Р
Е Ш Е Н И Е
Номер260015/14.7.2020г.Град Варна
Варненският окръжен съд Наказателно отделение
На втори юли Година две хиляди и двадесета
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мая Нанкинска
ЧЛЕНОВЕ: Трайчо Атанасов
Красимир Гайдаров
Секретар Родина Петкова
Прокурор Димитър Кайряков
като разгледа докладваното от съдия
Нанкинска
ВНОХД № 529 описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид:
Съдебното производство по делото е
по реда на чл.313 и сл. от НПК и е образувано по жалба на защитника на подс.Я.Я.
против присъда, постановена на 19.02.2020 год. по НОХД № 5716/2019 год. на ВРС,
ХХХІІ състав, с която подсъдимият е признат за виновен в извършването на
престъпление, наказуемо по чл.196, ал.1, т.1, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.26, ал.1 НК и му е наложен наказание "лишаване от свобода" за срок от 2 години
и 4 месеца при първоначален строг режим.
В жалбата се навеждат доводи за несправедливост
на наложеното наказание, като се твърди, че същото е завишено. Прави се искане
за изменение на първоинстанционната присъда, като на подсъдимия бъде наложено
наказание при многобройно смекчаващи отговорността обстоятелства.
Представителят на ВОП излага
становище, че първоинстанционния акт е правилен и законосъобразен.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността,
обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314,
ал.1 от НПК намира за установено следното:
Подсъдимият Я.И.Я. е роден в
гр.Каварна и е осъждан многократно за престъпления против собствеността. През
месец май 2019 г. се намирал в гр.Варна, като извършил множество престъпления
на територията на града.
В ранните часове на 10.05.2019 г.
подс.Я. отишъл до жилищна кооперация, находяща се на ул."Свобода" №
22, влязъл във вход № 2 на същата и започнал да проверява дали са заключени
входните врати на апартаментите, като натискал бравите. Когато стигнал до
апартамент №125, собственост на св. Т. Д.Д., находящ се на седми жилищен етаж, Я.
установил, че входната врата е оставена отключена. Влязъл в жилището, в което
спели Д. и приятелката му - св. И. Н. В.. От всекидневната в апартамента от
джоба на якето на мъжа взел портфейла му. В него сумата от 1055 лева. От същата
стая взел метална кутийка с надпис „Extory", в която се намирали монети на
обща стойност 20 лева, както и дамската чанта на св.В., съдържаща дамски парфюм
„Орифлейм", един брой комплект дамско бельо и десет броя секретни ключа
След това подсъдимият напуснал жилището и на етажната площадка между шестия и
седмия етаж проверил съдържанието на
взетите вещи. Взел единствено паричната сума, а другите вещи изхвърлил на пода
на площадката.
Около 08.00 часа на същия ден св.Д.
установил липсата на портфейла, събудил приятелката си и констатирали липсата
на останалите отнети от подсъдимия вещи. Д. сигнализирал за случая полицията и
докато изчаквал пристигането им, забелязал изхвърлените вещи на етажната
площадка.
В хода на проведеното разследване
била изготвена дактилоскопна експертиза № 20/10.07.2019г по описа на БНТЛ -
Варна, от заключението на която се установява, че четири от иззетите следи са
оставени от левите безименен пръст, ляв палец и ляв показалец на подс. Я.И.Я..
В ранните часове на 20.05.2019 г.
подс .Я. отново решил да извърши кражба на чужди вещи. За времето от 00,00
часа до на 06,00 часа на 20.05.2019 г.
влязъл във вх. 1 на бл. 44, находящ се в
жк."Възраждане", гр. Варна и започнал да проверява дали са заключени
входните врати на апартаментите като натискал бравите на същите. На четвъртия
жилищен етаж установил, че входната врата на апартамент №16, обитаван от св.С.Д.Р.
и приятеля й св.П.Д.П., била оставена отключена. След като влязъл в жилището,
от закачалка в коридора на апартамента подсъдимият взел мъжка чантичка,
собственост на П., в която се съдържала сумата от 793,69 лева , представляваща
поверени му служебни парични средства, сумата от 90 лева - лични парични
средства на П., както и служебно мобилно устройство марка „Blackview",
модел BV 7000 с ИМЕЙ № 357373082456112, в което се намирала карта - памет 16
GB. На закачалката се намирала и дамската чанта на св. С.Р., от която
подсъдимият взел портмоне със сумата от 120 лева и лични документи, собственост
на Р.. След като напуснал жилището, на площадката между третия и четвъртия етаж
подсъдимият проверил съдържанието на мъжката чантичка и дамския портфейл, като
взел само паричните средства и мобилното устройство, а останалите вещи изхвърлил
на площадката, където по-късно през деня били намерени от П..
Мобилният телефон и сумата от 793.69
лева били собственост на "Максим" ЕООД-Варна, с представляващ
дружеството В. С. в което св. П. работил като шофьор.
На 26.05.2019г. подс.Я. продал
мобилното устройство на св.И. Д. Р., който стопанисвал магазин за продажба и
сервиз на мобилни устройства, находящ се на ул."Д-р Пискюлиев" в гр.
Варна.
На 28.05.2019г. подсъдимият се
намирал в Трето РУ-Варна, където бил задържан. С него били проведени оперативни
беседи от полицейските служители- св.Я. М. и св.Г. Н., пред които Я. направил
самопризнание за извършените деяния, описани по-горе, като обяснил как ги е
извършил и посочил къде е продал отнетото мобилното устройство и адреса на
търговския обект. Впоследствие Р. доброволно предал процесното мобилно
устройство.
Видно от заключението на изготвената по
досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза стойността на
инкриминираните вещи възлиза на 2 340.19 лв.
От заключението на изготвената по
делото СПЕ се установява, че подс. Я. страда от „Параноидна шизофрения“ и от вредна
употреба на марихуана и психостимуланти от амфетаминовата група. Към датата на
извършване на деянията 10.05.2019г. - 20.05.2019г. същият е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като
физическото и психическото състояние на лицето му позволяват да участва
пълноценно в наказателното производство.
При така установеното до момента
въззивната инстанция прие следното:
Първоинстанционният съд е установил
правилно фактическата обстановка по делото. Преценил е, че от събраните
доказателства може да направи категоричен извод, че именно подсъдимият е
осъществил вменените му деяния, поради което и същия е осъден по възведеното му
обвинение. Тези изводи напълно се споделят и от настоящата инстанция, поради
което и няма да бъда преповтаряни отново само ще бъдат отбелязани най-важните
обстоятелства по делото, водещи до осъдителната присъда.
Производството
по делото е протекло по реда на чл.371,т.2 НПК, като подсъдимият е признал
фактите по делото, така както са описани в обвинителния акт. Неговите
самопризнания се подкрепят от събраните по делото доказателства. При първата кражба
са намерени дактилоскопни следи на местопроизшествието, за които се установява,
че принадлежат на подс.Я.. При втората кражба е установена едно от вещите, а
именно мобилния телефон, който подсъдимият е продал на св.Р. и който в по-късен
момент е предаден от последния на полицейските служители, след установяване на
извършителя на деянието.
От
събраните по делото доказателства се установява и квалификацията опасен
рецидив, доколкото от приложената по делото справка за съдимост се установява,
че Я. е изтърпявал наказание "лишаване от свобода" за тежко умишлено
престъпление и неговият размер е бил по-голям от 1 година, поради което е
изпълнена разпоредбата на чл.29, ал.1, б.А НК.
Квалификацията по чл.26, ал.1 от НК се обуславя
от обстоятелството, че са извършени отделни деяния, с които е осъществен
състава на едно и също престъпление, като същите са извършени през непродължителен период от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, като при това последващото
се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото.
С оглед
изложеното до момента ВОС намира, че е налице верига от преки и косвени
доказателства, които установяват предмета на престъпно посегателство, а така
също времето, мястото и начина на извършване на престъплението, поради което и
за съда не съществува съмнение, че именно подсъдимия го е осъществил.
При
определяне на наказанието ВРС е преценил какви са смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства и за подсъдимия, участието в извършеното
престъпление, като е определил наказание „лишаване от свобода” малко над
минималния размер, предвиден в разпоредбата на закона, а именно 3 години и 6
месеца. С оглед обстоятелството, че производството по делото е протекло по реда
на чл.371, т.2 НПК, съдът е приложил разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК като е
намалил така определеното наказание с 1/3 част и реално подсъдимият следва да
изтърпи наказание "лишаване от свобода"за срок от 2 години и 4
месеца, при първоначален строг режим.
Във
въззивната жалба и в с.з. се прави искане единствено за намаляване размера на
наложеното наказание, като бъде приложена разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 НК
Настоящият
състав на съда намира това искане за неоснователно, доколкото по делото липсват
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обусловят
приложението на чл.55, ал.1, т.1 НК.
Като
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства могат да бъдат определени
оказаното съдействие в хода на разследването, младата възраст на лицето и
данните за наличното му психично заболяване, което в случая обаче не е повлияло
върху вменяемостта на лицето поради наличието на медикаментозна ремисия. В същото
време отегчаващи отговорността обстоятелства са предходните осъждания на
подсъдимия, които не определят квалификацията на деянието като опасен редицив.
Като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства бе съобразен и броят
на деянията, включени в състава на продължаваното престъпление, както и начина
на извършване на същото, а именно – нощно време, чрез проникване в чуждо
жилище, които сочат за наличие на по-висока степен на обществена опасност на
извършеното престъпление. В случая е налице висока обществена опасност както на
извършителя на деянието, така и на извършените от него престъпления.
Изложеното
до момента по-скоро говори за баланс на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, отколкото за наличие на предпоставки за
приложението на чл.55 НК.
При
извършената служебна проверка въззивният съд не констатира нарушения, допуснати
от първоинстанционният съд, които да водят да отмяна на присъдата. Правилно е
бил разрешен и въпросът за предявените граждански искове, като в тази насока
също не се налага отмяна или изменение на първоинстанционната присъда.
По изложените съображения съставът на
Окръжния съд като въззивна инстанция и на осн.чл.338 НПК
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъдата на Варненския районен съд,
ХХХІІ състав, постановена на 19.02.2020 год. по НОХД № 5716/2020 год.
Решението не подлежи на касационна
проверка на осн.чл.346 НПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: