О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 119
гр. Перник, 12.04.2022г.
Административен съд - Перник, в закрито
заседание на дванадесети април две
хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: КИРИЛ
ЧАКЪРОВ
Като разгледа докладваното от
съдията – докладчик К. Чакъров административно дело № 139 по описа на съда за 2022г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Съгласно
Определение № 2159/08.03.2022г. на Върховен административен съд, на основание чл. 133
ал. 6 от АПК Административен съд – Перник е местно компетентен да разгледа подадената жалба.
Производството е по реда
на чл. 145 и следващите
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 233, ал. 6 от Закона
за съдебната власт (ЗСВ).
Образувано
е по жалба на Д.И.Д., с адрес
*** чрез адв. Г.Ч.,***, съдебен адрес:***, *** срещу Заповед № 437/15.12.2021г. на И.Т.– За административен
ръководител на Районен съд – Разлог, съгласно Заповед № 433/09.12.2021г. на
председателя на Районен съд – Разлог. С
оспорената Заповед е променена Заповед № 435/10.12.2021г.
на Административния ръководител- Председател на районен съд – Разлог и е определено
на жалбоподателя да се изплати допълнително
трудово възнаграждение (ДТВ) за 2021 год. в
размер на една и половина основна
заплата и ранг от последното изплатено трудово възнаграждение за съответната
календар по индивидуален трудов договор
- сума в размер на 5083.50 лева. С жалбата се иска прогласяване нищожността на оспорената Заповед,
при условия на евентуалност се сочи, че същата е неправилна и незаконосъобразна. Иска се присъждане на разноски.
Видно от приложените от ответната страна материали по административна
преписка, както и от представените към съпроводително писмо на ответника, с вх. рег. № 1210/11.04.2022г. на Административен съд – Перник, писмени доказателства, изискани от съда, обжалваната Заповед
№ 437/15.12.2021г., за определяне на еднократно ДТВ, е оттеглена от
административния орган. С последваща Заповед
№ 138/04.04.2022г. на Административния ръководител- Председател на районен съд
– Разлог на основание чл. 156, ал. 1 от АПК, оспореният административен акт е
оттеглен и е разпоредено на жалбоподателя да бъде изплатена сума в размер на
1101.00 лева., явяваща се разликата между изплатеното по Заповед №
437/15.12.2021г. и действително дължимото в размер на 6184.50 лева съгласно
Заповед № 435/10.12.2021г.
При това положение на делото и с оглед съдържащите се в преписката
доказателства, съдът счита, че е налице хипотеза на оттегляне на оспорения
административен акт по смисъла на чл. 156, ал. 1 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от АПК, при
всяко положение на делото със съгласието на останалите ответници и на
заинтересованите страни, за които оспореният акт е благоприятен
административният орган може да оттегли изцяло или частично оспорения акт. По
делото не са налице
заинтересовани страни, за които същият е благоприятен, поради което не е
необходимо съгласието им. По аргумент на противното от
разпоредбата на чл. 156,
ал. 2 от АПК, в случая за оттеглянето на акта не е
необходимо съгласието и на оспорващия, тъй като оттеглянето в настоящата хипотеза е направено
след депозиране на жалбата и преди първото по делото заседание, а освен това е
постигнат целения с оспорването резултат – отмяна на оспорения
административен акт.
С оглед на изложеното, съдът намира, че
са налице всички предпоставки на чл. 156, ал. 1 от АПК, поради което и на
основание чл. 159,
т. 3 от АПК, жалбата следва да бъде оставена без
разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство да бъде
прекратено.
На основание чл. 143,
ал. 2 от АПК, с оглед съдържащото се в жалбата
искане на оспорващия за присъждане на сторените по делото разноски и поради обстоятелството, че
оттеглянето на оспорения административен акт от страна на административния
орган е извършено след депозиране на настоящата жалба, в полза на оспорващия
следва да се присъдят направените по делото разноски, съставляващи заплатена от
жалбоподателя държавна такса в размер на 10. 00 лв. и адвокатско възнаграждение
в размер на 500 лв., за което
има доказателства за реалното му заплащане съгласно договор за правна защита и
съдействие от 31.01.2022г. Упълномощеният процесуален представител
на оспорващия - адвокат Г.Ч. е оказал адвокатска помощ във връзка с
изготвяне и депозиране на жалба срещу Заповед № 437/15.12.2021г. на И.Т.–
За административен ръководител на Районен съд – Разлог, за което му е заплатено от оспорващия адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 159,
т. 3 от АПК, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.И.Д., с адрес *** чрез адв. Г.Ч.,***, съдебен адрес:***,
*** срещу Заповед № 437/15.12.2021г.
на И.Т.– За административен ръководител на Районен съд – Разлог, съгласно
Заповед № 433/09.12.2021г. на председателя на Районен съд – Разлог.
ОСЪЖДА РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ да заплати на Д.И.Д. направените по делото РАЗНОСКИ в размер на 510. 00 лв. /петстотоин и десет лева/.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно
дело № 139 по описа за 2022г на Административен съд – Перник.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото определение да се
изпрати на страните по реда на чл. 137
от АПК.
Съдия: