Р Е Ш Е Н И Е
№ 18
гр. Велико Търново, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, IV-ти състав, в публично
заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
При секретаря Д. С. разгледа
докладваното от съдия Матева адм. дело №
538/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е
по жалба на „Вардмекс“ ЕООД, гр. Свищов против Уведомително писмо № 2/подмярка
5.1 изх. № 01-2600/4231/26.07.2021 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ в
частта, в която с него на оспорващото дружество са определени недопустими за
финансиране разходи за закупуване на „Машина за извозване и товарене на
животински отпадъци“ на стойност 146 393.88 лева и консултантска услуга на
стойност 2 695.48 лева.
Жалбоподателят,
чрез процесуалния си представител, оспорва писмото като незаконосъобразно, тъй
като е издадено при неспазване на формата на акта, липса на мотиви, при
нарушение на материалния закон и производствените правила и при несъответствие
със законовата цел. Всъщност оплакването е, че в уведомителното писмо няма
конкретни мотиви, които да поясняват основанието за отказа, тъй като липсва
оценителен доклад и друг акт, който да съдържа мотиви и обосновка относно
правните и фактически основания за корекцията. В писмените бележки представени
по делото се излагат подробни съображения за това, че процесната машина по
спецификация на производителя си е строителна такава – телескопичен товарач в
строителството, и с оглед предназначението й не представлява нито горска, нито земеделска
техника, а не е и превозно средство, тъй като изобщо не е предназначена и не
служи за превоз на лица и товари. В тази връзка счита, че оценката на комисията
относно същата е некомпетентна и процесуално незаконосъобразна, тъй като
участниците в оценителната комисия нямат необходимата квалификация и
професионална компетентност за изпълнение на задачите си, които включват и
преценка на естеството и предназначението на машината. Твърди, че членовете на
оценителната комисия са и в йерархическа зависимост, поради което е изключена
априори тяхната обективност, което от своя страна лишава оценителния доклад от
значението на надлежни мотиви към оспорваното писмо. Счита, че отказът противоречи
и на целта на закона, тъй като не позволява да се реализират целите на
подмярката, по която кандидатства жалбоподателя. По тези мотиви, развити
подробно в жалбата, съдебно заседание и писмени бележки, моли оспореното писмо
да бъде отменено. Претендира разноски.
Ответникът
по жалбата – заместник изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, гр. София,
чрез процесуалния си представител юк М. А., отрича основателността на жалбата.
Намира, че писмото е законосъобразен акт, издаден от компетентен орган.
Изтъква, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че част
от разходите по проекта на оспорващото дружество, заявени за подпомагане са
недопустими, тъй като процесната мярка не позволява финансиране на МПС, както и
на земеделска и горска техника, каквато представлява т.нар. „Машина за
извозване и товарене на животински отпадъци“, поради което няма как ДФЗ да
финансира същите и съпътстващите ги консултантски услуги. Претендира разноски
за юрисконсултско възнаграждение, като при условие на евентуалност на съдебното
решение прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като
взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от
представените по делото писмени доказателства (налични и в електронен вариант,
а и публикувани на сайта на МЗХГ) в съответствие с чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕСИФ,
ръководителят на УО на ПРСР 2014-2020 г. със Заповед № РД 09-395 от 08.05.2020
г. е утвърдил Условията за кандидатстване по процедура чрез подбор № BG06RDNP001-5.001 на подмярка 5.1 „Подкрепа за
инвестиции в превантивни мерки, насочени към ограничаване на последствията от вероятни
природни бедствия, неблагоприятни климатични явления и катастрофични събития“
от мярка 5 „Възстановяване на селскостопански производствен потенциал, претърпял
щети в резултата на приподни бедствия и въвеждане на подходящи превантивни
мерки“ от ПРСС 2014-2020 г.
Съгласно т.
18 от Раздел 14.3. „Недопустими разходи“ такива в рамките на горната процедура
са разходите за закупуване на превозни средства – пътни превозни средства,
въздухоплавателни средства, плавателни съдове и плавателни средства, МПС, четириколесни
МПС, автомобили, мотоциклети, мотопеди, ремаркета, полуремаркета и велосипеди с
изключение на транспортни средства по т. 2, б. „в“ от Раздел 14.1. Допустими
разходи (специфични разходи на Агенция „Борба с градушките). Съгласно т. 19 от
същия раздел недопустими са и разходите за земеделска и горска техника. (л. 51,
гръб от делото).
Жалбоподателят
„Вардмекс“ ЕООД е подал проектно предложение на 08.07.2020 г., регистрирано в
ИСУН с № BG06RDNP001-5.001-0015. С този проект същият е кандидатствал за финансиране
с общо 480 918.24 лева. Посочена сума включва заявени разходи за
придобиване на материални активи – 462 421.38 лева, от които инсиниратор
на стойност 185 412.68 лева, автоматизиран робот за почистване на
стопанства на стойност 105 614.82 лева, машина за семечистене и
обеззаразяване на семена на стойност 25 000 лева, машина за извозване и
товарене на животински отпадъци 146 393.88 лв. и консултантска услуга на стойност
18 496.86 лева. Конкретно, във връзка с машината за извозване и товарене
на животински отпадъци (разходите за която са предмет на настоящето дело,
заедно със съответната част от консултантската услуга) е представил оферти за
машина Маниту, модел МТ 733 Easy.
Оценката на
проектните предложения е възложена на комисия, назначена със Заповед №
03-РД/2788/08.09.2020 г. на ръководителя на УО на ПРСР (изменена и допълнена с
последващи Заповеди № 03-РД/2788/18.09.2020 г., № 03-РД/2788/19.01.2021 г., №
03-РД 2788#3/03.06.2021 г., № 03-РД 2788#4/06.07.2021 г.), която е започнала работа на 08.09.2020
г.
Назначената
комисия за разглеждане, оценка и класиране на подадените проектни предложения
по процесната процедура е приключила работа на 08.07.2021 г., като е извършила
оценка на административното съответствие и допустимостта (ОАСД) на всички предложения
(т. 2 от оценителния доклад), както и техническа и финансова оценка (т. 3 от
оценителния доклад), след което е извършила класиране на проектните предложения
(т. 4 от оценителния доклад). Цялата дейност на комисията е документирана в
представени по делото Оценителен доклад (Оценителна сесия BG06RDNP001-5.001-S1) и приложенията към него.
Според
съдържанието на този доклади и приложените като т. 9 към него протоколи от
отделните етапи на оценката, проектното предложение на жалбоподателя
регистрирано в ИСУН с № BG06RDNP001-5.001-0015 е преминало етапа на административно съответствие и
допустимост, но според т. 4.2 от Протокола от ОАСД, предложението да се премине
на следващ етап от оценката – техническа оценка и класиране, съдържа корекция
на първоначално заявените разходи по проекта в посока намаление с намерените за
недопустими такива. Корекцията е резултат от факта, че оценителната комисия е
намерила за недопустими разходите за машината за извозване и товарене на
животински отпадъци и съответната припадаща се част от консултантската услуга
по управление на проекта във връзка с първите.
В тази
връзка в хода на оценката, комисията е изискала през ИСУН на 24.02.2021 г.
обяснения от жалбоподателя във връзка с две от машините по проекта, в това
число и процесната машината за извозване и товарене на животински отпадъци,
като е посочено, че комисията намира разходите във връзка с тези активи за недопустими
на основание т. 18 и т. 19 от раздел 14.3 „Недопустими разходи” от Условията за
кандидатстване.
С отговор,
регистриран в ИСУН на 11.03.302021 г. жалбоподателят е депозирал писмени
обяснения в отговор на запитването.
Комисията е
счела тези обяснения за неоснователни, тъй като според приложения Контролен
лист от оценката на този етап и таблица 2 към листа, представляващ приложение
към протокола (именувана „Допустими и недопустими разходи“), като недопустими
разходи по проекта са определени тези за машина за извозване и товарене на
животински отпадъци на стойност 146 393.88 лв., като е посочено, че те са недопустими за подпомагане
на основание т. 18 и т. 19 от раздел 14.3 „Недопустими разходи” от Условията за
кандидатстване. Като недопустими са определени и част от съответната съразмерна
на първите разходи за консултантската услуга (2 695.48 лева), доколкото консултантската
услуга включва управлението на целия проект и е процент от общата му стойност,
вкл. и отказания актив. Така от общо заявените разходи за закупуване на
материални актива на стойност 462 421.38 на етапа ОАСД са одобрени
316 927.50 лева, а от консултантските разходи на стойност 18 496.86
лева са одобрени 15 801.38 лева или общо са одобрени като допустими разходи
по проекта на стойност 331 828.88 лева, а общо неодобрените като недопустими
разходи на този етап от оценката от оценителната комисия за 149 089.36
лева и включват именно разходите за машина за извозване и товарене на
животински отпадъци 146 393.88 лв. и за част от консултантската услуга
2 695.48 лева, които са предмет и на настоящето дело.
Проектното
предложение с вече коригираната стойност от общо 331 828.88 лева (представляваща
само одобрените като допустими разходи на предходния етап) е включено в списъка
с проектните предложения, предложени за финансиране под № 2, като на етап ТФО е
получил максимална оценка от 100 точки. Одобреният размер на БПФ на етап ОАСД е
232 280.19 лева според Таблица 1 към оценителния доклад и представлява 70%
от одобрените като допустими разходи на стойност 331 828.88 лева.
Оценителния
доклад е представен и е одобрен от изпълнителния директор на ДФЗ на 21.07.2021
г.
С оспореното
в настоящото производство Уведомително писмо жалбоподателят е уведомен, че
предложението му е одобрено за финансиране, но в размер след извършените
корекции, описани по-горе. За извършване на описаните корекции
административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 19, ал.
7, т. 1 от ПМС № 162/2016 г. и т. 3 от Раздел 14.1.1 „Допустими
разходи“ във връзка с т. 18 и 19 от Раздел 14.3. „Недопустими разходи“ от
Условията за кандидатстване по процесната процедура. С същото писмо ответникът
е определи срок на жалбоподател да представи документи за целите на сключване на
административния договор досежно определената БФП.
Уведомителното
писмо е изтеглено от ИСУН на 27.07.2021 г.
Недоволно от
него, в частта за неодобрените като недопустими разходи дружеството - кандидат
по проекта го е оспорило с жалба, подадена 10.08.2021 г. и въз основа на нея е
образувано настоящето производство.
В хода на
същото са събрани като писмени доказателства документите от пълната
административна преписка по оценка на процесното проектно предложение (в
електронен и хартиен вариант).
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предмет на
оспорване в настоящото съдебно производство е Уведомително писмо № 2/подмярка
5.1 изх. № 01-2600/4231/26.07.2021 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ в
частта, с която с него е коригиран бюджета на проектното предложение на жалбоподателя,
като са приети за недопустими разходите, отразени в точка 1 от Раздел ІІ на писмото
- разходи за закупуваме на „Машина за извозване и товарене на животински
отпадъци“ на стойност 146 393.88 лева и съответната припадаща се част от консултантска
услуга на стойност 2 695.48 лева. В останалата си част писмото не е
оспорено от жалбоподателя и е влязло в сила.
Уведомителното
писмо е валиден административен акт, издаден в писмена форма и от фактическа
страна се основава на констатациите на оценителната комисия, а от правна страна
- на разпоредбата на чл. 19, ал. 7, т. 1 от ПМС №
162/2016 г., както и на специфични разпоредби от Условията за
кандидатстване по процедурата чрез подбор, относими за разхода, който е счетен
за недопустим - т. 18 и 19 от Раздел 14.3. Доколкото в ЗУСЕСИФ и ПМС №
162/2016 г. липсват специални изисквания относно съдържанието на
процесното уведомително писмо, то като индивидуален административен акт следва
да отговаря на чл. 59, ал. 2 от АПК. Съдът намира, че в случая въпреки
привидно информативното си изложение, уведомителното писмо съдържа всички
реквизити на индивидуален административен акт като изразената от
административния орган воля – да не предостави безвъзмездна финансова помощ за
заявените от жалбоподателя разходи, които са приети за недопустими, е напълно
ясна, като са посочени фактическите и правните основания за това. С оглед на
това съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя досежно
неспазване на изискването за форма на акта, както и за липса на мотиви. Дали
тези мотиви са правилни е въпрос на материална законосъобразност на акта.
