Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ІІІ-3                         29.01.2019 година                             град Бургас

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаски Окръжен съд                                                                        Трети състав

На двадесет и втори януари                                                                година 2019

 

В публично заседание в следния състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов

                                           ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова

                                                                 2. мл.с.Марина Мавродиева

                   

                                             Съдебни заседатели:

 

Секретар  Жанета Граматикова

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова

в.гр.дело номер 1789 по описа за  2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 38014/18.09.2018г. на БРС от М.Г.Н., ЕГН: **********, с адрес: град С., ж.к. „Л.” бл.***, чрез адв. М. Матеева, АК – Бургас, против решение № 1690/03.08.18г., поправено с решение № 1869/28.09.2018г. и двете по гр.д.№ 6509/16г. на БРС, с което съдът е постановил изнасяне на публична продан на делбения имот, подробно описан в диспозитива на постановеното решение, при начална цена от 16 000лв. и е осъдил М.Н. да заплати на Г.П.Г., ЕГН: **********, с адрес: село Р., община К., ул. „Ц. Р.” №**, сумата от 2500лв., съответстваща на нейната част от извършените от Г. в делбения имот подобрения. Н. обжалва решението само в частта, с която е осъдена да заплати сумата на подобренията, като твърди, че съдът е основал решението на едностранчиво ценени гласни доказателства. Излага подробни аргументи и моли да бъде отменено, като искът бъде отхвърлен. Няма доказателствени искания. Моли за присъждане на разноски.

Въззиваемият Г.Г. оспорва въззивната жалба, чрез адв. Хр.Спиров. Твърди, че решението е правилно и законосъобразно в горната част и моли да бъде потвърдено. Няма доказателствени искания.

Въззиваемата П.П.Д., ЕГН: **********, с адрес: град Б., кв. „В.”, ул. „Б.” № *  не оспорва решението, не изразява становище по жалбата.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице и е допустима.

Предявеният  иск пред районния съд е с правно основание чл.34 ЗС, вр. с чл.69 ЗН.

С решение № 552 от 20.04.2017г., поправено с решение № 1869/28.09.2018г. и двете по гр.д.№ 6509/2016г. БРС е допусната делба между М.Г.Н., ЕГН: **********, Г.П.Г., ЕГН: ********** и П.П.Д., ЕГН: **********, върху дворно място, представляващо УПИ ІХ-161, в кв.12, по плана с.Русокастро, община Камено, област Бургаска, целият урегулиран с площ по документ за собственост от 924 кв.м., по актуална скица от 1270 кв.м., а по предходна такава 857 кв.м., при граници- улица, парцели Х-162, ХІ -162, VІ-159 и VІІ -160, ведно с изградената в него масивна жилищна сграда със застроена площ 70 кв.м., състояща се от две стаи, кухня и салон, при следните квоти: ½ ид.ч. за М.Г.Н., ¼ ид.ч. за Г.П.Г. и ¼ ид.ч. за П.П.Д.. Със същото решение съдът се е произнесъл по претенцията по сметки на Г.Г. против М.Н., признал е извършени в имота подобрения от този съделител и увеличение на стойността на имота до размера от 5 000 лв., като е присъдил на Г. сумата, съответстваща на дела на М.Н..  

Както вече бе изложено, решението се обжалва именно в тази част. Във въззивната жалба се твърди, че извършването на СМР в имота не е доказано по безспорен начин, че се дължи съответната част от реално извършените разходи, а не от стойността, с която се е увеличил имотът, въвежда се довод, че претенцията е насочена само срещу тази съделителка, а не и срещу третата съсобственица – П.Д..

На основание събраните доказателства и като съобрази закона, съдът приема следното:

След получаване на исковата молба, с депозирания по реда и в срока по чл.131 ГПК отговор, съделителят Г.Г. е заявил, че е извършил множество подобрения в имота – подробно описани по пера и стойност – стр.27. С допълнителна молба вх.№22676/14.06.2017г. на БРС по делото – стр.105, Г. е уточнил отново извършените в имота подобрения. Ангажирал е доказателства.

От разпита на св.П. – в родствени отношения със страните, св.И., извършвал ремонтни работи в делбения имот и св.И. – също в родствени отношения и с двете страни, се установява, че след смъртта на наследодателя Г. Н. и преживе на неговите наследници от първи ред – М. Г. Х. (***** на Г.Г.) и М.Г.Н., съделителят Г.Г. се е установил да живее в делбения имот със съгласието и без противопоставянето на М.Н..

Това, според разпитаните св.П., св.И., св.И.а, св.Г., е станало през 2011г. – 2012г., което съответства на посочената в удостоверение за наследници изх.№ 30/08.03.2017г. на Община Камено, с.Русокастро, дата на смъртта на Н..

Според св.И.а допуснатата до делба и подробно описана в диспозитива на решението МЖС към онзи момент била в много добро състояние, а Г. я осъвременил, като поставил фаянс и хубаво гърне в изградените от Н. баня и тоалетна.

От разпита на св.Г. – с.з. на 04.12.2017г., се установява, че сградата е била в доста занемарено състояние: на места подът бил изгнил, баня и тоалетна действително имало, но не вътре, а отвън, което наложило изграждане на нови баня и тоалетна в антрето. Наложило се цялостна подмяна на ел-инсталацията, на дограмата, направа на септична яма, цялостен ремонт на покрива, направа на нова ограда, прокарване на ВиК-инсталация в кухнята, саниране на къщата отвън, боядисване отвътре и други.

По делото е назначена и приета СТЕ – стр.155, в която подробно са описани и остойностени всички извършени подобрения в имота.

Тук съдът отбелязва, че макар и в депозираните писмени становища въззивната страна да е твърдяла, че ремонтите са извършени без нейно знание и съгласие, от свидетелските показания на св. П., св.И.а и св.Г. се установява, че Н. е уведомена и дори е видяла подобренията в къщата.

Въпреки това, съдът взема предвид, че към извършване на подобренията Г. не е бил съсобственик в имота, а такава е била неговата *****. Ето защо настоящият състав споделя квалификацията на претенцията за присъждане на подобренията, извършена от БРС, а именно – като такава с правно основание чл.61 ЗЗД.

Понеже Г. е предприел ремонта на къщата с цел да се установи в нея и да си създаде подходящи условия за живот, съдът приема, че правилно БРС е квалифицирал иска по чл.61, ал.2 ЗЗД.

При това положение, двете равни по права към 2010г.-2012г. съсобственици в имота - М.Н. и М. Г. Х. (наследодателка на Г.Г. и П.Д.) са дължали по ½ част от по-малката сума измежду направените разноски и увеличената стойност на имота.

От заключението на В.л. става ясно, че макар и вложените от съделителя Г. средства за ремонт да са в значително по-голям размер, имотът е увеличил стойността си в резултат от ремонта едва с 5 000лв.

Понеже М.Н. е собственик на ½ ид.ч. от имота, следва да заплати на Г. сумата от 2 500лв., така, както е възприел и БРС.

Що се отнася до възражението, че претенцията е насочена само срещу Н., но не и срещу съделителката П.Д. – съдът я намира изцяло за лишена от правен интерес, доколкото Н. е осъдена да заплати само частта, съответна на дела й в имота, а и съделителят Г. има възможност сам да определи дали да насочи претенции към всички длъжници или само срещу някои от тях.

Настоящият състав приема, че решението на БРС е правилно и съобразено със закона в обжалваната част и следва да бъде потвърдено.  

Водим от горното, БОС

 

Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1690/03.08.18г., поправено с решение № 1869/28.09.2018г. и двете по гр.д.№ 6509/16г. на БРС в обжалваната част.

Решението е окончателно.  

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: