РЕШЕНИЕ
№ 3138
гр. София, 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110141431 по описа за 2023 година
Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу С. Х. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ***, за установяване на вземания по издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 3967,83 лв.
дължима главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.5.2019 г. до
30.04.2021 г. за имот с адрес: гр. София, ***, аб. № *** ведно със законната лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
– 29.12.2022 г. до окончателното й погасяване, 697,42 лв. обезщетение за забава върху
дължимата главница за доставена топлинна енергия за периода от 16.10.2020 г. до
07.12.2022 г., 16,63 лв. неплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от
01.06.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 29.12.2022 г. до
окончателното й погасяване, и 3,25 лв. обезщетение за забава върху дължимата
главница за дялово разпределение за периода от 31.12.2019 г. до 13.07.2020 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
10.01.2023 г. по ч.гр.д.№ 71048/2022 г. по описа на СРС, 157 с-в.
Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените права при
твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа
на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период
на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по
реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата
на публикуване на месечните сметки. Сочи, че ответникът не е изпълнил задължението
си да заплати сумата 3967,82 лв. за потребена топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. и 16,63 лв., представляваща цена за услуга дялово
1
разпределение за периода 01.06.2020 г. до 30.4.2021 г. Претендира и заплащането на
обезщетение за забава съответно в размер на 697,42 лв. върху главницата за доставена
топлинна енергия за периода от 16.10.2020 г. до 07.12.2022 г., и обезщетение за забава в
размер на 3,25 лв. върху дължимата главница за дялово разпределение за периода
31.12.2019 г. до 13.07.2022 г., както и законната лихва върху главниците от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.12.2022 г. до окончателното й
погасяване.
Ответникът С. Х. С. в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва иска с доводи, че не е доставено претендираното количество
топлинна енергия, като се оспорва и качеството на услугата. Счита клаузите за
рекламация в ОУ за неравноправни клаузи, доколкото ограничават възможността на
потребителите да възразяват по отношение на получените от тях сметки. Оспорва
счетоводството на ищеца да е водено редовно, както и фактурите да отразяват
действителното количество и цена на доставена топлинна енергия. Счита, че
произволно и некоректно са начислени загубите в сградната инсталация, и в нарушение
на нормативната уредба ищецът не е приспадал технологичните загуби. Сочи, че
дяловото разпределение се води незаконно от „Бруната“ ООД, тъй като липсва
нотариално заверен протокол от общото събрание на етажните собственици.
Поддържа, че ищецът е следвало да прекрати топлоподаването поради неплащане на
задълженията за период от 2 месеца и като не е сторил това незаконосъобразно и
доставял топлинна енергия.
Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната
на ищеца „Бруната” ООД не изразява становище по предявените искове.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен договор за доброволна делба на недвижим имот Акт №
12, том I, от 24.02.2010 г. с нотариална заверка на подписите, сключен между
ответника С. Х. С. и трето на спора лице Стоян Колев Стоянов, по силата на който в
дял и изключителна собственост на съделителката С. Х. С. е поставен недвижим имот,
представляващ Апартамент № 29, находящ се в гр. София, ****
По делото е представен и Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
върху недвижим имот № *, том ******** дело № **** г. въз основа на който
ответникът С. Х. С. е учредила договорна ипотека върху същия имот в полза на „Банка
ДСК“ АД.
Представените е Договор № ****** г. между етажните собственици на сграда,
находяща се в гр. София, ****и третото лице помагач „Бруната“ ООД (тогава с
фирмено наименование „Бруната България“ ООД) за извършване от третото лице на
индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата
за индивидуално измерване, за сключването на който е взето решение от общото
събрание на етажната собственост на 22.09.2002 г., както и Договор № Д-О-72 от
09.06.2020 г., сключен между ищеца и третото лице помагач за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна
собственост.
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.
По делото са представени обща фактура №*** г. и обща фактура № **** г. за
потребеното количество топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.,
справка за дължими суми за дялово разпределение и издадени фактури за периода за
периода 01.11.2019 г. до 31.07.2021 г., както и индивидуални справки за използвана
топлинна енергия за същия период, изготвени от третото лице-помагач „Бруната“ ООД
за процесния период и отчет на уредите за дялово разпределение.
Приети са по делото фискален бон за платена сума в размер на 13,72 лв. по
фактура № **********, както и фишове за размера на получавана от ответника заплата.
Приложени са също така протоколи за метрологична проверка на общите
2
топломери, въз основа на които е извършвано отчитането на доставената топлинна
енергия в имота, както и свидетелства за извършвана периодична проверка.
Според първоначалното и допълнително заключението на вещото лице инж. М.
Т. по допуснатата съдебно-техническата експертиза, което съдът приема като
обективно, безпристрастно и компетентно дадено, сумите за топлинна енергия за имота
са били начисление в съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба.
Посочено е, че през исковия период в процесния имот е имало 3 бр. радиатори без
индивидуален разпределител на разходите за отопление и 1 бр. щранг – лира също без
индивидуален разпределител на разходите за отопление, за които ФДР начислява
служебно топлинна енергия по максимален специфичен разход на сградата. Абонатът
заплаща топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от ФДР
между всички абонати проорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по
проект, като в случая отопляемата кубатура е 174 куб.м. В имота се ползва топла вода,
отчитана по монтиран водомер. За процесния период абонатът е осигурил достъп за
отчет на водомера. Според експерта общите топломери в абонатната станция, по които
е отчитана топлоенергията са изправни, макар проверката на топломер № 4013073 да е
направена след изтичането на двугодишния законов срок. Вещото лице е
установило, че абонатната станция е приета с Акт обр. 15 от 29.06.2007 г. за
установяване годността за приемане на строежа. Има и разрешение за строеж №
46/20.09.2006 г. от главния архитект на район Слатина. За абонатната станция има и
удостоверение за качество на фирмата производител. В абонатната станция има
водомер за битово горещо водоснабдяване, който е подменян на всеки 5 години,
какъвто е срокът на годност на общия водомер. Вещото лице е посочило също така, че
отопляемите обеми на жилищата се определят по архитектурни чертежи от архитекта и
се проверяват от домоуправителя и представител на топлорайона. От заключението на
съдебно–техническата експертиза се установява, че стойността на потребената
топлинна енергия за процесния период е в размер на 3980,54 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение
с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване, или ползване на имота на
друго облигационно основание. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
3
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия
потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
Предвид изложеното и видно от представените по делото писмени доказателства
(договор за доброволна делба на недвижим имот Акт № 12, том I, от 24.02.2010 г. с
нотариална заверка на подписите и Нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека върху недвижим имот № 81, том II, рег. № 3740, дело № 175 от 2016 г.), може
да се обоснове извод, че ответникът, като собственик на процесния имот е сключил
договор за доставка на топлинна енергия с ищеца, следователно същият е имал
качеството потребител на топлинна енергия за процесния имот за посочения в исковата
молба период.
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е
служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са
влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.
Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се
налага извод, че между ответниците и ищеца съществува облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за
ищеца „Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден
обект топлинна енергия, а за ответниците е налице задължение да заплащат нейната
цена, в качеството им на потребители на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение
№ 2/2016 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е
посочено, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за
битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Не е спорно по делото, че имотът на ответника се намира в сграда – етажна
собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в
сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Етажната собственост по местонахождението на
процесния имот е сключила договор с „Бруната” ООД за извършване на индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на
разходите за отопление и топла вода. Не се твърди и не се представят доказателства
взетото от общото събрание решение да е оспорено по надлежния законов ред, поради
което същото е влязло в сила.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната
енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за
отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се
разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните
4
имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни
месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по
реална месечна консумация.
В случая от представените по делото писмени доказателства (фактури и
изравнителни сметки), както и от неоспореното заключение на съдебно-техническата
експертиза, което съдът кредитира изяло, като обективно, пълно и всестранно, се
установи, че за отоплявания имот за процесния имот е доставена топлинна енергия на
стойност 3980,54 лв. В този смисъл по делото не са ангажирани доказателства ищецът
да е доставял топлинна енергия в нарушение на задълженията за качество и оттук
подаването на топлинна енергия с по-висока температура да е повлияло върху размера
на начислените суми. Пак със заключението на СТЕ се установи, че абонатната
станция е въведена в експлоатация, а общият водомер и общия топломер в абонатната
станция, въз основа на които е извършвано отчитането на общо доставеното
количество топлинна енергия са изправни. Същевременно съдът отчете, че с
представения от ответника фискален бон е заплатена месечна фактура по прогнозни
данни, което плащане е взето предвид при предявяване на иска и ищецът претендира
по-малка сума от общо дължимата за периода. Следователно предявеният иск за цената
на доставената за процесния период топлинна енергия се явява изцяло основателен.
По доводите на ответника за неравноправния характер на клаузите от общите
условия, уреждащи рекламационна процедура, съдът не споделя същите. В чл. 28-29 от
общите условия е предвидена възможност и процедура клиентите да подадат
рекламация срещу изравнителните сметки в 30-дневен срок от получаването им, като
същите следва да бъдат разгледани от доставчика. Следва да се приеме, че срокът е
разумен с оглед правната сигурност и възможността на доставчика да начисли и
получи дължимата цена за реално доставеното количество енергия. Следователно не е
налице соченото от ответника съществено неравновесие между правата и задълженията
на страните по облигационната връзка. Дори да се приеме, че клаузата е
неравноправна, това няма да повлияе на дължимостта на претендираните суми,
доколкото потребеното количество топлинна енергия беше доказано посредством
приетата СТЕ.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия съдът
изходи от разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, съгласно който клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 ако не платят задълженията си след тази
дата дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Съгласно, чл. 33, ал. 4
от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2., т.е. за
реално потребеното количество топлинна енергия след годишното отчитане и
издаването на обща фактура за отчетния период. Дължимата мораторна лихва за
периода от 16.10.2020 г. до 07.12.2022 г. върху неплатената цена на топлинна енергия
за процесния период, изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК е в размер на 682,88
лв., до който размер се явява основателна претенцията на ищеца, а за разликата до
пълния предявен размер от 697,42 лв. искът подлежи на отхвърляне.
По иска за дължимото възнаграждение за услугата дялово разпределение, съдът
5
намира, че съгласно чл. 36 от сега действащите ОУ и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
услуги на дружествата за дялово разпределение. Съгласно представения по делото
договор между етажните собственици и топлинният счетоводител, потребителите
дължат абонаментна цена за отчитане на показанията на индикатора за разпределение
на разхода за отопление, водомери за топла вода, поддръжка на монтираните уреди и
изготвяне на обща и индивидуална сметка. От представените по делото писмени
доказателства, в това число счетоводна справка се установи, че за имота е начислявано
възнаграждение за дялово разпределение по 1,39 лв. на месец, за което не се твърди, а и
липсват доказателства да е заплатено. Следователно за посочения от ищеца период
01.06.2020 г. – 30.04.2021 г. дължимото възнаграждение за дялово разпределение е в
размер на 15,29 лв. Липсват доказателства за дължимостта на възнаграждение за
дялово разпределение в по-голям размер, поради което предявеният иск се явява
основателен до размера на 15,29 лв., като за разликата до пълния предявен размер от
16,63 лв. предявеният иск подлежи на отхвърляне.
По отношение на претенцията за обезщетение за забава върху цената за услугата
дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84,
ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба,
въпреки изричните указания на съда в тази насока, поради което акцесорната
претенция и в тази част се явява неоснователна.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него
разноски в заповедното производство съразмерно уважената част от исковата
претенция. В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер 93,70 лева
- заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева,
определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния
интерес, фактическата и правна сложност на делото). Съобразно уважената част от
иска на ищеца следва да се присъди съответна част от сторените в заповедното
производство разноски, а именно сумата от 143,11 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в исковото
производство, съобразно уважената част от исковете. Същият е сторил разноски в
размер 142,91 лв. държавна такса, 450 лв. депозит за вещо лице по СТЕ и
юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 100 лева съгласно чл.
6
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ, при съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и
правна сложност на делото. От тях съобразно уважената част на иска следва да се
присъди съответна част, а именно сумата от 690 лв.
Ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК също има право на разноски,
съобразно отхвърлената част на предявените искове, но същият не е сторил такива,
респективно по делото липсват данни за сторени разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София”
ЕАД по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. Х. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ***
ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б сумата 3967,83 лв. дължима главница за
доставена топлинна енергия за периода от 01.5.2019 г. до 30.04.2021 г. за имот с адрес:
гр. София, ***, аб. № *** ведно със законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 29.12.2022 г. до
окончателното й погасяване, 682,88 лв. обезщетение за забава върху дължимата
главница за доставена топлинна енергия за периода от 16.10.2020 г. до 07.12.2022 г. и
15,29 лв. неплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение – 29.12.2022 г. до окончателното й
погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 10.01.2023 г. по ч.гр.д.№ 71048/2022 г. по описа на СРС, 157 с-в.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу С. Х. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ***, за установяване на вземания по издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата над 682,88 лв. до
пълния предявен размер от 697,42 лв. обезщетение за забава върху дължимата
главница за доставена топлинна енергия за периода от 16.10.2020 г. до 07.12.2022 г., за
сумата над 15,29 лв. до пълния предявен размер от 16,63 лв., неплатена цена на
услуга дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2021 г. и за сумата
3,25 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за дялово разпределение за
периода от 31.12.2019 г. до 13.07.2020 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.01.2023 г. по ч.гр.д.№
71048/2022 г. по описа на СРС, 157 с-в., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА С. Х. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, *** ДА ЗАПЛАТИ
НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 143,11 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от 690 лв.–
разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „Бруната“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8