РЕШЕНИЕ
№…
07. 03. 2019 г. гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
на шести март през две хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1………………………
2……………………….
Секретар ДЕСИСЛАВА ГЮЗЕЛЕВА
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ТД №293 по описа за 2018 год.
ПРОИЗВОДСТВО по чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят „****“ ЕООД с ЕИК ********* твърди, че е в състояние на неплатежоспособност, липсват финансови средства за покриване на ликвидните и изискуеми публични вземания, като това е поради трайно влошено финансово състояние и липса на имущество да покрие задълженията.
Молителят е отправил искане да бъде постановено решение, с което да бъде обявен в неплатежоспособност, да бъде определена началната й дата 01. 12. 2018 г. и да бъде открито производство по несъстоятелност.
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на молителя, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
Молителят е подал уведомление вх. рег. № 154291802639551/ 27. 12. 2018 г. по чл. 78, ал. 2 ДОПК за молбата по чл. 625 и сл. ТЗ.
По делото е представен списък на кредиторите на молителя, от който е видно, че единствен кредитор е НАП по отношение на публични задължения в размер на 121 071 лева.
Молителят е представил опис на активите си, в който е отразено, че молителят не разполага с активи и налични парични средства.
Към делото са представени баланс към 31.12.2017 г.ц отчет за приходите и разходите към 31.12.2017 г.; отчет за паричните потоци към 31.12.2017 г.; отчет за собствения капитал към 2017 г.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че размерът на задълженията на молителя към кредитори е 219 314, 80 лева, като кредиторите са НАП с вземане в размер на 131 654, 80 лева и физическо лице с вземане в размер на 87 660 лева. В заключението е отразено, че публичните задължения са за неизплатени осигуровки и ДДФЛ за периода от 01. 01. 2016 г. до 31.12. 2018 г. Задължението към физическо лице е с правно основание договор за заем, като с получените парични средства са изплатени заплати на работниците и служителите на молителя. Вещото лице е установило, че молителят не притежава активи.
При анализа на икономическите показатели вещото лице е установило нулеви стойности при показателите за ликвидност, тъй като молителят не притежава КМА и не може да покрие задълженията си към кредиторите. Установено е, че към 31.12.2016 г. , 31.12.2017 г. и 31.12.2018 г. молителят е отчел загуба като финансов резултат и собственият капитал на дружеството към тези дати е отрицателна величина, което означава, че дружеството е декапитализирано. След прилагане на метода на Алтман експертът е установил, че 31.12.2016 г. дружеството – молител е попаднало в т. нар. „ стрес зона“, при която се наблюдава трайно състояние на неплатежоспособност .Стойностите по метода на Алтман към 31.12.2016 г. са – 12, 12, което е значително под минимума от 1 , 23 като стойност на Z фактора за установяване на трайното състояние на неплатежоспособност на длъжника. По отношение на 2017 г. и 2018 г. вещото лице е посочило, че не може да се приложи методът на Алтман, тъй като липсват активи в дружеството за посочения период.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че молителят е изпаднал в неплатежоспособност по смисъла на чл. 608, ал. 1 , т.1 и т. 2 и ал. 3, изр.2 ТЗ и свръхзадълженост по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.
От доказателствата по делото е видно, че молителят не е изпълнявал публичните си задължения към НАП, възникнали от неплатени осигуровки за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2018 г. От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че молителят не е изпълнявал публичните си задължения , като във времето е настъпило натрупване в размера на същите. Налице е задължение по паричен заем към физическо лице, предоставен на 12.12.2018 г. и който не е върнат на заемодателя. В заключението е отразено, че през периода от 2016 – 2018 г. молителят е изплащал единствено суми по задължения за трудови възнаграждения на работниците и служителите и не е обслужвал останалите си задължения. От анализа на показателите за ликвидност и след приложението на метода на Алтман се установява, че от 31.12.2016 г. молителят е изпаднал в трайно състояние на неплатежоспособност, впоследствие за 2017 г. и 2018 г. липсват и активи за длъжника, което окончателно е определило състоянието на неплатежоспособност на длъжника и неговата невъзможност да обслужва задълженията си.
Следователно молителят трайно е изпаднал в състояние на неплатежоспособност, като не е бил в състояние да изпълнява публичните си задължения и е налице спиране на плащанията по смисъла на чл.608, ал.3, изр.2 ТЗ, като е изпълнявал частично задълженията си към определени кредитори (негови работници и служители) и съответно не е изпълнил задължението по договор за заем от 12.12.2018 г. към физическо лице. С оглед изложеното съдът счита, че молителят следва да бъде обявен в неплатежоспособност по смисъла на чл. 608, ал.1, т. 1 и т. 2 и ал.3, изр.2 ТЗ с начална дата 31.12.2016 г., от която дата се установява, че настъпило трайното и неотменимо състояние на неплатежоспособност.
Въз основа на доказателствата по делото се установява, че молителят е изпаднал и в свръхзадълженост по смисъла на чл. 742, ал.1 ТЗ, тъй като от заключението на съдебно- счетоводната експертиза е видно, че молителят за 2017 г. и 2018 г. не разполага с активи, а през 2016 г. разполага с активи, които не могат да покрият задълженията към кредиторите. По тези причини следва длъжникът да бъде обявен и в свръхзадълженост с оглед наличието на обективни данни за това и с оглед на обстоятелството, че молителят е капиталово дружество.
В хода на съдебното производство след установяване липсата на каквито и да са активи и парични средства съдът е определил размера на разноските в производството по несъстоятелност на 5100 лева и е постановено кредиторите на длъжника да предплатят сумата в определен от съда срок на основание чл. 629б, ал. 1 ТЗ. Срокът е изтекъл на 06. 03. 2019 г. и до тази дата кредитор на длъжника не е предплатил сумата за разноски в производството по несъстоятелност и не е уведомил съда за такова предплащане.
С оглед на това, че кредиторите не са спазили разпоредбата на чл. 629б, ал. 1 ТЗ съдът счита, че са налице условията на чл.632, ал.1 ТЗ, като длъжникът следва да бъде обявен в несъстоятелност, да бъде открито производство по несъстоятелност и следва същото да бъде спряно на основание чл. 632, ал.1 ТЗ без длъжникът да бъде заличен от търговския регистър.
Следва на основание чл. 620, ал. 1 ТЗ молителят да бъде осъден да заплати по сметка на Плевенския окръжен съд държавна такса в размер на 250 лева, която сума да се заплати от масата на несъстоятелността при разпределение на имуществото на длъжника.
По изложените съображения и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
Р
Е Ш И
:
ОБЯВЯВА на основание чл.608, ал.1, т.1
и 2 , ал.3, изр.2 и чл. 742, ал. 1 ТЗ в неплатежоспособност и свръхзадълженост „****“ ЕООД с ЕИК****** с НАЧАЛНА ДАТА на
неплатежоспособността 31.12.2016 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО по несъстоятелност
на „****“ ЕООД с ЕИК******.
ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на
запор и възбрана върху имуществото на „****“ ЕООД с ЕИК***********.
ОБЯВЯВА „****“ ЕООД с ЕИК*****в несъстоятелност.
ПРЕКРАТЯВА дейността на
предприятието на „****“ ЕООД с ЕИК****.
СПИРА производството по несъстоятелност
на „*****“ ЕООД с ЕИК*********.
ОСЪЖДА на основание чл.620, ал.1от ТЗ„*****“
ЕООД с ЕИК********* да заплати по сметка на Плевенския окръжен съд държавна
такса в размер на 250 лева, която да се събере от масата на несъстоятелността
при разпределение на имуществото на длъжника.
ПРЕПИС
от решението незабавно да се изпрати за обявяване в търговския регистър
на Агенцията по вписванията.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обявяване в
търговския регистър и на въззивно
обжалване в едноседмичен срок от обявяването
в регистъра пред ВТАС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: