РЕШЕНИЕ
№ ………………../19.04.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 50 с-в, в открито
заседание, проведено на втори април през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при секретаря Мариана
Маркова,
като разгледа докладваното от
съдията
гр. д. № 4542 по описа
за 2020 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано е по предявени от З. „А.“
АД *** искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 721,79 лв., представляваща изплатено на застраховано лице
застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „*“, обективирана в
застрахователна полица № * от 25.11.2015 г., за вредите, причинени на
застрахования лек автомобил „*, от настъпило на 19.04.2016 г. застрахователно събитие – ПТП, изразяващо се
в попадане в необозначена дупка, ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в
съда – 14.05.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 219,74 лв.,
представляваща мораторна лихва,
начислена за периода от 23.04.2017 г. до 22.04.2020 г., на основание чл. 213, ал.1 от КЗ (отм.) вр.
чл.49,ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Твърди се в исковата молба, че на 19.04.2016 г. на път
*
с посока от с. *
към с. *,
е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което лек автомобил марка „*“,
с ДК*,
собственост на *
АД и управляван от Д.Б.Я., попада в необозначена дупка
на пътното платно, за което е съставен
протокол за ПТП № * от 19.04.2016. Ищецът излага, че във връзка с посоченото събитие
при него е образувана щета под № *,
е извършен оглед на автомобила и са описани констатираните вреди.
Твърди, че 20.05.2016 г. е
заплатено застрахователно обезщетение в размер на сумата от 721.79 лева. Поддържа, че отговорност за
нанесените увреждания по застрахования автомобил в резултат от попадане в
необозначена дупка носи Община Аксаково като собственик на процесната улица,
поради което с регресна покана, получена на
11.08.2016 г. ищецът е поканил задълженото лице да заплати доброволно дължимата
сума, но до настоящия момент регресната претенция не
е възстановена. По изложените съображения моли за уважаване на предявените
осъдителни искове и претендира сторените съдебни разноски.
В открито съдебно заседание ищецът не изпраща
представител. Депозирано е писмено становище на 01.04.2021 г., в което ищецът
поддържа предявения иск и моли за уважаването му. Претендира разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба,
в който излага становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва
се материалноправната легитимация на ответника да
отговаря по предявените искове, като намира, че произшествието е настъпило на
територията на община *. Излага се, че липсват доказателства относно обстоятелството, че
водачът на лекия автомобил е карал със съобразена с пътните и метеорологични
условия скорост. Намира, че претендираната сума е
завишена и стойността необходима за възстановяването на щетите е в по-малък размер. Счита, че обезщетението
следва да се съобрази с действителните вреди към датата на настъпване на ПТП,
като в противен случай би се стигнало до неоснователно обогатяване на ищеца.
Подчертава, че първата регистрация на автомобила е 2011г. Оспорва се механизма
на настъпване на вредите. Моли за отхвърляне на иска и претендира разноски. В
условие на евентуалност релевира възражение за
прекомерност на претендирано от ищеца адвокатско
възнаграждение.
В открито съдебно заседание ответникът не изпраща представител. В
предварително подадена писмена молба моли за отхвърляне на предявения иск.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С влязло
в сила определение № 263655/24.11.2020 г. е допуснато изменение на предявения
от З. „А.“ АД ***
искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 721,79 лв.,
представляваща изплатено на застраховано лице застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско на МПС“, обективирана в застрахователна полица № * от 25.11.2015 г., за вредите,
причинени на застрахования лек автомобил „* ДК № *, от настъпило на 19.04.2016 г. застрахователно събитие – ПТП, изразяващо се
в попадане в необозначена дупка, ведно със законната лихва, считано от датата
на предявяване на исковата молба в съда – 14.05.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 219,74 лв., представляваща
мораторна лихва, начислена за периода от 23.04.2017 г. до 22.04.2020 г., на
основание чл. 213, ал.1 от КЗ (отм.) вр. чл.49,ал. 1
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, чрез замяна на страна, а именно
първоначалният ответник ОБЩИНА *, с ответника ОБЩИНА *,
бул. *,
представлявана от кмета *, на основание чл. 228 ГПК и е
прекратено производството срещу първоначалния ответник Община *, поради отказ на предявения срещу него иск, на основание
чл. 233 ГПК, като е конституиран като ответник в производството ОБЩИНА *,
бул. ”*,
представлявана от кмета *.
Не е спорно между страните, както е прието и
с доклада по делото, а и от представената по делото комбинирана застрахователна
полица *
от 25.11.2015 г., наличието на сключен договор за имуществено застраховане „Каско на МПС” между собственика „*“
АД и З. „А.“ АД, с предмет автомобил „*“,
с ДК№ *
към датата на застрахователното събитие от 19.04.2016 г.
Липсва спор между страните, а и видно от Протокол за
ПТП от 19.04.2016 г. се установява настъпването на ПТП на посочената дата на
път с. * посока с. *, на 1 км. след с. * с участник Д.Б.Я.. Удостоверено е, че на участък от
пътното платно автомобилът попада в необезопасена и необозначена дупка в
дясната част на пътя с размери 80х50х20 см. Установи са увреждания на предна и
задна дясна гума с джанта и ходова част. Протоколът е подписан в присъствие на
свидетел *
От представеното писмо с изх. №
08020-1446/1/23.06.2020 г. от Община *, пътният участък на път VAR 2086 попада на територията на Община
Варна.
Видно от декларация на водач на увредено МПС, увредено
от събитие о нарушена цялост на пътното покритие, собственикът на автомобила е
декларирал пред застрахователя настъпилото събитие, като е декларирана
настъпилата щета, изразяваща се в увреждане на предна дясна и задна дясна гума на автомобил „*“,
с ДК№ *,
като в тази връзка при З. „А.“ АД е заведена застрахователна претенция (щета) под № */20.04.2016 г.
В приложения опис по
щетата от 20.04.2016 г., са отразени констатираните при огледа увредени детайли
на автомобила, индивидуализирани чрез отразяване на вида, количеството,
степента на увреждане и начина на възстановяване на всеки от тях.
По делото е приложен и
изготвения снимков материал (л. 1718) като част от образуваната застрахователна
преписка.
От представената
фактура №*/20.04.2016 г. се установява, че собственика на автомобила „*“
АД е заплатил сумата от 70,72 лв. за пътна помощ.
Видно от фактура №* от 20.04.2016 г.,
издадена от „*“ ООД с получател „*“ ЕООД стойността за извършените дейности за възстановяване на щетите
възлиза на сумата от 958,81лв.
Видно от приложеното
банково извлечение (л. 14), на 20.05.2016 г. сумата от 1063,75 лв. е преведена
по банкова сметка *** „*“ ЕООД, като в основанието за извършения превод е отбелязано „изплащане
по щети № * и *“.
Като писмено доказателствено средство по делото е приобщена и регресна покана от 06.08.2016г. от З. „А.“ АД *** за заплащане на сумата от 731,79лв.
От приетото и неоспорено от страните заключение * съдебно-автотехническа
експертиза се установява следният
механизъм на настъпване на ПТП - автомобилът при
движение с. * посока с. *, на 1 км. след с. *, попада с двете си
десни колела в нарушение на пътната настилка с дължина 80 см., ширина 50 см. и
дълбочина 20 см., намиращо се на платното за движение. При движението на
колелата в дупката, автомобилните гуми влизат в съприкосновение с ръба на
дупката или друг предмет с остри ръбове, намиращ се в дупката, при което се
разкъсва външният борд на гумите. При разкъсването на външният борд на
автомобилните гуми се получава разхерметизирането им,
което ги прави неизползваеми. Вещото лице заключва, че при съпоставяне на
механизма на произшествието и установените увреждания става ясно, че е налице
причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите
вреди за лек автомобил „* с per. N:
*
и е възможно същите да са причинени по степен и вид от настъпилото ПТП.
Съгласно експертното заключение общата стойност на средствата, необходими за
ремонтиране на увредите по пазарни цени, е в размер на 927,52лв.,
което включва следните позиции: Общо за Гума предна дясна Bridgestone зимна 245/50/18 - 463.76 лв. Общо за
Гума задна дясна Bridgestone зимна 245/50/18-
463.76 лв. В съдебно заседание вещото лице заключва, че това е средната пазарна
стойност при съобразяване на ремонта в сертифицирани и несертифицирани сервизи.
Посочено е, че изплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 721,79лв.
съответства на
нужните средства за отстраняването на причинените щети, съобразно действащата
към момента на събитието методика за определяне на обезщетения по застраховка автокаско.
По делото са ангажирани
и гласни доказателствени средства посредством разпит на свидетеля Д.Б.Я.. От показанията на свидетеля се установява, че
при управление на предоставения му за ползване лек автомобил свидетелят
попаднал в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно. Същата била
дълбока и остра с размери около 40-50 см. на 30 см. и дълбочина около 25 см.,
намираща се след завой за с. * в дясната част на пътното платно. Участъкът бил стеснен с намалена
видимост, отстрани имало непочистени храсти, движението било спокойно, без
трафик в тъмните часове на денонощието, свидетелят се движил със скорост от
около 70-80 км.ч. При попадането в
дупката се спукали двете десни гуми, като уведомил КАТ за произшествието. Били
закупени две нови гуми и поставени на автомобила.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявените искове намират правното си основание в разпоредбите на чл. 213,
ал. 1 КЗ (отм.) във вр. чл. 49 ЗЗД във вр. 45, ал. 1 ЗЗД (по аргумент от § 22 ПЗР КЗ, тъй като процесният договор за застраховка „Каско“
е сключен преди влизането в сила на действащия КЗ на 01.01.2016
г. и
няма данни за друга уговорка между страните) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съобразно разпоредбата на чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) се предвижда специално суброгационно право на застрахователя, който при настъпване
на застрахователното събитие и след изплащане на дължимото застрахователно
обезщетение встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
Когато причинител на вредата е лице, на което е възложена някаква работа,
по силата на чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД
възложителят отговаря за вредите, причинени от това лице при или по повод
изпълнението на работата. Отговорността на възложителя е обективна и
гаранционно-обезпечителна, предназначена да репарира вредоносните последици,
настъпили в резултат от чуждо виновно и противоправно
поведение (действие или бездействие), осъществено при или по повод изпълнението
на възложената дейност. Същата е приложима и в хипотези, в които във връзка с
изпълнението е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила
(така - т. 3 от Постановление
№ 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на
ВС). Съгласно
задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959
г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите,
причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им
работа, и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил
тези вреди.
В разглеждания случай ищецът твърди, че
вредите, за които е изплатил застрахователно обезщетение на застрахованото
лице, са пряка и непосредствена последица от попадане на автомобила в необозначена
и необезопасена дупка на пътното платно, стопанисвано и поддържано от Община
Варна.
За успешното провеждане на предявения иск е необходимо ищецът да установи при условията на пълно
и главно доказване, че е налице валидно възникнало застрахователно
правоотношение между ищеца и увреденото лице по застраховка „Каско на МПС“ с предмет автомобил * с
ДК№ *; че в
периода на застрахователно покритие - на 19.04.2016 г., е настъпило
застрахователно събитие, изразяващо се попадане в необозначена дупка при
описания в исковата молба механизъм, от което са причинени твърдените щети по
застрахованата вещ; че вредите са настъпили вследствие на действието или
бездействието на трето лице, при или по повод възложената му от Община Варна работа
по изграждане, поддържане и ремонт на общински път на територията на общината;
че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в посочения размер от 721,79
лв.; поставяне на ответника в забава, както и размера на исковите претенции за
главница и мораторна лихва.
Съгласно разпоредбата
на чл. 31 от Закона за
пътищата, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините, а по силата на чл. 48, т. 2,
б. "а" от Правилника
за прилагането му, организирането на дейностите по поддържане на пътищата са
задължение на съответните общини за общинските пътища. Същевременно в чл.
167, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата е предвидено, че лицата, които стопанисват пътя, го
поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и
ги отстраняват във възможно най-кратък срок, а по силата на ал. 2, т. 1 на същата
разпоредба служби за контрол, определени от кметовете
на общините, контролират в населените места изправността и състоянието на
пътната настилка, пътните съоръжения, пътната маркировка, и др.
В случая от ангажираните по делото писмени
доказателства - писмо с
изх. № 08020-1446/1/23.06.2020 г. от Община *, и след извършена справка на „Списъка на общинските
пътища в Република България“, достъпна в Интернет, се установява, че процесният пътен участък, където е настъпило застрахователното събитие, попада на
територията на Община *. Доказателства в обратния смисъл не са ангажирани от ответника, поради
което възражението му в тази насока е неоснователно.
От анализа на събраните
по делото писмени и гласни доказателства посредством разпита на свидетеля Я.,
които съдът кредитира, като последователни, непосредствени и вътрешнологични, в т.ч. и приетата САТЕ, неоспорена от
страните, се установява, че процесното ПТП, при което
са настъпили уврежданията на застрахования лек автомобил е било причинено от попадането му на в неравност на пътното
платно (дупка) или „препятствие на пътя“ по смисъла на пар.
19 от ДР на ППЗДвП,
на пътното платно по път с. * в посока с. Каменар,
стопанисван от Община Варна. При това съдът
намира, че е налице противоправно поведение на
служителите на община *, които не са изпълнили
вменените им законови задължения, цитирани по-горе, което ангажира
отговорността на общината на основание чл. 49 от ЗЗД. Общинският път в процесния участък не е бил в
изправно състояние, като наличните по него препятствия (дупка), не са били
сигнализирани съобразно изискването на закона, което безспорно се установи от показанията
на свидетеля Я.. Според чл. 52, ал. 1 от ППЗДвП, пътен знак Г11 се поставя пред препятствие на пътя,
когато водачите могат да заобиколят препятствието
отдясно или отляво, за да продължат движението си, което задължение ответната
община не е изпълнена.
Предвид проявеното
бездействие на Община Варна,
изразяващо се в бездействието на нейните служители, натоварени да поддържат
пътя в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да
отстраняват повредите във възможно най-кратък срок, то същата носи отговорност
за претърпените щети вследствие на попадане на процесния лек автомобил в такъв
увреден пътен участък.
Налице е пряка
непосредствена връзка между противоправния резултат –
вредите по лекия автомобил и бездействието на служителите на община Варна,
което се доказа от всички събрани по делото доказателства - от изготвената САТЕ
и показанията на свидетеля Я.. Установи се механизма на настъпилото ПТП като
съобразно заключението на вещото лице в резултат на него могат да настъпят
уврежданията по лекия автомобил – спукване на предна и задна дясна гуми при навлизане
в дупката на пътното платно. Установи се, че средната пазарна стойност на повредените
гуми възлиза на 927,52лв., като изплатено обезщетение от застрахователя от
721,79лв. съответства на нужните средства за отстраняване на щетите, съобразно
методиката на застрахователя.
Неоснователно е
възражението на ответната страна, че водачът на процесният
автомобил е карал с несъобразена скорост, поради което обезщетението за
причинени имуществени вреди подлежи на редуциране. От ангажираните гласни
доказателства и снимков материал, както и приетата по делото САТЕ, се установи,
че дупката се е намирала в дясната част на пътното платно при стеснен участък
на пътя, несигнализиран по какъвто и да е начин, след завой, с намалена
видимост, заради непочистени храсти, като водачът на лекия автомобил се е
движел в тъмната част на денонощието, поради което съдът намира, че водачът не
би могъл да избегне попадането си в нея. Отделно от това, от показанията на
свидетеля се установи, е същият е карал със съобразена скорост с пътните
условия и предвидените ограничения в извънградски условия. Ето защо,
релевираното искане за намаляване на дължимото обезщетение не следва да се
уважава.
Наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на процесното ПТП и
изплащане на застрахователно обезщетение не се оспорва, а и се установява от
коментираните по делото доказателства.
След заплащане на застрахователното обезщетение застрахователят е встъпил в
правата на увредения срещу Община Варна, в качеството й на възложител на
лицата, които чрез своето бездействие са причинили процесните
вреди. Предвид наличието на всички кумулативни материалноправни
предпоставки, обуславящи възникването на съдебно предявеното регресно право в патримониума на
ищеца, предявеният иск за
заплащане на сумата от 721,79 лв. се преценява за основателен, поради което
следва да бъде уважен.
Задължението на отговорното лице да възстанови на застрахователя
заплатеното застрахователно обезщетение няма определен ден за изпълнение,
поради което, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора.
По делото е установено, че регресната покана е изпратена
и получена от Община *.
Ищецът не е ангажирал доказателства за отправяне на такава спрямо Община *, поради което съдът намира че ответната
община не е изпаднала в забава и не е възникнало задължение за заплащане на
мораторна лихва върху неизплатената главница.
По тези съображения искът с правно основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на
мораторна лихва от 219,74 лв. следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищцовата страна следва да се присъдят сторените по делото
съдебно-деловодни разноски съобразно уважената част от исковете. В случая
ищецът е претендира заплатена държавна такса от 100лв., 200 лв. за САТЕ, 30лв.
депозит за свидетел и 100лв. юрисконсултско възнаграждение. Доколкото
възнаграждението на свидетеля не е изплатено, съдът намира, че тази сума не
следва да се включва в сторените от ищеца разходи и да се възлага в тежест на
ответника, тъй като на основание чл. 4б от ЗДТ подлежи на връщане при поискване
от страната. Ето защо в тежест на
ответника съобразно уважената част от исковете следва да бъде възложена сумата от 306,65лв. (изчислена по формулата
400х721,79/941,53).
С оглед изхода на спора и отправеното от ответната страна искане за
присъждане само на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.3 вр. ал.8 ГПК вр. чл.25, ал. 1 от
Наредбата за правна помощ в тежест на ищеца следва да се възложат разноски
съобразно отхвърлената част от исковете, а именно сумата от 23,34лв. (изчислена по формулата 100х219,74/941,53).
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Община *, с адрес: гр. *, да
заплати на З. „А.“ АД,
ЕИК *, със
седалище и адрес на управление ***, р-н * сумата от
721,79 лв. (седемстотин
двадесет и един лева и седемдесет и девет стотинки), представляваща изплатено
на застраховано лице застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско на
МПС“, обективирана в застрахователна полица № * от 25.11.2015 г., за вредите,
причинени на застрахования лек автомобил „*”, ДК № *, от настъпило на 19.04.2016 г.
застрахователно събитие – ПТП, изразяващо се в попадане в необозначена
дупка, ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 14.05.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 213, ал.1 от КЗ (отм.) вр. чл.49,ал. 1
от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на сумата от 219,74 лв., представляваща мораторна
лихва, начислена за периода от 23.04.2017 г. до 22.04.2020 г., на основание чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Община *, да заплати на З. „А.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление
***, р-н *“ №2, сумата от
306,65лв. (триста и шест лева и шестдесет и пет стотинки), представляваща
сторени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.8 от ГПК.
ОСЪЖДА З. „А.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, р-н *, да
заплати на Община *, сумата от 23,34лв. (двадесет и
три лева и тридесет и четири стотинки), представляваща сторени в заповедното
производство разноски, на основание чл.
78, ал. 3 вр. ал.8 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Присъдените с решението суми могат да бъдат заплатени по посочения от ищеца
начин – по банкова сметка *** „Централна кооперативна банка“ АД IBAN: ***, BIC: ***, с титуляр З. „А.“ АД, ЕИК *********.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, на
основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: