Р Е Ш Е Н И
Е № 260245
Гр.Пловдив,
19.02.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански
състав на 20.01. две хиляди и двадесет и първа година
в публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анна Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев
Иван Анастасов
При секретаря: В.Василева, като разгледа гр.д.№1735/
2020 г. по описа на ПОС, за се произнесе, съобрази:
Производство
по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба на ГД Национална полиция на МВР, ЕИК ********* чрез юриск.М Г.
против решение № 2092/24.06.2020г. по гр.д.№ 722/2020г. на ПРС, І гр.с., с
което жалбоподателят е осъден да заплати
на Е.Т.Е., ЕГН ********** следните суми: сумата сумата от 1647,37 лева,
представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд от 231 часа,
получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент
1,143, за периода 17.01.2017 г.- 31.12.2019 г., както и сумата от 216,53 лева
мораторна лихва за периода 01.04.2017 г. – 17.01.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 17.01.2020 г.
до окончателното изплащане на дължимата сума, както и разноски за адв.
възнаграждение в размер на 650 лева, а в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Пловдив – 115,89
лева ДТ и 100 лева депозит за ССЕ.
Във въззивната жалба се сочи неправилност и
незаконосъобразност на съдебното решение, иска се неговата отмяна и
постановяване на друго, с което исковата претенция да се отхвърли.Претендира
юриск.възнаграждение.
Постъпил е отговор на въззивната
жалба, с който въззиваемият Е.Т.Е., ЕГН ********** оспорва същата като неоснователна.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите
по делото, намира следното:
Производството по първоинстанционното дело е образувано по искова молба,
с която са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл.178 и чл.181 ЗМВР, вр. с чл.150 от КТ и по чл.86 от ЗЗД. Ищецът- въззиваем в настоящето
производство твърди, че, работил през процесния период на длъжност ***********
Съгласно ЗМВР и съобразно със заеманата от нея
длъжност ищецът бил със статут на държавен служител. През периода 17.1.2017г.- 31.12.2019г. той работил на смени, всяка с продължителност по 12
часа,съгласно изготвени и утвърдени месечни графици при сумарно отчитане на
работното време. През същия период той положил нощен труд, като разликата след
преизчислнието с коефициент 1,143, не му била заплатена.
В отговора на исковата молба се излагат доводи за това, че приложими са
единствено и само ЗМВР и приетите в изпълнение на същия подзаконови нормативни
актове. В Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., в сила от 02.08.2016г. и Наредба
№ 8121з-908 от 02.08.2018г. липсвали правила за превръщането на нощните часове
положен труд в дневен с коефициент
1,143, като за служителите на МВР е неприложим реда предвиден в НСОРЗ.
Във въззивната жалба са изложени следните доводи и оплаквания: че
неправилно РС е приложил отменената наредба от 2014 г. като е приел, че е
налице празнота в действащата наредба, уреждаща заплащането на положения нощен
труд от служителите на МВР; че при наличието на общ закон /ЗДС/ и специален
закон /ЗМВР/ следва да се приложи специалния закон. Тъй като чл.187,ал.3 ЗМВР
допуска 8 ч нощен труд, а чл.140,ал.1 КТ допуска 7 ч нощен труд, въззивникът
счита, че като се приложи чл.9,ал.1 НСОРЗ за превръщането на нощния труд в дневен,
се получава коефициент 1.
Не е спорно, а и от събраните по
пръвоинстанционното дело доказателства се установява, че през процесния период
въззиваемият е работил
на длъжност „**********“ при МВР - гр. Пловдив, и че е полагал
труд на 12 часови дежурства- дневни и нощни. От приетото по делото на ПРС
заключение по ССЕ, изготвено от вещо лице З.М., се установява, че през
процесния период въззиваемият е положил 1614 часа нощен труд. При приложение на
коефициента 1,143 дължимата сума е в размер от 1647,37 лева, тъй като се явява
разлика от 231 часа неплатен извънреден труд. Мораторна лихва за периодите до
завеждане на делото е в размер от 216,53 лева.
Спорът
по делото се свежда до това, коя е приложимата нормативна уредба за заплащане
на положения нощен труд. В ЗМВР и в действалите през процесния период Наредба №
8121з-592 от 25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители /отм./ и Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители /отм./ липсва
правна уредба относно заплащането на положения нощен труд. Разпоредбата на
чл.187, ал.1 от ЗМВР определя нощния труд като такъв, който се полага между
22,00 и 6,00 ч., а относно правата на държавните служители в структурите на
МВР, полагащи нощен труд, разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗМВР препраща към КТ.
Текстът на чл.188, ал.2 от ЗМВР гласи следното: „Държавните служители, които
полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната
закрила по Кодекса на труда“.
Специалната закрила по КТ, освен правила относно условията за полагане на нощен
труд, предвижда и завишено възнаграждение. По- конкретно в разпоредбата на
чл.261 от КТ е предвидено, че „Положеният нощен
труд се заплаща с увеличение, уговорено от страните по трудовото
правоотношение, но не по-малко от размерите, определени от Министерския съвет“.
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е приета
включително и на основание чл.261 от КТ. Същата се явява приложима в конкретния
случай по силата на препратката от чл.188, ал.2 от ЗМВР. Съответно приложим се
явява и коефициентът за преизчисление от 1,143 пункта. При приложението на този
коефициент се явява неиздължено трудово възнаграждение в присъдения от
първоинстанционния съд размер от 1647,37 лева, ведно със съответните лихви за
забавено плащане. Ето защо, обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. Разноски в полза на въззиваемия се присъждат в
размер на 340 лв.- платен адв.хонорар.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2092/24.06.2020г. по
гр.д.№ 722/2020г. на ПРС, І гр.с.
ОСЪЖДА ГД
Национална полиция на МВР, ЕИК ********* да заплати на Е.Т.Е. ЕГН ********** *** сумата 340 лв.- разноски пред ПОС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: