ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 09.11.2020 г.
СГС,
VI – 4 състав, в закрито съдебно
заседание на девети ноември две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН КОЛЕВ
НИКОЛА
ЧОМПАЛОВ
Като разгледа докладваното от съдия Чомпалов ч. гр. дело № 11627/20
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.435 ал.4 ГПК. СГС е сезиран с жалба от И.Б.И., който в качеството на трето
лице по изп.дело N 20198490400451 на ЧСИ А.П., обжалва
действията на съдебния изпълнител по насочване на изпълнението чрез опис и
оценка на гараж N 1 с идентификатор 68134.702.220.1.15 и гараж N 2 с идентификатор 68134.702.220.1.16, находящи се в гр.София, ул.“********Сочи
се от жалбоподателя, че по силата на договор за продажба, сключен във формата
на нот.акт N 26, том I, дело 55/2020 г., притежава правото на собственост върху имотите,
поради което срещу тях не може да се насочи принудително изпълнение, защото
жалбоподателят не е длъжник в изпълнението. Поддържа се, че възбраната върху
имотите е наложена на 29.07.2019 г., а към тази дата праводателят на
жалбоподателя не е бил собственик на имотите, поради което възбраната не е
породила действие спрямо праводателя му и спрямо жалбоподателя. Решението, по
силата на което праводателят З.А.е придобила имотите, е вписано на 20.12.2019
г., от което следва, че само вписана след тази дата възбрана би породила
действие. Иска се от жалбоподателя да се отменят действията на съдебния
изпълнител по насочване на изпълнението върху притежаваните от жалбоподателя гараж
N 1 с идентификатор 68134.702.220.1.15 и гараж N 2 с идентификатор 68134.702.220.1.16, находящи се в гр.София, ул.“******** Ответникът по жалбата Ч.Д.Г., който има
качеството на взискател по изпълнението, е подал отговор, с който оспорва
направените в жалбата възражения. Според ответника решението за уважаване на
иска по чл.19 ал.3 ЗЗД, по силата на което длъжникът е придобил собствеността
върху имотите, е влязло в сила на 21.06.2019 г., а възбраната е наложена на
29.07.2019 г., поради което към налагане на възбраната длъжникът е бил
собственик на имотите, тъй като отбелязването на съдебното решение на
20.12.2019 г. произвежда единствено защитно действие, изразяващо се в запазване
на реда на вписването на исковата молба, но не и вещно правно действие.
Извършеното на 07.01.2020 г. от длъжника разпоредително действие с възбранените
имоти в полза на жалбоподателя не може да се противопостави на взискателя –
чл.45 ал.2 ГПК.З.И.А., която има качеството на длъжник в изпълнението, не е
подала отговор и не взема становище по жалбата.
Представени са изготвените от
съдебния изпълнител мотиви.
Според съда подадената от трето лице жалба по
чл.435 ал.4 ГПК срещу действията на съдебния изпълнител по насочване на
изпълнение върху недвижими имоти е процесуално недопустима, поради което следва
да се остави без разглеждане.
Жалбоподателят в качеството на трето за
изпълнението лице има право да обжалва действията по насочване на изпълнение
върху недвижим имот, но само когато имотът се е намирал в негово владение към момента на налагане на възбраната, а жалбата се уважава, ако се
установи, че имотът е собственост на третото лице – чл.435 ал.4 ГПК. В този
смисъл следва да се приеме, че процесуалната предпоставка за допустимостта на
жалбата е фактът на установено владение
върху имота към налагане на възбраната, а притежаването на собствеността е
предпоставка за основателност на жалбата. Следователно преди да се прецени дали
жалбоподателят е собственик на имотите, което има значение за основателността
на жалбата, следва да се провери дали той е упражнявал владение върху имотите,
защото този факт има значение за допустимостта на жалбата.
От страна на жалбоподателя не е повдигнато фактическото твърдение,
че е упражнявал владение върху имотите към момента на налагане на възбраната.
Никъде в жалбата жалбоподателят не
твърди това фактическо състояние – че към налагане на възбраната е владял
имотите. Навсякъде в жалбата са изложени твърдения, че жалбоподателят е
собственик, но не се твърди жалбоподателят
да е бил владелец на имотите към момента на налагане на възбраната върху тях.
След
като жалбоподателят не твърди да е
упражнявал владение върху имотите към момента на налагане на възбрана, той дори
по твърдения не попада в кръга от визирани лица в нормата на чл.435 ал.4 ГПК,
които са легитимирани да обжалват действията на съдебния изпълнител по
насочване на изпълнение.
На следващо място – не само не се твърди,
но и не са представени доказателства за факта, че жалбоподателят е упражнявал
владение върху имотите, а и не са направени доказателствени искания за установяване
на този релевантен за допустимостта на жалбата факт.
В случая фактът на владение върху имотите към
момента на налагане на възбраната, който е процесуална предпоставка за
допустимостта на подадената жалба, не е въведен като част от фактическите
твърдения, но и е недоказан. При липса на твърдения жалбоподателят да е владял
имота към налагане на възбраната, жалбата е недопустима – определения на САС - от 20.05.2020 г. по гр.д. N 1432/2020; № 1135 от 01.04.2019 г. по ч.гр.д. №
1424/2019 г., от 25.09.2018 г. по в.гр.д. № 4203/2018 г.; № 3059 от 09.10.2018 г. по гр.д. № 4527/2018 г., № 1993 от 26.06.2018 г. по в.гр.д. № 2784/2018 г., от 29.12.2017 г. по ч.гр.д. № 6054/2017 г.; № 475 от 23.03.2011 г. по ч.гр.д. № 864/2011 г.; № 312 от 06.02.2013 г. по ч.гр.д. № 4609/2012 г.
В подкрепа на извода, че за допустимостта на жалбата по чл.435 ал.4 ГПК е
необходимо както да са повдигнати фактически твърдения, но и да е доказано
упражняване на владение върху имота към налагане на възбраната, са указанията,
дадени в мотивната част на т.2 от ТР № 4 от 11.03.2019 г. по тълк.д. № 4/2017 г., ОСГТК на ВКС, в която е прието, че „с право на жалба срещу насочване на изпълнението разполагат само тези трети за изпълнителния
процес лица, които упражняват фактическа власт върху вещите към момента
на насочване на принудително изпълнение върху тях“. Отново в този смисъл са и указанията в мотивите на т.4 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. по тълк.д. № 3/2015 г., ОСГТК на ВКС, в която е прието, че „защитата на тези трети лица
може да бъде осъществена и чрез обжалване на действията на съдебния изпълнител
по реда на чл. 435, ал. 4 ГПК, ако в деня на запора, възбраната или
предаването, ако се отнася за движима вещ, те се намират във владение на
вещта“. „Видно от текста на чл. 440ал. 1 ГПК искът може да бъде предявен от всяко
трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, без да се поставя
изискването третото лице да е във владение на вещта или не, каквото е налице за упражняване на правото на обжалване по чл. 435, ал.
4 ГПК“.
Дадените в тези две ТР указания по несъмнен начин потвърждават извода,
че за допустимостта на жалбата е необходимо не само да е повдигнато фактическо
твърдение за осъществяване на владение върху имота, но и да е доказано
владението като фактическо състояние /собствеността върху имота е въпрос, който
има значение за основателността на жалбата/. Както се спомена по-горе, в случая
нито се твърди владение към момента на налагане на възбраната, нито се доказва,
респ. не са направени доказателствени искания.
Като краен извод – процесуалното право на
трето лице да обжалва насочване на изпълнението върху недвижим имот принадлежи
не на всяко трето за изпълнението лице, което твърди право на собственост върху
възбранения имот, а само на това трето лице, което твърди и доказва, че е
упражнявало владение върху имота в деня на налагане на възбраната. Това е така,
защото в нормата на чл.435 ал.4 ГПК изрично се разграничава „владението“ като
предпоставка за допустимостта на жалбата, от собствеността като предпоставка за
основателност на жалбата. Ако за допустимостта на жалбата бе достатъчно третото
лице единствено да доказва собственост върху имота, не би се предвидило в нормата
на чл.435 ал.4, изр.1-во ГПК изискване това трето лице да упражнява владение,
от който факт произтича правото на жалба - “може да обжалва“. Тъй като от страна на жалбоподателя не само не се твърди, но и не е
доказано да е упражнявал владение, а и не са направени искания за доказване на
този факт, жалбоподателят не попада сред кръга от лица, легитимирани да
обжалват насочването на изпълнението.
С
оглед на изложеното съдът намира, че жалбата следва да се остави без
разглеждане като процесуално недопустима.
Мотивиран
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.Б.И.,
който в качеството на трето лице по изп.дело N 20198490400451 на ЧСИ А.П. обжалва действията на съдебния
изпълнител по насочване на изпълнението върху гараж N 1 с идентификатор 68134.702.220.1.15 и гараж N 2 с идентификатор
68134.702.220.1.16, находящи се в гр.София, ул.“******** Определението може да се обжалва пред САС в едноседмичен
срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.