№ 6
гр. гр. Добрич, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на девети ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Д. Жечева
Членове:Жечка Н. Маргенова Томова
Анна Великова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20223200500354 по описа за 2022 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е
въззивна жалба от „Л.**“ ЕООД-гр.Д. срещу решение №273/06.04.2022 г. по
гр.д.№1631/2021 г. на Добричкия районен съд,с което са отхвърлени
предявените от въззивника срещу „Н.**** БГ“ ЕООД,ЕИК ***,със седалище
и адрес на управление:гр.Д.,ж.к.„Д.***,искове,както следва:
-с правно основание чл.59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 5 340,60 лева /или по 70 лева на дка/,представляваща
обезщетение за ползите,от които ищецът е бил лишен,тъй като ответното
дружество е ползвало имота му №**** с площ 76,294 дка,находящ се в
землището на с.К.,общ.Д.,през стопанската 2015/2016 година без основание;
-с правно основание чл.59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 5 340,60 лева /или по 70 лева на дка/,представляваща
обезщетение за ползите,от които ищецът е бил лишен,тъй като ответното
дружество е ползвало имота му №**** с площ 76,294 дка,находящ се в
землището на с.К.,общ.Д.,през стопанската 2016/2017 година без основание;
-с правно основание чл.59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
1
ищеца сумата от 5 340,60 лева /или по 70 лева на дка/,представляваща
обезщетение за ползите,от които ищецът е бил лишен,тъй като ответното
дружество е ползвало имота му №**** с площ 76,294 дка,находящ се в
землището на с.К.,общ.Д.,през стопанската 2017/2018 година без основание;
-с правно основание чл.59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 5 340,60 лева /или по 70 лева на дка/,представляваща
обезщетение за ползите,от които ищецът е бил лишен,тъй като ответното
дружество е ползвало имота му №**** с площ 76,294 дка,находящ се в
землището на с.К.,общ.Д.,през стопанската 2018/2019 година без основание;
-с правно основание чл.59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 2 670,30 лева /или по 35 лева на дка/,представляваща
обезщетение за ползите,от които ищецът е бил лишен,тъй като ответното
дружество е ползвало имота му №**** с площ 76,294 дка,находящ се в
землището на с.К.,общ.Д.,през стопанската 2019/2020 година без основание,
като въззивникът е осъден да заплати на „Н.**** БГ“ ЕООД-гр.Д. сумата
от 1 300 лева-заплатено адвокатско възнаграждение.
Според въззивника районният съд правилно възприел исковите
претенции и отхвърлил възражения на ответника по делото,но в по-голямата
си част изводите му по същество на спора противоречали на писмените
Д.зателства и на изводи на други съдебни състави и инстанции относно
собствеността върху процесната нива.Необоснован бил изводът,че ищецът-
въззивник не е собственик на имота,като Д.зателствата сочели,че до 2020 г.
нотариалният акт,с който въззивникът се легитимирал като собственик,не бил
обезсилен или отменен.Неправилно били възприети последиците на влезлите
в сила решения по други съдебни спорове.Неправилно били ценени и
депозираните от въззивника договори за наем между страните по делото,с
които се снабдил от Общинска служба „Земеделие“-Д..Такива договори не
били сключвани между страните и не били подписани от представител на
дружеството-въззивник.Договорите били представени не с цел изменение
основанието на исковете,а като Д.зателства,че ответното дружество-
въззиваем е обработвало процесната нива.Настоява се за отмяна на
атакуваното решение и за уважаване на исковете.Претендират се
разноските,сторени в двете инстанции.
В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемата
2
страна „Н.****-БГ“ ЕООД-гр.Д. изразява становище за неоснователност на
жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваното решение.Изложени са
доводи по същество на спора,като се сочи правилната им преценка от
първоинстанционния съд и правилното зачитане от последния на решението
по гр.д.№445/2016 г. на ДРС.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд
установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от
ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на
12.04.2022 г.,а жалбата е подадена на 26.04.2022 г. при изтекъл за страната
срок за въззивно обжалване на 26.04.2022 г./.Жалбата е процесуално
допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-
страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на
неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по
същество,същата е неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен
състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата
форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по
предявените допустими искове.По същество е правилно,като съображенията
за този извод са следните:
Гр.д.№1631/2021 г. на ДРС е образувано по повод искова молба вх.
№3009/27.05.2021 г.,уточнена с молба вх.№3831/16.06.2021 г.,с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове на основание чл.59 ал.1
от ЗЗД от „Л.**“ ЕООД-гр.Д. срещу „Н.****-БГ“ ЕООД-гр.Д.,както следва:
-за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 340,60 лева
/или по 70 лева на дка/,представляваща обезщетение за лишаване на ищеца
без основание от ползването на собствения му недвижим имот,представляващ
нива-поземлен имот №**** по КВС на землището на с.К.,общ.Д. с площ от
76,294 дка,през стопанската 2015/2016 година;
-за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 340,60 лева
/или по 70 лева на дка/,представляваща обезщетение за лишаване на ищеца
без основание от ползването на собствения му недвижим имот,представляващ
нива-поземлен имот №**** по КВС на землището на с.К.,общ.Д. с площ от
76,294 дка,през стопанската 2016/2017 година;
3
-за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 340,60 лева
/или по 70 лева на дка/,представляваща обезщетение за лишаване на ищеца
без основание от ползването на собствения му недвижим имот,представляващ
нива-поземлен имот №**** по КВС на землището на с.К.,общ.Д. с площ от
76,294 дка,през стопанската 2017/2018 година;
-за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 340,60 лева
/или по 70 лева на дка/,представляваща обезщетение за лишаване на ищеца
без основание от ползването на собствения му недвижим имот,представляващ
нива-поземлен имот №**** по КВС на землището на с.К.,общ.Д. с площ от
76,294 дка,през стопанската 2018/2019 година;
-за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 670,30 лева
/или по 35 лева на дка/,представляваща обезщетение за лишаване на ищеца
без основание от ползването на собствения му недвижим имот,представляващ
нива-поземлен имот №**** по КВС на землището на с.К.,общ.Д. с площ от
76,294 дка,през стопанската 2019/2020 година.
Претендирана е от ищеца и законната лихва върху главните
вземания,считано от датата на предявяване на исковете,до окончателното
изплащане на главните задължения.
Изложено е в исковата молба,че ищцовото дружество „Л.**“ ЕООД-гр.Д.
е собственик на процесната нива по силата на договор за покупко-
продажба,обективиран в нотариален акт №6,т.І,рег.№70,нот.д.№5/25.01.2016
г. на нотариуса Е. С. с район на действие ДРС.От закупуването на имота до
датата на предявяване на исковете между страните по делото съществували
спорове относно правата върху нивата.Ищецът правел опити да стопанисва
имота лично или чрез отдаване под наем/аренда,но ответникът
възпрепятствал горното,като именно той отдавал земята под аренда и
получавал ренти за нея.Между страните нямало договорни отношения
относно имота,поради което ползването му от ответната страна и
получаването на граждански плодове от него било без правно основание.
В отговора на исковата молба ответникът „Н.****-БГ“ ЕООД-гр.Д.
оспорва исковете като неоснователни.Твърди,че е във владение на процесния
имот от 12.03.2015 г.,на която дата е сключен договор за покупко-
продажба,обективиран в нотариален акт №124,т.V,д.№891/2015 г. на СВп-
гр.Д.,по силата на който дружеството е закупило процесния имот от В.Г.Б..На
4
25.08.2015 г. между ответното дружество и праводателя на ищеца К.Б. И. бил
сключен и предварителен договор за покупко-продажба на имота.Към този
момент относно имота нямало заведени дела и никакви спорове.Владението
на ответника било добросъвестно и същият бил придобил имота на основание
изтекла в негова полза придобивна давност,като давностният срок започнал
да тече от 12.03.2015 г.
Фактическият състав на иска по чл.59 ал.1 от ЗЗД обхваща следните
елементи:1./ищецът да е собственик на имота /вещта/;2./ответникът да ползва
фактически имота без наличие на правно основание за това и 3./обедняване на
собственика поради липса на реализация на ползата от принадлежащото му
право на собственост за съответния период,изразяващо се в пропуск
собственикът лично да ползва имота или да го отдава под наем/аренда и да
получи имуществена облага в размер на средната пазарна наемна/рентна за
земеделски земи цена от собствения имот.От едни и същи факти-ползването
без правно основание от несобственика-ответник на собствения на ищеца
недвижим имот произтича обедняването на ищеца,което се изразява в
лишаването му от възможността да ползва сам имота си или да го отдава под
наем,както и обогатяването на ответника,изразяващо се в спестяването на
разходи за наем за ползването на недвижимия имот за процесния период.
От горното следва,че на първо място следва да се установи дали ищецът
„Л.**“ ЕООД-гр.Д. е собственик на процесната нива през процесните
стопански години.Дружеството-ищец се позовава на деривативен придобивен
способ-договор за покупко-продажба от 25.01.2016 г.,обективиран в
нотариален акт №6,т.І,рег.№70,нот.д.№5/25.01.2016 г. на нотариуса Е. С. с
район на действие ДРС /на лист 5 от делото на ДРС/,сключен между К.Б. И. с
ЕГН ********** от гр.Д. като продавач и „Л.**“ ЕООД-гр.Д. като купувач.
През годините са водени множество съдебни спорове относно правата
върху нива-поземлен имот №**** по КВС на землището на с.К.,общ.Д. с
площ от 76,294 дка.По гр.д.№3158/2014 г. на ДРС са били предявени искове
от ЕТ „Т.Г.-Т.“-гр.Д.,представляван от Т.Й.Г.,срещу праводателя на ищцовото
дружество К.Б. И. за прогласяване нищожността на саморъчно завещание на
Т. И. В. от 08.09.2004 г.,от което К. Б.И. е черпел права върху процесната
нива,и за установяване,че ответникът И. не е собственик на нивата,като
производството по това дело е прекратено с влязло в сила определение
5
/определение №292/17.11.2014 г. по гр.д.№3158/2014 г. на ДРС на лист 94 от
делото на ДРС и определение №68/22.01.2015 г. по ч.гр.д.№35/2015 г. на ДОС
на лист 97 от делото на ДРС/.
С влязло в сила решение №51/12.05.2015 г. по гр.д.№3076/2014 г. на ДРС
/на лист 20 от делото на ДРС/ е признато за установено по отношение на ЕТ
„Т.Г.-Т.“-гр.Д.,че В.Г.Б. с ЕГН ********** от гр.Д. не е собственик на
процесната нива и е отменен констативен нотариален акт за собственост по
давност №98,т.VІІ,рег.№6503,д.№866/2014 г. на нотариус с рег.№*** на
НК.Ответникът по това дело В.Г.Б. е праводател на ответника по настоящото
дело „Н.****-БГ“ ЕООД-гр.Д. по договор за покупко-продажба от 12.03.2015
г.,обективиран в нотариален акт №119,т.І,рег.№987,д.№46/2015 г. на
нотариуса Ц.А. с район на действие ДРС /на лист 72 от делото на ДРС/,по
силата на който В. Г.Б. продава на ответното дружество процесната нива.
От служебно извършена справка се установи,че е приключило с влязло в
сила решение и производството по т.д.№186/2016 г. на ДОС,като са
отхвърлени иск на „Н.****-БГ“ ЕООД-гр.Д. срещу К.Б. И. по чл.19 ал.3 от
ЗЗД за обявяване на сключения между страните на 25.08.2015 г.
предварителен договор за покупко-продажба на процесната нива за
окончателен /предварителният договор е приложен на лист 43 от делото на
ДРС/ и искове на „Н.****-БГ“ ЕООД-гр.Д. срещу К.Б. И. и „Л.**“ ЕООД-
гр.Д. по чл.135 от ЗЗД за обявяване за недействителен спрямо ищеца като
увреждащ интересите му на кредитор на длъжника К. Б.И. на договора за
покупко-продажба от 25.01.2016 г.,с който И. продава на „Л.**“ ЕООД-гр.Д.
процесната нива /така решение №63/21.04.2017 г. по т.д.№186/2016 г. на ДОС
на лист 104 от делото на ДРС и решение №260105/08.06.2021 г. по в.т.д.
№342/2017 г. на АС-Варна на лист 50 от делото на ДРС/.
Нито едно от решенията по цитираните дела няма сила на пресъдено
нещо между страните по настоящото дело по въпроса дали ищецът „Л.**“
ЕООД е собственик на процесната нива през стопанските години,за които се
претендират обезщетения.От значение за настоящия спор е единствено
влязлото в сила решение №720/20.06.2019 г. по гр.д.№445/2016 г. на ДРС /на
лист 79 от делото на ДРС/,поправено с решение №874/30.07.2019 г. по гр.д.
№445/2016 г. на ДРС /на лист 85 от делото на ДРС/,с което е отхвърлен
предявен от „Л.**“ ЕООД-гр.Д. срещу ЕТ „Т.Г.-Т.-Д.Г.“-гр.Д. иск по чл.108
6
от ЗС за установяване по отношение на ответника-ЕТ,че „Л.**“ ЕООД-гр.Д. е
собственик по силата на договор за покупко-продажба от 25.01.2016
г.,обективиран в нотариален акт №6,т.І,рег.№70,нот.д.№5/25.01.2016 г. на
нотариуса Е. С. с район на действие ДРС,сключен между К.Б. И. с ЕГН
********** от гр.Д. като продавач и „Л.**“ ЕООД-гр.Д. като купувач,на
процесната нива от 76,294 дка-имот №**** по КВС на землището на
с.К.,общ.Д.,и за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху
имота.Това решение е постановено при участието на ответника по настоящото
дело „Н.****-БГ“ ЕООД.то трето лице-помагач на страната на ищеца „Л.**“
ЕООД.то трето лице-помагач „Н.****-БГ“ ЕООД е обвързано от силата на
пресъдено нещо на съдебното решение в отношенията му с насрещната страна
по спора ЕТ „Т.Г.-Т.-Д.Г.“-гр.Д. /чл.223 ал.1 от ГПК/,а във вътрешните
отношения между подпомаганата страна „Л.**“ ЕООД и подпомагащата
страна „Н.****-БГ“ ЕООД важи задължителната сила на мотивите на
съдебния акт /чл.223 ал.2 от ГПК/.Последната има за предмет всички
становища на съда,намерили израз в мотивите на решението /фактически
констатации,правни изводи,становища относно преюдициални
въпроси/,доколкото те обуславят изводите относно спорното право /така
решение №60167/02.02.2022 г. по т.д.№2490/2020 г. на І т.о.,ТК на
ВКС/.Задължителната сила на мотивите обвързва страните и съда по
настоящото дело да приемат,че всички съдържащи се в мотивите на
решението по гр.д.№445/2016 г. на ДРС изводи за фактите и преюдициалните
правоотношения,релевантни за правоотношението-предмет на настоящото
дело,са се осъществили така,както се сочи в мотивите.С оглед горното следва
да се приеме за установено констатираното от съда по гр.д.№445/2016 г.,че
саморъчното завещание от 08.09.2004 г. /на лист 18 от делото на ДРС/,с което
Т. И. В. завещава на К.Б. И. процесната нива в землището на с.К.,е
неавтентично като ненаписано и неподписано от завещателката,т.е. е
нищожно на основание чл.42 б.“б“ от ЗН.С това саморъчно завещание К.Б. И.
се е легитимирал като собственик на процесната нива при сключване на
договора за покупко-продажба от 25.01.2016 г.,обективиран в нотариален акт
№6,т.І,рег.№70,нот.д.№5/25.01.2016 г. на нотариуса Е. С. с район на действие
ДРС,между К.Б. И. с ЕГН ********** от гр.Д. като продавач и „Л.**“ ЕООД-
гр.Д. като купувач.Тъй като завещателният акт е невалиден,същият не е
породил целените с него правни последици-придобиване с откриване на
7
наследството на завещателката на правото на собственост върху нивата от
заветника К. Б.И..Завещателката е починала през 2005 г.,но завещанието не е
породило правно действие.Към датата на сключване на договора за продажба
от 25.01.2016 г. продавачът К. Б.И. не се е легитимирал като собственик на
имота,поради което и не е могъл да прехвърли на купувача „Л.**“ ЕООД-
гр.Д. право на собственост върху същия.Договорът за продажба,на който се
позовава ищецът по делото,не е имал транслативен ефект,поради което „Л.**“
ЕООД-гр.Д. не е придобило собствеността върху процесната нива на
посоченото придобивно основание и не е било собственик на имота през
стопанските години,за които се претендират обезщетения за лишаване от
ползване на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД.Не е налице още първият елемент от
ФС на неоснователното обогатяване по чл.59 ал.1 от ЗЗД,а именно ищецът да
е собственик на вещта през периода,за който търси обезщетение.Предявените
искове са неоснователни и подлежат на отхвърляне.Първоинстанционното
решение,с което исковете са отхвърлени,е правилно и следва да бъде
потвърдено,вкл. в частта,с която на основание чл.78 ал.3 от ГПК в полза на
ответника по делото „Н.****-БГ“ ЕООД са присъдени сторени в първата
инстанция разноски в размер на 1 300 лв адвокатско възнаграждение.
Липсата още на първия елемент от ФС на чл.59 ал.1 от ЗЗД обосновава
съдът да не се произнася по наличието на останалите елементи от ФС,както и
по възражението на ответника,че е придобил собствеността върху процесната
нива по давност.При това положение правата на ответника върху имота не
подлежат на изследване,нито дали и на какво основание същият владее/държи
имота и получава имуществени блага от него.Представените в последното
открито съдебно заседание в първата инстанция от ищеца по делото договори
за наем между страните относно процесния имот,сключени през 2018 и 2019
г. между ищеца като наемодател и ответника като наемател,са ирелевантни за
настоящия спор по чл.59 от ЗЗД.Те могат да послужат като основание за
предявяване на други искове от ищцовото срещу ответното дружество на
плоскостта на неизпълнен наемен договор.
При този изход от спора ищецът-въззивник „Л.**“ ЕООД-гр.Д. няма
право на разноски за първата и въззивната инстанция поради отхвърляне на
исковете му.Право на такива има на основание чл.78 ал.3 от ГПК ответникът-
въззиваем „Н.****-БГ“ ЕООД-гр.Д.,който изрично е претендирал
такива.Следва да му се присъдят разноски в размер на 2 562 лв адвокатско
8
възнаграждение,изплатено от страната в полза на упълномощения й адвокат
съгласно договора за правна защита и съдействие от 09.11.2022 г. /на лист 38
от делото на ДОС/.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №273/06.04.2022 г. по гр.д.№1631/2021 г. на
Добричкия районен съд.
ОСЪЖДА „Л.**“ ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр.Д.,ул.„Б.** да заплати на „Н.****-БГ“ ЕООД с ЕИК *** със седалище и
адрес на управление гр.Д.,ж.к.„Д.*** сторени във въззивната инстанция
съдебно-деловодни разноски в размер на 2 562 лв /две хиляди петстотин
шестдесет и два лева/ адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и 2
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9