РЕШЕНИЕ
№ 45
гр.Поморие,
25.04.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Поморийски районен
съд, наказателна колегия, в открито заседание на 25 февруари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ : Ивайло Бъчваров
при участието на секретаря Валентина
Атанасова, като разгледа докладваното от районния съдия НАХД N 12 по описа за
2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по реда на чл.59 и сл ЗАНН.
Постъпила
е жалба от Г.К.П. *** с ЕГН********** срещу наказателно постановление № 18-0320-001047/22.11.2019
г. на началник група към ОДМВР-гр.Бургас, РУ Поморие , с което за нарушение на чл.174,ал.3, пр.2 от ЗДвП му е
наложено предвиденото в същата наказание глоба 2000 лв.и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца . В
жалбата се сочи, че наказателното
постановление е неправилно, незаконосъобразно и нищожно и се иска неговата
отмяна.
Жалбата е подадена в срок от лице, което
има право на жалба , поради което е допустима.
Жалбоподателят , редовно призован не се явява в с.з. ,
чрез процесуалния си представител -адвокат , поддържа жалбата , моли
за отмяна на наказателното постановление
.Не сочи доказателства.
Административно-наказващият
орган не взема участие в производството, редовно призован. Представя преписката
по проведеното пред него производство. Не представя нови доказателства.
За
да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление
съдът взе предвид следното.
Административнонаказателното
производство е започнало със съставянето на акт за установяване на извършено
административно нарушение /АУАН/ бланков
№848793/16.11.2018 г. , съставен от Д.И. с длъжност мл.автоконтрольор при РУ гр.Поморие. В обстоятелствената
част на акта е посочено, че жалбоподателят , на 16.11.2018 г. в 10,35 ч. в
гр.Поморие, на ул.”Крайбрежна” в близост до ул.”Черно море” управлява лек
автомобил „Алфа Ромео 147” с рег.№ ...,
като отказва проба за наличието на наркотични вещества с дръг тест 5000 му е издаден талон за изследване №Д-848793, който е
представен по делото . В така съставения АУАН , като нарушена е посочена
разпоредбата на чл.174,ал.3 пр.2 от
ЗдвП. Същата фактическа обстановка е възпроизведена и в обстоятелствената част
на наказателното постановление. По делото е разпитан в качеството на свидетел
актосъставителя И. , като свидетеля
сочи, че в качеството си на мл.автоконтрольор е извикан от свои колеги, които
са посочени като свидетели в съставения АУАН , които са спрели за проверка
жалбоподателя, като св.И. съставил процесният АУАН срещу жалбоподателят, който
отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества. Свидетелят сочи, че
е издал талон за медицинско изследване на жалбоподателя, но не е бил уведомяван
от спешния медицински център, че жалбоподателят се е явил да дава кръвна проба.
Разпитан е и св.П.- баща на жалбоподателя, който сочи ,че синът му се обадил да
го закара с автомобила си до болницата за да даде кръв.Св.П. закарал сина си в
болницата в 11,50 ч., но дежурните медицински лица му казали, че не могат да му
вземат кръв защото няма представител на полицията и нямало смисъл, след което
жалбоподателят си тръгнал.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от
група към ОДМВР-гр.Бургас, РУ Поморие
, действащ в качеството си на упълномощено лице с посочената в постановлението и представена по делото заповед 8121 з-515/14.05.2018
г. , в съответствие с чл.189, ал.12 от ЗДвП.
Не
се установяват и нарушения при съставянето на АУАН, досежно формата ,
съдържанието и редът за съставянето му.
В
чл.57 ЗАНН са изчерпателно изброени реквизитите на наказателното постановление
, като дори липсата само на един от тях прави акта незаконосъобразен.
Обжалваното постановление е издадено от компетентен орган и в пълно
съответствие с изискванията на чл.57 ЗАНН, поради което и същото е
законосъобразно. В обстоятелствената част на обжалваното постановление е
описано извършеното административно нарушение , констатирано с АУАН,
обстоятелствата при които е извършено нарушението и същото правилно е
квалифицирано от административно –наказващия орган като нарушение по чл.174
, ал.3 от ЗДвП . От доказателствата по делото не се установява различна
фактическа обстановка , от констатираната в съставения АУАН . Възраженията изложени
от защитника на жалбоподателя са главно по отношение на това,
че според него актосъставителят не е установил лично жалбоподателят да
управлява автомобила и не бил надлежно установен отказ на жалбоподателят да
бъде изпробван за наркотични вещества, което следвало да стане с попълнен
протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или
техните аналози- приложение 2 към чл.5, ал.2
от наредбата с описание на признаците и ако лицето не подпише талона , с
подписа на един свидетел да се установи отказът му . Също така се сочи от
защитата, че в приложения по делото талон за изследване е било посочено къде и
кога да се яви лицето за да даде кръвна проба, но при явяването му такава не му
била взета и така била ограничена възможността му за даване на такава проба. Тези
възражения на жалбоподателя, съдът намира за неоснователни . По въпроса дали
жалбоподателят е управлявал автомобила непосредствено преди да бъде констатиран
отказът му да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества поначало не се
спори относно това обстоятелство и същото
не се и отрича от жалбоподателя и е без значение в случая дали е бил установен
да управлява лично от актосъставителя или не, а още повече, че от мястото
посочено в акта до дома си безспорно се
установява, че жалбоподателят е управлявал автомобила и в този смисъл безспорно
е установено качеството му на водач на МПС. В случая от доказателствата по
делото се установява, че действително не е спазен редът за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози предвиден в Наредба №
1/19.07.2017 г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози,
като не е попълнен съответният протокол – приложение 2 към чл.5,ал.2 от
Наредбата, а е издаден талон за медицинско
изследване(приложение №1 към чл.4,ал.3 от Наредбата-в предходната и
редакция от ДВ бр.61/2017 г. ) , в който е посочено, къде и кога следва да се
яви лицето за изследване . В случая обаче не е налице спор дали жалбоподателят
е управлявал процесното МПС след употреба на наркотични вещества или не , в
който случай без съмнение за да се приеме за
доказвана по безспорен начин употребата на наркотични вещества е
необходимо установяването на този факт да стане при стриктно спазване на предвидения за това ред в Наредбата по
чл.174,ал.4 от ЗДвП. По същия начин нарушението на цитираната
наредба по чл.174,ал.4 от ЗДвП може да обоснове незаконосъобразност на
наказателното постановление съставено за нарушение по чл.174,ал.1 от ЗДвП,
където на доказване подлежи концентрацията на алкохол в кръвта, чийто
стойности могат да се приемат от съда за
безспорно доказани единствено, в случай, че са установени при спазване на реда предвиден в наредбата. Настоящият случай
обаче не е такъв. Нарушението по
чл.174,ал.3 от ЗДвП се осъществява чрез
отказ на водача на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, да му бъде извършена проверка
с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или чрез
неизпълнение на предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози . В процесния случай в
наказателното постановление е посочено, че нарушението е осъществено чрез
отказ. Доколкото отказът е прост факт, същият може да се установява с всички допустими
доказателствени средства, без да е необходим някакъв специален ред за
установяването му. В случая отказът се установява по безспорен начин от
съставения АУАН, чиято доказателствена сила не е оборена по никакъв начин, както и от свидетелските показания , като в
същия смисъл е и практиката на Административен съд гр.Бургас, обективирана в
Решение №2244/30.11.2018 г. по к.а.н.д. №2441/2018 г. постановено по идентичен на
настоящия казус.
По
отношение на наложеното на жалбоподателя наказание съдът прие следното : За
извършеното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗдвП , е предвидено наказание глоба 2000 лв. и лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от две години. В
случая административно наказващият орган правилно е определил размера на
наказанията глоба 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от две
години в
единствения лимитативно определен в
закона размер .
Поради изложеното съдът
прие ,че наказателното постановление е правилно и законосъобразно ,поради което
на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН следва да се потвърди .
Мотивиран
от изложеното , Поморийски районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-0320-001047/22.11.2019 на началник група
към ОДМВР-гр.Бургас, РУ Поморие .
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Бургас в 14-дневен
срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :