Номер 361904.11.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 04.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно частно
гражданско дело № 20203100503179 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. чл. 130 от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба на М. В. И. срещу Определение № 10478 от
10.09.2020г., постановено по гр.д. № 9866/2020г. по описа на ВРС, 42-ри състав, с което на
основание чл. 130 от ГПК е върната исковата молба на частния жалбоподател и прекратено
образуваното въз основа на нея съдебно производство по делото като недопустимо.
В частната жалба, жалбоподателят релевира доводи, че искането му в случая е съдът
да установи законното му право на касационна защита по гр.д. № 1699/2018г. по описа на
ВОС, а основание за допустимостта на молбата му е чл. 124, ал. 1 от ГПК. Счита, че съдебно
решение, съзнателно постановено като окончателно е противозаконно, над закона.
Прилагането на чл. 130 от ГПК е без основание. Моли в тази връзка да се отмени
обжалваното определение, като делото бъде върнато за продължаване на действията по
разглеждането му.
По арг. от чл. 130, изр. 2 от ГПК препис от жалбата не е връчен на другите страни.
При служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по
чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл.
274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява
изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от М. В. И. срещу М. С.
П. и IV-ти граждански състав на ВОС установителен иск за признаване за установено в
отношенията между страните, че решение № 1805 от 01.11.2018г. постановено по в.гр.д. №
1699/2018г. по описа на ВОС, IV-ти състав е обжалваемо. Постановената от ВОС
необжалваемост на решението противоречи на чл. 281, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ГПК и е
1
незаконосъобразна. Ето защо отправил искане за приемане за установено в отношенията
между страните, че цитираното решение подлежи на касационно обжалване, съобразно
безспорната между страните цена на иска от 9890 лв.
В уточняваща молба ищецът посочил, че исковата му молба по делото не е
касационна жалба срещу решението на ВОС, а искането му е да се установи, че Решение №
1805 подлежи на касационно обжалване.
В обжалваното определение, ВРС приел, че предявеният иск е за установяване на
факт, какъвто е недопустим извън лимитативно определените от закона случаи. Искането за
установяване, че въззивно решение подлежи на касационно обжалване не е сред тях, поради
което искът е процесуално недопустим. С тези мотиви върнал исковата молба и прекратил
образуваното въз основа на нея производство.
Определението е правилно.
Съгласно чл. 124, ал. 4, изр. 2 от ГПК иск за установяване съществуването или
несъществуването на факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в
закон.
Всеки факт, релевантен за гражданско правоотношение, може да бъде установен по
повод на делото относно това правоотношение, но не и в самостоятелно производство по
реда на чл. 124, ал. 4, изр. 2 от ГПК, при условие, че това не е предвидено изрично в закон.
Установяване на обжалваемост на съдебни актове чрез самостоятелен иск не е предвидено
изрично в закон, поради което предявеният установителен иск в този смисъл е процесуално
недопустим.
Дали едно решение от друга страна попада под приложното поле на касационно
обжалване или не, следва единствено от разпоредбите на чл. 280 от ГПК, а не субективното
отношение на съдебния състав по този въпрос, нито от указанието за обжалваемост в самия
съдебен акт. В хипотеза, при която обжалваемостта на акта следва от разпоредбите на чл.
280 от ГПК, грешно даденото в акта указание за необжалваемост не лишава страната от
право на жалба, като се приема, че законният срок за обжалване на акта в този случай не е
започнал да тече въобще. Подадената жалба в този случай винаги ще е в срок. И обратно,
грешно даденото указание за обжалваемост на неподлежащ на обжалване акт не поражда
право на жалба срещу окончателния съдебен акт. Дори и подадена в срок, в този случай
жалбата ще е извън обхвата на касационния контрол. Във всички случаи обаче, въпросът за
обжалваемостта или необжалваемостта на акта следва да се разреши в производството, по
което е постановен акта. Недопустим е нарочен иск за установяване на тези факти.
По тези съображения, съдебният състав приема, че обжалваното определение е
правилно, а частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на М. В. И. срещу Определение №
10478 от 10.09.2020г., постановено по гр.д. № 9866/2020г. по описа на ВРС, 42-ри състав, с
което на основание чл. 130 от ГПК е върната исковата молба на частния жалбоподател и
прекратено образуваното въз основа на нея съдебно производство по делото като
недопустимо.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване през Върховен касационен съд в
едноседмичен срок, който за частния жалбоподател започва да тече от получаване на
съобщението за постановяването му, на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3