№ 405
гр. Бургас, 22.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500086 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 122 ГПК.
Образувано е по повдигнат с определение № 268/13.01.2022 г. по ч.гр.дело № 184/2022
г. на Районен съд - Бургас спор за подсъдност между Районен съд - Бургас и Районен съд –
Царево относно компетентния да се произнесе по заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, подадено от СВ. ГР. ИВ. против ЕНЧ. Л. Л. за
сумата от 2978, 25 лева –главница по запис на заповед от 15.04.2021 г. и законната лихва от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимата сума.
Бургаският окръжен съд на основание чл. 122 ГПК след преценка на данните по
делото, приема следното:
Делото под № 1/2022 г. е било образувано първоначално пред Районен съд –Царево въз
основа на подадено от СВ. ГР. ИВ. заявление по чл. 417 от ГПК за издаване на заповед за
изпълнение срещу ЕНЧ. Л. Л. за сочената по-горе сума от 2978, 25 лева –главница по запис
на заповед от 15.04.2021 г. и законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимата сума.
Районен съд – Царево след извършена справка за постоянен и настоящ адрес на ЕНЧ.
Л. Л., като е установил, че настоящият адрес на същия е в гр. Бургас и като е приел, че
длъжникът има качеството на потребител, е счел, че делото е подсъдно на районния съд по
настоящия адрес на длъжника и го е изпратил по подсъдност на РС-Бургас.
БРС е приел, че Е.Л., макар и физическо лице няма качество на „потребител“ по
смисъла на закона, поради което е счел, че приложима е подсъдността по чл. 411, ал. 1 от
ГПК - а именно по постоянния адрес на длъжника, който е в обхвата на РС-Царево и е
повдигнал пред БОС спор за подсъдност.
Настоящият съдебен състав счита, че в случая по правилата за местна подсъдност
компетентен да се произнесе по заявлението е Районен съд – Царево поради следните
съображения:
Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз, качеството „потребител“ следва да
бъде признато на всяко физическо лице, което в качеството си на страна по договорите,
предмет на Директива 93/13, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата
търговска или професионална дейност. При транспониране на директивата в националното
ни законодателство е даденото сходно определение на същото понятие в пар. 13, т. 1 от ДР
1
на ЗЗП. Според него, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки и ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност,
и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките
на своята търговска или професионална дейност. Директива 93/13 не следва да се прилага по
отношение на две лица, които са търговци и две лица, които не са търговци. /аргумент от от
С-508/12, т.32 и 33/. Също така в мотивите към цитираната директива е прието, че в
последната се разглеждат само условия, които не се договарят индивидуално
Подсъдността по чл. 411, ал.1, изр.2 от ГПК е приложима в случаите, когато ищецът
има качеството "потребител" по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и търси защита на
правата си в това качество въз основа на съответния специален закон. Понятието
"потребител" действително следва да се разглежда в широк смисъл, но това следва да бъде
осъществено след анализ на конкретните фактически твърдения на страните и по конкретно
направени от заявителя в заповедното производство, така и от вида и характера на
правоотношението, което е правопораждащ юридически факт на вземането, което се
претендира. Ползващите услуги по смисъла на тези закони физически лица имат качеството
"потребител" по смисъла на общата разпоредба на пар. 13, т. 1 от ЗЗП и в това качество
могат да се ползват от местната подсъдност по чл. 411, ал.1, изр.2 от ГПК, която всъщност е
тази по настоящия им адрес.
В конкретния случай се претендира вземане, възникнало от запис на заповед. В случая
е безспорно, че записът на заповед е абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 1, ал. 1
ТЗ. В заявлението не са посочени конкретни фактически твърдения, от които да може да
бъде направен какъвто и да дори и вероятен извод, че длъжникът има качеството на
„потребител“ по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. В допълнение следва да се посочи, че
записа на заповед е ценна книга, която материализира парично вземане и е едностранна
абстрактна и формална правна сделка, от която се поражда задължение за неговия издател,
като основанието за плащане, наречено още и кауза, не е съставна част от съдържанието му
и не е условие за действителността му. Той може да съществува като самостоятелна, главна
сделка, няма основание и не е нужно да се доказва, че зад него стои материално
правоотношение между издателя и поемателя, т.е. между длъжника и кредитора. Единствено
при въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение,
по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, това правоотношение
подлежи на изследване в процеса /арг. т.17 от Тълкувателно решение 4 от 2013 по т.д.4/2013
г. на ОСГТК на ВКС/. В настоящия случай липсват каквито и да било твърдения и индиции,
че е налице такова правоотношение, нито характера на евентуалното такова
правоотношение. Поради изложеното няма как заповедният съд да приеме, че длъжникът
има качеството на „потребител“ по смисъла на ЗЗП, колкото и разширително да се тълкува
дефиницията, очертана в специалния закон.
При това положение длъжникът Л. няма качество на „потребител“ по смисъла на пар.
13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което е приложима подсъдността по чл. 411, ал. 1 изр. 1 ГПК -
а именно по постоянния адрес на длъжника, който е в обхвата на РС-Царево.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 122 ГПК, Бургаският окръжен съд, V
въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа и да се произнесе по подаденото заявление за издаване
на заповед за незабавно изпълнение от СВ. ГР. ИВ. с ЕГН **********, с адрес ***, против
ЕНЧ. Л. Л., с постоянен адрес *** за сумата от 2978, 25 лева –главница по запис на заповед
от 15.04.2021 г. и законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимата сума, е РАЙОНЕН СЪД –гр. ЦАРЕВО.
Делото да се изпрати на Районен съд - Царево по подсъдност.
2
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3