МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 145/18.09.2018 година по НОХД №845/ 2018г. на БРС.
Бургаска районна прокуратура е внесла обвинителен
акт по досъдебно
производство № 950/2014г. по описа на 04 РУМВР Бургас, пор.№2538/2014г.,
вх. № 9058/2014г. РП-Бургас, с който е повдигнато обвинение
срещу Ц.Д.Б., роден на ***г. в
гр. София, българин, български гражданин, със средно обр., общ работник в
„Ексалко ВГ'ООД, неосъждан, разведен, ЕГН **********, за това
че за периода от месец декември 2013 г. до месец декември 2017 г.,
включително, в гр. Бургас, след като с Решение № Ш-80-104/11.05.2011г. по
гражданско дело № 1314/2011 г. по описа на Софийски районен съд, влязло в
законна сила на 9.06.2011 г. е бил осъден да издържа свой низходящ-малолетната
си дъщеря Ц.Ц.Б., родена на *** год., чрез нейната майка и законен представител
Т.Р.К., ЕГН **********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно 49 (четиридесет и девет) месечни вноски,
всяка в размер на 60 (шестдесет) лева, равняващи
се общо на сумата 2940 (две хиляди деветстотин и четиридесет) лв. -престъпление по
чл. 183, ал. 1 от НК.
Делото
протече в отсъствие на подсъдимия, който бе редовно призован за всички съдебни
заседания и не се яви, без да посочва уважителни причини за неявяването си.
В хода на
съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа обвинението, за което
е предаден на съд подсъдимия Б., като изтъква, че обвинението се подкрепя напълно от
доказателствения материал. Посочва, че следва да бъде отчетено чистото съдебно
минало на подсъдимия, а като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да
се отчете големият брой на неплатените вноски за издръжка. Пледира за налагане
на наказание пробация, което да включва освен двете задължителни мерки за срок
от 18 месеца и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 часа за
срок от една година.
Служебният
защитник на подсъдимия - адв. З.К., изразява становище, че деянието е доказано,
като счита, че подходящо наказание би се явило наказание пробация, което да
включва двете задължителни мерки за срок от 12 месеца и мярката безвъзмезден
труд в полза на обществото в размер на 150 часа за срок от една година.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимият Ц.Д.Б.
е роден на ***г. в гр. София, българин, български гражданин, със средно обр.,
общ работник в „Ексалко ВГ'ООД, неосъждан, разведен, ЕГН **********.
Подсъдимият Б. и
свидетелката Т. Радославова К. живели на семейни начала. По време на съжителството
им на *** г. им се родило дете- Ц.Ц.Б..
С Решение № Ш-80-104/11.05.2011г. по
гражданско дело № 1314/2011 г. по описа на Софийски районен съд, влязло в
законна сила на 9.06.2011 г., подсъдимият Б. бил осъден да заплаща
месечна издръжка на своята низходяща Ц.Ц.Б., чрез неговата майка и законен
представител - св. Т. Р.К., в размер на 60 /шестдесет / лева.
През посочения период Б. заплатил следните
суми: на 14.08.2012г. сумата от 20,75лв., постъпила по изпълнителното дело (л. 103
от ИД) и изплатена на К. на 12.09.12г.; на
5.11.2012г. сумата от 147,25лв., постъпила по изпълнителното дело (л. 110 от
ИД) и изплатена на К., като е постъпила по нейната сметка на 26.11.2012г. (л.
60 от ДП); на 14.02.2013г. сумата от 182,25лв.,
постъпила по изпълнителното дело (л. 111 от ИД) и изплатена на К., като е
постъпила по нейната сметка на 4.03.2013г. (л. 53 от ДП); на 16.04.2013г. сумата от 192,90лв., постъпила по
изпълнителното дело (л. 112 от ИД) и изплатена на К., като е постъпила по
нейната сметка на 29.04.2013г. (л. 54 от ДП); на
22.07.2013г. сумата от 87,97лв., постъпила по изпълнителното дело (л. 117 от
ИД) и изплатена на К., като е постъпила по нейната сметка на 14.08.2013г. (л.
55 от ДП); на 13.09.2013г. сумата от 55,00лв.,
постъпила по изпълнителното дело (л. 124 от ИД) и изплатена на К., като е
постъпила по нейната сметка на 19.09.2013г. (л. 55 от ДП); на 6.11.2014г. сумата от 74,92лв., постъпила по изпълнителното
дело (л. 215 от ИД) и изплатена на К. с платежно нареждане №
69731/11.12.2014г.;
на 1.02.2012г. с пощенски
запис (л. 52 от ДП) сумата от 60,00лв.; на
1.06.2012г. с пощенски запис (л. 52 от ДП) сумата от 30,00лв.
На
17.06.2016г. с пощенски запис (л. 86 от ДП) била изплатена и сумата от
600,00лв. Подсъдимият изплатил и сумата от 288,96лв. или общо 1740 лв., равняваща
се на 29 месечни вноски за периода от месец 07.2011г. до месец 11.2013г.,
включително. Други суми не били изплащани от страна на Б..
Гореописаната
фактическа обстановка се подкрепя от събраните в хода на наказателното
производство доказателства и доказателствени средства, а именно: гласните
доказателствени средства - свидетелски показания на св. Т. Р. К.,
включително и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК
(л. 139 от ДП), както и писмените доказателства и доказателствени
средства: заверено копие от Решение № Ш-80-104/11.05.2011г. по гражданско дело № 1314/2011 г. по
описа на Софийски районен съд (л. 87-90 от ДП); удостоверение за
раждане (л. 46 от ДП); справка от ДСИ (л. 50-51); справка за
съдимост (л. 47), както и останалите
писмени доказателства, приобщени по делото.
Така
изброените доказателства са безпротиворечиви и еднопосочни. Съдът кредитира
изцяло показанията на св. Т.К., като същите са последователни и логични, а също
така са подкрепени и от наличните по делото писмени доказателства. Прочетените
по реда на чл. 281, ал. 4 НПК показания също следва да бъдат кредитирани, тъй
като се подкрепят от наличните по делото писмени доказателства- документи за
постъпили плащания, както и копие на изпълнително дело. От нейните показания се
установява точния размер на изпълнената част на задължението на Б. от датата на
присъждане на издръжката.
През 1996 г. свид.
Желева-Кидерова и обв. Желев сключили граждански брак. С решение на БРС №
190/23.05.2002 г. по бр. д. № 2024/01 г. в сила от 28.06.2002 г. бракът между
тях бил прекратен. Съдът предоставил на майката упражняването на родителските
права върху роденото от съвместното съжителство между двамата дете - Маноел
Велков Желев, ЕГН **********. С протоколно определение от 14.06.2007 г, в сила
от 23.06.2007 г, Бургаският районен съд одобрил постигната между обв. Желев и
свид. Желева-Кидеров спогодба по гражданско дело № 260/2007 г. по описа на
Районен съд - гр. Бургас, съгласно която първият се задължил да заплаща месечна
издръжка на детето си, чрез неговата майка и законна представителка в размер на
60 лева. За времето от месец април 2013 г. до месец юли 2015 г, обв. Желев не
изпълнил задължението си за плащане на издръжка на своя низходящ, като за този
двадесет и осеммесечен период размера на неплатената сума бил в размер на 1680
лева.
Видно от приложената по делото справка за съдимост с присъда №
51/13.01.2010 год. по НОХД № 3168/2009 г.
на PC - Бургас, влязла в сила на 29.01.2010 год. бил осъден на основание
чл. 183, ал. 1 вр. чл. 54 от НК*, като му е определено наказания
„Пробация":
По делото е назначена и изгбтвена съдебно-икономйческа експертиза и
допълнителна такава. Същата е приета само в частта си относно платените суми по
издръжката. Съдебно-икономическата експертиза не е съобразила точния период на
неизпълнение на издръжката. В този смисъл наблюдаващия прокурор не е приел
заключението на експертизата в тази и част, а е коригирал дължимата сума, която
е съобразена с неизпълнените задължения от обв. Желев.
От събрания доказателствен материал по делото е установено, че за периода
от месец април 2013 г. до месец юли 2015 г, включително, общо дължимата сума от
обв. Желев, представляваща сбор от всички месечни вноски, а именно 28 (двадесет
и осем) месечни вноски по 60 лева, е 1680 лева.
На 06.03.2018 г. в РП - Бургас е постъпила молба от адв. Петкова, защитник
на обв. Желев, с приложена разписка към нея, от която е видно, че обвиняемия е
изплатил дължимата сума в размер на 1680 лв.
АНААНАЛИ
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по
несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в извършване на
инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението.
От обективна страна в периода от
месец декември 2013 г. до месец декември 2017 г.,
включително, в гр. Бургас, след като с Решение № Ш-80-104/11.05.2011г. по
гражданско дело № 1314/2011 г. по описа на Софийски районен съд, влязло в
законна сила на 9.06.2011 г. е бил осъден да издържа свой низходящ-малолетната
си дъщеря Ц.Ц.Б., родена на *** год., чрез нейната майка и законен представител
Т.Р.К., ЕГН **********, не е изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно 49 (четиридесет и девет) месечни вноски, всяка в
размер на 60 (шестдесет) лева, равняващи се общо на сумата 2940
(две хиляди деветстотин и четиридесет)
лв. -престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК
Непосредствен обект на престъплението по чл. 183 НК са
обществените отношения, в рамките на които се изпълняват задълженията на
определени от закона лица да осигуряват средства за съществуване на нуждаещите
се, които са нетрудоспособни и не могат да се издържат от собственото си
имущество. В конкретния случай задължението на подсъдимия Б. произтича от
Семейния кодекс, като той е дължал издръжка на ненавършилото пълнолетие дете,
независимо дали последното има възможност само да се издържа.
От обективна страна също така е
налице влязло в сила съдебно решение, с което деецът е осъден да издържа своя
низходящ- Решение №
Ш-80-104/11.05.2011г. по гражданско дело № 1314/2011 г. по описа на Софийски
районен съд, влязло в законна сила на 9.06.2011 г.
Изпълнителното деяние на посоченото
престъпление се изразява в бездействие- неизпълнение на задължението за
издръжка в размер на две или повече месечни вноски. Б. не е изпълнил
задължението си в размер на четиридесет и девет вноски за периода от декември 2013 г. до месец декември 2017 г., включително. Тук следва да се отбележи, че
издръжката служи за задоволяване на бъдещи нужди на лицето, на което се дължи,
поради което същата е изискуема от началото на месеца, за която се дължи ( в
този смисъл и Определение № 9
от 4.II.1977 г. по н. д. № 54/77 г., I н. о.).
Налице е и особеният субект на
престъплението- лице, което е осъдено да издържа свой низходящ.
От субективна страна престъплението е било извършено
при условията на пряк умисъл, тъй като подс. Б. е съзнавал
общественоопасния характер, предвиждал е общественоопасните последици и е целял
тяхното настъпване. Подсъдимият е съзнавал, че е бил
осъден да заплаща издръжка на дъщеря си, но въпреки това съзнателно не е
изпълнявал задължението си.
По наказанието:
За
извършеното от подсъдимия Ц.Д.Б. престъпление законът предвижда наказание
„лишаване от свобода” за срок до една година или „пробация”. Иначе казано,
законът предвижда алтернативно налагане на наказанията „лишаване от свобода” и
„пробация”. Съгласно разпоредбата на чл. 57 НК съдът едновременно прави
преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както при
определяне на вида, така и при определяне на размера на наказанието, като се
касае за единен мисловен и оценъчен процес по определянето му. В този смисъл са
и Решение № 107-1972- III н.
о., Решение
№ 278-1994- I н. о. и др.
Като
смекчаващи обстоятелства съдът отчита чистото съдебно минало на подсъдимия,
както и фактът, че на няколко пъти е внасял суми за погасяване на задължението
си през времето, през което е дължал издръжка. Иначе казано, съдът намира, че
същият не се е дезинтересирал изцяло от живота на детето си.
Като
отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчете обстоятелството, че
се касае за значителен брой вноски, които не са платени, значително надхвърлящи
минимално изискуемото по закон за съставомерност на деянието. Също така следва
да се отчете и немалката стойност на общия размер на неизпълненото задължение.
В настоящия случай, с оглед
гореизложеното, съдът намира, че налагане на наказание „пробация”, би
постигнало залегналите в закона цели, най-вече поради обстоятелството, че се
касае за първо осъждане и налагането на най-тежката форма на репресия-
„лишаване от свобода”, би се явило несъответно на тежестта на извършеното.
С оглед
на така изложеното съдът определи размера на наказанието при баланс на смекчаващите
и отегчаващите обстоятелства, както и
при съблюдаване на целите, залегнали в чл. 36 НК обстоятелства под средния
размер на срока, касателно двете задължителни пробационни мерки съгласно чл.
42а, ал. 2, т. 1 и 2 НК- задължителна регистрация по настоящ адрес и
задължителни периодични срещи с пробационен служител, а именно- една година.
Съставът намира, че периодичността на мярката по т. 1 следва да е минимално
предвидената- два пъти седмично, тъй като по този начин няма да се попречи на
подсъдимия да работи, за което са налице доказателства по делото. Съдът намира,
че следва да бъде наложена и мярката по чл. 42а, ал. 2, т. 6 НК- безвъзмезден
труд в полза на обществото, в минимален размер от 100 часа годишно за срок от
една година. По този начин в пълна степен ще бъдат постигнати целите по чл. 36 НК, като същевременно няма да се пречи в голяма степен на подсъдимия да
изпълнява трудовите си задължения.
По делото не са направени разноски и няма приложени веществени
доказателства.
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Ил.Георгиева