сумата
5
33 393.07 лева – парични вноски по разплащателна сметка № 1*******, IBAN BG
46STSA9300001******* в „Банка ДСК“ ЕАД; сумата 20 972.24 лева – парични вноски по
разплащателна сметка № 2********, IBAN BG 46STSA9300002******** в „Банка ДСК“
ЕАД.
Периодът на проверката е 4.04.2007 година – 4.04.2017 година.
От представените преписи от протоколи за започване на проверка с №№ ТД
04ВА/УВ-6019/4.04.2017 година, ТД 04ВА/УВ-6014/4.04.2017 година е видно, че проверки
за установяване на значително несъответствие в имуществото на лицата М. Д. М. , П. Б. М.
са образувани на 4.04.2017 година. Съобразно § 5, ал. 2 от Преходните и заключителни
разпоредби на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество, обн., ДВ, бр. 7/19.01.2018 година неприключилите проверки и
производства пред съда по отменения Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество се довършват по реда на този закон. Следователно приложими са
разпоредбите на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество.
В исковата молба се сочи, че разплащателна сметка № 1********, IBAN BG
61STSA9300001******** в „Банка ДСК“ ЕАД, с титуляр П. Б. М. (претендират се за
отнемане 2 000 лева) е закрита на 10.04.2012 година; разплащателна сметка № 1*******,
IBAN BG 46STSA9300001******* в „Банка ДСК“ ЕАД, с титуляр М. Д. М. (иска се
отнемане на 33 393.07 лева) е закрита на 24.07.2012 година. Във въззивната жалба и в хода
на производството пред Апелативен съд Велико Търново не се твърди сумите, чието
отнемане се иска, по: разплащателна сметка за граждани и домакинства № BG 23 BPBI 794
10 ******** в „Юробанк България“ АД (претендира се отнемане на 3 182.94 лева – парични
вноски през 2012 година); разплащателна сметка № 2*******, IBAN BG
68STSA9300002******* в „Банка ДСК“ ЕАД (иска се отнемане на парични вноски в размер
на 33 452.06 лева); разплащателна сметка в „Банка ДСК“ ЕАД № 2*******, IBAN BG
68STSA9300002******* (претендира се за отнемане сумата 1 596.90 лева – внесена от трети
лица); разплащателна сметка № 2********, IBAN BG 46STSA9300002******** в „Банка
ДСК“ ЕАД (иска се отнемане на 20 972.24 лева) да са налични към края на проверявания
период или в настоящия момент. Излагат се доводи, че независимо от липсата на посочените
парични средства по съответните банкови сметки, същите подлежат на отнемане в полза на
държавата (без значение е обстоятелството дали са разполагаеми). От представените по
делото извлечения от посочените банкови сметки не се установяват налични суми в
размерите, претендирани за отнемане от Комисията за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество, към 4.04.2017 година.
На отнемане по реда на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане
на незаконно придобитото имущество подлежат парични средства, които са налични и се
държат от ответника или се намират по банкови сметки, на които е титуляр. В хипотезата,
6
при която тези средства не са разполагаеми – изразходвани са за задоволяване на ежедневни
или други нужди на ответника или неговото семейство, за покриване на други подобни
разходи, при които не се реализира насрещна облага, налична в края на проверявания
период, те не могат да се отнемат. Случаите, в които имуществото не е на разположение, а
на отнемане подлежи получената при неговото отчуждаване насрещна облага, са изрично
посочени в Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество. Относно паричните суми като част от имуществото на
проверяваното лице и членовете на неговото семейство е неприложима разпоредбата на чл.
151 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество. Не може да се претендира отнемане на парични суми, преминали през банковата
сметка на съответното лице, но неналични към датата на завеждане на иска за тяхното
отнемане. Изложеното е валидно и при действието на Закона за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобито имущество (отм.).
С оглед на изложеното, съдът счита, че не се установява при условията на главно
и пълно доказване в края на проверявания период и към момента на предявяване на
исковете претендираните за отнемане парични вноски по посочените разплащателни сметки
да са били налични. Тежестта на доказване на факта, че сумите са разполагаеми, е на
Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество.
По изложените съображения, съдът намира, че предявените от Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество против
П. Б. М. М. Д. М. по реда на ч. 153 от Закона за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество искове за отнемане от П. Б. М. на: сумата
3 182.94 лева – парични вноски през 2012 година по разплащателна сметка за граждани и
домакинства № BG 23 BPBI 794 10 ******** в „Юробанк България“ АД; сумата 2 000 лева –
парична вноска по разплащателна сметка № 1********, IBAN BG 61STSA9300001********
в „Банка ДСК“ ЕАД; 33 452.06 лева – парични вноски по разплащателна сметка № 2*******,
IBAN BG 68STSA9300002******* в „Банка ДСК“ ЕАД; сумата 1 596.90 лева – внесена от
трети лица по разплащателна сметка в „Банка ДСК“ ЕАД № 2*******, IBAN BG
68STSA9300002*******; от М. Д. М. на: сумата 33 393.07 лева – парични вноски по
разплащателна сметка № 1*******, IBAN BG 46STSA9300001******* в „Банка ДСК“ ЕАД;
сумата 20 972.24 лева – парични вноски по разплащателна сметка № 2********, IBAN BG
46STSA9300002******** в „Банка ДСК“ ЕАД, са неоснователни и недоказани.
Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първостепенния
съд. Решение № 148/9.04.2020 година по гр. д. № 723/2018 година на Окръжен съд Русе в
обжалваните части е правилно – при постановяването му първостепенният съд не е допуснал
нарушение на императивни материалноправни норми, във въззивната жалба не са изложени
оплаквания, които да обуславят неговата неправилност, поради което на основание чл. 271,
ал. 1 от ГПК следва да се потвърди.
7
М. Д. М. , П. Б. М. не са претендирали за разноски, а и не са направили такива
пред въззивната инстанция, поради което не следва да им се присъждат, независимо от
изхода на спора.
По изложените съображения, Апелативен съд Велико Търново
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 148/9.04.2020 година по гр. д. № 723/2018 година
на Окръжен съд Русе в обжалваните части.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл. 280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8