Разпореждане по дело №3368/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 7567
Дата: 3 септември 2020 г.
Съдия: Емилия Енчева
Дело: 20205530103368
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 31 август 2020 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
Номер 756703.09.2020 г.Град Стара Загора
Районен съд – Стара ЗагораIII-ти граждански състав
На 03.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Емилия Енчева
като разгледа докладваното от Емилия Енчева Частно гражданско дело № 20205530103368
по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 410 от ГПК и е образувано по заявление на „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ЕООД - гр. София за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за главница, договорна лихва, неустойка за неизпълнение на
задължение, разходи за извънсъдебно събиране, законна лихва за периода от 07.07.2019 г. до
27.08.2020 г. на задължението и законна лихва върху главницата, срещу С. О. Ч. .
Съдът като разгледа заявлението намира, че не са налице предпоставките за издаване
заповед за изпълнение по отношение вземането за неустойка и такса разходи по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заповед за изпълнение не се издава,
когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави.
Съгласно разпоредбата на чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи, като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се
доказват. Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите вреди. В настоящия случай
от обстоятелствата, изложени от заявителя е видно, че неустойка е уговорена не за
неизпълнение на основното задължение по договора, а за неизпълнение на допълнително
задължение по вече сключен договор, да се предостави обезпечение на заемодателя, чрез
осигуряване на двама поръчители. От начина, по който е уредено задължението на
заемополучателя и в частност това отнасящо се до осигуряване на поръчители, може да се
обоснове извод, че изпълнението му ще бъде свързано със значителни затруднения, тъй като
това задължение не е определено от кредитора, като предварително условие за сключване на
договора, каквато е обичайната практика, а освен това изискванията към поръчителите са
многобройни, като за част от тях длъжникът не би могъл да получи в определения
тридневен срок информация. Клаузата е предвидена по начин, който да възпрепятства
длъжника да я изпълни. По този начин се цели да се създаде предпоставка за начисляване на
неустойката предвидена в договора. Освен това от недадено обезпечение пряко не
произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка са, че
вземането няма да бъде събрано. Така на практика такава клауза прехвърля риска от
1
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява
задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го представи,
дългът му нараства с размера на уговорената неустойка. Съдът намира, че така уговорената
неустойка излиза извън присъщите функции на неустойката (обезпечителна, обезщетителна
и санкционна) и цели само и единствено постигане на неоснователно обогатяване.
Освен това, съдът намира, че главното задължение на заемополучателя по договора за
заем е да върне заетата сума, а не даването на обезпечение. Уговорената парична неустойка
няма как да улесни събирането на кредита доброволно и в същото време не е адекватна да
обезпечи разходите по принудителното събиране, тъй като те са дължими на кредитора,
както в исковото така и в изпълнителното производство. Напротив, начислената неустойка
увеличава дълга на заемателя и води до затрудняване доброволното му погасяване, както и
до увеличаване на разноските при евентуално принудително събиране. Всичко това навежда
на извод, че целта на неустойката е неоснователно обогатяване на кредитора и заобикаляне
на закона. В случай, че кредиторът е искал да обезпечи по-добре задължението си е
следвало да отпусне заема едва след намирането на поръчители.
Поради това счита, че клаузата, с която е уговорена е нищожна, поради противоречие
с добрите нрави – чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Предвид горното, заявлението за издаване на заповед за изпълнение в частта му
относно претендираната сума за неустойка за неизпълнение на задължение и разходи за
извънсъдебно събиране на вземането следва да бъде отхвърлено.
Предвид гореизложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД – гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. Панайот Волов № 29, етаж 3, п.к. 1527, представляван от Янислав Бориславов
Янакиев против С. О. Ч. , ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 66,14 лева неустойка за неизпълнение на
задължение и за разходи за извънсъдебно събиране в размер на 30 лева, като
НЕОСНОВАТЕЛНО.

Разпореждането може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщаването му на заявителя, пред Окръжен съд - Стара Загора.
2
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
3