РЕШЕНИЕ
№ 260696/24.6.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист София Маринова, като разгледа докладваното НАХД №143/2021 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от А.И.И., ЕГН **********,
срещу Наказателно
постановление №436а-331 от 15.10.2020
г., издадено от Директор на ОД МВР Варна, с което за
нарушение по чл.209а, ал.1 от Закон за здравето (ЗЗ), на въззивника
е наложено административно наказание глоба в размер 300.00 лв.
Въззивникът моли процесното НП да бъде отменено, тъй като страна от хронично
заболяване на дихателната система, поради което не е носела изискуемата
предпазна маска.
Въззиваемата страна
оспорва жалбата и моли съда, да остави същата без уважение като потвърди
оспореното НП като правилно и законосъобразно.
Съдът, като
прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено от фактическа страна следното:
Въззивникът А. И. от
години страдала от заболяване хронична обструктивна
белодробна болест и поради това, по време на въведеното със Заповед №РД-01-197
от 11.04.2020 г. за допълнение на Заповед №РД-01-124 от 13.03.2020 г. на
Министър на здравеопазването изискване за носене на защитни маски на открити
обществени места, тя избягвала да ползва такава предпазна маска, тъй като това
затруднявало дишането й.
На 27.04.2020
г. около 15.15 ч. в гр. Варна, тя вървяла по ул. „Дойран“, без да има поставена
на лицето защитна маска, при което била спряна за проверка от полицейски
служители – свидетелите Й.Н., К.А. и В.К. и спрямо нея бил съставен АУАН, в
който било отразено, че на същата дата в гр. Варна, на открито обществено място
не поставила защитна маска за лице като не изпълнява въведените
противоепидемични мерки по Заповед №РД-01-197 от 11.04.2020 г. за допълнение на
Заповед №РД-01-124 от 13.03.2020 г. на Министър на здравеопазването.
На 15.10.2020
г. наказващият орган издал срещу въззивника процесното НП №346а-331 от 15.10.2020 г., в което описал, че
на съответната дата и място, въззивникът „се намира
на открито обществено място и не е поставила защитна маска за лице или друго
средство, покриващо носа и устата, с което не е изпълнила въведени със Заповед
№РД-01-197 от 11.04.2020 г. за допълнение на Заповед №РД-01-124 от 13.03.2020
г. на министър на здравеопазването противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 ЗЗ.“
При така направеното описание наказващият орган приел за установено, че въззивникът не е изпълнил т.9 от Заповед №РД-01-197 от
11.04.2020 г., с което е нарушил чл.209а, ал.1 ЗЗ и наложил предвиденото
наказание глоба в минималния установен размер 300.00 лв.
Визираната фактическа обстановка се установява по категоричен начин както
от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени
възприятия, непротиворечиви и взаимно допълващи се показания на всеки един от
свидетелите Й. Н., К. А. и В. К., така и от приобщените документи – НП №436а-331 от 15.10.2020 г., АУАН №778568 от 27.04.2020
г., докладна записка от №436-13496 от 28.04.2020 г., Заповед №365з-1952 от 24.03.2020 г.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Относно
допустимостта на жалбата:
Жалбата е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за
разглеждане.
Относно
компетентният орган:
НП е
издадено от компетентен орган – Директор на ОД МВР Варна, на основание чл.209а, ал.4
ЗЗ. АУАН също е съставен от компетентно лице съгласно Заповед №365з-1952
от 24.03.2020 г. на Директор на ОД МВР Варна.
Относно
процесуалната законосъобразност на оспорения административен акт:
АУАН и съставеното
въз основа на същия НП са издадени в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от
съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените
форма и съдържание.
Относно
материално-правната законосъобразност на обжалвания административен акт:
При приетата от съда за установена фактическа
обстановка е несъмнено ясно, че въззивникът А. И.
действително не е спазила въведеното към датата 27.04.2020 г. със Заповед №РД-01-197
от 11.04.2020 г. на Министър на здравеопазването противоепидемична мярка задължително
носене на защитна маска на лицето на открито обществено място. Но, въпреки тази
констатация, настоящият съдебен състав намира, че поведението на въззивника в конкретния случай представлява маловажен
случай по смисъла на чл.28 ЗАНН. Видно от приобщения документ – етапна епикриза към лист №92 от 07.01.2021 г., освен наличие на
заболяването хронична обструктивна белодробна болест,
по анамнестични данни при А. И. персистират
пристъпи от задушаване и лесна умора като е и обективно установено изострено везикуларно дишане с множество свиркащи хрипове дифузно в
двете половини, при което се налага извод, че дихателната дейност при нея е
действително обективно затруднена и ползването на защитна маска допълнително би
утежнило нейното състояние. В този смисъл, констатираното неизпълнение от
същата на съответната противоепидемична мярка, е обяснимо и разбираемо и при
липса на данни за възникнала от поведението й реална и конкретна опасност за
разпространение на заразното заболяване сред други лица, допуснатото нарушение
следва да бъде третирано като маловажен случай. Именно в тази насока са данните
от приобщените показания на свид. В. К., който
посочва, че към момента на проверката, в близост е имало минувачи, но
движението не е било интензивно и не е имало струпване на хора. Липсват и данни
за каквито и да други предходни нарушения на въведените противоепидемични мерки
от въззивника, при което следва да се приеме, че твърдяното
поведение на въззивника не представлява абсолютно
неспазване и игнориране на процесната заповед на
министър на здравеопазването, а е само инцидентна проява. Действително, в НП
наказващият орган е посочил, че нарушението не представлява маловажен случай по
смисъла на чл.28 ЗАНН,
като се сочи, че неизпълнението на въведените мерки представлявало предпоставка
за разпространение на заразна болест и било опасно за здравето на нарушителя и
на околните. Но съдът намира, че в конкретния случай от поведението на А. И. не
са могли да произтекат такива вредни последици.
С оглед на това съдът намира, че твърдяното нарушение
е следвало да се третира като ненаказуем маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН.
Наред с изтъкнатото дотук, съдът счита за налични и
други основания, сочещи незаконосъобразност на процесното
НП, подробно застъпени в Решение №286 от 18.01.2021 г. на АС Велико
Търново по к.а.н.д. №10283/2020 г., към чиито аргументи настоящият състав
изцяло се придържа.
Разпоредбата на чл.209а, ал.1
ЗЗ, в приложимата към процесния период
редакция предвижда административно наказание "глоба" за нарушаване
или неизпълнение на въведени от министъра на здравеопазването или от директор
на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.1
или ал.2 ЗЗ.
С нормата на чл.63, ал.1
ЗЗ, също в приложимата към процесния
период редакция (преди ДВ бр.44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), в
правомощие на министъра на здравеопазването е вменено, при възникване на
извънредна епидемична обстановка да въвежда противоепидемични мерки на
територията на страната или на отделен регион. Аналогични по смисъл разпоредби (чл.209а, ал.1
и чл.63, ал.4
ЗЗ) са действащи към момента на издаване на процесното
НП, неговото обжалване, а също и към датата на постановяване на настоящото
решение. Видно е, че нормите на чл.63, ал.1 и
чл.209а, ал.1
ЗЗ са бланкетни, а установяването на
конкретните противоепидемични мерки, като правила на поведение, целящи опазване
живота и здравето на населението, е предоставено в правомощията на министъра на
здравеопазването. Съответно на това, посредством въведените от органа на
изпълнителната власт забрани се определят и елементите от изпълнителните
състави на деянията, подлежащи на санкция на основание чл.209а ЗЗ.
През процесния период не е била действаща
разпоредбата на чл.63, ал.11
ЗЗ (ДВ, бр.44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), изрично
определяща заповедите на министъра на здравеопазването за въвеждане на временни
противоепидемични мерки, като общи административни актове.
При така маркираната правна уредба, действаща към момента
на извършване на твърдяното нарушение, cлeдвa дa ce изяcни,
какъв пo xapaктep aкт e заповедта на миниcтъp нa здpaвeoпaзвaнeтo, въвеждаща
основанието за налагане на конкретната санкция.
Заповед №РД-01-197 от 11.04.2020
г. на министър на здравеопазването, издадена на основание чл.63, ал.1
ЗЗ безспорно не представлява индивидуален административен акт по
смисъла на чл.21 АПК, при което следва да се разгледат останалите два възможни варианта
– дали тя е общ или нормативен акт.
Съгласно легалната дефиниция на чл.65 АПК,
общи са административните актове с еднократно правно действие, с които се
създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или
законни интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се издават
такива актове. Настоящият състав намира, че Заповед №РД-01-197 от 11.04.2020 г.
