№ 3848
гр. Варна, 14.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20223100502066 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К. В. К., ЕГН ********** срещу
решение №260175/18.03.2022г., постановено по гр. дело №1965/2021г. по
описа на ВРС, с което е уважен иска на К. К. К., действащ чрез своята майка и
законен представител, К. Ж. Ж., като е признато за установено, че
жалбоподателят има парично задължение към ищеца в размер на 14 000 лв.,
представляващи неплатена издръжка за периода 01.07.2019 г. до 01.08.2020 г.,
дължима на основание брачен договор от 18.10.2013 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането, за което вземане са издадени заповед
за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 12105/2020 г. по описа на
ВРС, 33-ти състав. Жалбоподателят счита, че решението е неправилно,
постановено при съществени нарушения на закона, доколкото е вътрешно
противоречиво, необосновано и постановено без да са били обсъдени всички
представени по делото и приети от съда доказателства. На първо място
твърди, че брачният договор, послужил като основание за издаване на
заповедта за незабавно изпълнение е нищожен, тъй като е сключен при липса
на съгласие от негова страна /чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД/, както и поради липса
на предвидената в закона форма, а именно нотариално заверяване на
1
подписите на страните, положени или потвърдени пред нотариус /чл. 26, ал. 2,
пр. 3 от ЗЗД/. В тази връзка излага, че от представените доказателства по
безспорен начин се установява, че никой от съпрузите не е присъствал лично
пред нотариуса на датата, на която договорът е бил заверен от него –
06.11.2013г. На следващо място твърди, че уговорка, която предвижда, че
лице, имащо доход между 1100 ла и 1200 лв. от която са му удържани
ежемесечно между 800 и 900 лв. съгласно представени писмени
доказателства, да дава издръжка от по 1000 лв. на съпругата и на детето си, с
които живее към този момент в едно домакинство, или в общ размер на 2000
лв., противоречи на добрите нрави и закона. Счита, че уговорките в брачния
договор относно издръжката следва да обслужват интересите на лица, които
оправдано се нуждаят от такава и до размера, от който се нуждаят, като не
може да произведе действие уговорка, според която издръжка се дължи в
определен размер няколкократно надвишаващ минималната издръжка,
независимо от възможностите на задълженото лице да я предостави. Наред с
това, разсъжденията на съда за потребностите на детето към момента на
постановяване на съдебното решение по настоящото дело са напълно
незаконосъобразни доколкото нищожността на един договор или на клауза от
него се преценява единствено към момента на сключването му. На следващо
място излага, че обжалваното решение е неправилно и вътрешно
противоречиво, тъй като от една съдът от една страна твърди, че
затруднението му за заплащане на издръжка може да бъде единствено
основание за предявяване на иск с правно основание чл. 150 от СК, а от друга
- счита, че не може да се приеме, че исковата претенция е погасена по
давност, тъй като настоящата престация черпи правното си основание от
поето договорно задължение, а не от разпоредбата на чл. 149 от СК. Твърди,
че искането на издръжка за периоди, предшестващи една година датата на
подаването на заявлението, по което е образувано заповедното производство,
е недопустимо, тъй като правото на иск е погасено по давност, каквото
възражение било направено още с отговора на исковата молба. На следващо
място счиат, че решението е неправилно и немотивирано решение, тъй като
съдът не е обсъдил възраженията му, свързани с настоящото му финансово
състояние доколкото в самия брачен договор е предвидено, че издръжките по
същия се дължат до промяна на обстоятелствата. Твърди, че от 09.08.2019г. е
безработен и от м. септември 2019г. няма никакъв доход, поради което е
2
затруднен да заплаща дори минимална издръжка. По изложените
съображения моли да бъде отменено обжалваното решение, а на негово място
да бъде постановено друго, с което предявените искове се отхвърлят изцяло,
като му бъдат присъдени разноските, направени в двете инстанции разноски.
Във въззивната жалба не се съдържат доказателствени искания.
Чрез депозирания писмен отговор, въззиваемият К. К., действащ чрез
своята майка - К. К.а, изразява становище за допустимост, но неоснователност
на жалбата. Счита, че правилно и законосъобразно съдът е уважил
предявения иск с оглед представения до делото действителен брачен договор,
обвързващ съпрузите. Твърди се, че възраженията на ответника за нищожност
на брачния договор на всички заявени от него основания –симулативност,
липса на съгласие, лично неявяване на страните пред нотариуса и
противоречие на брачния договор с добрите нрави, са останали недоказани.
Излага, че след като е анализирал правилно всички събрани по делото
доказателства и наличието на валидно сключен брачен договор, отговарящ на
всички законови изисквания, първоинстанцонният съд е постановил правилно
решение, което следва да бъде потвърдено, а жалбата –отхвърлена като
неоснователна. Доказателствени искания не са направени.
Съдът, като взе предвид, че постъпилата въззивна жалба е допустима с
оглед съответното прилагане на чл.262 ГПК, и като съобрази, че не съдържа
доказателствени искания, намира, че производството по делото следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх.
№264759/26.09.2022г. на К. В. К., ЕГН ********** срещу решение
№260175/18.03.2022г., постановено по гр. дело №1965/2021г. по описа на
ВРС.
УКАЗВА на въззиваемия К. Кр. К., действащ със съгласието на майка си
К. Ж., че доколкото към настоящия момент е навършил 14 години, то най-
късно в о.с.з следва да представи пълномощно, подписано лично от него, и
пре-подписано от неговата майка, с което упълномощава адв. В./ или адв.
3
Асен Димов/, да го представляват по настоящото дело.
НАСРОЧВА производството по делото в о.с.з. на 09.11.2022г. от 10.00
часа, за която дата и час да се уведомят страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4