Съдът намира
за неоснователни възраженията на жалбоподателя за съществени процесуални
нарушения, налагащи отмяната на акта. Със Заповед № РД 09-395 от 08.05.2020 г. УО
е утвърдил Условия за кандидатстване по процедура чрез подбор № BG06RDNP001-5.001 на подмярка 5.1 и тези условия са влязъл
в сила общ административен акт и с оглед на това задължителен за участниците в
процедурата по подбор. За да бъдат допуснати и оценени проектните предложения
трябва кандидатите да са спазили установените в Условията изисквания за
кандидатстване. Неспазването на изискванията има за правна последица
недопускане до участие в процедурата, съответно даването на указание за
отстраняване на нередовностите, и оценяване в съответствие с посоченото в
предложението и Условията на допустимите разходи.
Основните
изисквания за провеждане на самата процедура чрез подбор са регламентирани в чл. 29
- 38 от ЗУСЕСИФ. Компетентен да определи на кои проектни
предложения следва да бъде предоставена безвъзмездна финансова помощ е
ръководителят на управляващия орган - чл. 36, ал.
1, т. 1 от ЗУСЕСИФ, съответно чл. 37, ал. 3
и чл. 38, т. 1 от ЗУСЕСИФ, но с цел компетентна оценка на
предложенията законодателят е възложил оценъчната дейност на нарочна комисия - чл. 33, ал. 1
от ЗУСЕСИФ. Комисията по чл. 33, ал. 1
от ЗУСЕСИФ, т. нар. оценителна комисия, не е самостоятелен
административен орган с властнически правомощия. Тя е помощен орган на
ръководителя на управляващия орган, който има установени в закона правомощия -
да оцени и да класира проектните предложения, но не е овластена да издава
завършени юридически актове. Нейният структурен състав, изисквания към
участващите лица, както и правилата на нейната работа се определят с акта по чл. 28, ал.
1, т. 1 от ЗУСЕСИФ, т. е. с ПМС № 162.
Следователно, комисията по чл. 33, ал. 1
от ЗУСЕСИФ е законово установен помощен орган на ръководителя на
управляващия орган, чиято дейност е нормативно регламентирана, и която е част
от процедурата по подбор. По силата на изрична правна норма - чл. 35 от ЗУСЕСИФ,
комисията изготвя и нарочен акт - оценителен доклад, който заедно с резултатите
от оценката, става мотив на акта на ръководителя на управляващия орган по чл. 36, ал.
1, т. 1 във вр. с чл. 35 от ЗУСЕСИФ,
съответно чл. 37, ал. 3 и чл. 38, т. 1 от
ЗУСЕСИФ. Този характер на комисията - на помощен орган, на нейната
дейност - на част от процедурата по подбор, и на значението на нейните актове -
на мотиви на крайния, пораждащ права и засягащ законни интереси индивидуален
административен акт, предпоставя и необходимостта от проверка спазването на
нормативните изисквания относно нея в хода на съдебното производство по контрол
за законосъобразност на акта по чл. 36, ал.
1, т. 1 във вр. с чл. 35 от ЗУСЕСИФ.
С оглед на това при контрола за законосъобразност на акта по чл. 38, т. 1 от
ЗУСЕСИФ съдът следва да извърши контрол спазени ли са нормативните
изисквания по отношение на комисията по чл. 33, ал. 1
ЗУСЕСИФ.
Съдебната практика
приема, че съдът е длъжен да извърши проверка за спазване на правилата за
формиране на оценителната комисия - спазени ли са изискванията на чл. 33, ал. 1
и 3 от ЗУСЕСИФ във вр. с чл. 12,
13,
15
и 16 от ПМС № 162; правилата за извършване на оценъчната дейност
- изискванията на чл. 17, 18
и 19 от ПМС № 162, правилата за документиране и отчет на
дейността на комисията - изискванията на чл. 20 от ПМС
№ 162 (така Решение № 1150
от 25.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12792/2017 г., VII о.). Не е спорно, че съдът
не може да извършва контрол за законосъобразност на самата оценъчна дейност на
комисията. В случая това е и безпредметно, тъй като самата оценка на процесната
комисия не е спорна (а е и максималната)
С оглед
представените доказателства, съдът намира, че правилата за формиране на
оценителната комисия са спазени. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ПМС № 162, председателят,
секретарят и членовете на оценителната комисия, помощник-оценителите и
наблюдателите трябва да притежават необходимата квалификация и професионална
компетентност за изпълнение на задачите, възложени им със заповедта за
назначаване на комисията по чл. 12, ал. 1.
Всички назначени с процесната заповед за определяне на състава на оценителната
комисия са служители на ДФЗ и като такива съдът намира, че същите са компетентни
по отношение на спорния въпрос за делото – е ли земеделска и горска техника
една машина. Не е предмет на спора оценка на безопасността на храните, нито
въпроси, свързани с животновъдството, за да се очаква и изисква включването на такива
специалисти, както настоява жалбоподателя в писмените си бележки, развивайки
възражението си за некомпетентния състав на Оценителната комисия.
Според ал. 4
на чл. 16 на ПМС № 162, тези лица не може да са лица, които се намират помежду си
в йерархична зависимост. Посочените длъжности на участниците в конкретната
комисия не сочат за налична такава йерархична зависимост. Всички участници в
състава на комисията са експерти (на различни нива – председателят и
секретарите – главни експерти, а членовете - главни и старши експерти) и няма
как да е налице подобна йерархична зависимост между лица заемащи еднакви
(експертни, а не ръководни) длъжности.
Ето защо
съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя (заявено с писмените
му бележки по делото) срещу състава на оценителната комисия.
Съдът намира,
че са спазени и правилата за организиране на работата на оценителната комисия,
в т. ч. и за документиране и отчет на дейността й. Преди издаване на процесното
уведомително писмо, на жалбоподателя е връчено съобщение във връзка с
намерените народности. В отговор на поставените въпроси жалбоподателят е
представил становище и доказателства.
Проектните
предложения се оценяват съобразно единни одобрените условия за кандидатстване -
чл. 26, ал. 1
и ал. 4 от ЗУСЕСИФ, ПМС №
162/2016 г. Самата оценка на проектното предложение на жалбоподателя
не е предмет на спора и за това не е предмет и на настоящия анализ. В случая
спорни са извършените от оценителната комисия корекции на проектобюджета на
проектното предложение на жалбоподателя по отношение на разходите, които се
оспорват в настоящото производство, които мотиви за недопустимост на разходите ответникът
е потвърдил.
В тази
връзка при извършена проверка за материалната законосъобразност на
уведомителното писмо в оспорената му част, съдът констатира, че
административният орган чрез оценителната си комисия е достигнал до неправилни
изводи за недопустимост на спорните разходи. Съображенията на съда по този
въпрос са следните:
Според т. 18
и 19 от Раздел 14.3. от Условията за кандидатстване, „Недопустими разходи“ в рамките
на процесната процедура са разходите за закупуване на превозни средства – пътни превозни средства, въздухоплавателни
средства, плавателни съдове и плавателни средства, МПС, четириколесни МПС,
автомобили, мотоциклети, мотопеди, ремаркета, полуремаркета и велосипеди, както
и разходите за земеделска и горска
техника. Спорът по делото е дали машината за извозване и товарене на
животински отпадъци на жалбоподателя, представляваща телескопичен товарач марка
Маниту, модел МТ 733 Easy попада в някое от тези изключения.
Според
техническата спецификация на производителя си и предназначението си, машината безспорно
представлява телескопичен товарач, който най-масово се ползва в строителството,
поради което се продава традиционно като строителна техника. Не е изключено
обаче, макар и по-рядко да се използва и в други области (като се оборудва
различно с гребло или вилици), но все за извършване на подемни товаро – разтоварни
дейности на големи височини. Това и стандартно презназначение мотивира съда да
приеме, че се касае за подемна техника.
Като такава,
според съда, тя не може да се третира като превозно
средство по смисъла на Условията за кандидатстване по процедура чрез подбор
№ BG06RDNP001-5.001 на подмярка 5.1. Самите Условия не
съдържат свое определение на това понятие („превозно средство“), поради което
следва се приеме, че приложимо е определението в Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) за превозно средство. Съгласно т. 10 от §6 на ДР на ЗДвП "Пътно
превозно средство" е съоръжение, придвижвано по пътя на колела и
използвано за превозване на хора и/или товари. Към пътните превозни средства се
приравняват трамваите, тракторите и самоходните машини, когато се придвижват по
пътищата.“ Както вече се каза, в случая се касае за машина, която представлява
подемна техника и като такава има предназначение да натовари, повдигне, премести
и/или да разтовари товар. Т.е. понякога по необходимост при експлоатацията й се
включва и транспортирането на натовареното/разтоварваното, но това
транспортиране няма самостоятелно значение и не представлява превоз на товара
по смисъла на закона, за да се претендира, че машината е превозно средство. За
това и телескопичният товарач не представлява превозно средство - защото
транспортирането на товара е несъществена функция и предназначението на
машината е да е подемна и товаро-разтоварна машина. В този смисъл същата не
представлява превозно средство.
Всъщност,
ако трябва да получи класификация по ЗДвП, процесната машина представлява не
превозно средство, а „Самоходна машина“ по определението на т. 16 от §6 от ДР
на ЗДвП, каквито са съоръженията или машините, предназначени за извършване на
специфични дейности и движеща се или придвижвана по пътищата само по
изключение. Такива според изброяването на същата разпоредба (и то
неизчерпателно) са: „електрокарите, мотокарите и самоходната земеделска и
горска техника по смисъла на § 1, т. 12 от
допълнителните разпоредби на Закона за регистрация и контрол на земеделската и
горската техника (ЗРКЗГТ), строителните машини, верижните специални
и верижните бронирани машини от Българската армия и Министерството на
вътрешните работи и други подобни.)
Тук е мястото
да се посочи, че машини от вид на процесната, именно защото не представляват
превозни средства, след 01.01.2016 г. и измененият на ЗРКЗГТ в сила от тази
дата, не подлежат на регистрация като превозни средства в КАТ, а се регистрират
в МЗХГ – в съответните ОДЗ. (В този смисъл пък служителите на същото ведомство категорично
са компетентни по въпроса за естеството на подобен род машини, а и на редица
други сходни самоходни машини и изпълняват изискването на чл. 16, ал. 1 от ПМС
№ 162, в какъвто смисъл съдът вече изложи мотиви по-горе).
Т.е. съгласно
действащото законодателство, процесната машина не представлява превозно
средство, а самоходна машина, предназначени за извършване на специфични
дейности, движеща се по пътищата само по изключение, която се регистрира по
ред, различен от този за превозните средства, а именно - по реда на ЗРКЗГТ, без
обаче да е земеделска и горска техника по смисъла на последния закон.
В този
смисъл, съгласно ЗРКЗГТ същата представлява машина за земни работи, доколкото
„Машини за земни работи“ по смисъл т. 25 от ДР на ЗРКЗГТ такива машини са тези,
„които са самоходни или теглени колесни, верижни или крачещи машини, имащи
екипировка или оборудване (работни средства), конструирани да извършват изкопни работи, товарене, транспортиране,
пробиване/сондиране, разстилане, уплътняване или каналокопаене на земни, скални
и други материали.“ Т.е. дори по
смисъла на този специален закон, процесната машина е такава за земни работи и
не представлява земеделска и горска техника (като тези три различни видове машини
са дефинирани поотделно в т.т. 2, 12 и 25 от ДР на закона).
Веднага
обаче следва да се отбележи, че ЗРКЗГТ сочи да урежда обществените отношения,
свързани само с 1. пускането на пазара, надзора на пазара, регистрирането,
пускането в употреба, спирането от работа, контрола по техническото състояние и
безопасността на земеделската, горската техника, включително на превозните
средства и машините за земни работи, както и придобиването и отнемането на
правоспособност за работа с техника; 2. пускането на пазара и надзора на пазара
на двигатели с вътрешно горене за извънпътна подвижна техника; 3. условията и
реда за пускане в употреба и регистрация на превозни средства за всякакви
терени и многоцелеви извънпътни превозни средства за транспортиране на хора и
товари.
Т.е. същият
закон дори ако дефинира понятията земеделска, горска и друга техника го прави
за тези свои цели, а не за да даде легални техни дефиниции за други ситуации. В
случая и ответникът е възприел това разбиране, защото е дал свое собствено
определение на понятието за „земеделска техника“. Ето защо съдът счита, че в
този случай, при преценка на вида на техниката същият е следвало да се ръководи
първо от своето собствено определение за земеделска техника, а по отношение на
дефинициите за горска техника и превозни средства да използва легалните дефиниции
на тези понятия в съществуващото законодателство. Според утвърдените Условия за
кандидатстване, Раздел „Обяснителни бележки“ „земеделска техника“ е техника,
която се използва за обработка на почвата и прибиране на реколта, като
трактори, самоходна техника – колесни трактори, верижни трактори, комбайни и
др. вид самоходни машини и сменяема прикачна техника, но все с това
предназначение. Очевидно е, че процесната машина изобщо няма това
предназначение – не само за конкретния проект, а изобщо като техническа
спецификация от производителя. По същината си представлява телескопичен повдигач
и не е предназначена изобщо за обработка на почва и прибиране на реколта.
Както се
каза, доколкото Условията не съдържат свое определение за горска техника и при
липса на друго легално следва да се използва определението в ЗРКЗГТ (макар и
законът да има съвсем друго приложно поле) за горска техника, като по
изложените мотиви непосредствено по-горе е видно, че процесната машина не
представлява горска (а всъщност и земеделска) техника по смисъла на този
нормативен акт. (И според него "Земеделска и горска техника" са
самоходните, несамоходните и стационарните машини, съоръженията, инсталациите и
апаратите, използвани в земеделието и
горите, а за процесната не се твърди да има подобно използване - в
земеделието и горите).
В заключение
следва да се посочи, че машината не представлява земеделска и горска техника –
нито по смисъла на Условията, нито по смисъла на ЗРКЗГТ, а същата не е и
превозно средство, защото независимо от факта, че служи за транспортиране на
материали е строителна подемна машина, която не може да се регистрира за
движение по пътищата на страната по реда на ЗДвП. За целите на регистрацията си
същата представлява „Машина за земни работи" по смисъл т. 25 от ДР на
ДРЗГТ (които са различни от земеделската и горската техника), но и като такава
не влиза в изрично посочените като недопустими разходи – които изключват само
превозните сродства, земеделската и горската техника.
Ето защо
съдът намира, че неправилно ответникът е възприел безкритично изводите на
оценителната комисия в обратния смисъл и е изключил с оспорваното писмо в т. 1,
раздел ІІ от допустимите разходи тези за машината за извозване и товарене на
животински отпадъци.
Това прави уведомителното
писмо в оспорената му част незаконосъобразно и налага отмяната му. Както вече
се каза съдът не може да замести комисията и ответника и да направи самата
оценка на така определения като допустим разход, нито да измени акта в оспорената
му част, поради което следва преписката да се върне на ново произнасяне на ответника,
който да извърши тези действия като зачете мотивите на настоящето решение след
влизането му в сила.
При този
изход на спора основателно се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя
за присъждане на сторените по делото разноски, представляващи внесена държавна
такса в размер на 1 192.71 лева и платен хонорар на един в размер на
3 800 лева. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на
хонорара, за плащането на който е представено банково нареждане. Минималният такъв
определен по реда на чл. 143 от АПК вр. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения по конкретното дела на база материалния
му интерес възлиза на над 4 000 лева и претендираният от страната е под
него. Това, а и фактическата, и правна сложност на спора, мотивират съда да
приеме за основателна по размер претенцията на дружеството.
Водим от
горното, съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба
на „Вардмекс“ ЕООД, гр. Свищов Уведомително писмо № 2/подмярка 5.1 изх. №
01-2600/4231/26.07.2021 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ в частта, в
която с него на оспорващото дружество са определени недопустими за финансиране
разходи за закупуваме на „Машина за извозване и товарене на животински
отпадъци“ на стойност 146 393.88 лева и консултантска услуга на стойност
2 695.48 лева.
ОСЪЖДА Държавен
фонд „Земеделие“, гр. София да плати на „Вардмекс“ ЕООД, гр. Свищов, с ЕИК
*********, сумата от 4 992.71 лв. (четири хиляди деветстотин деветдесет и
два лева и седемдесет и една стотинки) разноски за настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд.
Решението да
се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.