№ 564
гр. Пазарджик, 06.04.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Елисавета Радина
СъдебниЛ. Д. К.
заседатели:М. М. М.
при участието на секретаря Х.В.
и прокурора В. Ст. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Елисавета Радина Наказателно дело
от общ характер № 20225220201793 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:19 часа се явиха:
Подсъдимият Д. И., редовно уведомен от предходното съдебно
заседание, се явява лично и със служебния си защитник адв.С. М. от АК
Пазарджик.
Явява се прокурор Г..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ.М.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът докладва постъпили писма от ОДМВР Пазарджик и от ОДМВР
Хасково.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се приемат.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА И ПРОЧИТА като писмени доказателства по делото писмо
1
вх.№ 6843/22.03.2023г. от ОДМВР Хасково и писмо вх.№ 7361/27.03.2023г.
от ОДМВР Пазарджик.
ПОДСЪДИМИЯТ: Аз не знам от къде да започна – дали да дам
обяснения. Продължавайте нататък. Нямам какво да кажа. Не съм бил там.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по доказателствата.
АДВ. М.: Нямаме искания по доказателствата.
На основание чл. 283 от НПК, Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРОЧИТА писмените доказателства по делото:
Папка 1 – справка л.37, справка л.39, л.42, л.44, л.48, л.50, л.52, л.54,
л.53, л.55, копие на лична карта л.56, справка л.90, л.120 и сл., л.121, л.122,
л.123, л.124, л.125, л.126, л.127, договор на л.128 и сл. ведно с приложения,
справка за съдимост л.146 и сл.;
Папка 2 – заявление на л.14, сметка л.15 и сл., покана л.22, писмо л.23 и
сл., справка л.28, л.26, л.29, л.30, отговор л.31, договор л.32, предложение
л.34, справка л.38, декларация л.39 с приложения на сл., протокол л.41,
договор л.42 и сл. с приложения на л.45 и сл., заявление л.51, карта л.52,
протокол л.53 и приложения към договор на следващите, договор на л.56 и с
приложения на следващите страници, епикриза л.63, решение л.64, договор
л.89 и сл. ведно с приложения, договор л.99 и сл. ведно с предложение и
приложения, справка л.116 – л.117, л.120, справка л.128, декларация л.129,
заявление л.130, декларация л.131, платежен документ л.132, документ л.133,
заявление л.134, разпечатка л.135, л.138, справка л.144, л.146, л.148.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приключи делото.
АДВ.М.: Да се приключи делото.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо съдия, съдебни заседатели,
поддържам изцяло обвинението срещу подсъдимия за извършени от него
престъпления по чл. 209 ал.1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК и по чл.309 ал.1 вр чл. 26
2
ал. 1 от НК. Считам, че фактическата обстановка е изяснена и няма да се
спирам на нея. От СТЕ се установява, че именно подсъдимият е подписал
всички процесни документи представени от А1 България и от Изи Асет
Мениджмънт, представяйки се за Д.Б. и от него име. В показанията си св. П.,
служител на А1 по това време, и свидетелките Д. и Т., служители на Изи Асет
Мениджмънт, са заявили, че на съставените от тях документите, лицето се е
подписало, като се е явило лично и че нямат спомен за неговото име. Лицето,
положило подписи под документа, е и това, което е получило вещите от А1 и
отпуснатия кредит от Изи Асет Мениджмънт. Св. Т. в показанията си е
завила, че с клиента по договора за кредит и изготвеното предложени я е
свързала нейна позната – св.М.. Срещата се състояла на ул.Клокотница,
където въпросният клиент бил на квартира. Самият той лично се подписал,
изписал имената си в предложението. Освен това тя направила копие на
личната карта на Б.. Изписаното на копието „вярно с оригинала“ съгласно
изготвената СТЕ е било изпълнено от подсъдимия и няма съмнение, че той се
е явил и подписал предложението за отпускане на кредит от името на Б. и
представяйки неговата лична карта. Св.М. е заявила, че тя лично познава
подсъдимия и тя го е свързала във връзка с желанието му за кредит. Срещата
се състояла пред кооперацията на ул.Клокотница. М. е потвърдила, че той
действително е представил личната карта, направено е копие, която лична
карта е била в действителност на лицето Д.Б.. Показанията на тези свидетели
са обективни и безпристрастни.
Отделно са налице и множество косвени доказателства относно това, че
именно подс.И. е използвал личната карта на Б. за да въведе в заблуждение
служителите на А1 и Изи Асет Мениджмънт относно самоличността си. Той е
живея в с.Странско и от там е и Б., чиято лична карта е използвал. Отделно
от това в договорите са посочени мобилни номера на М. и нейни син.
Показанията си М. е заявила, че е присъствал на место и че той е положил
подписа си в предложението. Установено е, че той е живял кратко на ул.
Клокотница.
За св.Паунова не следва да се кредитират показанията й – тя е в близки
отношения с подсъдимия и не кореспондират с останали доказателствен
материал по делото.
От обективна и субективна страна считам, че подсъдимият е извършил
3
престъпленията. На първо място престъплението по чл.309 и предвид и
заключението тя е категорична за авторството. Безспорно е установено, че
документите са неистински, тъй като не са подписани от лицето, което е там,
а от подсъдимия и след това ги е употребил. Деянията са три на брой и са
осъществени в условията на чл.26.
Осъществил е от обективна и субективна страна и престъплението по
чл.209. Св.П. е обработила документите от името на Д., а подсъдимият И. е
взела на изплащане мобилен телефон и таблет. На следващата дата е въвел в
заблуждение, че има право да получи заем в размер на 650 лева. Деянията
отново са две и са извършени в условията на чл.26.
От субективна страна и двете престъпления са извършели под форма на
вина пряка умисъл. Съзнавал е обществено опасност на деянието.
По отношение на наказанието:
Подсъдимият е бил осъждан към момента на извършване на деянието,
като всичките деяния са извършени в изп.срок по предходно осъждане. Като
отегчаващо може да се отчете дългия период след извършване на
престъпленията.
За престъплението по чл.209 считам, че наказание от 1 година 6 месеца
ще постигне целите по чл.36. За престъплението по чл.309 1 година и като
общо наказание следва да се определи 1 година 6 месеца ефективно. Следва
да му се възложат и направените разноски.
АДВ.М.: Уважаема госпожо съдия, съдебни заседатели, по така
повдигнатото обвинение остана недоказано. За това не може да се вмени вина
по отношение на Деян И. за повдигнатите и описани в ОА престъпления по
чл.209 и чл.309.
От събраните в хода свидетелски показания от свидетелите явили се в
СЗ става ясно, че никой от тях не е виждал лицето Деян И.. Не удостовериха
по категоричен начин дали Деян е лицето с което са сключвал договорите –
както в Изи Кредит, с кредитния консултант, така и с лицето в офиса, кога е
трябвало да сравни данни в личната карта, договорът, който е попълнил и да
се види лицето от личната карта дали е същото на което ще се предостави
паричната сума. И кредитният консултант и мениджърът в офиса изразяват,
че изпълняват служебните си задължения, като поглеждат личната карта и
сверяват лицето от личната карта и данните от личната карта. Св.С. Т. казва,
4
че не си спомня как е изглеждал човекът. Лицето Деян И. тя не разпозна и не
може да каже по категоричен начин дали той е присъствал при сключване на
договора, не го познава и когато е трябвало да се даде паричната сума в офиса
същите служебни лица трябва да удостоверят и да видят личната карта и
лицето. Същото, че си е изпълнила служебните задължения, изрази и св. П.,
която е работила по това време в А1 и заяви, че като дойде лицето в А1 за
сключване на договор те гледат личната карта, снимката и не е възможно да
не е проверила снимката от личната карта. Същата заяви, че не си спомня
лицето и че не го познава. Тя е била един дългогодишен служител в А1 и едва
ли е нарушила своите служебни задължения, като е проверила личната карта
и е подписала договора, който е сключен с лицето. Св.Е. Г. в показанията си
заяви, че Деян не е живял с нея на ул.Клокотница и той не е бил там. А
кредитният консултанта от Изи Кредит заяви, че е сключен договор на
ул.Клокотница. Деян не е живял там по показания на Е. и няма как да е бил
сключен договорът там с консултанта. Служителката зави, че не го познава и
че не е идвал в дома на ул.Клокотница и не е сключвала там този договор.
От всичките гласни доказателства дадени в СЗ стигаме до извода, че
няма вина у Д. и няма как той да носи нак. отговорност за извършените
престъпления в ОА. Изводът за да има вина и нак.отговорност може да се
основава на едни категорични доказателства и които да правят съжденията на
съда единствени възможни. Ако едно обвинение е само в сферата на
вероятностите се изключва нак. отговорност, както е в случая.
Ако се позовем на тезата за недоказаност на престъплението следва
лицето да бъде оправдано. Авторството на престъплението трябва да е
доказано по несъмнен начин и не може да се произнесе осъдителна присъда.
Както и обвинението констатира, че има косвени доказателства и
законодателят не допуска фактическите основания на присъдата да се базира
на недоказани предположения и на множество косвени доказателства.
Въпросът за писмените доказателства за експертизите по делото има
Решение № 20 на 3-то нак. отделение на ВКС от 26.01.2011г. и там е казано,
че експертизата не е източник на доказателства и цитирам. Липсва
достоверни, убедителни доказателства и така експертизата не е източник на
доказателства и не е предназначена да запълва непълнотата от
доказателствата. Формалното начало в нак. процес е недопустимо когато един
5
факт се доказва, чрез свидетели, а тук свидетелите по техните показания, не
се доказва, че лицето Д. Иван е автор на повдиганите му престъпление и по
този начин експертиза тук е недопустима.
От всичко казано до тук, моля ако вземете решение – присъда тя да е
такава, че лицето да бъде оправдано. Предвид и многобройни смекчаващи
обстоятелства – дългият период след извършване на деянието, както и сумата,
която е описана в ОА и алтернативно ако се приеме, че Д. И. е виновен да се
постанови под минимума наказание определеното за тези престъпления.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимия: Не знам какво да кажа,
нищо не мога да кажа. А. М. и какво беше там, това е. Нали тя е главната
свидетелката. Нея всички я познават, а мен не ме познават. Не знам какво да
кажа.
ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия: Няма какво друго.
Съдът се оттегли на тайно съвещание при което намери, че делото не е
изяснено от фактическа страна. Събрани са данни от св.Д., че личните такива
на подсъдимия при явяването му в Изи Асет Мениджмънт АД са били
проверени от мениджър в дружеството. Но никой от документите, които са
приложение, нито от разпита на Д. и Т. става ясно кой е извършил тази
проверка и реално кой е изпълнявал тази длъжност. В този смисъл и на базата
на съответните документи е необходим преразпит за изяснявана на
обстоятелството относно извършената проверка на самоличността на
подсъдимия.
Съдът на основание чл.302 от НПК
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ определението си с което е дал ход по същество.
ВЪЗОБНОВЯВА съдебното следствие.
ДОПУСКА повторен разпит на свидетелките Д. и Т..
ПОСТАНОВЯВА до дружеството Изи Асет Мениджмънт АД да се
пише писмо и да се изиска информация кой е бил мениджърът извършил, в
рамките на длъжностната му характеристика, действия за отпускане паричен
заем на 15.10.2018г. на лицето Д. И. Б. и кой / кои служител/и е/са
извършил/и проверка на личните данни на кредитоискателя.
ПОСТАНОВЯВА за след СЗ да бъдат призовани двете свидетелки за
6
чиито разпит, Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 20.04.2023г. от 15.00 часа, за която
дата и час прокурорът, подсъдимият, адв.М. и съдебните заседатели са
уведомени.
ДА СЕ призоват свидетелките Д. и Т..
Протоколът написан в с.з., което приключи в 14,49 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7