Р
Е Ш Е
Н И Е
№
855
гр. Бургас, 13.07.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, ХХІІІ
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди и
двадесета година, в състав:
Председател: Галя Русева
при секретаря И. Г., като разгледа
докладваното от съдия Русева административно дело № 778 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.95, ал.1 ДОПК
вр.чл.145 и сл. АПК и е образувано по жалба на „Технически услуги“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. „Славейков“
бл.157, вх.2, ет.6, ап.2, представлявано от управителя М. Д. П., против Решение
за отказ за издаване на удостоверение относно приложимо законодателство №
20088310727/17.12.2019 г. на П.И.– старши инспектор по приходите при ТД на НАП
– Бургас, потвърдено с Решение № 5/06.03.2020 г. на Директора на ТД на НАП
Бургас.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на
решението поради противоречието му с материално-правни норми. Жалбоподателят
възразява, че при оперделяне на процентното съотношение на оборота му в Република
България спрямо общия реализиран оборот за предходните 12 месеца,
административният орган неправилно е включил в изчисленията целия месец
ноември, при положение, че искането за издаване на удостоверение А1 е
депозирано от „Технически услуги“ ЕООД на 19.11.2019 г. Поддържа, че тъй като
към тази дата не е възможно да се направи обективна преценка какъв би бил оборотът
за целия месец ноември, преценката за това следва да обхваща дванадесетте
предходни месеца до подаване на искането, т.е времето от м.11.2018 г. до
м.10.2019 г. Сочи, че за този период процентното съотношение на реализирания от
него оборот на територията на Република България спрямо общия реализиран оборот
възлиза на 39 %. Счита, че по отношение на заетото лице, посочено в искането за
издаване на удостоверение А1, са изпълнени всички изисквания на Регламент №
883/2004 г. за запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава
членка. Моли за отмяна на оспореното решение и за връщане на преписката на
административния орган за ново произнасяне по искането, с даване на задължителни
указания във връзка с това.
В с.з. процесуалният представител на жалбоподателя поддържа
жалбата, представя доказателства и претендира разноски.
Ответникът по жалбата – Директор на
ТД на НАП - Бургас, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като
неоснователна и моли за отхвърлянето й. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд - Бургас, като взе предвид
доводите на страните, събраните по делото доказателства и като съобрази закона,
намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е допустима като подадена в срок от надлежна
страна, против подлежащ на оспорване административен акт, с който се засягат
права и интереси на жалбоподателя.
От приложената
по делото административна преписка се установява, че в ТД на НАП е подадено
искане с вх.№ 20088310727/19.11.2019 г.(л.54-56 от делото) за издаване на
удостоверение А1 за приложимо законодателство за лицето С. Г. Н.с ЕГН **********
- български гражданин, с работодател – „Технически услуги“ ЕООД. Посоченото
лице е сключило на 01.10.2019 г. трудов договор с „Технически услуги“ ЕООД (л.56-57),
като служителят е поел задължението да изпълнява в предприятието на дружеството
длъжността "работник поддръжка“. С допълнително споразумение №
1/15.10.2019 г. по чл.2 от Наредбата за командироването и изплащането при
командироване по чл.121а от КТ /л.57-л.58/ трудовият договор е изменен, като
работникът се е съгласил да бъде командирован и да изпълнява в периода
16.10.2019 г. – 30.06.2021 г. длъжността „работник поддръжка“ в Германия на
обект Ingolstadt/IN-Campus, със задача: изпълняване на задължения по договор с
контрагента на „Технически услуги“ ЕООД. Този срок на командироване е посочен и
в искането за издаване на удостоверението.
По силата на договори с № 2019-060/19.09.2019
г. и № 2019-060/08.11.2019 г., представени с искането и сключени с възложителя
Цюблин Умвелтехник ГмбX, „Технически услуги“ ЕООД се е задължило да извършва като
подизпълнител дейности на строителен обект 579ЕDAH Еършпаркинг-инсталации
ИН-Кампус според регламента на офертата от 17.09.2019 г. за срок от 07.10.2019 г.
до 31.01.2020 г. и според регламента на офертата от 07.11.2019 г. за срок от
01.01.2020 г. до 30.06.2021 г.
В подаденото искане за определяне на
приложимото спрямо заетото лице законодателство, „Технически услуги“ ЕООД е декларирало,
че процентното съотношение на реализирания оборот на територията на Р България
спрямо общия реализиран оборот за предходните 12 месеца е 39 %.
След анализ на
данните, съдържащи се в искането, е установено от органа по приходите, че „Технически
Услуги"’ ЕООД ЕИК по Булстат ********* е регистрирано на 20.02.2015 г., а
седалището и адресът на управление на дружеството на територията на Република
България е гр. Бургас, ж.к. Славейков, бл.157 , вх.2, ет.6, ап.2.
За изясняване на факти и обстоятелства по
подаденото искане е изготвено и връчено на жалбоподателя на 25.11.2019 г. искане
за представяне на документи и писмени обяснения, в отговор на което на
02.12.2019 г. са получени с вх.№ ИТ-00-12272/02.12.2019 г. част от изисканите
документи и писмени обяснения. На 10.12.2019 г. са приложени допълнителни
документи и писмени обяснения (л.98 и следв.), приложени и по искане за
документи и писмени обяснения изх.№ 1905395/21.11.2019 г., изготвено и връчено
във връзка с подадено искане за определяне на приложимото законодателство на
управителя на дружеството Маргарит Петков. В приложените обяснения е посочено,
че дейността на „Технически услуги“ ЕООД на територията на Р България се
извършва от 09.09.2016 г., а на територията на други държави-членки - от
16.03.2015 г. Обекти на работа на територията на страната са работилница и офис
помещение в с.Просеник /приложен е и договор за наем/, а извън страната - на територията на различни
държави - Швейцария, Румъния, Италия, Чили, Австрия, Франция, Германия, като
всички договори са сключени с Цюблим Умвелттехник с представителство в Р Германия
или представителство на фирмата в Р Италия. Към писмените обяснения са
приложени и копия от изисканите фактури, банкови извлечения, справка за
оборотите в Р България и в чужбина за периода м.октомври 2018 г. – м.октомври
2019 г., рамков договор
с „КАНЕТ" ЕООД, отделни договори за изпълнение към рамковия договор с
„КАНЕТ" ЕООД, договор с „ДЖЕЙ ЕЛ ПИ" ЕООД и Договор за периода с
Цюблим без превод на български език. За периода от м.10/2018 г. са приложени
няколко фактури с посочен получател IFA mbH DE172341000, като
договор с контрагент не е приложен. Фактурите са с предмет: първоначално
окабеляване на инсталация за пречистване на подпочвени води и посочени различни
проекти.
В приложените
писмени обяснения е посочено, че дейностите, които извършва дружеството, са
организиране изпълнението на изискванията за безопасност, здраве при работа и
опазване на околната среда, в това число контрол по опазване изискванията по
безопасност и здраве при работа на строителни обекти, организиране и поддръжка
изпълнението на дейности по опазване на безопасността и здравето при работа,
както и за опазване на околната среда, обучения и консултации по безопасни и
здравословни условия на труд, начини на изпълнение, поддръжка и контрол. Заявено
е също, че в периодите, в които не е имало назначени работници, дейностите са
изпълнявани от управителя и фирми подизпълнители. Разяснено е, че дейностите, които ще извършват работниците по
време на командироването, са свързани с демонтиране на тръбопроводи и
складирането им встрани, отстраняване на чували с пясък и складирането им
встрани, демонтиране на дренажни тръбопроводи, полагане на дренажни тръби,
запълване на дренажни изкопи, полагане на фолио и притискане с чували,
свързване на всички нива по договор.
Служебно са
изготвени справки от базата данни на НАП относно дружеството, актуалното
състояние на трудовите договори, задълженията на предприятието като осигурител,
общите задължения.
В резултат на
анализ на документите, представени към искането, извършена справка в Търговския
регистър и в информационната система на НАП е установено, че основната
икономическа дейност на „Технически услуги" ЕООД, извършвана в България, е
свързана с консултации и обучения по здравословни и безопасни условия на труд. Установено
е при проверка в дневниците за продажби на дружеството, че дейността му през
2018 г. е извършвана изцяло на територията на други държави-членки.
Във връзка с
искането за издаване на удостоверение А1 за приложимо законодателство за лицето
С. Г. Н.и по повод подадени искания от жалбоподателя за издаване на
удостоверения за още четири наети от него лица по трудов договор, е издадено
становище от старши инспектор по приходите в ТД на НАП – Бургас от 16.12.2019 г.,
съгласно чл.16 от Регламент № 987/2009 г., че не са налице условията, при
които, на основание дял II от Регламент № 883/2004 г.(чл.11-16) може да
се издаде формуляр, удостоверяващ, че лицето може да остане подчинено на
българското осигурително законодателство за посочения период от 16.10.2019 г.
до 30.06.2021 г.
След обстоен
анализ на данните, представени в искането за издаване на удостоверение за
приложимото законодателство, с приложените към него документи и констатираните
факти и обстоятелства при извършената проверка в ИС на НАП, органът по
приходите е издал оспореното в настоящото производство Решение
№ 20088310727/17.12.2019 г. за отказ за издаване на удостоверение относно
приложимото законодателство по отношение лицето С. Г. Н.за периода 16.10.2019 г.
– 30.06.2021 г. За да постанови отказа,
административният орган е приел, че в случая не е спазено едно от условията,
предвидени в Регламент № 883/2004 г., на които следва кумулативно да отговарят
лицето и неговият работодател, за да бъде издадено удостоверение А1 за
приложимо осигурително законодателство, а именно - това по чл.12, ал.1 от
регламента, тъй като работодателят „Технически услуги"’ ЕООД не извършва обичайно значителна част от
дейността си на територията на Република България. Този извод на административния
орган е обоснован с мотива, че през 2018 г. отчетените приходи на дружеството
са изцяло от територията на други държави-членки, за 2019 г. през м. юли е
отчетен първият оборот от територията на страната, а към 16.12.2019 г.
процентното съотношение на реализирания оборот на територията на Р България
спрямо общия реализиран оборот за предходните 12 месеца е 14.50 %.
Решението е обжалвано по реда на чл.92, ал.1
от ДОПК пред териториалния директор на НАП – Бургас, който е оставил жалбата
без уважение като неоснователна с мотиви, аналогични на оспороеното пред него
решение. Относно направеното възражение
от „Технически услуги"’ ЕООД, че органът по приходите не е следвало да
взима под внимание реализирания оборот за м.11.2019 г. а само оборота до датата
на депозирането на искането от дружеството, решаващият орган го е отхвърлил
като неоснователно, като е приел, че при преценката дали дружеството
осъществява съществена дейност са взети под внимание както оборотът към момента
на проверката, така и този към датата на подаването на искането и оборотът
преди това. При индивидуално разглеждане на критерия, оборот, реализиран от
работодателя на територията на изпращащата държава в размер на 25 % от общо
реализирания за предходните 12 месеца, може да се разглежда като достатъчен
индикатор. Въпреки това в определени случаи, въпросният критерий може да се
разглежда и за по-голям период назад от предходните 12 месеца.
При така
установената фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Обжалваното
решение е издадено от компетентен орган съгласно чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1, т. 1 и 3 от ДОПК, вр. чл. 1, т. р) от
Регламент (ЕО) № 883/2004 г.
Решението е
издадено в установената от закона писмена форма, съдържа законоустановените
реквизити и е мотивирано в достатъчна степен с излагане на фактическите и
правните основания, обусловили издаването му.
В
производството по издаване на решението съдът не констатира допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
По
приложението на материалния закон, съдът намира за установено следното:
С
цел предотвратяване едновременното прилагане на осигурителните законодателства
на повече от една държава – членка спрямо трудово активните лица, които се
движат в рамките на Общността, а също и за елиминиране на ситуации, при които
не се прилага законодателството на нито една от държавите – членки, са
установени правила за координиране на системите за социално осигуряване с действащите
Регламент /ЕО/ № 883/2004 на Европейския парламент и на
Съвета и Регламент за неговото прилагане – Регламент /ЕО/ № 987/2009 на Европейския парламент и на
Съвета /наричан по-долу Регламента за прилагане/. Утвърденият от регламентите
принцип е спрямо лицата, които се движат в ЕС, да се прилага осигурителното
законодателство само на една единствена държава-членка, в която лицето
осъществява дейност като заето или самостоятелно заето лице (чл. 11, пар. 1 от
основния регламент). Изключенията от общото правило, при които се предвижда
запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава, са ограничени,
поради което стриктно приложими (чл. 12 и в чл. 13, т. 1 от Регламента.)
Искането
на дружеството жалбоподател за издаване на удостоверение относно приложимото
законодателство по отношение лицето С. Г. Н.се основава на изключението по чл. 12,
параграф 1 от Регламент № 883/2004, според което "лице,
което осъществява дейност като наето лице в държава членка от името на
работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея, и което е
командировано от този работодател в друга държава членка, за да осъществява там
дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на
законодателството на първата държава членка, при условие че предвидената
продължителност на тази работа не превишава 24 месеца и че не е изпратено да
замества друго командировано лице". Дружеството счита, че за Недков са
изпълнени условията да се счита за лице, подчинено на законодателството на България,
тъй като същият е лице, наето от български работодател и командировано за
осъществяване на дейност от името на работодателя в Германия.
В разпоредбата на
чл. 14, пар. 1 от Регламента за прилагане, е уточнено, че за целите на
прилагането на чл. 12, пар. 1 от основния регламент, "лице, което осъществява
дейност като заето лице в държава-членка от името на работодател, който
обичайно осъществява дейността си в нея, и което е командировано от този
работодател в друга държава-членка" включва лице, което е наето с цел да
бъде командировано в друга държава-членка, при условие, че непосредствено преди
да започне работа, спрямо съответното лице вече се е прилагало
законодателството на държавата-членка, в която е установен неговият
работодател.
Съгласно чл. 14,
пар. 2 от Регламента за прилагане, за целите на прилагането на член 12,
параграф 1 от основния регламент е разяснено, че изразът "което обичайно
осъществява дейността си в нея" се отнася до работодател, който обичайно
извършва значителни по обхват дейности, различни от чисто вътрешни управленски дейности,
на територията на държавата-членка, в която е установен, като се вземат под
внимание всички критерии, характерни за дейностите, извършвани от конкретното
предприятие. Приложимите критерии трябва да отговарят на специфичните
характеристики на всеки работодател и на действителния характер на извършваните
дейности. Допълнително тълкуване на чл. 12 от Регламента е дадено и с Решение №
А2 от 12 юни 2009 г. на Административната комисия за координиране на системите
за социална сигурност.
От
съображение 3 и 5 от Решение № А2 от 12 юни 2009 година за тълкуване на чл. 12 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Административната комисия за координация на
системите за социална сигурност следва, че за прилагане на чл. 12, пар. 1 се
налагат две решаващи условия, първото от които е наличието на пряка връзка
между работодателя и работника, който той наема на работа, а второто –
наличието на връзки между работодателя и държавата членка, в която той е установен,
и по-специално, в която той обикновено извършва съществената част от дейността
си.
Следователно, за
запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава /в случая Р България/,
е необходимо да са налице следните кумулативно изискуеми предпоставки: 1. По
отношение на лицето да се е прилагало българското законодателство
непосредствено преди да започне работа; 2. Командироващият работодател обичайно
да осъществява дейността си на територията на Р България; 3. Работникът да е
командирован от работодателя си в друга държава-членка, за да осъществява там
дейност от негово име; 4. Предвиденото времетраене на работата да не превишава
24 месеца; 5. Лицето да не е изпратено да замества друго лице.
Между страните не е
налице спор, че по отношение на лицето С. Г. Н.са налице предпоставките,
посочени по т.1, 3, 4 и 5 по –горе. В мотивите на оспореното решение
административеният орган подробно е обсъдил наличието им. Приел е, че
работникът С. Г. Н.е назначен от дружеството-жалбоподател (изпращащо
предприятие) по трудов договор, съгласно българското законодателство, и непосредствено
преди командироването му е бил подчинен на това законодателство (на изпращащата
държава-членка), както и че той е командирован от името и за сметка на
работодателя си „Технически услуги"’ ЕООД, следователно може да се счита,
че той ще извършва работа от негово име и за негова сметка и че работодателят е
в състояние да осъществява пряка връзка с работника за периода на
командироване. Прието е също, че срокът
за изпълнение на работата, за която е командирован Недков на територията на
Германия, не превишава 24 месеца и че не е изпратен да замества друго лице,
нито да извършва работата на работник, чийто срок на командироване е изтекъл.
Спорът
между страните се свежда единствено до наличието на една от кумулативно изискуемите
предпоставки, предвидени в разпоредбата на чл. 12, пар. 1 от Регламента, във
връзка с чл. 14, пар. 1 и 2 от Регламента за неговото прилагане, а именно -
дали работодателят е лице, което обичайно осъществява дейността си в изпращащата
държава-членка, т.е дали обичайно
извършва значителни по обхват дейности, различни от чисто вътрешни управленски
дейности, на територията на държавата членка, в която е установен.
При извършване на тази преценка трябва да се имат
предвид всички критерии, характеризиращи дейността на въпросното предприятие -
съобразени с характерните му особености и с действителното естество на
извършваната от него дейност. Тези критерии следва да бъдат преценявани за
всеки конкретен случай и не са изброени в регламент Регламент /ЕО/ № 883/2004 на Европейския парламент и на
Съвета и Регламент за неговото прилагане – Регламент /ЕО/ № 987/2009 на Европейския парламент и на
Съвета. В тях не е установено изискване относно периода,
за който следва да се изчислява оборотът, релизиран от работодателя в изпращащата
държава, като един от основните фактори за преценката дали той обичайно
извършва значителни по обхват дейности в тази държава. Поради това е
неоснователно възражението на жалбоподателя, че
органът по приходите е следвало да изчисли оборота му, реализиран в Р България
непременно за предходните дванадесет месеца до подаване на искането за издаване
на удостоверението, а именно - за периода от м.11.2018 г. до м.10.2019 г.
В Практическия
наръчник относно законодателството, приложимо в Европоейския съюз, Европейското
икономическо пространство и Швейцария, изготвен и одобрен от Административната
комисия за координация на системите за национална сигурност на
основание пар.7 от Решение № А2 от 12
юни 2009 г. на Административната комисия за координиране на системите за
социална сигурност, примерно са изброени някои от важните обективните критерии,
по които може да се провери наличието на съществена дейност на работодателя в
изпращащата държава. Сред тях са оборотът на изпращащото предприятие в
изпращащата държава и в държавата по заетост, като е отбелязано, че оборот от
около 25 % от общия оборот в изпращащата държава може да бъде достатъчен
показател. В наръчника е предвидено, че по принцип оборотът може да бъде оценен
въз основа на публикуваните счетоводни отчети на предприятието за предходните
12 месеца, но това е само възможност за
административния орган, а не задължение. Съгласно наръчника, органът не е
задължен да се ограничи до описаните в него критерии за определяне дали
работодателят обичайно осъществява дейността си в изпращащата държава, като е
посочено, че списъкът им не е изчерпателен, тъй като критериите следва да бъдат
съобразени с конкретния случай, като се има предвид характерът на дейността,
извършвана от предприятието в държавата, в която е установено. Може да се
наложи да бъдат взети предвид и други критерии, съответстващи на характерните
особености на предприятието и на действителното естество на дейността на предприятието
в държавата, в която е установено.
Анализът на горните
разпоредби налага извода, че при индивидуално разглеждане на фактора - оборот,
реализиран от работодателя на територията на изпращащата държава в размер на 25
% от общо реализирания за предходните 12 месеца, може да се разглежда като
достатъчен индикатор. Няма пречка, обаче, при необходимост и в случай на
съмнение да бъде извършена по-обстойна проверка и да бъде взет предвид реализираният
оборот от дружеството за друг период от време.
Именно такъв е конкретният случай, в който са
били налице и други фактори, които правилно са били съобразени от
административния орган като относими за дейността на „Технически услуги“ ЕООД,
а именно - че през 2018 г. дружеството не е отчело никакви приходи от дейност
на територията на Р България, а дейността му е извършвана изцяло на територията
на други държви членки, както и че за
2019 г. първият отчетен оборот на територията на Блгария е през м.юли. Жалбоподателят
не е представил доказателства за изпълнението на договори с негови контрагенти
на територията на България, нито за назначен персонал в страната през 2018 г. и
в периода преди това – от 09.09.2016 г., от когато дружеството извършва дейността
си в България, според депозираните писмени обяснения на управителя. С
изключение на административния персонал, липсват доказателства „Технически услуги“ ЕООД да е било в трудови
правоотношения с лица, които да полагат труд
в Р България и през 2019 г. Самият управителят е заявил в писмените си
обяснения, че в периодите, когато не е разполагал с назначен перосонал,
дейностите са се изпълнявали от него и от фирми-подизпълнители, но не е посочил
кои са тези фирми, нито е ангажирал доказателства в подкрепа на тези твърдения.
Прави впечатление, че представените по делото рамков договор за изпълнение на
консултации по безопасност и здраве, подписаните към него договори за
изпълнение на конкретна задача, договорът с предмет „извършване на координация по
безопасност и здраве при работа в етапа на строеж за жилищна сграда с
магазини и ЗОХ в к-кс Славейков“, както
и договорът за наем на работилница и дворно място в с.Просеник, са сключени от дружеството
жалбоподател в периода 17.06.2019 г. – 10.2019 г. Липсват данни дружеството да
е било в търговски отношения, да е изпълнявало дейност на територията на България
и да е ползвало собствени или наети помещения с тази цел в периода от
09.09.2016 г. до 07.2019 г.
Тези
фактори, ценени в съвкупност с процентното съотношение на реализирания оборот
на територията на Р България спрямо общия реализиран оборот от дружеството за периода м.12.2018 г.
– м.11.2019 г. (14.5 %) налагат извода, че „Технически услуги"’ ЕООД не
осъществява обичайно съществена дейност на територията на Р България. При липса
на сочената материално-правна предпоставка, установена в чл.12, пар.1 от от Регламент № 883/2004 (работодателят не е
лице, което обичайно извършва значителна част от дейността си на територията на
Република България), изключението, което тази норма предвижда, не е приложимо по
отношение на Стефан Георгиев Недков. Ето защо,
процесният отказ да бъде издадено поисканото удостоверение за приложимо
законодателство спрямо него за периода на командироването му в Германия, е
постановен при правилно приложение на материалния закон.
Като неотносими за спора по делото
съдът намира представените от жалбоподателя писма между Данъчна служба Нойвид и
Дегелов и Шнелбехер (дружество за данъчни консултации) с превод на български
език, тъй като същите касаят задължения
на „Технически услуги"’ ЕООД за корпоративен данък и данък общ доход, а не въпроси,
свързани с оределяне на приложимото осигурително законодателство по отношение
наетите от дружеството лицата.
По отношение представените от
жалбоподателя платежни нареждания, съдът намира, че същите не удостоверяват
плащане на осигурителни вноски за лицето С. Г. Н., доколкото в тях липсват подробни
индивидуализиращи данни както персонала, така и за периода, за който са
направени вноските. Освен това, вноските са направени доброволно от
жалбоподателя, преди да е влязло в сила оспоренето решение за отказ. Те по
никакъв начин не обвързват съда.
По изложените съображения и тъй като не се установиха
отменителни основания, жалбата срещу оспореното решение следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
При този изход на делото, своевременно
направеното от ответника искане за присъждане на разноски по делото се явява
основателно, поради което и на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, на ТД на НАП -
Бургас следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 500
лева, определено на основание чл.8, ал.3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 172, ал.2 от АПК Административен съд - Бургас, XXIII състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
„Технически услуги“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Бургас, ж.к. „Славейков“ бл.157, вх.2, ет.6, ап.2, представлявано от
управителя М. Д. П., против Решение за отказ за издаване на удостоверение
относно приложимо законодателство № 20088310727/17.12.2019 г. на П.И.– старши
инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас, потвърдено с Решение №
5/06.03.2020 г. на Директора на ТД на НАП Бургас.
ОСЪЖДА „Технически услуги“ЕООД с ЕИК
*********, представлявано от управителя М. Д. П., да заплати в полза на ТД на
НАП разноски по делото в размер на 500 (петстотин) лева – юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
e окончателно.
СЪДИЯ: