Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 11 август 2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното
заседание на 04 август 2020 год. в състав:
Съдия: ДИАН ВАСИЛЕВ
при секретаря …… Диана Михайлова………и в присъствието на прокурора …….….. като
разгледа докладваното от ………
съдията ……… административно дело №338…… по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 46, ал. 5 от Закон
за общинската собственост(ЗОбС), вр. с чл. 145 и сл. по глава X от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по повод постъпила жалба от Н.Л.Н. ***
срещу заповед №РД-01-1476 от 16.06.2020г., издадена от кмета на община Русе.
Със заповедта е прекратено наемното правоотношение между общината и
домакинството на жалбоподателя-лицата А.Д.Н. и А.Н.Л., отнасящо се до жилищен
имот, частна общинска собственост, находящ се в гр. Русе, ж.к. „Здравец“, ********,
актуван с АЧОС №1701/10.10.1997г.
В жалбата се
релевират доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради
нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила. Основания за оспорване, разписани в
чл.146, т.3 и 4 от АПК. Твърди се, че адресата на акта и неговото
семейство/домакинство отговарят на изискванията за продължаване на наемното правоотношение
с община Русе и неправилно АО, в нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба №6 на ОбС
Русе за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем
и разпореждане с жилища, общинска собственост/Наредба №6/ е приел обратното и издал
оспорения административен акт.
Иска се отмяна
на заповедта. Не се претендира присъждане на направените по делото разноски.
Заинтересованите
в съдебното производство страни - А.Д.Н. и А.Н.Л. подкрепят искането за отмяна на оспорения
административен акт.
Адвокатът на
жалбоподателя, представляващ и заинтересованите страни, съгласно представени по
делото договор за правна помощ и пълномощно(л.30), поддържа така депозирана
жалба. Твърди, че относно една от причините, посочена от издателя на заповедта,
а именно-притежанието на МПС, АО е подходил неправилно и целенасочено, защото
личният автомобил на жалбоподателя е негова собственост от много време
назад-закупен е през 2012г. и никога не е бил обсъждан като пречка за наемните правоотношения
между неговото семейство и общината при сключване на предишните договори.
Ответникът
по жалбата – кметът на община Русе, чрез процесуалния си представител в писмена
защита заявява, че жалбата е неоснователна и недоказана. Моли съда да я отхвърли.
Претендират се и направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Русенският административен съд,
след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на
събраните по делото доказателства и направената проверка за законосъобразност,
съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, намира
жалбата за процесуално допустима като
подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Съображенията на съда са в резултат на следните фактически и правни изводи:
Между община Русе, чрез кмета на общината и А. Д. Н., на 23.06.2004г. е
сключен договор за отдаване под наем на жилищен имот под №509, на основание
Заповед №71/26.04.2001г. Договорът касае процесния жилищен имот, находящ се в
гр. Русе, ж.к. „Здравец“, блок *******, собственост на община Русе. Срок не е
посочен.
С настанителна заповед №РД-01-3252 от 02.11.2005г. (л.5 от адм. преписка),
издадена от и.д. кмет на община Русе, А. Д. Н. (сега А.Д.Н. - виж решение №005
от 18.01.2011г. за възстановяване/промяна на име-л.7) и членовете на
семейството й - Н.Л.Н., съпруг и
жалбоподател в настоящото производство, А. Д. В. – сестра и А.Н.Л.-дъщеря, били
настанени в жилищен имот, находящ се в гр. Русе, ж.к. „Здравец“, блок *******,
собственост на община Русе, видно от представен АЧОС №1701/10.10.1997г. и АЧОС
№9576/06.12.2019г. (л.1 и 2 от адм. преписка). Заповедта била издадена на
основание решение на Комисията за картотекиране и настаняване на нуждаещи се
граждани в общински жилища. Срокът, за който са настанени А. Н. и членовете на
семейството й е определен на десет години. Съобразно цитираната заповед бил
сключен и анекс към договор за наем №509 от 23.06.2004г. (л.6 от адм. преписка)
между община Русе, представлявана от кмета на общината и А. Н..
На 06.04.2011г. е издадена нова заповед №РД 01/1092 от кмета на община Русе,
с която А.Д.Н. и семейството/домакинството й са настанени в същото жилище, за
срок от 2 години, съгласно решение на Комисията по чл.6, ал.1 от Наредба №6, прието
по протокол №3/30.03.2011г., точка IV, под №I-4. На основание тази заповед бил сключен и анекс към договор за наем №509
от 23.06.2004г.(л.9 от адм. преписка).
На 29.04.2013г. е издадена заповед №РД-01-1029, с която А.Д.Н. и членовете
на семейството/домакинството й са настанени в същото жилище, за отново за срок
от 2 години, съгласно решение на Комисията по чл.6, ал.1 от Наредба №6, прието
по протокол №4/24.04.2013г., точка 4, под №II-29. На основание тази заповед бил
сключен и анекс към договор за наем №509 от 23.06.2004г.(л.11 от адм. преписка).
На 07.05.2015г. е издадена поредната заповед №РД-01-1000, с която А.Д.Н. и
членовете на семейството/домакинството й са настанени в същото жилище, вече за
срок от 5 години, съгласно решение на Комисията по чл.6, ал.1 от Наредба №6,
прието по протокол №4/29.04.2015г., точка 4, под №I-13. На основание тази заповед
бил сключен и анекс към договор за наем №509 от 23.06.2004г.(л.13 от адм.
преписка).
На 11.05.2020г., А.Д.Н. подала до директора на ОП „Управление на общински
имоти“ при община Русе заявление, вх. №Н-21, към което приложила и писмени документи,
доказващи изпълнение на изискванията на чл.3, ал.1 от Наредба №6 на ОбС Русе за
условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и
разпореждане с жилища, общинска собственост(л.14 и сл.) с искане за продължаване на срока на наемните правоотношения. Към документите
виждаме и приложено заявление до кмета на общината с искане за картотекиране в
процесното общинско жилище.
Комисията по чл.6 от Наредба №6 на ОбС Русе, се явява помощен орган, който
има съответните правомощия, разписани в чл.6 от Наредбата- разглежда подадените
заявления и декларации за установяване на жилищна нужда в двумесечен срок от
постъпването им, като взема решение дали гражданите да бъдат картотекирани или
да им бъде отказано картотекиране; определя степента на жилищна нужда на
отделните семейства/домакинства по групи съгласно чл. 4, ал. 1 от настоящата
наредба; прави предложение до Кмета на общината за настаняване на нуждаещите се
граждани и техните семейства/домакинства, съобразно наличния свободен жилищен
фонд; разглежда подадени заявления и декларации на граждани, настанени в
жилищен имот по реда на тази наредба, за удължаване срока на настаняване. На
заседание на Комисията, проведено на 28.05.2020г., било решено (л.29-31 от адм.
преписка), че не може да се направи категоричен извод, че А.Д.Н. и членовете на
нейното домакинство отговарят на условията на чл.3, ал.1 от Наредба №6 на ОбС
Русе. Причината била, че липсвали данни за доходите на всички членове на
семейството й. Освен това, наемателите притежавали лек автомобил Ауди 80, 1992г.
с титуляр жалбоподателя Н.Л.Н..
С такива мотиви, Комисията предложила да не се
продължава срока на наемното правоотношение между община Русе и домакинството
на А.Д.Н..
До А.Д.Н. било адресирано писмо, с което е уведомена за решението на
Комисията и че започва производство по прекратяване на наемните правоотношения
между общината и А.Д.Н. и членовете на семейството/домакинството й. Даден и е
срок да предостави становище по започналата процедура(л.32 от адм. преписка).
На 09.06.2020г., в община Русе е входирано становище от Н.Л.Н., с което от името на семейството заявява, че
иска преразглеждане на решението на Комисията. Обяснява, че съпругата му
наистина ходи до Великобритания, но по причина, че дъщеря им е студентка там. А.Н. не работела и нямала други доходи. Обяснява, че според него той и
членовете на семейството отговарят на изискванията на чл.3, ал.1 от Наредба №6
на ОбС Русе.
Независимо от даденото становище, на 16.06.2020г. кмета на община Русе издал
оспорената пред АС Русе заповед №РД-01-1476. Със заповедта е прекратено
наемното правоотношение между общината и домакинството на жалбоподателя-лицата А.Д.Н.
и А.Н.Л., отнасящо се до жилищен имот, частна общинска собственост, находящ се
в гр. Русе, ж.к. „Здравец“, блок „Балчо Войвода“, вх. 3, ет.2, ап.7, актуван с
АЧОС №1701/10.10.1997г.
При така
установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав стигна до следните
правни изводи:
Заповед №РД-01-1476 от 16.06.2020г. на Кмета на Община Русе е издадена от
компетентен орган и при спазване на предвидената от закона форма съгласно чл.
46, ал. 2 от ЗОС и чл. 31, ал. 2 от Наредба № 6 на ОбС – Русе.
Преценката за законосъобразност на обжалваната заповед, издадена на
основание чл. 46 ЗОбС, се прави с оглед изложените в нея фактически и правни
основания.
Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал.2 ЗОбС, във вр. чл. 31, ал.2 от Наредба
№ 6 за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем
и продажба на жилища - общинска собственост, приета от ОбС-Русе, наемното
правоотношение се прекратява със заповед на кмета на Общината.
В случая заповедта е издадена от компетентния по материя и териториален
обхват орган. Жалбоподателят/неговата съпруга като адресат на акта са уведомени
за производството, като е осигурена възможността да сочат и представи
доказателства и правят възражения, съгласно чл. 26 от АПК. Спазена е
разпоредбата на чл. 59 АПК по отношение формата и съдържание на акта.
Заповедта е мотивирана с две фактически основания - изтичане на срока на наемния договор и отпадане на условията по
чл. 3 за настаняване на наемателя в общинското жилище. Посочени са и
съответните правни основания - чл. 46,
ал.1, т.6 и т.7, ал.2 от ЗОбС и кореспондиращата й разпоредба чл. 31, ал.1, т.5
и т.6 от Наредба № 6 на ОбС-Русе.
Оспореният акт е в нарушение на процесуалните правила, което е довело до
нарушение и на материалния закон.
След като пред Комисията е посочено, че само Н.Л.Н. като член на семейството има доходи, а останалите не - А.Д.Н. била дълго време
безработна, а А.Н.Л.-студентка, в тежест на
помощния орган е да установи и докаже, че това твърдение не е вярно. Това не е
направено, а е било възможно да се извърши чрез съответните справки, нпр. в НАП,
където се регистрира всеки един трудов договор и се подават декларациите за доходи
на ФЛ.
Съответно, последното е довело и до неправилно приложение
от Комисията и след това от АО на разпоредбата на чл. 46, ал. 4 от ЗОС.
Съдебната практика е категорична, че във всички случаи при изтичане на
срока на наемния договор, органът по настаняването трябва да изследва наличието
или не на условия за продължаване на наемното правоотношение. В конкретния
случай, органът по настаняването не е изследвал в пълна степен дали А. Н. и членовете
на семейството/домакинството й отговарят на условията за настаняване в общинско
жилище.
Напротив, приел е, че кандидатите за наемане на общинското жилище не отговарят
на изискванията на чл.3, ал.1 от Наредба №6 на ОбС Русе.
Неизлагането на мотиви в обжалваната заповед защо административният орган
приема, че не са налице условия за пренаемане, не могат да бъдат преодолени с
препращането към решение на Комисията по чл. 6, ал. 4, т. 4 от Наредбата по
Протокол № 6 от 28.05.2020 г. С това решение този помощен орган действително е
изложил мотиви защо според него не следва да се продължават наемните правоотношения
с А.Д.Н. и членовете на семейството/домакинството, базирайки се на
обстоятелството, че липсвали данни за доходите на всички членове на семейството
и че Н.Л.Н. притежава МПС, Ауди 80, първа регистрация 1992г.
Мнението на Комисията по чл. 6, ал. 4, т. 4 от общинската наредба в този
случай има обаче само препоръчителен характер и не подлежи на самостоятелно
обжалване, за разлика от решението й по чл. 6, ал. 4, т. 1 и т. 2 от Наредбата,
поради което в тежест именно на кмета на общината е да изложи релевантни мотиви
за причините, поради което не уважава заявлението на А. Н. за пренаемане/продължаване наемното правоотношение. Още повече, че
Комисията в решението си не е проверила и не се убедила напълно дали А.Д.Н. и
членовете на семейството/домакинството отговаря на условията по чл. 3 от
Наредбата, което е видно от самото решение, където е казано „не може да се
направи категоричен извод“. Съответно непроверено остава и обстоятелството дали
по отношение на А.Д.Н. и членовете на семейството са налице или не отрицателните
материалноправни предпоставки, които биха довели до изваждането й от
картотеката на нуждаещите се по см. на чл. 9 от същата Наредба, които са единствено
относимите по силата на този подзаконов нормативен акт към основателността на
заявлението й за продължаване на наемното й правоотношение.
Твърдените от Н.Н. и А. Н. факти, че адресата на заповедта за настаняване
от 2015г. и сегашната заповед за прекратяване на наемните правоотношения между
нея и общината няма доходи е отрицателен факт, който ако не се приема от
помощния орган или АО, следва да бъде оборен с доказателства, като в тежест на
органа е събирането им. Това в проведеното административно-наказателно производство
не е сторено. В съдебното такова обаче, А. Н. заявява, че е безработна, не е регистрирана
в БТ и няма доходи от друга дейност. Няма данни за доходи и на тяхната дъщеря,
студентка в Обединеното Кралство, която се обучава там чрез отпуснат от Великобритания
студентски заем.
По отношение на притежаваното МПС, следва да се обърне внимание на АО, че
този автомобил е бил притежание на Н.Л.Н. от 2012г. От тогава досега са издавани
две настанителни заповеди и са сключвани два анекса към договора за наем №509
от 23.06.2004г. В нито един от случаите нито Комисията, нито АО приемат, че
това МПС е пречка за наемните правоотношения. Да се приеме едва сега, че МПС
Ауди, на 28 години, със застрахователна стойност 1200 лева, е пречка за пренаемане
на общинското жилище, след като в две предходни процедури това не е сторено, е не
само несериозно, но и в нарушение на принципите, разписани в чл.13 от АПК за
последователност и предвидимост и на чл.6 от Кодекса – за съразмерност.
Изводът от казаното по-горе е, че преди да прекрати наемното правоотношение
поради изтичане на срока на наемния договор, кметът на община Русе не е
изпълнил задължението си да изследва продължава ли да е налице нуждата от
настаняване в общинско жилище на жалбоподателя и неговото семейство, с което е
нарушил чл. 46, ал. 4 от ЗОбС и чл. 31, ал. 5 от приложимата общинска Наредба.
Неизпълнението на посочените задължения опорочава издадената заповед, която
следва да бъде отменена.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по оспорването на Н.Л.Н. *** Заповед №РД-01-1476 от 16.06.2020г., издадена от кмета на община
Русе, с която е прекратено наемното правоотношение между общината и
домакинството на жалбоподателя-лицата А.Д.Н. и А.Н.Л., отнасящо се до жилищен
имот, частна общинска собственост, находящ се в гр. Русе, ж.к. „Здравец“, блок ******,
актуван с АЧОС №1701/10.10.1997г. и АЧОС №9576/06.12.2019г.
Решението е окончателно.
Съдия: