О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 04.05.2022 г.
Административен съд Кърджали в закрито
съдебно заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ:
Айгюл Шефки
разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 171/2022 г. по описа
на КАС и за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е по реда
на чл.197 и сл. от АПК, вр. чл.56, ал.4 АПК.
Образувано е по жалба
от С.И.А. от ***,
подадена чрез адв. М.Ч., срещу Разпореждане №2113-08-2066#6/08.04.2022
г. на ръководител
„Пенсионно осигуряване“
в ТП на НОИ-Кърджали. Жалбоподателят твърди
незаконосъобразност на оспореното разпореждане. Счита, че длъжностното лице
не е изпълнило задължението си да се произнесе
по подаденото от него заявление
с вх.№2113-08-2066/13.12.2021
г. за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Твърди,
че към
последното заявление е приложил удостоверение изх.№04-4756/25.11.2021 г., издадено от Дирекция “Държавен военноисторически архив“,
***, което не било взето предвид при
постановяване на оспорения акт. По изложените съображения иска отмяна на
оспореното разпореждане и връщане на преписката
на длъжностното лице в ТП на НОИ – Кърджалисъс задължителни указания
по тълкуването и прилагането на закона. Претендира деловодни разноски.
С писмо вх.№1044/29.04.2022
г., ведно с подадената жалба и административната преписка по издаване на
оспореното разпореждане е постъпило и възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение
с искане
за намаляването му до размера, определен в Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Административният съд, като взе предвид доказателствата по делото и становищата
на страните, приема за установено следното:
Със заявление с вх. №2113-08-2332/05.12.2019 г., С.И.А. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст. Към заявлението приложил и удостоверение изх.№4945/ 30.07.2018 г.,
издадено от директор на Дирекция “Държавен военноисторически архив“, ***, според
което в периода 05.04.1973 г. – 03.04.1975
г., жалбоподателят е бил на
редовна военна служба в частите на Българската армия.
С Разпореждане № 2140-08-98 / 09.03.2020 г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ
– Кърджали, на заявителя е отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ, поради това,
че действителния му осигурителен стаж възлизал на 13 г. 10 мес.
03 дни, поради което не били налице предпоставките за отпускане на пенсия за ОСВ
при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО. Няма данни за оспорване на горното разпореждане
в срока по чл. 117, ал. 2, т. 1 от КСО, поради което същото е влязло в законна сила.
Ha 13.12.2021 г. жалбоподателят А. е подал ново заявление с вх.
№ 2113-08-2066/13.12.2021 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, към което приложил удостоверение
изх.№04-4756/25.11.2021 г., издадено от директор на Дирекция “Държавен
военноисторически архив“, ***, в което отново е отразено, че в периода 05.04.1973 г. – 03.04.1975 г., жалбоподателят е бил на
редовна военна служба в частите на Българската армия.
С Разпореждане № 2113-08-2066#6 /08.04.2022 г. на ръководител
„ПО“ в ТП на НОИ - Кърджали, предмет на настоящия спор, производството по подаденото
заявление е прекратено, на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК. В мотивите към
оспореното разпореждане е прието, че с новото заявление се иска отпускане на същия
вид пенсия и към него не са приложени нови документи, тъй като периодът на
наборна служба по представеното удостоверение дублира стаж, зачетен по вече
представено удостоверение
изх.№4945/ 30.07.2018 г., издадено от директор на Дирекция “Държавен
военноисторически архив“, ***. Посочено е, че наличната промяна във възрастта
не оказвала влияние върху правото на пенсия по чл.68, ал.3 КСО, поради което е прието,
че въпросът е решен с влязъл в сила административен акт и административното производство
по заявление с вх. № 2113-08-2066/13.12.2021 г. е недопустимо и следва да бъде прекратено.
На 20.04.2022 г., разпореждането е връчено, на посочения от заявителя адрес.
От изложената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата
е подадена чрез административния орган, в предвидения от закона 14-дневен срок и
от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
След
извършената на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, служебна проверка съдът намира,
че оспореното разпореждане е издадено от компетентен орган- ръководителя на пенсионното
осигуряване в ТП на НОИ - Кърджали. Съгласно чл. 98, ал. 1, т. 1, от КСО, разпореждането за отпускане на пенсия за ОСВ,
респ. на отказ по същество да бъде отпусната такава, е в правомощията на ръководителя
на пенсионното осигуряване в съответното териториално поделение на НОИ. По аргумент
от чл. 27, ал. 2 от АПК, в правомощията на същия орган е да се извърши проверката
за допустимост на административното производство. Разпореждането е издадено и в
предвидената в закона писмена форма, като съдържа и относимите
към случая фактически и правни основания.
Налице е обаче неправилно
приложение на материалния закон.
Установи се в случая, че с влязло в сила Разпореждане № 2140-08-98/ 09.03.2020
г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, на жалбоподателя е отказано отпускането
на лична пенсия за ОСВ. Последното разпореждане не е било предмет на съдебен контрол
и спорът относно материалното право на пенсия не е бил разрешен със сила на присъдено
нещо.
Съгласно чл. 105, ал. 1 от КСО, правото на пенсия не се погасява по давност.
Следователно, всяко лице, което твърди, че е придобило право на пенсия и на което
не е отпусната пенсия с влязло в сила разпореждане, може да упражни правото по реда
на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Респ., влязлото в сила разпореждане,
с което не е признато право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не съставлява
процесуална пречка, по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, за ново упражняване
на правото, тъй като правоотношението по упражняване и реализиране на правото на
пенсия не е приключило, а правото на жалбоподателя да подаде ново заявление за отпускане
на пенсия не е било преклудирано. По това заявление компетентното
длъжностно лице дължи издаване на административен акт, с който да се произнесе по
пенсионните права на заявителя.
Предвид изложените съображения съдът намира, че изричният отказ да се разгледа
по същество искането за отпускане на пенсия е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено, а преписката следва да бъде върната на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ - Кърджали за разглеждане по същество на заявление
с вх. № 2113-08-2066/13.12.2021 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст.
При този изход на делото и своевременно
направеното искане, в полза на жалбоподателя
се следват деловодни разноски. Съдът намира за
основателно възражението за прекомерност на договореното и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600
лв.,
съобразно приложения ДПЗС от 26.04.2022 г. Предвид ниската фактическа и правна сложност на спора, следва ответникът да бъде осъден да
заплати на жалбоподателя,
деловодни разноски в размер на
350 лв.,
съгласно чл.8,
ал.2,
т.2
от Наредба
№1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения
и на основание чл. 200, ал. 1 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
Разпореждане
№2113-08-2066#6/08.04.2022 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ-Кърджали,
с което на основание чл. 27, ал. 2, т.1 от АПК, е прекратено образуваното производство
по заявление с вх. № 2113-08-2066/13.12.2021 г., подадено от С.И.А.
ИЗПРАЩА административната преписка на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали, за разглеждане по същество на заявление
с вх.№ 2113-08-2066/13.12.2021 г., подадено от С.И.А.
ОСЪЖДА Териториално
поделение на Национален осигурителен институт, гр. Кърджали, да заплати на С.И.А. от ***, ЕГН **********, деловодни разноски в размер
на 350 лева.
Определението подлежи
на обжалване по реда на чл. 200, ал. 2 от АПК, пред ВАС на РБ, в 7-дневен срок от
съобщаването му, като съгласно ТР № 2 от 24.03.2021 г., постановено по т.д. №
10/2019 г. на ОСС на ВАС, определението е окончателно за административния
орган.
С Ъ Д И Я: