Присъда по дело №643/2024 на Районен съд - Ямбол

Мотиви към Присъда № 43/24.04.2025 г. постановена по НЧХД № 643/2024 г. по описа на
Районен съд - Ямбол:

Производството по делото е образувано по тъжба от Я. И. Д. от гр.Ямбол против Д. С.
С. от гр.Ямбол за престъпление по чл.130, ал.2 от НК.
По делото е приет за съвместно разглеждане предявеният от частния тъжител Я. И. Д.
граждански иск против подсъдимия Д. С. С. за причинени неимуществени вреди от
престъплението в размер на 3000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането - 29.01.2024 г. Д. бе конституирана в качеството на граждански ищец в
наказателното производство.
В съдебно заседание частният тъжител Я. И. Д. участва лично и с редовно
упълномощен повереник – адв. Н. от АК – Ямбол. Поддържа тъжбата и предявения с нея
граждански иск. Повереникът счита, че събраните по делото писмени и гласни
доказателства е установено, че подсъдимият е осъществил състава на престъпление по
чл.130, ал.2 от НК и същият следва да бъде признат за виновен за извършеното от него
престъпление, като му се наложи справедливо наказание. Пледира за уважаване на
предявения граждански иск в претендирания му размер. Претендира се и присъждане на
направените по делото разноски.
Подсъдимият Д. С. С., не се явява в съдебно заседание. Представлява се от редовно
упълномощен защитник – адв. М. от АК – Ямбол. Защитникът му изразява становище за
недоказаност на обвинението, предвид липсата на доказателства, установяващи по
безспорен и категоричен начин в насока обвинението срещу подсъдимия, и моли съда за
постановяване на присъда, с която подзащитният и да бъде признат за невиновен по
повдигнатото му обвинение. Претендира се в полза на подзащитния му да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:
Частния тъжител Я. И. Д. и подсъдимия Д. С. С. живеят в една и съща кооперация в
гр.***, като тъжителят Д. живее на първия етаж със сестра си – свидетеля Н. Д. и баща им –
свидетеля И. Д., а подсъдимия С. живее на втория етаж. Отношенията между тях били
влошени.
На 29.01.2024 г. около 13.15 часа тъжителя Я. Д. и сестра й Н. Д. извършвали
ремонтни дейности на климатика, отвън на сградата на кооперацията. Тъжителят Я. Д. била
качена на стълба, а свидетелят Н. Д. държала стълбата. През това време от кооперацията
излязъл подсъдимия Д. С. и започнал да се саморазправя с двете сестри. Ударил
свидетелката Н. Д. в главата и я съборил на земята. Тогава паднала стълбата на която била
качена тъжителя Я. Д.. Вследствие на падането на тъжителя Я. Д. от стълбата на земята, си
охлузила ръцете и получила други наранявания по десния крак.
На 06.02.2024 г. във ВМА, Отделение „СМЕ“ на тъжителят Я. И. Д. бил извършен
преглед от д-р Г. – Началник Отделение „СМЕ“, при който били установени анамнезни данни
за травма в дясна тилна област на главата, охлузване в областта на лакътния израстък на
дясна ръка, драскотини по дланни повърхности на първите дланни кости на лява и дясна
длан, контузии с кръвонасядания на ограничена площ в областта на дясно бедро и дясно
коляно, като е било причинено болка и страдание на пострадалата.
Подсъдимият Д. С. С. е неосъждан.
Горната фактическа обстановка, съдът приема за установена от показанията на
свидетелите Н. Д. И., И. Д. Д., Р. Г. Д. и А. С. Т., а така също и въз основа на приложените
писмени доказателства – съдебномедицинско удостоверение №-*** 2 бр. амбулаторни
1

листи, справка за съдимост, справка от Дирекция „Национална система 112“ и преписка №
*** по описа на ЯРП.
При така установената фактическа обстановка съдът прие, че не са налице безспорни
доказателства подсъдимият Д. С. С. да е осъществил както от обективна, така и от
субективна страна състава на престъпление по чл.130, ал.2 от НК, тъй като на съдебното
следствие не се събраха доказателства на 29.01.2024 г., около 13.15 ч. в гр. *** да е
причинил на Я. И. Д. лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание. Очевидци на
случилото се на 29.01.2024 г. около 13.15 часа между тъжителя и подсъдимия са роднините
на тъжителя Я. Д. – сестра й Н. Д. и баща й И. Д.. Нито един от тях в показанията си, дадени
в хода на съдебното следствие не заявява, че подсъдимия е нанесъл уврежданията на
тъжителя. Действително, свидетелят Н. Д. сочи, че подсъдимия Д. С. е блъснал стълбата и
съборил тъжителя Я. Д.. От своя страна свидетелят И. Д. не дава показания, в които да
излага, че подсъдимият е съборил стълбата върху тъжителя. Само от показанията на
свидетелите Н. Д. и И. Д., които се намират в родствени отношения с тъжителя Я. Д. не
може да се заключи, че поведението на подсъдимия, изразяващо се в блъскането на
стълбата, на която се е намирала тъжителя е довело до причиняване на телесните
увреждания, описани в издаденото СМУ на пострадалата. Показанията на тези свидетели са
заинтересовани, поради което и съдът не им даде вяра изцяло. Няма други свидетели –
очевидци на инцидента. Още повече, че твърдението на свидетелите Н. Д. и И. Д., че
подсъдимият е блъснал стълбата не може да се приеме от съда за съвсем достоверно, поради
близките отношения на тези свидетели с пострадалата, както и поради заявеното от
свидетеля Р. Д., че е разбрала, че вследствие на залитането на свидетеля Н. Д., последната е
съборила стълбата. Относно това обстоятелство е налице противоречие, поради което и не
може да се приеме за безспорно установено и доказано, че именно подсъдимия С. е съборил
стълбата, на която е била качена пострадалата Я. Д..
Разпитания по делото свидетел Р. Д. – колега на тъжителя не е свидетел на инцидента.
Същата е разбрала, че при залитане, свидетелят Н. Д. е съборила стълбата, като стълбата е
паднала върху тъжителя Я. Д. и по този начин е получила нараняванията.
Свидетелят А. Т. – извършващ ремонтни дейности по фасадата на кооперацията не е
присъствал на инцидент между пострадалата и подсъдимия, като твърди, че нищо не е
видял.
По делото не бяха установени и разпитани незаинтересовани свидетели – очевидци
на инцидента между страните.
Признаването на подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по чл.130,
ал.2 от НК при така установените факти по делото обаче би противоречало на основния
правов принцип, обективиран в чл.303, ал.1 от НПК, че присъдата не може да почива на
предположения. Ето защо, тъй като обвинението против подсъдимия Д. С. С. не беше
доказано по несъмнен начин със събраните на съдебното следствие доказателства, по
аргумент за противното от чл.303, ал.2 от НПК съдът призна подсъдимия Д. С. С. за
невиновен в извършването на престъпление по чл.130, ал.2 от НК и на основание чл.304 от
НПК го оправда по така предявеното му обвинение.
При това положение, тъй като подсъдимият Д. С. С. бе признат за невиновен,
съответно и предявения срещу него граждански иск за неимуществени вреди в размер на
3000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 29.01.2024 г. беше
отхвърлен, като неоснователен.
Предвид това, че подсъдимият Д. С. С. бе признат за невиновен и съгласно
разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за невинен,
разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия, се възлагат на частния тъжител, то
и съдът осъди частния тъжител Я. И. Д. да заплати на подсъдимия Д. С. С. направените по
2

делото в това му качество разноски в размер на 800 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

3

Номер на акта:	43
Дата:	24 април 2025 г. (в сила от 10 май 2025 г.)
Съдия:	Невена Иванова Несторова

Дело:	20242330200643
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	12 юли 2024 г.

Присъда по дело №643/2024 на Районен съд - Ямбол

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите