№ 656
гр. ***, 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Дияна Ат. Н.
при участието на секретаря Габриела Ст. Василева
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Н. Гражданско дело №
20234430106928 по описа за 2023 година
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от „Т.П.”
***, ЕИК ****, адрес (седалище/адрес управление): гр.*****“ №128,
представлявано от И.Д. Й.В.В. чрез юрк. .Ц.В. против Й. Н. П., ЕГН
**********, адрес: гр. *****“ №11, вх.Г, ап.18, в която се твърди следното :
ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на
основание чл.410 от ГПК срещу О. В. П., ЕГН **********, адрес: гр.
П******“ №11, вх. Г, ап. 18 и Й. Н. П., ЕГН **********, адрес: гр. П******“
№11, вх. Г, ап. 18. По ч.гр. дело №4760/2023 г. по описа на Районен съд - ***
е издадена заповед за изпълнение срещу длъжниците. Заповедта за
изпълнение е връчена на същите, като уведомление за производството е
връчено чрез залепване по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, с оглед на което, е
указана възможността за предявяване на иск.
В законоустановения срок по чл.415 ал.1 от ГПК се предявява иск за
установяване на съществуването на вземане от О. В. П., ЕГН **********,
адрес: гр. *****, вх. Г, ап. 18 и Й. Н. П., ЕГН **********, адрес: гр. П******“
№11, вх. Г, ап. 18 за консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за
топлоснабден имот - апартамент, находящ се на адрес: гр. *****, вх. Г, ап. 18,
аб. №4778.
1
В хода на администриране на делото същото е прекратено по отношение
ответницата О.П., влязло в сила.
Вземането се обосновава със следното: като собственик на топлоснабден
имот, находящ се в гр. ***, ответникът е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за
битови нужди по смисъла на чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила
от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката. Съгласно чл.150 (1) (Изм. - ДВ,
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната
комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал.2 от
ЗЕ Същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един
централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Общите условия от
2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13-14.12.2007г. и
във вестник „****” бр. 239/13.12.2007 г. С тях се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството:
правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. -
„Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в
т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а
именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В
този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него
суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до
края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на
последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на
основание чл. 31, ал. 6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху
дължимата сума.
Вземането за главница за целия имот е формирано, както следва: Сума за
2
отопление с ИРУ, начислена за периодите посочени в петитума на исковата
молба в размер на 378,34лв.; Сума за отопление без ИРУ за периодите
посочени в петитума на исковата молба в размер на 262,54 лв.; Сума за
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, начислена за същия
период от време, в размер на 288,38 лв.; Сума за битово горещо
водоснабдяване /БГВ/, начислена за периодите, описани в приложението в
размер на 0 лв.; Суми за услуга дялово разпределение в общ размер от 33, 60
лв., начислени за периодите, подробно описани в приложението; Общо
корекции - 0 лв. Заявява се, че има монтирани отоплителни тела и измерващи
уреди в имота на ответната страна, както следва : 0 бр. водомери за БГВ; 3 бр.
уреди /ИРУ/; щранг-лира в баня. Ответникът, абонатен № 4778, е използвал
доставяната от дружеството топлинна енергия и не е погасил задължението
си.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на Й. Н. П., ЕГН **********, адрес: гр. П******“
№11, вх. Г, ап. 18, че дължи на „Т.П.” *** сума за консумирана топлинна
енергия в имота, находящ се гр. П******“ №11, вх.Г, ап.18 в размер от:
Главница - 481,34 лв. за периода 01.02.2022г. до 30.04.2023 г. Мораторна
лихва 32,13 лв. - за периода 04.04.2022 г. до 01:08.2023г.; Законната лихва от
датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 4760/2023 г. по описа на Районен съд - *** до
окончателното изплащане на сумите.
Претендират се разноски.
В срок не е депозиран писмен отговор от ответната страна.
Производството по делото е прекратено по отношение първоначално
посочения първи ответник – О. В. П., поради недопустимост на исковата
претенция.
Определенито не е обжалвано в срок и е влязло в сила.
В о.с.з. ищцовото дружество не се представлява, представено е писмено
доказателство досежно вписаната възбрана върху топлоснабдения имот.
В о.с.з. ответницата, редовно призована, не се явява и не се
представлява. Не е ангажирала становище по предмета на делото.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, доказателствата по делото
3
и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Исковете са допустими, като предявени в указания едномесечен срок в
закона. Вземането, предмет на заповедното производство по ч.гр.д.
№4760/2023год. по описа на ПлРС е идентично с предмета на настоящото
дело, образувано по реда на чл.422 от ГПК, а и спор по този въпрос не е
налице.
Претенцията на ищеца обхваща искане за присъждане на суми за
отопление с ИРУ, сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация, сума за дялово
разпределение - посочени подробно в исковата молба и отразени по-горе в
настоящия съдебен акт.
С оглед липсата на изразена позиция от ответника, съдът не е назначавал
експертизи, принципно поискани от ищеца с исковата молба. Приетият като
доказателство по делото Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане /л.18 и сл. от делото/, разгледан във
вр. с допълнетлно представените писмени доказателства от ищеца –л.57,
както и с оглед посочения като потребител на топлоснабдения имот 4778-
Роска К.Тодорова, дава основание на съда да направи извод, че процесният
имот описан като адрес в исковата молба и издадената заповед за
изпълненине е идентичен с имота , предмет на сделката , обективирана в
посочения по-горе нотариален акт от 17.12.1997год. От друга страна , по
делото не е налице спор по този въпрос, а е видно, че ответната страна не е
ангажирала каквото и да бло становище по предмета на делото. На л.20 и сл.
от делото са приложени доказателства досежно извършеното разпределение
на топлинна енергия всградата-ЕС, в която се намира жилището на
ответницата , от страна на С.П.П..
Топлоснабденият имот е с аб. №4778. Съгласно чл.153 ал.6 от ЗЕ -
клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването
към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата. Установен е по делото фактът на публично оповестяване на
Общите условия, чрез публикуването им във в-к ”****”. Съгласно чл.153 ал.1
от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-
етажна собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно
4
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират
средства за дялово разпределение по смисъла на чл.140 ал.1 т.2 от ЗЕ -
индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в страната
стандарти, или индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при
условията и реда, определени по Наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В случая,
облигационната връзка между доставчика на ТЕ - ищеца **** и потребителя-
ответник в настоящето производство, е възниква въз основа на самият Закон
за енергетиката, с оглед на нормата на чл.150 ал.1 от ЗЕ, съобразно която,
продажбата на ТЕ за битови нужди, се осъществява по публично оповестени
Общи условия. Съгласно чл.145 от ЗЕ, ползвателят на ТЕ, за имот в сграда -
етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, дължи плащане и на ТЕ, отдадена от сградната
инсталация, която се разпределя между всички клиенти пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/. Продажбата на
топлинна енергия на физически лица за битови нужди се осъществява въз
основа на общи условия, утвърдени по реда на чл.150 от ЗЕ, като не е
необходимо сключването на отделен договор. Такава възможност съществува
само факултативно като възможност в чл.151 от ЗЕ. С оглед на това,
качеството на клиент/потребител, респективно на лице, което е задължено да
заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по силата на
закона с придобиването на правото на собственост или ограниченото вещно
право на ползване върху имота, без да е необходимо сключването на
последващ договор или откриване на партида на новия собственик или
титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения имот. Съгласно
чл.153 ал.1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на топлинна енергия
се придобива по силата на закона, с придобиването на право на собственост
или ограничено вещно право върху индивидуален обект, находящ се в сграда,
за която вече е сключен договор за топлоснабдяване. Предвид
гореизложеното, е без значение, че между страните не е сключен
индивидуален договор за доставка на топлинна енергия. В качеството си на
клиент на топлинна енергия ответника дължи на ищеца суми за топлинна
енергия за отопление, за топлоенергия, отдадена от сгр.инсталация,за БГВ и
за услуга дялово разпределение. Клиентът на топлинна енергия е задължен да
участва в заплащането на отделената от сградната инстралация топлоенергия,
съобразно своя дял в нея, с оглед разпоредбите на чл.112в от ЗЕЕЕ и чл.142
5
ал.2, чл.143 ал.3 и чл.153, ал.6 от ЗЕ. Сградната инсталация за отопление и
горещо водоснабдяване е обща етажна собственост, съобразно чл.140,ал.3 от
ЗЕ, при което и с оглед разпоредбата на чл.38 ал.3 от ЗС всеки собственик
следва да участва в ползите и тежестите на тази обща вещ съобразно с частта
си. Както се приема и в Решение №5/22.04.2010г. по конст.д. №15/2009г. на
Конституционния съд на РБ, заплащането на отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване на топлинна
енергия от собствениците и носителите на вещни права.То следва от факта,че
сградната инсталация е обща част по предназначение,от която никой не може
да се откаже, поради което и плащането се извършва съразмерно на
отопляемите обекти по проект. Съгласно цитирания по-горе чл.153 ал.6 от ЗЕ
клиентите в сграда- етажна собственост, които прекратят топлоподаването
към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата. Съгласно §1, т.37 от ДР на ЗЕ, отоплително тяло е и щранг
- лирата. По силата на чл.31 ал.1 от Общите условия, клиентите на ТЕ, са
длъжни да заплащат месечните си дължими суми, в 30 дневен срок от
изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение се дължи
обезщетение, в размер на законната лихва, считано от деня на забавата до
деня на постъпване на дължимата сума.
Или, от изложеното дотук, се обосновава извод, че ответникът по делото
има качеството на собственик на топлоснабден имот, находящ се на
посочения по-горе адрес в гр. ***, както и на потребител на ТЕ за процесния
период, и съответно дължи плащане на сумите, съставляващи потребена ТЕ.
Не се оспорва реалното доставяне на начислената ТЕ от страна на ищеца до
имота на ответника, както и реалното и правилно отчитане.
От доказателствата по делото се установява, че ответникът е собственик
на топлоснабдения процесен апартамент.
При това положение исковете следва да бъдат уважени изцяло.
По отношение разноските по делото : следва да се присъдят разноски за
настоящото исково производство – 75лв. държавна такса и 100лв.-
възнаграждение за един юрисконсулт в минимален размер, както и разноски в
цялост за заповедното производство /присъдени в минимален размер/ –
12,50лв. - държавна такса и 25лв.- юрисконсултско възнаграждение в
6
минимален размер.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ал.1 във вр. с чл.415
ал.1 от ГПК вр. чл.150 и сл. от ЗЕ вр. чл.79 от ЗЗД, че Й. Н. П., ЕГН
**********, адрес: гр. П******“ №11, вх.Г, ап.18 ДЪЛЖИ НА “Т.П.” ***-
***, ЕИК ****, представлявано от Й.В. със седалище и адрес на управление
гр.*****, №128, сумите, както следва : главница - 481,34лв. за периода
01.02.2022г. до 30.04.2023 г., мораторна лихва 32,13лв. - за периода
04.04.2022 г. до 01:08.2023г., законната лихва върху главницата от
21.08.2023год. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК по ч. гр.дело №4760/2023
г. по описа на ****.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК Й. Н. П., ЕГН **********,
адрес: гр. П******“ №11, вх. Г, ап. 18 ДА ЗАПЛАТИ на “Т.П.” ***-***, ЕИК
****, представлявано от Й.В. със седалище и адрес на управление гр.***, ул.
„Източна индустриална зона” №128, разноски за исковото производство –
75лв. държавна такса и 100лв. – възнаграждение за един юрисконсулт, както и
разноски за заповедното производство – 12,50лв. - държавна такса и 25лв.-
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му чрез ***ски районен съд пред ***ски окръжен съд.
Съдия при ****: _______________________
7