Решение по дело №491/2024 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 198
Дата: 14 май 2025 г. (в сила от 17 юни 2025 г.)
Съдия: Галина Чавдарова
Дело: 20243100900491
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 16 септември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 198
гр. Варна, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на петнадесети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело №
20243100900491 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от ВИГО ПАРТС ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Владислав
Варненчик,ж.к.Владислав Варненчик, бл.8, вх.4, ет.2, ап.9, против ББ
БИЛДИНГ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна,р-н Одесос, ул.Хан Кубрат, бл.34, ет.4, ап.31, с която са предявени
искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да
му заплати сумата от 51264лв., представляваща незаплатена сума по анекс от
06.06.24г. към предварителен договор за продажба на недв.имот и
строителство от 15.10.20г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба – 13.09.24г. до окончателното изплащане
на задължението, както и сумата от 1475,32лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от 30.06.24г. до 13.09.24г.
В исковата молба твърди, че между страните е сключен
предварителен договор за продажба на недв.имот с.Слънчево от 15.10.20г, по
силата на който ответникът се задължил да прехвърли два парцела и да
построи върху тях сграда-складова база, а възложителят се задължил да
заплати на вноски цената за имота и сградата общо 854400лв без ДДС.
Твърди, че първата вноска от 5% следвало да бъде платена незабавно след
подписване на договора, като с платежно нареждане от 06.11.20г.
възложителят заплатил сумата от 51264лв с ДДС по издадена от ответника
фактура №27/06.11.20г. Излага, че поради неспазени срокове с анекс към
предв.договор от 06.06.24г. страните прекратили договора и ответникът
следвало в срок до 30.06.24г. да възстанови по банков път платената сума от
51264лв с ДДС. Тъй като не извършил плащане на падежа дължал и лихва за
забава, считано от 30.06.24г. С допълнителната искова молба уточнява, че в
адресната част на анекса е допусната техн.грешка, като през цялото време на
1
договорните отношения с ответното дружество лицето, което вземало
решения, бил бащата на управителката–С.Д., който като прокурист подписал
договора и анекса. Позовавайки се на извършено връчване на запорно
съобщение, излага, че отв.дружество не е възразило незабавно за това, че
анексът е подписан без предст.власт, поради което липсата на предст.власт
била санирана съгл.чл.301 ТЗ. В този смисъл се позовава и на получени
съобщения за наложена възбрана по делото, съотв. на получаване на
съобщението по настоящото дело. Оспорва възражението на ответника за
изпадане в забава на кредитора, като отправя изявление за разваляне на
договора.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът ББ БИЛДИНГ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна,р-н Одесос,
ул.Хан Кубрат, бл.34, ет.4, ап.31, е депозирал писмен отговор, с който оспорва
предявените искове по основание. Не оспорва факта на сключен между
страните договор за продажба на недв.имот с.Слънчево от 15.10.20г., както и
че ищецът е заплатил сумата от 51264лв с ДДС. Оспорва, че между страните е
подписан анекс от 06.06.24г. към предв.договор. Твърди, че управителят Б.Д.а
не е подписала анекса, нито се е съгласявала или поемала ангажименти след
подписването на договора. Твърди, че според уговорките предв.договор има
характера на обща рамка за възлагане и изпълнение на задълженията за
продажба и строителство, като до момента възложителят не уточнил
параметрите по проект. Счита, че изпълнителят не е неизправна страна по
договора, а кредиторът е в забава. Оспорва авторството на подписът, положен
от Б.Д.а върху процесния анекс.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.12
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не е налице спор за факта на сключен между страните
предв.договор за продажба на недв.имот с.Слънчево от 15.10.20г., по силата на
който ответникът се е задължил да построи и продаде недв.имот, състоящ се
от два парцела, с общо РЗП 1404кв.м., а ищецът да му заплати сумата от
854400лв без ДДС. Неразделна част от договора съставлява приложение №1,
двустранно подписано.
Възраженията на отв.страна за нищожност на договора поради
липса на предмет не могат да бъдат споделени. Ако към момента на постигане
на съгласието предметът е фактически или правно невъзможен, то сделката е
нищожна поради невъзможен предмет. Фактическата невъзможност на
предмета означава, че той не съществува в реалната действителност при
сключване на сделката и не може да възникне според природните закони и с
оглед нивото на развитие на науката, техниката и технологиите към момента
на сделката, както и ако предметът е индивидуално определена вещ и тя е
погинала преди постигане на съгласието, и в този случай е налице начална
невъзможност на предмета. Правната невъзможност на предмета означава, че
за неговото възникване или за разпореждането с него съществува
непреодолима правна пречка, която може да се изразява в нормативно уредени
забрани за извършване на сделката или ограничения за обособяването на
обекта / така ТР 3/28.06.16г. по т.д.№3/14г. на ОСГК на ВКС/. Изложеното от
ответника, че не съществуват имоти с посочения идентификатор не води до
2
извода, че имотите реално не съществуват, още повече, че в самия договор и
приложението е посочено както покупка на имот, индивидуализиран и по
скица, така и разделяне на парцели за продажба.
Не се спори още, че по силата на постигнатите договорки ищецът
е заплатил на ответника сумата от 51264лв с ДДС, което се установява и от
фактура №27/06.11.20г.
Видно от приложения по делото анекс към предв.договор от
06.06.24г. страните са се съгласили, че изпълнителят – ответник ще върне на
възложителя-ищец вноската по т.5.2 от предв.договор, в размер на 42720лв без
ДДС, по банков път в срок до 30.06.24г., както и че всички взаимоотношения
по предварителния договор се прекратяват. По делото не се спори, че този
анекс не е подписан от управителя на отв.дружество Б.Д.а. В допълн.искова
молба ищецът уточнява, че договорките са извършвани с прокуриста на
дружеството – С.Д. / баща на управителката/, и именно той подписал
процесния анекс. Фактът на полагането на подпис върху процесния анекс от
страна на прокуриста на дружеството, респ. автентичността на неговия
подпис, не са своевременно оспорени от отв.страна, поради което и доказ.сила
на документа следва да бъде зачетена. Неоснователни са доводите, че
прокуристът е действал извън своите правомощия, доколкото с процесният
договор и анексът към него не се отчуждават недв.имоти.
Дори и да се приеме обратното, то по делото е представено
съобщение за допуснато обезпечение по изп.д.№672/24г. на ЧСИ С.Д., с което
са наложени обезп.мерки за обезпечаване на бъдещ иск за заплащане на
сумата 51264лв съгласно анекс от 06.06.24г. към предв.договор от 15.10.20г. за
продажба на недв.имот с.Слънчево от 15.10.20г, което съобщение е получено
от прокуриста на дружеството на 19.08.24г. С оглед на този факт съдът
приема, че с получаване на съобщението ответното дружество е узнало за
сключения анекс и не се е противопоставило веднага или с отговора на
исковата молба за липсата на предст.власт на подписалото го лице, поради
което и е изпълнен фактическият състав на нормата на чл.301 от ТЗ. Липсата
на своевременно противопоставяне съобразно нормата на чл.301 ТЗ от страна
на ответника следва да бъде счетено за потвърждаване на извършените
действия без представителна власт.
Предвид гореизложеното съдът приема, че страните са обвързани
от договорките, постигнати с анекса от 06.06.24г., като предв.договор се счита
прекратен по взаимното им съгласие, а изпълнителят е поел задължението да
върне на възложителя получената вноска по т.5.2 от договора, възлизаща на
42720лв без ДДС или 51264лв с ДДС, в срок до 30.06.24г. Ответникът не
ангажира доказателства да е изпълнил това свое задължение, чиято
изискуемост е настъпила с изтичането на така посочения срок за изпълнение.
С оглед на така изложеното предявеният иск с правно основание чл.79, ал.1
ЗЗД се явява доказан и следва да бъде уважен. Следва да се присъди върху
главницата и законната лихва за забава, считано от предявяването на иска-
13.09.24г. до оконч. изплащане.
Дължима, съгласно нормата на чл.86, ал.1 ЗЗД, се явява и
претендираната лихва за забава. Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗЗД
когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в
3
забава след изтичането му, но ако няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора /чл.84, ал.2
ЗЗД/. В разглеждания случай с анекса на ответника е даден срок за изпълнение
на задължението за връщане на получената по прекратения договор сума до
30.06.24г. С изтичането на така дадения срок ответникът е изпаднал в забава,
поради което и дължи обезщетение за това за периода, начиная от 01.07.24г. до
датата на предявяване на иска – 13.09.24г. Изчислен с лихвен калкулатор
размерът на дължимото за посочения период обезщетение възлиза на
1455,68лв, поради което и искът с правно основание чл.86 ЗЗД се явява
основателен до този размер. За разликата над 1455,68лв до целия претендиран
размер от 1475,32лв и за датата 30.06.24г. искът следва да се отхвърли.
Предвид изхода от спора направеното искане от ищцовата страна
за присъждане на разноски на осн. чл.78, ал.1 ГПК следва да бъде уважено
съобразно уважената част от исковете, като в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в размер на общо 9767,72лв., въз основа на представените
писмени доказателства за заплатени държавни такси и адв.възнаграждение за
исково и обезп.производство. За претендираните от ищеца разноски в размер
на 148лв, сторени пред съдебен изпълнител, доказателства не са ангажирани, а
отделно от това същите са дължими в производството, в което са сторени.
Предвид отправеното от ответната страна искане за присъждане на
разноски с оглед отхвърлената част от исковете съдът намира, че на осн. чл.78,
ал.3 ГПК такива следва да бъдат присъдени в размер на 1,77лв –
адв.възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ББ БИЛДИНГ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, р-н Одесос, ул.Хан Кубрат, бл.34, ет.4, ап.31,
ДА ЗАПЛАТИ на ВИГО ПАРТС ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Варна, р-н Владислав Варненчик,ж.к.Владислав Варненчик,
бл.8, вх.4, ет.2, ап.9, СУМАТА от 51264лв. /петдесет и една хиляди двеста
шестдесет и четири лева/, представляваща незаплатена сума по анекс от
06.06.24г. към предварителен договор за продажба на недв.имот и
строителство от 15.10.20г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба – 13.09.24г. до окончателното изплащане
на задължението, както и СУМАТА от 1455,68лв / хиляда четиристотин
петдесет и пет лева и 68ст/, представляваща лихва за забава върху главницата
за периода от 01.07.24г. до 13.09.24г., на основание чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД,
като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за забава за горницата над 1455,68лв до
пълния му размер от 1475,32лв и за датата 30.06.24г. като неоснователен.
ОСЪЖДА ББ БИЛДИНГ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, р-н Одесос, ул.Хан Кубрат, бл.34, ет.4, ап.31,
ДА ЗАПЛАТИ на ВИГО ПАРТС ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Варна, р-н Владислав Варненчик,ж.к.Владислав Варненчик,
бл.8, вх.4, ет.2, ап.9, СУМАТА от 9767,72лв /девет хиляди седемстотин
шестдесет и седем лева и 72ст./, представляваща направените по делото
4
разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ВИГО ПАРТС ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, р-н Владислав Варненчик,ж.к.Владислав
Варненчик, бл.8, вх.4, ет.2, ап.9, ДА ЗАПЛАТИ на ББ БИЛДИНГ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Одесос, ул.Хан
Кубрат, бл.34, ет.4, ап.31, СУМАТА от 1,77лв /един лев и 77ст/,
представляваща направените по делото разноски, на основание чл.78, ал.3
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
5