№ 10517
гр. София, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110136491 по описа за 2023 година
Предявени са при условията на обективно
кумулативно съединяване осъдителни искове с правно
основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 4107,84 лв. – главница,
представляваща неплатена цена на доставена топлинна
енергия през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в
топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/, абонатен №
********, сумата в размер на 54,47 лв. – главница,
представляваща неплатена цена за услугата дялово
разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва върху двете главници, считано
от датата на подаване на исковата молба – 30.06.2023 г. до
окончателното плащане, сумата в размер на 528,47 лв. –
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, за
периода от 15.09.2021 г. до 13.06.2023 г., и сумата в размер
1
на 11,42 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 13.06.2023 г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на договор за продажба
на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е
престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал
отговор на исковата молба. Оспорва между него и
ответника да е възникнало валидно правоотношение по
доставка на топлинна енергия. Оспорва в имота да е
доставяна топлинна енергия, както и че е ползвана такава
от ответника. Оспорва извършеното от третото лице –
помагач дялово разпределение. Оспорва вписванията в
счетоводните книги на ищеца, касаещи разпределението на
твърдяната за доставена в имота топлинна енергия.
Оспорва методологията, която ТЛП е използвало за
изчисляване на услугата дялово разпределение. Оспорва
акцесорните искове. По изложеното моли за отхвърляне на
исковете.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт М., която
2
поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.
В съдебно заседание ответникът Б. Б., редовно
призован, не се явява, не се представлява.
Третото лице – помагач, конституирано на страната на
ищеца – /ФИРМА/, редовно призовано, не изпраща
представител.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса на основание чл.154,
ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже
фактите, от които произтича вземането му. В тежест на
ищеца е да докаже основанието, което поражда
претенцията му, както и размера на същата. Ищецът
следва да доказва, че ответникът има качеството
потребител на топлинна енергия съгласно цитираните от
него правни разпоредби в рамките на процесния период,
ползването на топлинна енергия през процесния период в
количество, съответно на начислените суми формиращи
начислената главница за ТЕ и периода и размера на
обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже
възраженията си срещу вземането, поради което отрича
3
съществуването на спорното право, както и положителният
факт на плащането. При релевирано в срока по чл. 131 от
ГПК възражение за давност в доказателствена тежест на
ищеца е да докаже основания за прекъсване/спиране на
давностния срок.
От приетия по делото договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 134/09.09.2004г. се
установява, че Б. Б. е придобил ателие, находящо се в
/АДРЕС/.
От приетия по делото Протокол от ОС на ЕС от
27.06.2002г., се установява, че собствениците на
самостоятелни обекти в сградата на ******************, са
взели решение за сключване на договор за извършване на
услугата „топлинно счетоводство”, като за целта са
упълномощени конкретни лица да подпишат договор с
/ФИРМА/. Като необжалвано решението е влязло в законна
сила и обвързва собствениците на самостоятелните обекти
в СЕС, включително и техните правоприемници, какъвто е
ответникът. От името на ЕС е сключен договор №
102/27.06.2002г. с /ФИРМА/. Договора е сключен за срок от
пет години /чл. 2.5 от него/, с опция за удължаване на срока
автоматично с една година, в случай, че никоя от страните
не го прекрати с писмено предизвестие, дадено един месец
преди изтичане на срока на договора. По делото не са
представени доказателства за отправено такова
4
предизвестие. Приет е по делото и договор № Д-0-
69/03.06.2020г., сключен между /ФИРМА/ и /ФИРМА/ за
извършване на услугата „дялово разпределение“, като по
делото от изслушаната СТЕ се установи, че именно
/ФИРМА/ извършва услугата.
Приложимите Общи условия за продажба на топлинна
енергия, действащи към процесния период са Общите
условия, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016г. на
ДКЕВР, приети по делото.
По смисъла на ЗЕ потребител на топлинна енергия е
лицето, което получава топлинна енергия и я използва за
собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по
силата на вещно или по силата на облигационно право на
ползване. По силата на закона - чл.150 от ЗЕ, между
битовия потребител и топлопреносното предприятие
възниква правоотношение по продажба на топлинна
енергия при публично известни Общи условия, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя.
Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален
и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от
страна на топлопреносното дружество и ползването й от
потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето,
което получава топлинна енергия и я използва за собствени
нужди, като ползва топлоснабдения имот по силата на
вещно или по силата на облигационно право на ползване.
Предвид тези разпоредби облигационната връзка по
5
договора за доставка на топлинна енергия възниква ex lege
от момента на възникване на вещното или облигационно
право на ползване. В съответствие със Закона за
енергетиката страна по облигационното правоотношение за
продажба на топлинна енергия е потребителят на топлинна
енергия, какъвто може да бъде само физическо лице-
собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от
/ФИРМА/а потребители в град София според която
„купувач може да бъде физическо лице, потребител на
топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или
титуляр на вещно право на ползване на имот в
топлоснабдена сграда”. Анализът на горните разпоредби
води до извода, че собственикът на топлофицирания
недвижим имот е длъжник към топлопреносното
предприятие за доставената в имота топлинна енергия в
случаите, когато е носител на всичките три елемента от
правото на собственост- право да владее, да ползва и да се
разпорежда с вещта. В конкретиката на случая, съдът
приема, че ответникът има качеството „потребител“ на
топлинна енергия, доколкото е собственик на имота, като
по делото не са представени доказателства, че трето за
спора лице със знанието на ответника и по съглашение с
6
ищцовото дружество ползва имота на валидно основание в
рамките на релевантния период.
Изслушаната СТЕ, която съдът кредитира като
компетентно изготвена и съотносима на останалия по
делото доказателствен материал, установява, че третото
лице - помагач е извършвало дялово разпределение в имота
след отчет на уредите за дялово разпределение и
водомерите за топла вода. По данни на ФДР експертизата е
установила, че за процесния период – 01.05.2020г. до
30.04.2022г. не е осигурен достъп за отчитане на уредите в
имота, поради и което е начислен служебен разход на
максимална мощност на отоплителните тела, съгласно чл.
61,т.6.5 от Наредбата за топлоснабдяването, в която част
заключението кореспондира на приетите по делото
протоколи за неосигурен достъп. Установено е по данни на
ФДР, че в имота се ползва топла вода и поради липса на
водомер за топла вода, разходът се изчислява на един брой
потребител при норма 140 литра на потребител за едно
денонощие, съгласно чл. 69, ал.2 от Наредбата за
топлоснабдяването. Вещото лице е посочило, че процесния
имот има отопляем обем от 176 м3, съгласно справка и
проверка на място, като за периода от 01.05.2020г. до
30.04.2022г. количеството топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация е изчислено по реда на чл. 61,т.6.1.1
от Наредба № 16-334. Съгласно експертизата, общият
топломер, монтиран в АС на СЕС е бил годно за измерване
средство по смисъла на ЗИ, в рамките на процесния период.
7
Изслушаната ССчЕ установява, че няма извършени
плащания за дължимите за периода 01.05.2020г. до
30.04.2022г. суми. Вещото лице е установило, че дължимата
главница за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. след
изравняване е в размер на 4107,84 лева, като за периода от
01.05.2020г. до 30.04.2022г. на абоната са начислявани и
такси за дялово разпределение в размер на 54,47 лева.
Вещото лице е посочило, че мораторната лихва върху
главницата от 4107,84 лева е в размер на 518,82 лева, за
периода от 15.09.2021г. до 13.06.2023г., а върху главницата
от 54,47 лева, в размер на 11,14 лева, за периода от
16.07.2020г. до 13.06.2023г.
Съдът приема, от заключението на вещото лице, което
кредитира като компетентно изготвено и в съответствие с
така поставените задачи, че предмет на спора на практика
са суми за сградна инсталация, БГВ и отопление на
имота.Съгласно разпоредбата на чл. 139 ал.1 от ЗЕ,
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът на извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139– чл. 148/ и в
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването
/Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната енергия за
отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал.2 от
8
ЗЕ/. Съгласно чл.143, ал.3 от ЗЕ - топлинната енергия
отдадена от сградна инсталация и топлинната енергия за
отоплението на общите части на сградата се разпределя
между всички потребители пропорционално на отопляемия
обем на отделните имоти по проект. Съдът намира, че от
изслушаната СТЕ се установиха горепосочените
обстоятелства, поради което намира, че сумите за сградна
инсталация са правилно начислени. Съдът приема и че
сумите за отопление на имота и БГВ са правилно
начислени, поради и което приема, че ищецът е доставял в
имота топлинна енергия на претендираната стойност.
Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от
Наредба Е-РД-04-1 от 12.03.2020г., приложима в случая с
оглед процесния период, установява задължение за всички
потребители да осигуряват достъп на представители на
фирмата за дялово разпределение за извършване на отчет
на уредите, като съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредбата, на
потребителите, неосигурили достъп за отчет, за всички
отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на
т. 6. 5 – от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни
тела без уреди. По делото нито са релевирани твърдения,
нито са ангажирани доказателства, че ответникът е
осигурявал достъп до имота през процесния период. По
делото са приети Протоколи за неосигурен достъп, от които
се установява, че в релевирания период не е осигурен
достъп до апартамента. Данните от индивидуалните
топлоразпределители и показанията на водомера на
9
топлата вода вещото лице получава от приетите по делото
главни отчети. Последните съдържат данни за дяловите
единици такива, каквито са отчетени от дружеството
осъществяващо дяловото разпределение. В случая не е
осигурен достъп. В тези протоколи е положен подпис, на
който е даден вид да изхожда от потребител в СЕС. Те са
частни свидетелстващи документи и са подписани от
собственик на самостоятелни апартаменти в СЕС. При
липса на доказателства за неавтентичността им, те
обвързват съда с материална доказателства сила по
отношение на установените в тях неизгодни за издателя им
факти - чл. 180 от ГПК. Не се установяват данни за
неавтентичност. Следва да се отбележи също така, че
ответникът не твърди и не установява да е заявявал
надлежно възраженията си срещу начисленията и отчетите,
и следователно е обвързан от удостоверените в тях
неизгодни факти. Съгласно чл. 62 от горепосочената
наредба клиентите на ищцовото дружество са длъжни сами
да монтират средствата за дялово разпределение, посочени
в чл. 52 от Наредбата, включително индивидуални
водомери, като при неизпълнение на това задължение,
разходът се начислява на един брой потребители при норма
140 литра на потребител за едно денонощие, съгласно чл.
69, ал.2 от Наредбата, което обосновава извод, че за ищеца е
възникнало законното право да начисли разход за БГВ по
реда на чл. 69, ал.2 от Наредбата.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е релевирал
10
правопогасяващо възражение за давност. С оглед
разпоредбата на чл. 155 от ЗЕ и приложимите Общи
условия, потребителите на топлинна енергия заплащат
цената й на месечни вноски. Задължението на
потребителите за заплащане месечно на цената на
консумираната топлинна енергия представлява
задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111,
б. „в” от ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през
определен период от време – месец, еднородни задължения,
имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени в Общите условия
интервали от време. В този смисъл са задължителните за
съда указания, дадени с Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г., постановено по тълк. дело № 3/2011 г. на
ОСГК и ОСТК на ВКС. За приложението на специалната
погасителна давност, съгласно цитираната разпоредба, не е
необходимо плащанията да са еднакви по размер.
Следователно и вземанията на /ФИРМА/ към
потребителите се погасяват с изтичане на тригодишен
давностен срок. В този смисъл е и практиката на ВКС –
Решение № 168 от 22.12.2009 г., постановено по т.д 408/2009
г. по описа на ВКС, II т.о., Решение № 172 от 23.12.2010 г.,
постановено по т.д. № 180/2010 г. по описа на ВКС, І т.о. и
др. Тригодишният срок, посочен в чл.111, б „в” от ЗЗД, с
изтичане на който вземанията за цената на /ФИРМА/ се
погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно
месечно вземане е станало изискуемо – чл.114, ал.1 ЗЗД.
11
Това вземане е срочно, тъй като в общите условия от 2016г.
е предвидено, че плащането на месечните суми се извършва
след изтичане на 45-дневен срок след изтичане на периода,
за който са отчетени. Следователно вземането за цена за
потребената енергия за текущия месец става изискуемо от
петнадесето число на втория месец, следващ отчетния за
процесния период. Исковата молба е подадена в съда на
дата 30.06.2023г., когато давността е прекъсната, а
впоследствие е спряла да тече. Това означава, че
претендираните от ищеца изискуеми вземания преди дата
30.06.2020г. са погасени по давност. Началото на процесния
период е от м.05.2020г., като задължението за м.05.2020г.,
става изискуемо след 15.07.2020г., като до датата на
предявяване на исковете – 30.06.2023г. давността за
погасяване на най-старото задължение не е изтекла, изтича
след 15.07.2023г., а преди това е прекъсната, което
обосновава извод за неоснователност на възражението за
давност.
Съобразно разпоредбите на чл.36 от ОУ, чл.61 ал.1 от
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и
чл.10 от Общите условия на договорите между /ФИРМА/ и
търговец за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия между потребителите в сграда -
етажна собственост таксите за дялово разпределение се
заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което, от своя страна, заплаща цената
за извършените услуги на дружеството за дялово
12
разпределение. Сумата е доказана по размер, съгласно
заключението на вещото лице, и не е в погасителна
давност.
Горното обосновава извод, че главните искови
претенции за доставена в имота топлинна енергия и за
дялово разпределение са доказани по основание и размер,
не са в погасителна давност, поради което следва да бъдат
уважени.
Иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за сумата от
11,42 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за такси за дялово разпределение, за периода от
16.07.2020г. до 13.06.2023г., следва да бъде отхвърлен. В ОУ
на ищеца лисва уредба за предвиден срок за плащане от
страна на потребителя на сумите за главница, поради което
и на основание чл. 84, ал.2 от ЗЗД потребителят – ответник
изпада в забава след покана, като по делото не са
представени доказателства за отправена и получена от
ответника покана.
Акцесорният иск върху главницата за отопление на
имота следва да бъде уважен до размера, установен с
изслушаната ССчЕ. С оглед периода за който се претендира
лихвата и доколкото тогава вече са действащи ОУ на
ищеца, приети с решение № ОУ-01/27.06.2016г., то в ОУ е
установен падеж за плащане на месечните дължими суми за
ТЕ, определени по прогнозен дял /по чл. 32, ал.1 от ОУ/- в
13
45 дневен срок след изтичане на периода за който се
отнасят. Така ответникът е изпаднал в забава, поради
срочността на задължението, което обосновава извод, че не
е нужна покана, поради което следва да отговаря и за
заплащане на дължимата мораторна лихва, върху
уважената част от главничното вземане. Сумата е станала
изискуема с изтичане на 45 дневен срок от издаване на
обща фактура № **********/31.07.2021г., тоест от
15.09.2021г., от който период се претендира и лихвата. Така
съобразно заключението на вещото лице по ССчЕ
акцесорният иск върху главницата за отопление на имота
следва да бъде уважен до размера на сумата от 518,82 лева,
а за сумата от 9,65 лева, разликата над уважената сума от
518,82 лева до размера на пълно предявената от 528,47 лева
следва да бъде отхвърлен.
Искане за присъждане на разноски е направил ищецът.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 от
ГПК право на разноски се поражда в полза и на двете
страни. Ищецът е заявил искане за присъждане на
разноски. Той е заплатил разноски за държавна такса в
размер на 188,11 лева, сумата от 680,00 лева – депозит за
изслушване на експертизи, като на ищеца на основание чл.
78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ следва да му се
присъди и юрисконсултско възнаграждение в размер на
100,00 лева, съобразно посоченото в списък с разноски по
чл. 80 от ГПК. Или общо разноски в размер на 968,11 лева,
14
като на ищеца съобразно уважената част от исковете
следва да му бъдат присъдени разноски в производството в
размер на 963,77 лева.
На ответника също му се следват разноски с оглед
отхвърлената част от исковете. Същият претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на
800,00 лева, за реалното заплащане на което съобразно
постановките на т.1 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС са
налице доказателства, налични на л.48 по делото. На
ответника съобразно отхвърлената част от исковете, следва
да му се присъдят разноски в размер на 3,58 лева.
Така мотивиран, Съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. Б., гражданин на Г., с паспорт №
******************/******., роден в гр.Б. ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК *************, сумата в размер на 4107,84
лв. – главница, представляваща неплатена цена на
доставена топлинна енергия, за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г. в топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/,
абонатен № ********, сумата в размер на 54,47 лв. –
главница, представляваща неплатена цена за услугата
дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до
15
30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху двете
главници, считано от датата на подаване на исковата
молба – 30.06.2023 г. до окончателното плащане, сумата в
размер на 518,82 лв. – мораторна лихва върху главницата
за топлинна енергия, за периода от 15.09.2021 г. до
13.06.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва
върху главницата за отопление на имота, за сумата в
размер на 9,65 лева, представляваща разликата над
уважената сума от 518,82 лева до размера на пълно
предявената от 528,47 лева и иска за мораторна лихва
върху главницата за такси за дялово разпределение за
сумата в размер на 11,42 лв. – мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение, за периода от
16.07.2020 г. до 13.06.2023 г.
ОСЪЖДА Б. Б., гражданин на Г., с паспорт №
******************/******., роден в гр.Б. ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК *************, сумата в размер на 963,77
лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ************* ДА
ЗАПЛАТИ на Б. Б., гражданин на Г., с паспорт №
******************/******., роден в гр.Б., сумата в размер
на 3,58 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.3
от ГПК.
16
Решението е постановено при участието на /ФИРМА/, в качеството му на трето лице-
помагач, конституирано на страната на ищеца – /ФИРМА/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17