Определение по дело №64650/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 15982
Дата: 24 юни 2022 г.
Съдия: Кирил Стайков Петров
Дело: 20211110164650
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 15982
гр. София, 24.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20211110164650 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба от Д. ЦВ. Ц. срещу ЦВ. СТ.
Д., с която са предявени искове:
- за признаване на установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 3 800 лв. –
обезщетение за ползване на имот с идентификатор № 68134.2047.325 и построените в него
сгради за периода 09.09.2014 г. – 11.11.2018. г. – по изпълнителен лист от 28.07.2021 г.
издаден по гр. д. № 10563/2013 г. по описа на СРС.
- за обезсилване на издадения изпълнителен лист.
Производството относно искането за обезсилване на издадения ИЛ е прекратено с
влязло в сила определение от 22.02.2022 г.
Относно отрицателния установителен иск са дадени указания на ищеца с
разпореждане от , да мотивира интерес от така предявения иск за установяване недължимост
на вземания, които са преведени на взискателя.
Препис от разпореждането е връчен на ищеца /чрез процесуален представител/ на
21.03.2022 г. и повторно на 25.05.2022 г. По делото не е постъпила уточнителна молба.
Съдът намира предявеният отрицателен установителен иск за НЕДОПУСТИМ,
поради следното:
От съобщение с вх. № 5923 от 13.01.2022 г. от ЧСИ Бъзински /л. 36 от делото/ се
установява, че към взискателя е преведена сума в размер на 5126.37 лв. Ищецът не оспорва,
че сумата е събрана принудително и преведена на взикателя, видно от молба с вх. № от
18.02.2022. Доколкото предмет на изпълнителния лист е единствено неолихвяема месечна
сума в размер на 76 лв. от 09.09.2014 г. до окончателното извършване на делбата, то след
погасяване на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя, следва да се приложи
чл. 76, ал. 1, изр. последно ЗЗД – с плащането да се погасява най-старото задължение.
Следователно по изпълнителното дело са преведени суми за обезщетение за ползване на
1
имот за периода до м.11.2019 г. Т. е. преведената сума надхвърля процесната и включва
изцяло процесния период. Не се спори от ищеца, че процесното вземане от 3 800 лв. –за
периода 09.09.2014 г. – 11.11.2018. г. е събрано в хода на изпълнителното производство и
сумата преведена на взискателя.
При осъществено принудително изпълнение, длъжникът, за да получи обратно от
взискателя недължимо полученото, трябва да предяви срещу него осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Ако сумите вече са платени на взискателя, дори искът по чл. 439
ГПК да бъде уважен, то въз основа на решението не би могло в хода на изпълнителното дело
да се върнат тези суми, т. е. ищецът не би могъл да получи благоприятен резултат в своята
правна сфера, поради което и липсва правен интерес от предявения отрицателен
установителен иск. При всички положения, ако ищецът намира, че сумата е събрана и
преведена на взискателя в хода на изпълнително производство след погасяването й по
давност, то няма пречка да ангажира възражение за прихващане по друго производство.
Платените вече суми могат да бъдат предмет на исков процес на основание чл. 55 ЗЗД, вкл.
защита може да бъде осъществена чрез насрещен иск/възражение за прихващане, които
също биха били с правна квалификация чл. 55 ЗЗД. Доколкото обаче процесното вземане е
заплатено и преведено на взискателя, настоящият съдебен състав намира, че липсва правен
интерес от така предявения отрицателен установителен иск.
Оттук следва исковата молба да се върне и в частта по предявения отрицателен
установителен иск, а производството да се прекрати изцяло.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № от 12.11.2021 г. подадена от Д. ЦВ. Ц., ЕГН
********** срещу ЦВ. СТ. Д., ЕГН **********, в частта с която е предявен иск за
признаване на установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 3 800 лв. –
обезщетение за ползване на имот с идентификатор № 68134.2047.325 и построените в него
сгради за периода 09.09.2014 г. – 11.11.2018. г. – по изпълнителен лист от 28.07.2021 г.
издаден по гр. д. № 10563/2013 г. по описа на СРС като ПРЕКРАТЯВА изцяло
производството по гр. д. № 64650/2021 г. по описа на СРС, 88 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на ИЩЕЦА.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2