на министър на здравеопазването, не изпълва цитираната дефиниция. Същата има за
свои адресати неограничен брой от лица, но не и еднократно правно действие,
което е видно от т.V. Освен това актът въвежда абстрактни хипотези, с
многократно проявление, обвързващи адресатите със съответно задължително поведение,
при всяко настъпване на визираните в тях факти и обстоятелства. Еднократното
действие на общия административен акт следва да е свързано с конкретната
фактическа обстановка в обективната действителност, спрямо която е насочено
властническото въздействие на компетентния орган, а не да урежда абстрактно
обществени отношения. То може да се проявява по различен начин – чрез
осъществяване на определено действие, чрез изтичането на определен срок, през
който се осъществяват множество действия по изпълнение на акта, но поражда
правните си последици еднократно, което отличава общия административен акт от
нормативния такъв. Тъй като се издават в изпълнение на нормативен акт (както и
индивидуалните административни актове), общите административни актове нямат
собствена хипотеза, а изпълняват диспозитива на
съответната правна норма при наличието на фактите и обстоятелствата от хипотезиса на същата. Именно поради това, съгласно
доктрината и съдебната практика, разпоредба на общ административен акт поначало
не може да попълва бланкетна правна норма, включително
и такава, с която се санкционира поведението на даден субект.
От друга страна, съгласно
дефиницията в чл.75, ал.1 АПК, нормативните административни актове са подзаконови
административни актове, които съдържат административно-правни норми, отнасят се
за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие.
Настоящият съдебен състав намира, че Заповед №РД-01-197 от 11.04.2020 г. на
министър на здравеопазването отговаря именно на тази дефиниция, независимо от
наименованието на акта. Заповедта е издадена на основание законова разпоредба (към
него момент чл.63, ал.1
ЗЗ), във връзка с приложението на същата, има за свои адресати
всички пребиваващи на територията на Република България, без ограничение по
място и относно кръга на лицата, срещу които се прилага. Разпоредбите на
заповедта имат многократно правно действие, тъй като създават задължение за
всички субекти непрекъснато да спазват противоепидемичните изисквания и мерки
за срок, който с т.V. на същата заповед се допуска да
бъде неограничено променян в зависимост от неподлежащото дори на хипотетично терминиране
„развитие на епидемичната обстановка“. Изброените характеристики определят съответната
заповед на министър като нормативен административен акт, съгласно цитираната
по-горе дефиниция по чл.75, ал.1 АПК.
Съгласно чл.5, ал.5 от Конституцията на Република България, всички нормативни актове
задължително се публикуват като условие за влизането им в сила, а в чл.37, ал.1 ЗНА
е предвидено, че законите, постановленията на Министерския съвет и нормативните
актове на министрите и на ръководителите на други ведомства, се обнародват в
Държавен вестник. Изискване за обнародване в ДВ на нормативните административни
актове, освен тези на общинските съвети, е въведено и с разпоредбата на чл.78, ал.2 АПК. Тъй като Заповед №РД-01-197 от 11.04.2020 г. на министър на
здравеопазването не е била обнародвана в ДВ, а както се посочи към него момент
не е действала разпоредбата на чл.63, ал.11
ЗЗ, при което съдът намира, че към 28.04.2020 г. въпросната заповед
не е породила своето правно действие (чл.5, ал.5
КРБ). Доколкото към датата на твърдяното нарушение заповедта не е
била в сила, тя не може да служи като основание на правоприлагащия
орган за санкциониране на поведение, несъответстващо на предписаното в нейните
норми.
В обобщение на горното, независимо дали ще се приеме,
че Заповед №РД-01-197 от 11.04.2020 г. на министър на здравеопазването е общ
административен акт или нормативен такъв, и в двата случая наказателното
постановление е незаконосъобразно. Както се посочи, разпоредбите на общ
административен акт не могат да попълват хипотезиса
на бланкетна материално-правна или санкционна
законова норма. От друга страна, имайки характер на нормативен административен
акт, процесната заповед не е влязла в сила, което
обуславя нейната неприложимост за процесния период.
Крайният извод, който се налага е за
незаконосъобразност на процесното НП, поради
постановяването му в нарушение на закона.
Водим от
гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №436а-331 от 15.10.2020 г., издадено от Директор на ОД МВР Варна, с което за
нарушение по чл.209а, ал.1 ЗЗ, на А.И.И., ЕГН **********,
е наложено административно наказание глоба в размер 300.00 лв, на основание чл.63д, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването
до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: