Протокол по дело №36248/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 11342
Дата: 19 юли 2022 г. (в сила от 19 юли 2022 г.)
Съдия: Мария Емилова Малоселска
Дело: 20211110136248
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 11342
гр. София, 15.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Д. К. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
Гражданско дело № 20211110136248 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:17 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ Г. В. Г. – редовно призован, явява се лично и с адв. Ц. с
пълномощно по делото.
ИЩЕЦЪТ М. В. Г. – редовно призована, явява се лично и с адв. Ц. с
пълномощно по делото.
ИЩЕЦЪТ В. В. Г. – редовно призован, не се явява. За него се явява адв.
Ц. с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ П. В. Н. – редовно призован, не се явява. За него се
явяват адв. С. и адв. К.-Г. с пълномощни по делото.
СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.
С оглед липсата на процесуални пречки,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА, че същото е отложено за събиране на доказателства.
ИЩЦАТА М.Г. (лично): Не нося документи относно влошеното ми
здравословно състояние при провеждане на предходното открито съдебно
заседание.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕДОСТАВЯ последна възможност на ищцата в едноседмичен срок
от днес да представи по делото документи, за които съдът я е задължил в
предходното съдебно заседание.
СЪДЪТ НАМИРА, че на основание чл. 145, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, с оглед
изясняване на спора от фактическа страна, следва да постави въпроси относно
факти, които намира за правнорелевантни по делото.
Починали ли са родителите на ищцата М.Г. и на ответника П. В. Н.?
СТРАНИТЕ (поотделно): Починали са.
Знаете ли кой от тях кога е починал?
1
ИЩЦАТА Г. (лично): Първо майка ми почина през 1993 г., след което
почина и баща ми през 2003 г.
АДВ. Г.: Ние нямаме информация в момента.
Поставяна ли е била майка Ви под запрещение приживе,?
ИЩЦАТА Г. (лично): Не е била поставяна. Не ми е било известно да е
поставяна под запрещение.
Известно ли Ви е образувано производство за поставяне на майка Ви
под запрещение по реда на особената процедура по Семейния кодекс?
ИЩЦАТА Г. (лично): Не ми е известно да е водено такова производство
за поставяне на майка ми под запрещение, докато е била жива.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВЯ едноседмичен срок от днес на ответника с
писмена молба (с препис за ищците) да вземе отношение по отговорите на
въпросите, които съдът постави в днешното съдебно заседание на ищцата.
УКАЗВА на ответника, че при непредприемане на съответните
процесуални действия в указания срок съдът ще приеме изложените от
ищцата обстоятелства за безспорни в производството.
АДВ. Ц.: Представям и моля да приемете писмо от отдел „Общински
приходи – И.“ във връзка с издаденото ми съдебно удостоверение.
Предоставил съм препис на процесуалните представители на ответника. Моля
същото да се приеме като доказателство по делото.
АДВ. Г.: Запознати сме. Не възразяваме да се приеме.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като доказателство по делото представеното писмо от отдел
„Общински приходи – И.“ относно платените за имота данъци.
АДВ. Ц.: Получихме копия от представените от ответника 2 бр.
епикризи относно здравословното състояние на майката на ищцата и на
ответника М. Н.. Не ги оспорваме, да се приемат.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените в
първото открито съдебно заседание от ответника 2 бр. епикризи относно
здравословното състояние на общия наследодател на ищцата и на ответника.

СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ на доведените от ищците
свидетели.
ПРИСТЪПВА към снемане самоличността на свидетелите:
М. Г. К. – на 69 г., родена в [населено място], без дела и родство със
страните, неосъждана. Самоличността е снета по ЛК № [номер], издадена от
МВР [населено място].
СЪДЪТ предупреждава свидетелката за отговорността по чл. 290 от
НК.
СВИДЕТЕЛКАТА К.: Обещавам да кажа истината.
Ц. С. М. – на 77 г., родена в [населено място], С., неосъждана, без
родство и дела със страните. Самоличността е снета по ЛК № [номер], МВР
[населено място].
СЪДЪТ предупреждава свидетелката за отговорността по чл. 290 от
НК.
СВИДЕТЕЛКАТА М.: Обещавам да кажа истината.
Свидетелката М. се изведе от съдебната зала.
2

СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ на свидетелката М. К..
РАЗПИТАНА, каза (на въпроси на адв. Ц.): И двамата сина на М.
познавам. Приятелки сме с М. от много време. Не познавам ответника П.Н..
Зная, че тя има брат, но не го познавам, не сме се срещали. В имота в
[квартал] съм ходила един път преди много години. Представлява малка
къщичка, с малко материали е направена, ниско долу на земята, с една стая, на
един етаж е. Така си спомням, че пътят до къщичката беше един дълъг път,
докато се стигне до тях. Дворното място е мъничко. Така си спомням, че бяха
накрая на квартала. Имаше застроени къщички преди тях и доколкото си
спомням, бяха последната, крайна къща. Ходила съм там някъде 1993-1994 г.,
не помня точно. Отидох да го видя как е, що е, просто от любопитство.
Заедно с М. бяхме. В този имот тогава живееха майката и бащата на М..
Известно време не се бяхме виждали и през 1993 г. се чухме и каза, че майка
й е много болна. Посетили сме имота преди 1993-та. Между 1992-ра и 1993-та
може би сме ходили в имота, а през 1993 г. М. ми се обади и каза, че майка й
е много болна. Доколкото знам, когато ходихме там, само майка й и баща й
живееха в имота. Не съм много разпитвала, защото не ме е касаело нещо да
питам. И М. тогава живееше в този имот. Познавам децата на М., те живееха
там заедно. Не познавах съпруга на М., само нея и децата й. Бях по-близка с
нея. Той беше малко особняк. Не мога отговоря на въпроса дали по времето,
когато посетих имота, съпругът на М. е живял там. В имота имаше една
къщичка, която видях. Доколкото си спомням, имаше и гараж. Знаех, че те
имат кола, и бащата на М. е имал, по това време и мъжът на М. е имал кола.
Гаражът беше много малък. Зная, че в този имот след 1993 г. е останал с
нейно /на М./ разрешение брат й, устно са се уговорили. От М. знам, че в
имота след 1993 г. е останал да живее брат й с нейно разрешение. Той не е
имал къде да живее и просто тя е проявила съпричастност, да не остане брат й
на улицата. Не мога да кажа дали брат й е живял там по времето, когато
ходихме с М.. Преди това мисля, че е живял в имота, след това – на друго
място, и след това се е върнал. Доколкото ми е казвала, брак ли е имал, с жена
си ли е живял – нещо от този род, тези неща ги знам от М.. От М. зная, че е
имала ключ от имота и не е имало проблем да го посещава.
АДВ. Ц.: Нямам повече въпроси.
На въпроси на адв. Г. свидетелят каза: Зная, че отношенията между М. и
П. не са добри. Нямат контакт, от много време не са се виждали, доколкото
знам. Пак от М. го знам това. Доколкото знам, никога не са били близки, не са
имали добри отношения. Доколкото си спомням, тя ми е споменавала, че той
е имал много лошо отношение към нейните деца, двете момчета. Майката на
М. е починала в болница. Допреди да се разболее и да почине в болницата, е
живяла на този адрес. Зная, че известно време и майката, и бащата са били в
нейния апартамент в [жк]. Бащата след смъртта на майката не е живял вече в
къщата в [квартал]. Известно време е живял при М. в апартамента в [жк].
След това е отишъл, доколкото знам, при брат си (неговия брат), не се е
връщал в имота на [квартал], където е живял П.. И двамата родители са
живели при М., защото синът им се е държал много лошо с тях, и това е било
в някакъв момент, в който са искали малко да се откъснат. Даже съм чувала
от нея, че бащата (той почина 2003 г.), през това време той е искал да си взема
някакви неща от имота на [квартал], но П. не го е допускал да влиза да си
взема нещата. М. не ми е споделила кога за последно е ходила в имота.
АДВ. Г.: Нямам повече въпроси.
На въпроси на адв. С. свидетелят каза: М. има документ, подписан за
имота. Не съм виждала документа, от нея знам, че е неин. Тя ми е казала, че е
собственик на имота и че има документ за собственост. Всичко в имота е
построил баща й. П. не е участвал в строежа на гаража. Не съм чувала. М. не е
споделила с мен такова нещо. Не зная кога за последно М. е била в имота. Аз
3
съм приятелка с М. и съм я придружавала, но не съм задължена да познавам
съседите.
АДВ. С.: Нямам други въпроси.
СЪДЪТ ПРИКЛЮЧВА РАЗПИТА на свидетеля.
ВЪРНА документа за самоличност и освободи свидетеля от залата.

Въведен в залата бе вторият свидетел.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ на свидетелката Ц. М..
РАЗПИТАНА, каза (на въпроси на адв. Ц.): Ние живеем с М. в един
вход. Тя е на петия, аз съм на седмия етаж. Живеем в [жк], бл. [номер]. М.
живее в този блок от 1986 г. Тя дойде да живее там с мъжа си, със сина си. Тя
имаше един син, след това се роди и другият син през 1990-та. Живееха в този
апартамент. Идваха и майка й, и баща й, познавам ги и двамата. М. и
съпругът й живееха в този апартамент с децата. Зная за имота, за който се
води делото, аз съм ходила с нея, винаги съм я придружавала. С нея отидохме
да ми покаже къде е къщата, беше много отдавна. Беше преди години, ама
винаги съм я придружавала. Къщата се намира в [квартал]. Първия път я
придружих имота, за да ми покаже къщата, да видя къде е живяла като дете,
преди да дойде да живее в апартамента. Тогава не влязохме в къщата, само до
портата. Никога не съм влизала в къщата, само отвън, на улицата. Тя влезе, аз
я чаках отвън. Зная, че тогава в имота живееха брат й и снаха й. Познавам
родителите на М.. Те живееха в [квартал]. През 1992 г. майка й влезе в
болница, беше болна, имаше тумор на мозъка, оперираха я и през 1993 г.
почина. След операцията малко време живя и почина. Преди да влезе в
болницата, майка й там живееше, в [квартал]. Имаха неприятности с брат й и
баща й той малко време живя при нея в [жк]. Те си имаха неприятности
отпреди да почине М., но майката и бащата живееха в [квартал], където
живееше и П.. След като почина М., баща й живя известно време тук в [жк],
при М. в апартамента, после отиде при братовчед си ли, там отиде да живее
на друго място, при свой роднина, но не в [квартал], а някъде към Автогара [
]. В апартамента в [жк] останаха да живеят М. с мъжа й и децата. Преди да
дойде в [жк], преди 1986 г., М. е живяла в [квартал], така знам. Баща й живя
тук при нея, след като почина майка й. Уличката, по която се стига до имота,
беше тясна. Къщата беше крайна, по тясна улица се стигаше до нея. Помня
една полянка, имаше ограда. Вътре в имота имаше гараж, среден, като гараж,
не съм го мерила и не знам колко е голям. Имаше жилищна постройка –
малка къщичка на един етаж с лятна кухня. Дворното място е около 300 кв.
метра, не е голямо. Баща й е строил сградите, те са преселници от язовира,
селото не го знам. Не знам кога са построени сградите. Доколкото знам, брат
й е живял в имота с майка си и баща си. След това леля М. и чичо В. й
приписаха на М. (свидетелят говори за ищцата М.) къщата на [квартал] и вила
във [населено място]. Това прехвърляне стана 1992 г., преди да почине леля
М., защото се виждаше, че имат неприятности със сина си, и прехвърлиха
имота на М.. П. си живееше по това време в имота и остана да живее в имота.
Не зная дали е имало разговори между П. и М. относно имота. Знам, че
данъците си ги плаща М., а той си живее там. Знам, че остави П. да живее в
имота, докато си намери друго място, на което да живее. М. си има ключ от
имота. Ходила е, аз не всеки път съм я придружавала, ама някой път съм
ходила с нея. Може би преди две години последно съм я придружавала до
[квартал]. Тогава тя отиде до портата, постоя, постоя, вътре не е влизала.
Зная, че отиде тогава да види къщата. Не познавам брат й, никога не съм го
виждала. Даже, като почина майка им, той не дойде на погребението. Аз бях
на погребението. Като почина баща им, пак аз бях и мъжът ми до нея, него го
нямаше изобщо. Той не знае къде са погребани.
АДВ. Ц.: Нямам повече въпроси.
4
На въпроси на адв. Г. свидетелят каза: Не мога да отговоря на въпроса
защо не е влизала в имота, след като има ключ. Ходила съм и съм стояла
отвън на уличката. Имало е и други случаи, когато М. е ходила там, но не е
влизала. Аз съм я придружавала да не е сама, а дали е влизала, дали не е
влизала, това си е нейно право. Аз съм я чакала. Зная, че майката на М. имаше
тумор в мозъка и я оперираха.
АДВ. Г.: Нямам други въпроси.
На въпроси на адв. С. свидетелят каза: Зная, че имотът беше прехвърлен
на М.. Документ за прехвърляне не съм виждала. Зная, че баща й е построил
гаража и всички сгради в имота.
АДВ. С.: Нямам други въпроси.
СЪДЪТ върна личната карта на свидетеля и освободи същата от залата.

АДВ. Ц.: Нямам други доказателствени искания. Няма да представям
други доказателства.
АДВ. Г.: Представям удостоверение за постоянен адрес на името на
П.В., от което е видно, че същият е регистриран от 16.08.2000 година там.
АДВ. Ц.: Ние не оспорваме обстоятелството, че П. е живял в имота по
това време, както и че живее към настоящия момент. Да се приеме.
СЪДЪТ НАМИРА, че макар да се касае за обстоятелство, което е
безспорно, следва да приеме посоченото удостоверение като официален
документ по делото, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА днес представеното от адв. Г. удостоверение за постоянен
адрес на ответника.
АДВ. С.: Ние нямаме искания, но ще се възползваме от възможността,
дадена от съда, да дадем становище, като някои факти не са безспорни,
например дали е била болна М..
За събиране на доказателства
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:

ОТЛАГА ДЕЛОТО и го НАСРОЧВА за 28.09.2022 г. от 10:30 ч., за
когато страните са редовно уведомени от днешното съдебно заседание.
Съдебното заседание приключи в 11:03 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
5