№ 4624
гр. Варна, 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Атанаска Д. Маркова
при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова
като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело №
20253110111585 по описа за 2025 година
Подадена е молба за защита от домашно насилие на осн. чл.8, т.1 от ЗЗДН от страна
на молителката П. К. З., ЕГН: **********, с адрес: ***, действаща лично и в качеството на
родител и законен представител на детето Е. М. А., ЕГН: **********, чрез процесуален
представител адв. Д. Й. от ВАК, против ответника М. П. А., ЕГН: **********, с адрес ***.
В молбата си молителката твърди, че с ответника са родители на детето Е. М. А..
Двамата били във фактическа раздяла от месец септември 2023 г. Към момента било налице
образувано и висящо производство със спор за родителски права между страните – гр.д.
№*** г. на РС – Варна. С постановено определение по посоченото дело по реда на чл.323 от
ГПК упражняването на родителските права относно детето било предоставено на
молителката и местоживеенето на детето било определено да е при молителката в гр. Варна.
Това ядосало ответника и поведението му станало агресивно.
На 21.10.2025 г. около 16.45 ч. ответникът се обадил на детето Е.. В това време
молителката била в дома си, заедно с настоящия си съпруг, майка си и детето. Ответникът
провел разговор с детето за това как е минал учебният ден. Детето обяснило, че всичко
минало нормално в новото училище СУ „***“ – гр. Варна и се чувства добре. Веднага след
като приключил разговорът им, в 16.54 ч. ответникът се обадил на молителката по телефона
и започнал да й търси сметка защо е преместила детето от училището в *** в гр. Варна.
Молителката обяснила, че така ще е по-добре за детето и по-удобно за нея. Ответникът
знаел, че детето ще бъде преместено в гр. Варна, тъй като бил запознат с позицията на
молителката. Въпреки това се ядосал много и започнал да крещи като казал на молителката:
„Ти знаеш, че си страшна мърша. Ти си мръсен парцал и долен боклук!“ Молителката му
1
казала да престане, тъй като ще се обърне към съда, а ответникът й казал: „Ти да си в дома
ми, ма мършо!“, след което връзката прекъснала. Свидетели на разговора станали майката
на молителката, съпругът й и детето Е., което чуло всичко и казало на молителката да излезе
на терасата, за да не чува как баща й крещи. Молителката се почувствала обидена и
унижена, детето се натъжило от това, което чуло и започнало да пита защо баща й така
крещи. Наложило се да успокояват детето и да обясняват, че баща й се е ядосал, но като се
успокои повече няма да се държи така. Молителката сочи, че в предходни периоди имало и
други случаи, в които ответникът проявявал спрямо молителката в присъствие на детето
вербална агресия, а и физическа.
Поради така изложените обстоятелства, описани в молбата, както и в подадената
декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, молителят моли съда да бъде предприета мярка спрямо
ответника за защита от домашно насилие на молителката и детето по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН.
Ответникът оспорва твърденията на молителката за осъществени актове на насилие,
заявява, че твърденията й са неверни. Заявява, че не е осъществил спрямо молителката и
детето домашно насилие. Не оспорва, че се е осъществил разговор с детето, както и с
молителката на 21.10.2025 г., но оспорва че от негова страна са отправени твърдяните от
молителката изрази и е осъществявано домашно насилие в смисъла, който е посочен в
молбата на молителката.
Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна изразява становище, че подадената от
молителката молба следва да се уважи. Счита, че с поведението си към майката бащата е
нарушил правата на детето и е създал реални предпоставки за нарушаване на психо-
емоционално му състояние.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за безспорно
установено от фактическа и правна страна следното:
Установява се безспорно по делото, че молителката и ответникът са съжителствали на
съпружески начала и са родители на детето Е. М. А., родена на 12.11.2018 г. Родителите и
детето живели в *** като през 2023 г. отношенията между родителите се влошили и те се
разделили. Тогава молителката се преместила в гр. Варнаq, като понастоящем тя имала и
съпруг, с когото живеела на посочения в молбата адрес. През 2024 г. молителката подала до
РС – Варна иск с правно основание по чл.127, ал.2 от СК, въз основа на който било
образувано гр.д. №*** г. по описа на съда. Към момента по посоченото дело е постановено
решение, но не е влязло в законна сила. По това дело са били постановени привременни
мерки, съгласно които упражняването на родителските права относно детето било
предоставено на молителката, а и местоживеенето на детето било определено да е при
майката.
По времето когато молителката и ответникът живеели заедно детето посещавало учебно
заведение в ***, обл. Варна. След като молителката се преместила в гр. Варна, тя записала
детето в СУ „***“ – гр. Варна, за което ответникът не бил уведомен.
На 21.10.2025 г. ответникът провел телефонен разговор с детето, след като то се
2
прибрало от училище. В хода на разговора детето споделило, че вече е в друго училище.
Това обстоятелство ядосало ответника, тъй като не бил уведомен за промяната, а и считал,
че промяната ще се отрази негативно на детето, тъй като новото училище било непознато за
детето, а в старото училище детето имало изградена приятелска среда и преподаватели,
които познавало. Разгневен от новината за промяната, свързана с детето, а и от това, че
молителката не му съобщила за преместването, веднага след като разговорът с детето
приключил, ответникът се обадил на молителката. Тя отговорила на повикването му, като
оставила телефона си на високоговорител и в този момент целият разговор бил чут от
присъстващите в жилището. Това били майката на молителката – свидетелката И.К.И.;
съпругът на молителката и детето Е.. Ответникът не знаел, че разговорът става достояние на
посочените лица. При проведения между ответника и молителката разговор ответникът
изисквал обяснения от майката на детето защо е преместила детето, без да му съобщи;
упреквал я за това; обиждал я, като я нарекъл „мърша“, „боклук долен“. Тонът на ответника
бил заплашителен и проявената вербална агресия била възприета от всички присъстващи.
Детето запушило ушите си и помолило майка си да излезе на терасата, за да не чува повече
разговора. След това молителката успокоявала детето, обяснявайки му, че баща й се е
ядосал, но ще му мине.
В един от следващите дни ответникът подал сигнал до РУО – Варна за допуснато
нарушение при преместване на детето от училището в ***, без негово съгласие, откъдето
получил отговор с писмо с изх. №***2025 г., че при разногласие между родителите спорът
следва да се отнесе в съда, а не в РУО.
Гореописаните факти съдът приема за безспорно установени, тъй като именно те се
потвърждават от всички събрани по делото доказателства –писмените доказателства -
декларация за извършено домашно насилие по чл.9, ал.3 от ЗЗДН; удостоверение за раждане
на Е. М. А., издадено от Община Варна въз осн. на акт за раждане №*** г.; писмо от МОН
РУО Варна изх. № ***2025г. до М. А.; от гласните доказателства – показанията на
свидетелите И.К.И. и Д.Т.А.; както и от материалите по гр.д. №*** г. по описа на РС –
Варна. Съдът счита, че от доказателствата по делото безспорно се доказва, че на 21.10.2025
г. ответникът е осъществил акт на насилие спрямо молителката. Съдът приема за достоверни
показанията на свидетелката И.К.И. – майка на молителката, която е присъствала и
възприела лично проведения между молителката и ответника разговор. Данните от
показанията й, ведно с представената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, на която законът
придава доказателствана сила, установяват с достатъчна категоричност осъществения акт на
насилие.
Предвид така установените факти от доказателствата по делото, съдът счита, че
категорично в производството се доказва, че ответникът М. П. А. на 21.10.2025 г. е
осъществил акт на домашно насилие спрямо молителката, представляващ проявено
агресивно поведение, изразяващо се в психическо насилие – отправяне на обидни изрази и
заплахи. Тази проява изпълва дефиницията за домашно насилие, регламентирана в
разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗЗДН, съгласно която домашно насилие е всеки акт на
3
физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка. В
случая от страна на ответника е осъществено психическо насилие спрямо молителката.
Относно детето Е. М. А. се доказва, че детето е станало свидетел на разговора между
родителите му и е възприело агресивното поведение на баща си. Това обаче се е случило по
причина, че молителката го е допуснала, като е оставила телефона си да функционира с
високоговорител, чрез което детето е било въвлечено в конфликта на родителите. Без
съмнение инцидентът е причинил емоционално и психическо насилие над детето, защото е
била създадена обстановка на агресия и негативизъм пред детето. Тя, обаче е била създадена
по причина, че молителката я е допуснала. Негативните последици за детето са били
предотвратими, тъй като молителката е могла да изключи функцията високоговорител; да
отиде в друга стая; да помоли близките си да изведат детето; или дори за прекъсне
разговора. Установява се в случая, че ответникът не е знаел, че разговорът му става
достояние на детето, поради което не може да се приеме, че той е осъществил акт на насилие
спрямо детето. Актът на домашно насилие, за да квалифицира като такъв, следва са е
умишлено насочен към конкретен пострадал или извършен в присъствие на пострадал, за
който извършителят съзнава, че възприема акта. В случая ответникът не е бил наясно, че
упражнявайки насилие над молителката, то се възприема от детето.
Предвид горното съдът счита, че спрямо ответника следва да се предприеме мярка за
защита от домашно насилие само на молителката, като смята, че следва да се наложи мярка
по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, като ответникът бъде задължен да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо молителката. В останалата част, подадената молба с правно
основание по чл.8, ал.1, т.1 от ЗЗДН от молителката, в качеството на родител и законен
представител на детето Е. М. А., като неоснователна и недоказана, следва да се отхвърли.
При този изход на процеса ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
съда държавна такса от 25 лв. Изрично от молителката е заявено в молбата, че не
претендира да й бъдат присъдени разноски по делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл.15 от ЗЗДН, съдът
РЕШИ:
УВАЖАВА частично молбата на П. К. З., ЕГН: **********, с адрес: ***, подадена на
осн. чл.8, ал.1, т.1 от ЗЗДН за издаване на заповед за защита от домашно насилие, като:
ЗАДЪЛЖАВА М. П. А., ЕГН: **********, с адрес ***, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ
ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ спрямо П. К. З., ЕГН: **********.
ОТХВЪРЛЯ молбата на П. К. З., ЕГН: **********, с адрес: ***, подадена на осн. чл.8,
ал.1, т.1 от ЗЗДН, в качеството й на родител и законен представител на детето Е. М. А., ЕГН:
4
**********, против М. П. А., ЕГН: **********, с адрес ***, с искане за налагане на мерки
по ЗЗДН за защита на детето Е. М. А., ЕГН: **********.
ОСЪЖДА М. П. А., ЕГН: **********, с адрес ***, да заплати по сметка на РС – Варна
държавна в размер на 25 лв. (двадесет и пет лева).
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Варна в 7-мо дневен срок от днес.
На основание чл.15, ал.8 от ЗЗДН да се издаде заповед за защита относно уважената част
от молбата.
Обжалването не спира изпълнението на заповедта.
Препис от решението да се връчи на страните и съответното РУ - гр. Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5