№ 49
гр. С., 05.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Янита Д. Янкова
при участието на секретаря СОНЯ Д. К.ОВА
като разгледа докладваното от Янита Д. Янкова Търговско дело №
20241800900010 по описа за 2024 година
ИЩЦАТА - П. Ц. С., с ЕГН ********** и адрес - гр.П., ул.“Д.Г.“ № 212, чрез
процесуалните си представители - адв. К. Д. от САК и адв. Г. Й. от САК, е предявила
обективно съединени, осъдителни искове по чл.432, ал.1 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ срещу
„З.К.Л.И.“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С.ско
шосе“ № 67А, за заплащане на сумата в размер на 26 000,00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди – болки и страдания от
травматични увреждания, настъпили вследствие на ПТП, осъществило се на 06.12.2022 год.
около 18.10 ч. в района на с.Р., между лек автомобил марка „Ауди А3“ с peг. № CO 5793 СН,
управляван от Н. Й. Й., с ЕГН ********** и л.а. марка „Ауди 80“ с peг. № CO 1548 AK, по
вина на водача на лек автомобил марка „Ауди А3“ с peг. № CO 5793 СН - Н. Й., застрахован
при ответника със застрахователна полица № BG/22/122000859710 за застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна от 23.03.2022 г. до 22.03.2023 г.,
както и сумата в размер на 80 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди –
направени разноски за контролен преглед при неврохирург, наложил се вследствие на
горното ПТП, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от 25.04.2023год. –
датата на предявяване на претенция пред ответника до окончателното изплащане на сумите.
Претендират се и направените по делото разноски и присъждане осн. чл.38, ал.2 от
ЗА на адвокатски хонорар за безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство
по делото на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
В исковата молба се твърди, че на 06.12.2022 год. около 18.10 ч. в района на с.Р.,
между лек автомобил марка „Ауди А3“ с peг. № CO 5793 СН, управляван от Н. Й. Й., с ЕГН
********** и л.а. марка „Ауди 80“ с peг. № CO 1548 AK, настъпило ПТП. Излага се в
1
исковата молба, че л.а. марка „Ауди 80“ с peг. № CO 1548 АК, в който пасажер с правилно
поставен обезопасителен колан била ищцата П. С. се движил от гр. П. към гр. Б.. Сочи се, че
водача на лек автомобил марка „Ауди А3“ с peг. № CO 5793 СН - Н. Й. Й., поради
невнимание застигнала и ударила отзад автомобила, в който пасажер била ищцата и се
движил по същото направление.
Ищцата сочи още в исковата си молба, че за настъпилото ПТП бил съставен
констативен протокол за ПТП № 2022-1026-1276/06.12.2022год. и било образувано ДП
№2/2023г. по описа на РУ – П. и пр.пр. № 16/2023г. по описа на РП-Б..
В исковата молба се поддържа, че вина за настъпилото произшествие имал водачът на
лек автомобил марка „Ауди АЗ“ с peг. № CO 5793 СН - Н. Й. Й..
По отношение на претърпените от ищцата неимуществени и имуществени вреди в
исковата молба се навеждат следните твърдения:
Твърди се, че след инцидента ищцата била откарана в УМБАЛ „С.А.“ АД – С. и
настанена е в Клиниката по неврохирургия, където след изследвания й била поставена
окончателна диагноза: Мозъчно сътресение; Контузия на главата окципитално; Изразен
цефалагичен синдром.
Поддържа се в исковата молба още, че ищцата изгубила съзнание и имала непълен
спомен за травмата. Оплаквала се от постоянно главоболие и световъртеж при опит да се
изправи от легнало положение, сънливост, отпадналост, повишена светлочувствителност,
повишена раздразнителност, загуба на координацията на мускулите и шум в ушите. Ищцата
изпитвала и изключително силни болки в областта на врата, гърба, простиращи се чак до
кръста независимо от позата, която взема Посочените обстоятелства водели до
невъзможност ищцата да спи спокойно. Поради гореописаните последици от ПТП, Павлина
С. разчитала предимно на помощта на своите близки, които да й съдействат за обикновените
ежедневни нужди.
Сочи се, че при последваща медицинска консултация на 21.03.2023г. на ищцата били
констатирани: анталгично положение при седеж и принудителна позиция на главата и
шията, силно изразен вертебрален синдром за шиен отдел с частична хипестезия по
дерматоми С5 двустранно, но по-изразени вдясно, напрегната паравертебрална
мускулатура за шиен отдел. Препоръчано й било провеждане на ЯМР на шиен отдел на
гръбначния стълб и й била предписана медикаментозна терапия. След проведен ЯМР при
ищцата били установени - изразени спондилно-дискогенна дегенеративна спинална
стеноза, осифициращ лигаментит и статична гръбначна аномалия.
След проведен нов преглед на ищцата на 25.04.2023г., поради нестихващите й болки
по гръбначния стълб били установени при нея и: изразен вертебрален синдром за шиен
отдел с алгезия по дерматоми С4 и С5 no-изразени вдясно, посттравматична дискова
херния СЗ-С4, no-изразена вдясно, корелираща със симптомите, промени в горната
част на тялото на С4 прешлен като приспукване на прешлена с костно-мозъчен оток.
Направена била препоръка за носена на шийна яка за период от поне два месеца.
2
Ищцата твърди още, че инцидентът дал отражение и на психика й, като към днешна
дата тя страдала от нарушения на съня, понижено настроение, тревожност, нарушения на
паметта и вниманието, затруднена концентрация. Страхувала се и да управлява или да се
вози в автомобил.
В исковата молба се твърди, че във връзка с лечението си до този момент ищцата
извършила разходи на обща стойност 80 лева за контролен преглед при неврохирург.
Сочи се още в исковата молба, че към датата на ПТП-то – 06.12.2022г. по отношение
на лек автомобил марка „Ауди А3“ с peг. № CO 5793 СН била налице валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното застрахователно дружество.
Ищцата твърди, че предявила на 25.04.2023г. претенцията си пред ответното
дружество, но в предвидения от закона 3-месечен срок липсвало произнасяне от страна на
застрахователната компания.
С определение от 16.02.2024 год. съдът на осн. чл.83, ал.2 от ГПК е освободил
ищцата от заплащане на държавна такса за водене на производството по делото, но не и от
разноски за същото.
Исковете подлежат на разглеждане по реда на Глава ХХХ11 от ГПК - с оглед
разпоредбата на чл.365, т.1 от ГПК. Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127-128
от ГПК и предявените искове са допустими.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея е изпратен на ответника
„З.К.Л.И.“ АД, който в срока по чл.367, ал.1 ГПК е депозирал писмен отговор, чрез
пълномощника си юрк. З. Т.. С отговора се оспорват предявените искове по основание и
размер.
Твърди се, че виновен за процесното ПТП е водачът на лек автомобил марка „Ауди
80“ с peг. № CO 1548 AK – В. Ц. С., който внезапно спрял, а освен това управлявал
автомобила си с наличие на алкохол в кръвта над 1.2 промила.
При условията на евентуалност ответникът твърди, че принос за ПТП имат по равно
и двамата водачи на участвалите в ПТП автомобили.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва всички твърдения на ищцата, като
сочи, че последната е пострадала при първоначалното рязко спиране на автомобила, в който
е била пътник, а не от последвалото ПТП. Твърди, че не е налице причинно-следствена
връзка между пътния инцидент и уврежданията на ищцата.
Прави се възражение за съпричиняване, като се твърди се, че за настъпване на ПТП
е допринесла във висока степен ищцата, която е пътувала без поставен обезопасителен
колан.
С отговора се оспорва претенцията за присъждане на лихва като неоснователна,
поради непредставяне на банкова сметка пред застрахователя и съда.
Ответникът моли за отхвърляне на предявените искове.
Претендира се присъждане на сторените по делото разноски, включително и
3
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с
която е оспорил възраженията на ответника, направени с отговора на исковата молба, като
неоснователни.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК ответникът не е представил отговор на
допълнителната искова молба.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от констативен протокол № 1604371 от 06.12.2022г. е, че ищцата по делото не е
пострадало лице при ПТП описано в него.
От събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите В. С. и
Н. Й., както и от заключението на допусната и приета по делото КСМАТЕ се установява, че
на 06.12.2022г. в 18.10 ч. в с. Р. по път ПП-3 лек автомобил „Ауди 80“ с peг. № CO 1548 АК
+800
се движил в посока от гр. П. към гр. Б. като в района на 194 км водачът му предприел
намаляване на скоростта, поради излизане на пътното платно на животно (куче). В този
момент водачът на движещият се зад него, на несъобразена дистанция лек автомобил „Ауди
А3“ с peг. № CO 5793 СН не успял да спре, при което настъпил удар между предната му част
и задната част на движещия се пред него лек автомобил „Ауди 80“ с peг. № CO 1548 АК.
Видно е още от заключението на вещите лица, че причината за ПТП, следва да се
търси в субективните действия на водачката на лек автомобил „Ауди А3“ с peг. № CO 5793
СН – Н. Й. Й., която в зоната на ПТП, се движела с такава дистанция, която не й позволила
да спре навреме.
Уточнено е също в заключението, че безопасната дистанция между автомобилите,
при която водачът на задно движещото се МПС има възможност да предотврати удара в
случай, че предно движещото се МПС предприеме рязко спиране е 24,15 метра, а
свидетелката Й. сочи, че е била на два, три метра дистанция. Вещите лица приемат, че
липсват данни по делото, че водачът на лек автомобил „Ауди 80“ с peг. № CO 1548 АК е
предприел рязко спиране.
Заключението на вещите лица установява, че ищцата по делото - П. Ц. С. в резултат
на процесното пътнотранспортно произшествие е получила следните травматични
увреждания: Контузия в тилната област на главата и черепномозъчна травма изразяваща се в
мозъчно сътресение. По повод травмите й била приложена медикаментозна терапия.
Оставена била и под активно наблюдение. Възстановяването на ищцата от причинените й
травми било в рамките на около 30 дни, като не били констатирани след този период
усложнения на черепномозъчната травма, тоест налице било пълно възстановяване.
В резултат на травмата ищцата изпитвала болки и страдания в рамките на посочения
период, като при подобни увреждания се наблюдавали замайване и главоболие особено при
излагане на пряко слънчево греене, гледане на телевизия и др. без да може да се
конкретизира периода на проявление. Преки усложнения на травматичните увреждания
4
причинени при процесното произшествие не били констатирани при пострадалата.
Установените при проведеното МРТ изследване на шийните прешлени изменения
били с дегенеративен характер, като те обяснявали симптоматиката и оплакванията, които
били регистрирани за пръв път в медицинска документация три и повече месеца след
пътнотранспортното произшествие, поради което не можели да бъдат отнесени към
последното.
По делото се установява още от заключението на вещите лица изготвили КСМАТЕ,
че процесния автомобил „Ауди 80“ е бил снабден с триточков колан за мястото на водача и
пасажера до него, където е пътува ищцата по делото.
При конкретното произшествие вещите лица сочат, че обезопасителният колан
напълно би съхранил пострадалата, тоест тя била с поставен такъв при инцидента.
Последното обстоятелство е уточнено и в проведеното на 18.03.2025г. открито съдебно
заседание.
Видно е още от заключението на КСМАТЕ, че находящата се на лист 16 от делото
фактура за заплатени 80 лв. била за проведен платен медицински преглед на 21.03.2023г.
Прегледът бил по повод оплаквания на ищцата свързани с гръбначната патология, а не с
травмите в областта на главата причинени преди три месеца при процесното ПТП.
По делото са събрани гласни доказателства за установяване на твърдените от ищцата
неимуществени вреди търпени от нея в резултат на травмите й причинени при процесното
ПТП - свидетелските показания на свидетеля Валентин В.ев С., син на ищцата. Последният
установява, че отишъл веднага след ПТП на мястото му и видял майка си да се подпира на
баща му, залитала и като цяло не изглеждала добре. Казала, че много я боли глава, шията и
кръста. Откарали я в болница, където престояла около 3-4 дни. Отказвала да се храни,
защото се оплаквала от постоянно главоболие и гадене. След изписването й от болницата се
наложило синът й и съпругата му да се грижат за нея. Свидетелят С. сочи още, че майка му
пиела постоянно болкоуспокояващи лекарства за главоболието си, будела се нощно време,
стряскала се на сън. Ищцата останала при сина си около месец и половина, за да се грижат за
нея, след което се прибрала в нейния дом, но синът ходел често, за да й помага за
домакинството, защото тя не се чувствала добре. Ищцата се върнала на работа след
инцидента в началото на месец 06.2023г., но ПТП се отразило на социалния й живот и на
психиката й. След инцидента не смеела да пътува в кола, не искала да излиза и да се събира
с никой.
От представената по делото застрахователна полица № BG/22/122002035902, валидна
за периода от 11.07.2022г. до 11.07.2023г., се установява, че към датата на ПТП – 06.12.2022г.
по отношение на лек автомобил марка „Ауди А3“ с peг. № CO 5793 СН е била налице
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното застрахователно дружество.
Видно е от представената с и.м. писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от
КЗ, получена от ответника на 25.04.2023г., че ищцата е спазила установената в посочената
законова разпоредба процедура. С претенцията си пред ответника ищцата е поискала да й
5
бъде заплатено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева и обезщетение
за имуществени вреди в размер на 80 лева. Липсват данни по делото ответникът да е
определил и заплатил застрахователно обезщетение за вреди на ищцата. Видно е също така
от самата застрахователна претенция, че ищцата не е посочила с нея банкова сметка, по
която да й бъде заплатено застрахователно обезщетение. Такава не е посочена и в
настоящото съдебно производство.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ в застрахователното обезщетение,
платимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, се включват лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на
чл.429, ал.3, а именно –
„Лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна.“.
Актуалната практика на ВКС /решение № 128/04.02.2020 год. по т.д. № 2466/2018
год., решение № 60112/01.12.2021 год. по т.д. № 1221/2020 год. и решение № 72/29.06.2022
год. по т.д. № 1191/2021 год./ изоставя възприетото в предходни решения на съда /решение
№ 93/27.11.2020 год. по т.д. № 2013/2019 год./ становище, че застрахователят дължи
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на
6
срока по чл.496, ал.1 от КЗ, като се обединява около становището, че застрахователят следва
да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за
забава от датата на уведомяването си от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция
от увреденото лице, която от двете дати е най-ранна. След изтичане на срока по чл.496, ал.1
от КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя същият
дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си
забава.
В настоящия случай допустимостта на предявените искове за имуществени и
неимуществени вреди, съгл. разпоредбата на чл.498, ал.3 от КЗ бе установена с
представената с и.м. писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на ищцата по
делото с дата 25.04.2023г.
По основателността на предявените искове съдът намира следното:
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав
на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай от събраните писмени доказателства и от заключението по
назначената КСМАТЕ бе установено по несъмнен начин, че единствената причина за
настъпването на ПТП, в което ищцата е участвала са били субективните действия на водача
на лек автомобил „Ауди А3“ с peг. № CO 5793 СН - Н. Й. Й., която в зоната на ПТП, се
движела с такава дистанция, която не й позволила да спре навреме.
Установено бе и че сочените в и.м. душевни болки, страдания и претърпян
психически стрес при ищцата вследствие участието й в ПТП са в причинна връзка с
противоправните действия на деликвента, причинил същото. Вината на деликвента съгл.
чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага до доказване на противното, а горната презумпция в
настоящото производство не само не бе опровергана, но и от събраните доказателства
вината бе установена по несъмнен начин – с установяването на факта на нарушаване на
правилата за движение по пътищата от този водач.
По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране
на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ –
обстоятелството, че за лекия автомобил „Ауди А3“ с peг. № CO 5793 СН, е била сключена с
ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна
полица № BG/22/122002035902, валидна за периода от 11.07.2022г. до 11.07.2023г., т.е. към
датата на ПТП, 06.12.2022 год.
7
Доказан по основание, предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищцата, е доказан отчасти по размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, което понятие не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
отчетат от съда при определяне на размера на обезщетението – възрастта на увредения,
общественото му положение, настъпилите в страната в обществено-икономически план
промени в сравнение с момента на настъпване на вредата /решение № 1599/22.06.2005 год.
по гр.д. № 876/2004 год. на ВКС, IV г.о./ и икономическата конюнктура на даден етап от
развитието на обществото /решение № 749/05.12.2008 год. по т.д. № 387/2008г. на ВКС, II
т.о. и решение № 124/11.11.2010 год. по т.д. № 708/2009 год. на ВКС, II т.о./, стояща в
основата на нарастващите във времето нива на минимално застрахователно покритие за
случаите на причинени на трети лица от застрахования неимуществени вреди /решение №
83/06.07.2009 год. по т.д. № 795/2008 год. на ВКС, II т.о./. При определяне на обезщетението
се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и
цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на
увредените лица.
В настоящия случай неимуществените вреди при ищцата са във формата на болки,
страдания, битови неудобства и психически стрес вследствие участието й в ПТП. Установи
се по делото, че тя е получила контузия в тилната област на главата и черепномозъчна
травма изразяваща се в мозъчно сътресение, които увреждания са й причинили болки и
страдания за период от около месец, през който ищцата освен болките от травмите е
изпитвала и гадене, което е пречило на пълноценното й хранене. Отделно от това вещите
лица, назначени по допусната КСМАТЕ установиха в съдебно заседание, че получените от
ПТП травми от ищцата са засилили, наличните при нея болки от дегенеративни промени на
шийните прешлени. От показанията на разпитания по делото свидетел С. се установи по
делото интензитета, продължителността във времето на физическите болки, понесени от
ищцата С., така и съществената промяна в нормалния й начин на живот, наложила
ограничения в ежедневието й. Установено бе и, че ищцата е преживяла катастрофата, като е
изпаднала в силен стрес, продиктуван от страха от пътуване в кола.
В обобщение на изложеното съдът приема, че така установените неблагоприятни
проявления на причинените на П. С. – жена на 61 години към момента на ПТП
неимуществени вреди, налагат определяне на обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди и репатриране на неблагоприятните последици от увреждащото
събитие в патримониума на ищцата в размер на 15 000 лева, която сума съдът следва да
осъди ответника да й заплати, като отхвърли предявения иск с правно основание чл.432, ал.1
от КЗ като неоснователен за разликата до пълния му предявен размер от 26 000 лева.
Съдът не намира основания по чл.51, ал.2 от ЗЗД за намаляване на така определеното
застрахователно обезщетение на ищцата, поради нейни действия или бездействия, довели до
съпричиняване на вредоносния резултат. По делото ответникът не установи с оглед
8
възложената му доказателствена тежест твърдените с отговора обстоятелства, че към
момента на ПТП ищцата е била без поставен обезопасителен колан.
Предявеният иск по чл.429, ал.3 от КЗ – за заплащане на законна лихва за забава
върху дължимото застрахователно обезщетение, следва да се отхвърли като неоснователен.
Както бе посочено по-горе, нито с претенцията си по чл.380 от КЗ, нито с исковата си молба,
а и в хода на съдебното производство пред настоящата инстанция, ищцата не е посочила
банкова сметка с последиците по чл.380, ал.3 от КЗ – непредставянето на данни за банковата
сметка има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като
застрахователят не дължи лихва по чл.409 от КЗ.
Втория предявен от ищцата главен иск – за осъждане на ответника да й заплати
сумата в размер на 80 лева, представляваща причинени й имуществени вреди не се доказа в
настоящото производство, поради което следва да бъде отхвърлен. Неоснователността му
предпоставя и неоснователност на акцесорния му иск за присъждане на законна лихва върху
сумата от 80 лева, считано от датата на завеждане на извънсъдебна застрахователна
претенция пред ответника – 25.04.2023г. до окончателното изплащане на сумата. Установи се
от заключението на приетата КСМАТЕ, че направеният разход от ищцата в размер на 80
лева не е свързан с травмите й, причинени в резултат на процесното ПТП.
По отношение на държавните такси и разноски:
Тъй като с определение № 96/16.02.2024 год. ищцата е била освободена от заплащане
на държавна такса, но не и от внасяне на разноски за предявените искове с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ, то с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от
ГПК ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на съда само дължимата държавна
такса върху уважения размер на иска в размер на 600 лева.
В хода на производството по делото ищцата е направила съдебни разноски в размер
на 500 лева – за възнаграждения на вещи лица, поради което ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата направените от нея съдебни разноски в размер на 288.46 лева,
съразмерно с уважената част от исковете.
Тъй като, видно от представения в о.с.з. на 18.03.2025 год. договор за правна защита
и съдействие /л.111 от делото/, сключен между ищцата – П. Ц. С. и адв. К. М. Д. от САК , със
служебен адрес гр. С., бул. „Е.Х.Г.“ № 85, ет.2, ап.6 същият е за оказване на осн. чл.38, ал.1,
т.2 от ЗА на безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, то на
осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на адвокатското възнаграждение.
Съобразно правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004
год. за възнаграждения за адвокатска работа с оглед уважения размер на иска за
неимуществени вреди /1 х 15 000 лева/ минималният размер на възнаграждението по чл.7,
ал.2, т.2 възлиза на сумата от 1800 лева, което е съответно на фактическата и правна
сложност на делото.
Съгласно възприетото с ТР № 6/06.11.2013 год. по тълк. дело № 6/2012 год. на
ОСГТК на ВКС основанието по чл.78, ал.5 от ГПК /приложимо по аналогия и при
9
определянето на възнаграждението на осн. чл.38, ал.2 от ЗА/ се свежда до преценка за
съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на
делото, като съдът следва да съобрази спецификата на отделния случай, след което, при
несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при
упражняване на процесуалните права, следва да бъде намалено и заплатеното
възнаграждение.
В настоящия случай фактическа и правна сложност на делото е обусловена от
извършените процесуални действия с участието на пълномощника на ищцата в три съдебни
заседания, в които са събрани показанията на трима свидетели и е прието заключението на
една комплексна експертиза.
След постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 год. по дело С-438/22 съдът не е
обвързан императивно с фиксираните в НМРАВ минимални размери на адвокатските
възнаграждения. Размерът на дължимото адвокатско възнаграждение подлежи на преценка с
оглед цената на предоставените услуги, вида на спора, материалния интерес, вида и
количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на
делото /определение № 50021/05.03.2024 год. по т.д. № 1944/2022 год. на ВКС, II т.о./.
Съпоставяйки горните критерии, съдът намира, че съответно на горната сложност на делото
и спецификата на конкретния случай е размер на възнаграждението от 1800 лева, което
ответникът следва да се осъди да заплати на пълномощника; върху така определеното
възнаграждение не следва да бъде начислен ДДС, доколкото адвокатът не установява в
производството регистрацията си по ДДС. Така определеното от съда възнаграждение по
реда на чл.38, ал.2 от ЗА не подлежи на редукция съразмерно на отхвърлената част на
исковете с оглед разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК /определение № 7/17.01.2022 год. по т.д.
№ 339/2021 год. на ВКС, ТК, I т.о./.
В хода на производството по делото ответникът е направил разноски в размер на 600
лева – внесени депозити за възнаграждение на в.л. по КСМАТЕ и за призоваването на
свидетел. Тъй като ответникът е представляван по делото от юрисконсулт, дължимото му се
на осн. чл.78, ал.8 от ГПК възнаграждение съобр. чл.37 от ЗПП, който препраща към
разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ /от 100 до 360
лева/, се определя от съда в размер на 300 лева – с оглед фактическата и правна сложност на
делото и извършените процесуални действия с участието на страните. Същото обаче следва
да бъде увеличено по реда на чл.25, ал.2 с 50 на сто, доколкото материалният интерес е над
10 000 лева, т.е. така определеното от съда възнаграждение е в размер на 450 лева. С оглед
на горното и на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК ищецът следва да се осъди да заплати на
ответника сумата от 444.23 лева, съставляваща разноски и възнаграждение по чл.78, ал.8 от
ГПК, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
10
ОСЪЖДА, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ, „З.К.Л.И.“ АД, с ЕИК ********* да заплати на
П. Ц. С., с ЕГН ********** и адрес - гр.П., ул.“Д.Г.“ № 212 сумата от 15 000 лева
/петнадесет хиляди лв./, съставляваща застрахователно обезщетение за причинени й
неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания, настъпили
вследствие на ПТП, осъществило се на 06.12.2022 год. около 18.10 ч. в района на с.Р., между
лек автомобил марка „Ауди А3“ с peг. № CO 5793 СН, управляван от Н. Й. Й., с ЕГН
********** и л.а. марка „Ауди 80“ с peг. № CO 1548 AK, по вина на водача на лек автомобил
марка „Ауди А3“ с peг. № CO 5793 СН - Н. Й., застрахован при ответника със
застрахователна полица № BG/22/122000859710 за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, валидна от 23.03.2022 г. до 22.03.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск по чл.432, ал.1 от КЗ за разликата до пълния му предявени размер от 26 000 лева
/двадесет и шест хиляди лв./, както и иска по чл.429, ал.3 от КЗ за присъждане на законна
лихва върху определеното застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, за периода
от 25.04.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. Ц. С., с ЕГН ********** и адрес - гр.П., ул.“Д.Г.“ №
212 против „З.К.Л.И.“ АД, с ЕИК ********* искове по чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ за
заплащане на сумата в размер на 80 лева /осемдесет лева/, представляваща обезщетение за
претърпени от нея имуществени вреди – направени разноски за контролен преглед при
неврохирург, наложил се вследствие на ПТП, осъществило се на 06.12.2022 год. около 18.10
ч. в района на с.Р., между лек автомобил марка „Ауди А3“ с peг. № CO 5793 СН, управляван
от Н. Й. Й., с ЕГН ********** и л.а. марка „Ауди 80“ с peг. № CO 1548 AK, по вина на
водача на лек автомобил марка „Ауди А3“ с peг. № CO 5793 СН - Н. Й., застрахован при
ответника със застрахователна полица № BG/22/122000859710 за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”, валидна от 23.03.2022 г. до 22.03.2023 г., ведно със
законната лихва върху посочената сума, считано от 25.04.2023год. – датата на предявяване
на претенция пред ответника до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, „З.К.Л.И.“ АД, с ЕИК ********* да заплати
по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 600 лева /шестстотин лева/, съставляваща
дължима за производството по делото държавна такса.
ОСЪЖДА, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА ЗАД, „З.К.Л.И.“ АД, с ЕИК ********* да
заплати на адв. К. М. Д. от САК с адрес на кантората – гр.С., бул.“Е.Х.Г.“ № 85, ет.2, ап.6,
сумата от 1800 лева /хиляда и осемстотин лв./, съставляваща определено от съда по реда на
чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство по делото.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК и по компенсация П. Ц. С., с ЕГН **********
и адрес - гр.П., ул.“Д.Г.“ № 212 да заплати на „З.К.Л.И.“ АД, с ЕИК ********* сумата от
155,77 лева /сто петдесет и пет лева и седемдесет и седем стотинки/, съставляваща
направени съдебни разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
11
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
12