Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260025
гр.Свищов, 12.10.2020 година
Свищовският
районен съд в публично заседание на 4.09.2020 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ПЕНКА Й.
при секретаря Таня
Луканова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 618, по описа на съда
за 2019 година, за да се произнесе, взема предвид:
Иск
за делба във фазата на извършването и сметните отношения.
С решение № 296 от 20.12.2019
година, по същото гражданско дело, РС Свищов е допуснал да се извърши съдебна
делба между П.И.Й. с ЕГН ********** *** и Й.Г.Й. с ЕГН ********** *** на следния недвижим имот:
1.
АПАРТАМЕНТ *****, със застроена площ от 63,71 кв.м., състоящ се от две стаи,
кухня, коридор, баня, тоалетна и тераса, при граници: на север – ап. На Г.Д.,
юг – ап. на Д.И.Б., изток – външен зид, запад –стълбищен коридор, заедно с
избено помощение, прилежащо към апартамента, с площ 7,22 кв.м. при граници:
север – изба на И.Л., юг – изба на Г.С., запад – външен зид, изток – коридор, заедно
с 2.5144 % ид.части от общите части на сградата и от отстъпеното право на
строеж , който апартамент съласно данни от кадастралната карта, представлява
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 65766.702.4838.1.18 в гр. Свищов,
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-10/12.02.2009г. на Изп.директор на АГКК, с адрес на имота гр. Свищов, ****,
самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 65766.702.4838, предназначение
на самостоятелния обект : жилище, апартамент, брой нива на обекта
1, съседни самостоятелни обекти в
сградата на същия етаж: 65766.702.4838.1.20, 65766.702.4838.1.17,
65766.702.4838.1.19; под обекта: 65766.702.4838.1.14 , 65766.702.4838.1.13, над
обекта: 65766.702.4838.1.23. От този допуснат до делба недвижим имот е
постановено да се съставят два
равни дяла, по един за ищцата и един за ответника.
С решението е отхвърлено предявеното от
Й.Г.Й. с ЕГН ********** *** възражение по чл. 23 ал. 1 от СК за признаване за
установено по отношение на П.И.Й. с ЕГН ********** ***, че Лек автомобил
марка *****, модел *****, на цвят : светло син, с рег. № ****, № на рама
****, № на двигател ***, бензин; Лек
автомобил марка **** *****Д, рег. № ****, номер на рама ****, № на двигател **, дизел, светло сив металик и Лек
автомобил ****, рег. № ****, № на рама ****, № на двигател ****, дизел, сив металик, са негова лична собственост,
като неоснователно.
Със
същото решение е допуснато да се извърши съдебна делба между П.И.Й. и Й.Г.Й. на
следните движими вещи, във владение на ответника:
1.Лек автомобил марка *****, модел *****, на цвят : светло
син, с рег. № ****, № на рама ****, № на
двигател ***, бензин;
2. Лек автомобил марка ****
*****Д, рег. № ****, номер на рама ****, №
на двигател **, дизел, светло сив металик и
3. Лек автомобил ****,
рег. № ****, № на рама ****, № на
двигател ****, дизел, сив металик
От тези допуснати до делба движими вещи е постановено да се
съставят два равни дяла, по един за
ищцата и един за ответника. С решението
е
ПРИЗНАТО
ЗА УСТАНОВЕНО по предявеното от Й.Г.Й. възражение по чл. 23 ал. 1 от СК, че Й.Г.Й. с ЕГН ********** ***
е индивидуален собственик на лек автомобил
****Плюс с рег. № ****, с № на рама ****и №
на двигател ****, дизел, черен на цвят, както
и е отхвърлен иска за допускане до делба
между П.И.Й.
с ЕГН ********** *** и Й.Г.Й. с ЕГН ********** *** на следната движима вещ –
лек автомобил ****Плюс с рег. № ****,
с № на рама ****и № на двигател ****, дизел, черен на цвят.
В
заседанието на 22.05.2020г. ищцата не се явява и не се представлява. В писмена
молба преди съдебното заседание взема становище, че процесния недвижим имот –
апартамент представлява единствен жилищен имот, не бири налице представките за
възлагането му в дял, поради което следвало да бъде изнесен на публична продан.Предявява
искания по сметки, като ответинкът бъде осъден да й заплати сумата 1500 лева,
представляваща обезщетение за лишаването й от ползване на притежаваната от нея
½ ид.част от съосбствения на страните лек автомоби ****, рег. № **** –
по 100 лева месечно за периода 2.04.2019г. до 2.07.2020г., ведно със законната
лихва върху сумата от предявяване на претенцията; ответникът да бъде осъден да
й заплати сумата 2250 лева- обезщетение
за лишаването й от ползване на притежаваната от нея ½ ид.част от
съосбствения на страните лек автомомил ****, рег. № ВТ **** – по 150 лева
месечно за периода от 2.04.2019г. от
датата на която ответника е получил исковата молба поделото с включена в
нея покана за заплащане на обезщетение
до 2.07.2020г. и ответникът да й заплати
сумата 1500 лева – обезщетение за лишаването й от ползване на притежаваната от
нея ½ ид.цчаст от съсъобствения на страните лек автомомил марк *****,
рег. № **** – по 100 лева месечно за периода от 2.04.2019г. – датата на която
ответника е получил исковата молба с инкорпоририна в нея покана за заплащане на
обзещетение до 2.07.2020г.. , ведно със законната лихва от датата на предявяване
на претенцията. Взема становище да й
бъдат възложени в дял лек автомобил ***** Модел **** и лек автомобил Марка ****
, а на ответника да бъдат възложен в дял лек автомобил ****. В съдебно заседание на 04.09.2020г. по делото
е предявен на страните проект за разделителен протокол относно движимите вещи,
в което съдебно заседание ищцата не се явява и не се представлява. В хода по
същество не взема становище.
Ответникът Й.Й. в съдебното заседание на 22.05.2020г. не е направил искане за възлагане на
недвижимия имот в негов дял. С писмена молба предявява възражение за
прихващане на насрещно парично вземане
на ответника за обезщетение за лишаването му от ползването на лек автомобил *****
**** с рег. № **** от и щцата за периода от датата на получаване на писменото
поискване – 09.07.2019г. до 22.05.2020г.
в размер на 100 лева месечно или общо 1000 лева, през който твърди, че е
бил лишен от правото да ползва лекия автомобил по презназначение. Възражението
за прихващане се предявява при условие, че искането по сметки относно лек
автомомил ***** **** бъде отхвърлено, като неоснователно, но някой от исковете
за обезещетие за лишаването от плозване на лек автомомил **** и лек автомомил ****
307 бъде уважен като основателен, което възражение за прихващане , предявено в
условията на евентуалност е прието за разглеждане с протоколно определение от
16.07.2020г.. В съдебно заседание н 4.09.2020г. по делото ,когато е предявен
проекта за разделителен протокол на страните относно делбата на движимите вещи
– три автомобила, допуснати до делба по делото, взема становище, че няма
възражения. В хода на устните състезания моли да бъде постановено решение, с
което да бъде обявен проекта за разделителен протокол за окончателен, да бъде
изнесе недвижимия имот на публична продан и да бъдат отхвърлени исканията по
сметки, предявени от ищцата. В случай, че бъде уважено искане за присъждане на
обезещетение, предявено от ищцата, да бъде уважено направеното от ответника в
условията на евентуалност възражение за прихващане. Претендира разноски. В писмена защита по
делото излага подробни съображения за неоснователност на претенциите по сметки,
предявени от ищцата, при евентуалност основателност на предявеното от ответника
възражение за прихващане .
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
намери за установено следното:
Вещото лице инж. К.Г. е дало
заключение по допуснатата съдебно
техническата експертиза, че от допуснатия до делба недвижим имот /апартамент/
не могат да се обособят съобразно зададените квоти и техническите норми в ЗУТ
повече от един отделен функционално самостоятелен обект и е определил същия
имот за неделим. Вещото лице е определелило справедлива пазарна стойност на
имота – 29 200 лева. Вещото лице е
определило и справедлива пазарна стойност на автомобилите, съответно на лек
автомобил **** модел ****Д, рег. № **** – 1350 лева, на лек автомобил *****,
модел **** 1,00 , рег. № **** – 1750 лева и на лек автомобил ****, рег. № ****
– 3040 лева, обща справедлива пазарна стойност на автомобилите – 6140 лева. Вещото
лице е дало заключение, че от процесните три автомобила могат да се обособят два еднакви дяла съобразно зададените квоти,
като определеният собственик на Дял 1 наплати на собственика на Дял 2 сумата 30
лева за уравнение на двата дяла. В дял 1
вещото лице е отнесло лек автомобил **** модел ****Д, рег. № **** – 1350 лева,
на лек автомобил *****, модел **** 1,00 , рег. № **** – 1750 лева, обща стойност
на дела 3100 лева , а в дял 2 е отнесло лек автомобил ****, рег. № **** – 3040
лева, обща стойност на дела – 3040 лева. В заключението е описано, че лекия
автомомил **** не е в движение, необходима е смяна на скоростната кутия и други
по незначителни неща. В съдебно заседание вещото лице Г. заяви, че лекият
автомобил **** е запустял, личало си, че не е каран дълго време, нямал
акумулатор, като лично видял автомобила, приложил и снимки към заключението.
С
исковата молба ищцата е поискала ответника да и заплати обезщетение за
лишаването й от ползване на трите автомобила в размер на по 40 лева месечно за
всеки от тях, считано от датата на получаването й. Исковата молба е получена от
ответника на 02.04.2019г..
По
делото е допусната и комплексна съдебно – техническа и икономическа експертиза,
вещото лице по която инж. Г. според която справедливата пазарна стойност на
трите автомобила е общо 6140 лева. Вещото лице е изчисливо наемната цена на
автомобилите по приходния метод за
периода 02.04.2019г. до 02.07.2020г., съответно за лек автомобил **** модел ****Д,
рег. № ВТ **** – 396 лева, за лек автомобил *****, модел **** 1,00, рег. № ****
– 514,00 лева и за лек автомобил **** ****, рег. № **** – 1185,00 лева, общ
наем за ползване на трите автомобила за периода – 2095 лева. В съдебно заседание вещото лице Г. обясни, че
на база пазарната стойност може да се определи наем за тези коли, съобразно
тяхната стойност и експлоатационен срок, има си методология в оценителната
дейност. Поясни, че поределил наемна цена на заба експлоационен срок и на база
годишен лихвен процент, който е приел. Допълни, че лекия автомобил **** е без
скоростно кутия ,но същият си имал стойност, не можел да се движи без скоростна
кутия, но тя можела да се отремонтира или подмени. Заяви , че в практиката няма
големи наеми за обикновени коли, големи наеми за часове за отдавани коли можело
да има при балове и при по-специални автомобили, за няколко часа.
Приложени
по делото са четири страници разпечатки от обяви в рент-а-кар за наем на автомобили.
Приложени
по делото са четири броя Проверка за сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, според които към дата
01.06.2018г. МПС с ДКН **** има активна
застраховка ГО, съответно с крайна дата на покритие 18.04.2019г.. и дата на
прекратяване – 05.02.2019г.; към дата 1.01.2020г. МПС с ДКН **** не е намерено
в активния регистър на превозните средства ,предоставен на ГП от МВР; към
01.05.2019г. МПС с ДКН **** не е намерено в активния регистър на превозните
средства, редоставен на ГФ от МВР; към
19.06.2020г. МПС с ДКН **** не е намерено в активния регистър на превозните
средства, предоставен на ГФ от МВР.
Разпитана
по делото беше св. Д. Й. – дъщеря на страните. Същата изнесе, че по време на
брака си, родителите й придобили три автомобила – ****, ***** **** и **** 307.
Заяви, че ****ът преди около две години го ползвала тя, но се повредил, след
което не бил в движение и стоял на паркинг, проблемът бил в скоростната кутия и
в момента не се ползвал от никого. Допълни, че баща й направил опит да го
поправи, но неуспешно. Изрази предположение, че само за части може да се
продаде. Същата изнесе, че преди да кара автомобила Мерцеде, ползвала автомобил
***** ****, което било преди повече от две години, но тъй като бил малка кола и
не ставал за извънградско шофиране, оттогава го ползвал майка й , а тя самата
започнала да ползва ****а. Допълни, че виждала майка си да кара внучката си до
дома, снаха си виждала да отива до работа с ***** ****, преди повече от три
години. Заяви, че тя ползвала ****та преди повече от три години, преди да
ползва автомобила ****, след което *****а останал в ****. Докато живеели заедно
с майка й, тя управлявала ****та, с което майка й била съгласна , нямала
възражения. ****та останала при майка й, след като тя спряла да я ползва и
тогава баща й и предоставил автомобила ****.
Заяви, че последно преди около месец видяла майка си да кара ****та, когато
дошла да докара внучката си. Видно от
показанията й, пред нея не били водени разговори, че някой от двамата – майка й
или бащай й имат претенции да го ползват. Същата свидетелка изнесе, че ****то
било последната кола, която шофирала, преди около година и половина. Тя самата
ремонтирала автомобила **** и си го карала, но имайки предвид отношенията между
родителите си, които започнали да се влошават, за да бъде спокойна, баща й
купил друга кола, а ****то останало в двора на село и никой не го управлявал.
Не била запозната майка и да е искала да кара автомобила **** и баща й да не й
го е давал. Видно от нейните показания, същият автомобил имал два ключа –
единият на баща й, а другият на брат й. Когато майка й се изнесла, тя все още
управлявала ****то, а новата кола баща й и закупил преди около година и
половина. Заяви, че ищцата живеела с брат й и снаха й за известно време,
изнесла се от тях преди около два месеца – април месец. Не знаела дали ищцата
била запозната, че автомобила **** е в двора на село, не била я питала за
колата, както и не знаела дали ответника й е пречил по някакъв начин да го
ползва. Доколкото знаела родителите й не си говорели. Видно от показанията й,
всичките автомобили ги карала тя, тъй като била сама с дъщеря си и се нуждаела
от автомобил да се придвижва до работа, да води детето на градина. Заяви, че
ищцата била запозната, че автомобилите били предназначени за нея – за св. Д.Й..
При
така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Относно
допуснатия до делба недвижим имот.
Допуснатият до делба недвижим имот,
съобразно заключението на вещото лице К.Г., е неделим, съгласно действащите
норми на Закона за устройство на територията и от отделните дялове не могат да
се обособят самостоятелни обекти.
Не
е направено искане за възлагане на допуснатия до делба имот от никоя от
страните. В писмена молба по делото
ищцата чрез процесуалният си представител взема становище, недвижимият имот да
бъде изнесен на публична продан. Ответницата в хода на устните състезания взема
становище, недвижимият имот да бъде изнесен на публична продан. С оглед
горното, изразеното от страните
становище, заключението на вещото лице
за неподеляемостта му, съдът намира, че
този имот следва да бъде изнесен на публична продан, тъй като е налице
хипотезата на чл. 348 ГПК. Първоначалната цена следва да бъде тази,
установена от заключението на допуснатата съдебно – техническа експертиза, а
именно 29 200,00 лева. Получената
от проданта сума, да се разпредели между
страните, съобразно правата им, посочени
в решението за допускане на делбата
между страните.
Относно допуснатите до делба движими
вещи
В решението, с което е допусната
съдебна делба между страните на подробно описаните движими вещи, е посочено в
чие владение се намират същите. По отношение на стойността на движимите вещи е
изготвено и прието заключение на съдебно-техническата експертиза на вещото лице
Г.. Следва да се посочи, че вещото лице Г. е извършило оглед на двата
автомобила – **** и ****, описано в заключеното, като е посочено общо физическо
състояние на лек автомобил ***** **** – неустановено, поради неосигурен достъп
до автомобила. Вещото лице е определелило
справедлива пазарна стойност на всеки един от трите автомобила и е обособило в
два дяла допуснатите до делба движими вещи – леки автомобила. Въз основа на
заключението съдът е съставил и предявил на страните проект за разделителен
протокол.
Основен принцип при извършване на
делбата е всеки съделител да получи дял в натура. Това е възможно чрез
съставяне разделителен протокол и теглене на жребие или чрез разпределение по
реда на чл.353 ГПК.
В настоящия случай имуществото е
допуснато до делба при права по ½ идеална част за всеки от съделителите.
Не са налице предпоставки за извършване на делба чрез разпределяне или
изнасянето му на публична продан. Предвид възможността движимите вещи да бъдат
обособени в два равностойни дяла,
делбата следва да се извърши по реда на чл.350 ГПК, тъй като по този начин
ще се спази принципа за получаване дял в натура. По изложените съображения
съдът счита, че следва да състави и обяви за окончателен предявения проект за
разделителен протокол, както следва:
ДЯЛ І –
ви – Лек автомобил марка **** *****Д, рег. № ****, номер на рама ****, № на двигател **, дизел, светло сив металик– пазарна стойност 1350
лева и лек автомобил марка *****, модел *****, на цвят : светло син, с рег. № ****,
№ на рама ****, № на двигател ***, бензин, пазарна стойност 1750 лева , обща стойност
на дела 3100 лева.
ДЯЛ ІІ –
ри – Лек автомобил ****, рег. № ****, № на рама ****, № на двигател ****, дизел, сив металик, стойност на дела 3040 лева.
Получаващият дял І – ри следва да
заплати на получаващият дял ІI-ри, парично
уравнение в размер на 30,00 лева. След
влизане в сила на решението по разделителния протокол, съделителите следва да
теглят жребие за придобиване в собственост на допуснатите до делба вещи,
обособени по дялове.
Относно искането на П.И.Й. по сметките
По искането на П.И.Й. по сметките за
сумата 1500,00 лева - обезщетение за
лишаването й от ползване на притежавана от нея ½ ид.част от съсобствения
на страните лек автомобил **** *****Д, рег. № **** – по 100 лева месечно за периода 2.04.2019г.
– датата на която ответника е получил исковата молба по делото с инкорпорирана
в нея покана за заплащане на обезщетение до 2.07.2020г.., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на претенцията до окончателното
плащане.
Това искане съдът намира за неоснователно и
недоказано, поради следното: Искането е с правно основание чл. 31, ал.2 от ЗС – лишаване от ползване на съсобствена вещ. За да е налице основание
за определяне на дължимо обезщетение, следва да са налице всички предпоставките
на чл. 31, ал. 2 ЗС - ползване, лишаване
от ползване и писмено поискване.
Забраната да не се пречи на другите съсобственици е израз на общото
правило за добросъвестно упражняване на притежаваното право. Ползващият
съсобственик започва да пречи, когато друг съсобственик е отправил искане да си
служи с вещта, което е доведено да знанието на първия и той не е отстъпил
частта, съответстваща на дела на претендиращия или не му е предоставил
възможност да ползва общата вещ заедно с него. В тази хипотеза - лишеният от
възможността да ползва общата вещ според нейното предназначение и според
притежавания от него обем права съсобственик – има съгласно чл.31 ал.2 от ЗС
право да получи обезщетение. Касае се до имуществено право, установено като
коректив при настъпилото неоснователно разместване на блага между правните
сфери на съпритежателите на общата вещ. В тежест на
ищеца е да установи наличието на предпоставки за възникване на задължението за
обезщетяване при условията на чл. 31, ал. 2 от ЗС. В настоящия
случай безспорно е установена съсобствеността на страните върху този лек
автомобил, както и се установи, че същия автомобил е бил ползван от св. Д. Й. - дъщеря на страните. Видно от показанията й,
това била последната кола, която ползвала от автомобилите , собственост на
родителите й. Тя сама ремонтирала автомобила, но поради влошените отношения
между родителите й, за да бъде спокойна, ответникът й закупил друга кола, а ****то
останало на двора в село и никой не го управлявал. Не знаела ищцата да е искала
да управлява автомобила и ответникът да не й го е давал. Същата свидетелка изнесе, че въпросния автомобил
имал два ключа – единият в ответника, а другия при брат й. Допълни, че новата й
кола била закупена от ответника преди около година и половина, не била
запозната дали ищцата знае , че автомибила **** е в двора на селото, не я е
питала за този автомобил. Заяви, че ищцата знаела, че и трите автомобила – ****,
***** и **** били предназначени за нея. Не са ангажирани по делото никакви
доказателства, от които да може да се направи извода, че ищцата е изявила
желание да й се предостави достъп до автомобила, никъде не е обективирана нейна
воля да ползва автомобила, а напратив в исковата молба е направено директно
искане да й бъде заплатено обезщетение за лишаване от ползване, каквото на
практика не се доказа по делото. Установи се по делото, че ищцата е знаела, че
автомобила се ползва от дъщеря й,налице е било общо съгласие на
съсобствениците, дъщеря им да ползва автомобила, ищцата не е предявявала
желание да ползва лично автомобила, от друга страна не се установи ответника да
е препятствал достъпа на ищцата до автомобила. При това положение искането за сметки на ищеца за сумата 1500,00 лева - обезщетение за лишаването й от ползване на
притежавана от нея ½ ид.част от съсобствения на страните лек автомобил ****
*****Д, рег. № **** – по 100 лева
месечно за периода 2.04.2019г. – датата на която ответника е получил исковата
молба по делото до датата на предявяване на искането - 20.05.2020г. следва
да се отхвърли изцяло, като неоснователно и недоказано.
По искането на П.И.Й. по сметките за
сумата 2250 лева - обезщетение за
лишаването й от ползване на притежавана от нея ½ ид.част от съсобствения
на страните лек автомобил ****, рег. № ****
– по 150 лева месечно за периода 2.04.2019г. – датата на която ответника е
получил исковата молба по делото с инкорпорирана в нея покана за заплащане на
обезщетение до 2.07.2020г.., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на претенцията до окончателното плащане.
Това искане съдът намира за неоснователно и
недоказано, поради следното: Искането е с правно основание чл. 31, ал.2 от ЗС – лишаване от ползване на съсобствена вещ.
Съгласно тази правна норма, когато съсобствената вещ се ползва само от един от
съсобствениците, той дължи обезщетение на останалите за ползите, от които са
лишени, от деня на писменото поискване. За да се уважи претенцията по чл. 31,
ал. 2 от ЗС, следва да се докаже наличие на следните кумулативни предпоставки:
съсобственост върху вещта, лично ползване на общата вещ от ответника,
ответникът да е лишил ищеца от ползване и поискване за заплащане на обезщетение
за ползата, от която е бил лишен ищецът. В тежест на ищеца е да установи
наличието на предпоставки за възникване на задължението за обезщетяване при условията
на чл. 31, ал. 2 от ЗС. В настоящия случай безспорно е установена
съсобствеността на страните върху този лек автомобил, както и се установи, че
същия автомобил е бил ползван от св. Д. Й.
- дъщеря на страните преди около две години, след което автомобила се
повредил, ответникът направил опит да го ремонтира, но без успех, от когато
стои на паркинг. Видно от показанията на същата свидетелка, всичките
автомобили, които страните по делото придобили, ги е управлявала тя, тъй като е
сама с дъщеря си и имала нужда от автомобил за да се придвижва до работа, да
води детето на градина, а ищцата била запозната, че автомобилите били
предназначени за нея. Св. Й. заяви, че откакто тя е ползвала автомобила ****,
никой друг не го е ползвал, защото от тогава автомобила не бил в движение.
Заявеното от вещото лице Г. кореспондира с показанията на тази свидетелка.
Вещото лице в заключението си е описало, че автомобила е в гараж и не е в
движение, като е необходима подмяна на скоростната кутия и други
по-незначителни неща. В съдебно заседание вещото лице заяви, че този автомобил
е „запустял, личи си, че не е е каран дълго време“, нямал акумулатор. Установи
се, че автомобила е бил управляван от дъщерята на страните, като не се установи
ищцата да е имала възражение срещу това, напротив , св. Й. е категорична, че
майка й била запозната, че тя управлява автомобила. Не са ангажирани по делото
никакви доказателства, от които да може да се направи извода, че ищцата е
изявила желание да й се предостави достъп до автомобила, никъде не е
обективирана нейна воля да ползва автомобила, а напратив н исковата молба е
направено директно искане да й бъде заплатено обезщетение за лишаване от
ползване, каквото на практика не се доказа по делото. Забраната
да не се пречи на другите съсобственици е израз на общото правило за
добросъвестно упражняване на притежаваното право. За да се ползува една вещ
според предназначението и като само единият от съсобствениците да извлича
ползите от нея, то тази вещ безспорно следва да е годен обект на собственост. В
този смисъл и Решение № 112/02.07.2013г.
по гр.д. № 1011/2013г. на ВКС, II Г.О.
Установи се от заключението на вещото лице Г., което кореспондира със заявеното
от св. Й., че автомобила не е в движение, необходима е подмяна на скоростна
кутия. Този автомобил след като св. Й. е преустановила да го ползва, не е
използван от друг, именно поради повредата му. Вещото лице заяви, че автомобила
не е е ползван от дълго време, което видимо личало. Това съответства и на
представените по делото проверка за
сключена застраховка Гражданска отговорност. При това положение искането за сметки на ищеца за сумата 2250 лева - обезщетение за лишаването й от ползване на
притежавана от нея ½ ид.част от съсобствения на страните лек автомобил ****,
рег. № **** – по 150 лева месечно за
периода 2.04.2019г. – датата на която ответника е получил исковата молба по
делото до датата на предявяване на искането -
20.05.2020г. следва да се отхвърли изцяло,
като неоснователно и недоказано.
По искането на П.И.Й. по сметките за
сумата 1500,00 лева - обезщетение за
лишаването й от ползване на притежавана от нея ½ ид.част от съсобствения
на страните лек автомобил ***** модел **** 1,0, рег. № **** – по 100 лева месечно за периода 2.04.2019г.
– датата на която ответника е получил исковата молба по делото с инкорпорирана
в нея покана за заплащане на обезщетение до 2.07.2020г.., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на претенцията до окончателното
плащане.
Това искане съдът намира за неоснователно и
недоказано, поради следното: Искането е с правно основание чл. 31, ал.2 от ЗС – лишаване от ползване на съсобствена вещ. В
тежест на ищеца е да установи наличието на предпоставки за възникване на
задължението за обезщетяване при условията на чл. 31, ал. 2 от ЗС. В
настоящия случай безспорно е установена съсобствеността на страните върху този
лек автомобил, както и се установи, че същия автомобил е бил ползван от св. Д. Й. - дъщеря на страните преди повече от три години, но понеже бил малък автомобил не бил
подходящ за извънградско шофиране, оттогава се ползвал от ищцата, а тя
започнала да ползва лекия автомобил ****. Заяви, че виждала как ищцата идва с
внучката си до тях с автомобила, виждала и снаха си да отива до работа с
въпросния автомобил. Заяви с категоричност, че ответника не е е управлявал
автомобила ***** ****, а тя самата го ползвала преди повече от три години. Заяви,
че майка й никога не е била против св. Й. да управлява този автомобил, а след
като преустановила ползването му, автомобилът останал при ищцата . Допълни, че
преди около месец видяла майка си с този автомобил. Изнесе, че не е присъствала
на разговор между родителите й, че някой от двамата има претенции да ползва
автомобила. Установи се, че автомобила е бил управляван от дъщерята на
страните, като не се установи ищцата да е имала възражение срещу това, напротив
, св. Й. е категорична, че майка й била запозната, че тя управлява автомобила.
Не са ангажирани по делото никакви доказателства, от които да може да се
направи извода, че ищцата е изявила желание да й се предостави достъп до
автомобила, никъде не е обективирана нейна воля да ползва автомобила, а
напратив н исковата молба е направено директно искане да й бъде заплатено
обезщетение за лишаване от ползване, каквото на практика не се доказа по
делото. Същевременно се установи, че след като св. Й.
преустановила ползването на автомобила, ищцата е започнала да го управлява. При
това положение искането за сметки на
ищеца за сумата 1500,00 лева - обезщетение за лишаването й от ползване на
притежавана от нея ½ ид.част от съсобствения на страните лек автомобил *****
модел **** 1,0, рег. № **** – по 100
лева месечно за периода 2.04.2019г. – датата на която ответника е получил
исковата молба по делото до датата на предявяване на искането - 20.05.2020г. следва
да се отхвърли изцяло, като неоснователно и недоказано.
Съдът взема
предвид, че във втората фаза се разрешават със сила на присъдено нещо споровете
между съделителите по т.н. „сметки между тях”, като чрез
предявяването на тези искове се достига до субективно съединяване на иска за
съдебна делба с осъдителни искове между съделителите, отнасящи се до
облигационни притезания, възникнали по повод имуществената общност. Действително,
исковете по сметки се предявяват в първото по делото заседание след допускане
на делбата, съгласно чл. 346 от ГПК, но това е най-късния момент в който може
да бъде предявена претенцията. Допустими за разглеждане се явяват претенциите
на П.Й. в претендирания период от 2.04.2019г., както е поискала
страната до 20.05.2020г.-датата на предявяване на искането, доколкото се отнася до минал период. След тази
дата претенциите касаят бъдещо вземане и е недопустимо да бъдат
разглеждани в настоящото производство. След датата на завеждане на настоящата
претенция, ако съсобствеността не бъде прекратена или ползването на
съсобствеността продължава, то вземането за всеки следващ период би могло да
бъде предмет на нов иск. Затова претенциите на ищцата по чл. 31 ал. 2 от ЗС в
частта й относно периода от 20.05.2020г. до 2.07.2020г. , касаеща обезщетение
за бъдещо време, се явяват недопустими и
производството по тях следва да бъде прекратено.
С
оглед отхвърлянето на исканията по сметки, предявени от ищцовата страна, съдът
не следва да се произнася по направеното от ответника възражение за прихващане
за сумата 1000 лева – обезещетение за лишаване от ползване на лек автомобил *****
**** с рег. № **** за периода от 9.07.2019г. до 22.05.2020г. , предявено в
условията на евентуалност.
Ищцата следва да заплати на РС
Свищов ДТ върху дела си от недвижимия имот в размер на 584,00
лева, 122,80 лева - ДТ върху стойността на дела от движимите вещи, ДТ
върху отхвърлените размери на исканията по сметки с правно основание чл. 31 ал.
2 от ЗС в размер на 210,00 лева, както и 5,00 лева такса за издаване
на изпълнителен лист. Ответникът следва
да бъде осъден да заплати на РС Свищов ДТ върху дела си от недвижимия имот в
размер на 584,00 лева, 112,80 лева – ДТ
върху стойността на дела от движимите вещи и паричното уравнение, както и 5,00 лева - такса за издаване на изпълнителен
лист.
На
основание чл. 355 изр. 2 вр. чл. 78 ал. 1 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена
да заплати на ответника сумата от 500,00 лева – разноски по присъединените в
производството за съдебна делба претенции по сметки, представляващи адвокатско
възнаграждение.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния
недвижим имот:
1. АПАРТАМЕНТ *****, със застроена площ от 63,71
кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, коридор, баня, тоалетна и тераса, при
граници: на север – ап. На Г.Д., юг – ап. на Д.И.Б., изток – външен зид, запад
–стълбищен коридор, заедно с избено помощение, прилежащо към апартамента, с
площ 7,22 кв.м. при граници: север – изба на И.Л., юг – изба на Г.С., запад –
външен зид, изток – коридор, заедно с 2.5144 % ид.части от общите части на
сградата и от отстъпеното право на строеж , който апартамент съласно данни от
кадастралната карта, представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор
65766.702.4838.1.18 в гр. Свищов, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-10/12.02.2009г. на Изп.директор на АГКК,
с адрес на имота гр. Свищов, ****, самостоятелният обект се намира в сграда №
1, разположена в поземлен имот с идентификатор 65766.702.4838,
предназначение на самостоятелния обект :
жилище, апартамент, брой нива на обекта 1,
съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж:
65766.702.4838.1.20, 65766.702.4838.1.17, 65766.702.4838.1.19; под обекта:
65766.702.4838.1.14 , 65766.702.4838.1.13, над обекта: 65766.702.4838.1.23.
ОПРЕДЕЛЯ първоначална
цена, по която да се извърши проданта в размер на 29 200,00 лева.
Получената от проданта
сума, да се разпредели между страните,
съобразно правата им, посочени в решение № 296 от 20.12.2019 година по гр.дело
№ 618/2019 г. на СвРС, а
именно: 1/2 идеални части за П.И.Й. с ЕГН ********** ***
и 1/2 ид.части за ответника Й.Г.Й. с ЕГН ********** ***.
СЪСТАВЯ И ОБЯВЯВА по реда на чл. 350 от ГПК за окончателен предявения на
съделителите П.И.Й. с ЕГН ********** *** и Й.Г.Й. с ЕГН ********** *** разделителен протокол на движимите вещи , допуснати до
делба, както следва:
ДЯЛ І – ви –
Лек автомобил марка **** *****Д, рег. № ****, номер на рама ****, № на двигател **, дизел, светло сив металик– пазарна стойност 1350
лева и лек автомобил марка *****, модел *****, на цвят : светло син, с рег. № ****,
№ на рама ****, № на двигател ***, бензин, пазарна стойност 1750 лева
Обща стойност на дела 3100,00 лева.
ДЯЛ ІІ – ри
– Лек автомобил ****, рег. № ****, № на рама ****, № на двигател ****, дизел, сив металик.
Обща стойност на дела 3040,00 лева.
Получаващият дял І – ри следва да
заплати на получаващият дял II-ри парично уравнение в размер на 30,00 лева.
След влизане в сила на решението по
разделителния протокол, съделителите следва да теглят жребие за придобиване в
собственост на допуснатите до делба вещи, обособени по дялове.
ОТХВЪРЛЯ
предявеното от П.И.Й. с ЕГН ********** *** против Й.Г.Й. с ЕГН ********** *** искане по сметки с правно основание чл. 31 ал. 2 от ЗС, за сумата от
1500,00 лева - обезщетение за лишаването
й от ползване на притежавана от нея ½ ид.част от съсобствения на
страните лек автомобил **** *****Д, рег. № ****
– по 100 лева месечно за периода
2.04.2019г. – датата на която ответника е получил исковата молба по делото до
датата на предявяване на искането -
20.05.2020г., като НЕОСНОВАТЕЛНО
И НЕДОКАЗАНО, а в частта относно периода от 20.05.2020г. до 02.07.2020г. прекратява производството по делото, поради
недопустимост на претенцията.
ОТХВЪРЛЯ
предявеното от П.И.Й. с ЕГН ********** *** против Й.Г.Й. с ЕГН ********** *** искане по
сметки с правно основание чл. 31 ал. 2 от ЗС, за сумата от 2250 лева - обезщетение за лишаването й от ползване на
притежавана от нея ½ ид.част от съсобствения на страните лек автомобил ****,
рег. № **** – по 150 лева месечно за
периода 2.04.2019г. – датата на която ответника е получил исковата молба по
делото до датата на предявяване на искането -
20.05.2020г., като НЕОСНОВАТЕЛНО
И НЕДОКАЗАНО, а в частта относно периода от 20.05.2020г. до 02.07.2020г. прекратява производството по делото, поради
недопустимост на претенцията.
ОТХВЪРЛЯ предявеното от П.И.Й. с ЕГН ********** *** против Й.Г.Й. с ЕГН ********** *** искане по сметки с правно основание чл. 31 ал. 2 от ЗС, за сумата от 1500,00
лева - обезщетение за лишаването й от
ползване на притежавана от нея ½ ид.част от съсобствения на страните лек
автомобил ***** модел **** 1,0, рег. № ****
– по 100 лева месечно за периода 2.04.2019г. – датата на която ответника
е получил исковата молба по делото до датата на предявяване на искането - 20.05.2020г.,
като НЕОСНОВАТЕЛНО И НЕДОКАЗАНО, а в частта относно периода от
20.05.2020г. до 02.07.2020г. прекратява
производството по делото, поради недопустимост на претенцията.
ОСЪЖДА П.И.Й. с ЕГН ********** *** да заплати на РС
Свищов ДТ върху дела си от недвижимия имот в размер на 584,00
лева, 122,80 лева - ДТ върху стойността на дела от движимите вещи, ДТ
върху отхвърлените размери на исканията по сметки с правно основание чл. 31 ал.
2 от ЗС в размер на 210,00 лева, както и
5,00 лева - такса за издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА
Й.Г.Й. с ЕГН
********** *** да заплати на РС Свищов ДТ върху дела си от недвижимия имот в размер
на 584,00 лева, 112,80 лева – ДТ върху
стойността на дела от движимите вещи и паричното уравнение, както и 5,00 лева - такса за издаване на изпълнителен
лист.
ОСЪЖДА
П.И.Й. с ЕГН
********** *** да заплати на Й.Г.Й. с ЕГН ********** ***
на основание чл. 355 изр. 2 вр. чл. 78
ал. 1 от ГПК сумата от 500,00 лева – разноски по присъединените в
производството за съдебна делба претенции по сметки, представляващи адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се
обжалва пред Великотърновски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: