Решение по дело №2072/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от „ПЛАНЕТ ТРАНС“ ООД, ЕИК *********, с управител и представляващ Л. С. Л., чрез адв. А. против Решение № 72/10.07.2023 г. по АНД № 83/2023 г. на Районен съд – [община], с което е потвърден Електронен фиш /ЕФ/ № **********, с който на „ПЛАНЕТ ТРАНС“ ООД, ЕИК *********, за нарушаване разпоредбата на чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр.чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложена „имуществена санкция“ в размер [рег. номер]. /две хиляди и петстотин лева/.

Жалбоподателят счита, че оспореното решение е постановено при непълнота на доказателствата, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. В писмени бележки от 22.01.2025 г. е изложено, че нарушение по чл.179, ал.3б ЗДвП е извън обхвата на чл.189ж, ал.1 ЗДвП към момента на извършване на нарушението. ЕФ е издаден извън сроковете по чл.34 ЗАНН. Съобразно решение по дело С-61 на СЕС не следва да се прилага чл.179, ал.3б ЗДвП. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение, ЕФ и присъждане на сторените възнаграждения за адвокат за двете съдебни инстанции.

Ответникът – Агенция „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, чрез процесуален представител е оспорил жалбата.

Прокурор от Окръжна прокуратура – [област] е изразил становище за основателност на жалбата.

Административен съд – [област], при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на обжалваното решение, съобразно правомощията си по чл. 218, ал.2 от АПК, установи следното:

Касационната жалба е подадена в срок, пред надлежен съд, от страна, която има интерес да оспори въззивното решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.

Съгласно чл.63в ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно оспорване на основанията в чл.348, ал.1 от НПК. В чл.218 от АПК е предвидено, че касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно.

Районният съд е установил от фактическа страна следното: В 13,26 ч. на 13.04.2021 г. в землището на гр. девня, с устройство № 10071-елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 ЗП било установено, че МПС собственост на „ПЛАНЕТ ТРАНС“ ООД – влекач с ДК№ [рег. номер], с допустима техническа маса 19000 кг, брой оси 2, категория евро 6 С, в състав с ремарке, брой оси 3, т.е. обща допустима маса 42000 кг, общ брой оси 5 се движи по път А-2, км399+703, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е заплатена изцяло дължимата пътна такса, съобразно категорията, а именно няма подадена тол-декларация или закупена маршрутна карта, за което е съставен ЕФ **********.

РС – Девня е приел от правна страна, че не съществува пречка при нарушение на чл.179, ал.3б ЗДвП да се прилага чл.189ж, ал.1 ЗДвП, поради което законосъобразно е ангажирана отговорността на дружеството. Прието е, че липсват допуснати процесуални нарушения, които да са основание за отмяната на ЕФ.

Решението на РС - Девня е незаконосъобразно.

Разпоредбата на чл.189ж, ал.1, изр. първо от ЗДвП, в приложимата редакция (ДВ, бр. 105/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) към датата на извършване на нарушението – 13.04.2021 г., регламентира, че при нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Тоест нормата не предвижда възможност с ЕФ да се санкционират и нарушенията по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, каквото е нарушението за извършване, на което е ангажирана отговорността на дружеството. Неправилно в решението си съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП приемайки, че същата допуска с електронен фиш да се санкционират и нарушения на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Административнонаказателното производство има санкционния характер и е строго формално, поради което такова разширително тълкуване на санкционните разпоредби е недопустимо. Едва с последващото изменение на текста с ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., обхватът на нормата е разширен до нарушенията по чл.179 ал.3 - 3б от ЗДвП включително, което е несъмнено доказателство, че към 13.04.2021 г. санкционирането на осъщественото от дружеството административно нарушение е било допустимо единствено по общия ред – чрез съставяне на АУАН и издаване на НП. Извършена промяна в текста на санкционната разпоредба доказва, че преди същата да стане част от приложимата правна регламентация санкционирането на нарушения, като разглежданото, с ЕФ не е било предвидено. Съдът неправилно е приложил закона, което е касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1, вр. ал.2 от Наказателно-процесуалния кодекс за отмяна на решението.

В допълнение към горното по отношение на санкцията следва да бъде съобразено и произнасянето по дело С-61/23 на СЕС с Решение от 21.11.2024 г., според което член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

В този смисъл санкционната норма на чл.179, ал.3б от ЗДвП, предвиждаща абсолютен размер на санкцията за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.10б ал.3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по същия закон, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.10б, ал.1 от Закона за пътищата, а именно – глоба или имуществена санкция в размер 2500 лв., следва да остане неприложена. Още повече, че към релевантния момент – 13.04.2021 г. в националното законодателство липсва друга норма, предвиждаща възможност за налагане на санкция за нарушение по чл.10б, ал.3 от ЗП. Според легалната дефиниция на чл.6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Предвид изложеното, неправилен се явява извода на първостепенния съд, че не са налице пречки за прилагане на предвиденото в случая административно наказание под формата на имуществена санкция.

Предвид изложеното оспореното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде отменен ЕФ.

Жалбоподателят е представляван пред РС – Девня и Адм. съд – [област] от адв. А.. От Договор за правна защита и съдействие от 30.03.2023 г. се установява, че е договорено възнаграждение за адвокат в размер на 500 лева, платимо по банкова сметка. Съгласно Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, когато заплащането е по банков път, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи. В производството пред РС – Девня не са представени доказателства за заплащане на възнаграждението. В касационното производство в писмени бележки от 22.01.2025 г. е посочено, че е представен Договор за правна помощ и разписка за извършено плащане към него, но такива не са приложени, поради което и в касационната инстанция липсват доказателства за заплащане възнаграждение за адвокат. При липса на доказателства за заплатени възнаграждения за адвокат в производствата пред РС – Девня и Адм. съд – [област] искането на жалбоподателя за присъждане на сторени възнаграждения за адвокат е неоснователно и съдът го оставя без уважение.

Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 72/10.07.2023 г., постановено по АНД № 83/2023 г. по описа на Районен съд – Девня и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Електронен фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ към МРРБ, с който на „ПЛАНЕТ ТРАНС“ ООД, ЕИК *********, за нарушаване на чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр.чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложена „имуществена санкция“ в размер [рег. номер]. /две хиляди и петстотин лева/.

Решението е окончателно.