РЕШЕНИЕ
№ 450
гр. Бургас, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно
наказателно дело № 20252120200970 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба Н. З. А. ЕГН********** срещу Наказателно
постановление № ********г., издадено от Началник група към сектор „П.п.” при *****, с
което на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на
жалбоподателя е наложено административно наказание - глоба в размер на 750,00 лв. и
лишаване от право на управление на МПС за срок от три месеца за нарушение на чл. 21, ал.
1 от ЗДвП.
С жалбата се изразява недоволство от горепосоченото постановление, като се сочат и
конкретни нарушения. Твърди се наличие на нарушение на материалния и процесуалния
закон, поради което се иска отмяна на НП. Претендира сторените в производството
разноски.В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Процесуалния му представител поддържа жалбата и моли за отмяна на атакуваното НП.
Ответната страна – началник група към ПП при *****, редовно призована, изпрати
упълномощен представител в съдебно заседание, който оспорва жалбата и претендира за
разноски.
Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда
законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление, същата е подадена в
срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и съдържа необходимите реквизити, предвид на което съдът я
намира за процесуално допустима.
1
Бургаският районен съд след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 05.03.2024г., около 10,28 часа, в гр. Бургас на път II-79 до Щрабаг ЕАД в посока
кв.Меден рудник, камера заснела л.а. с рег. № ****, който се движел със скорост от 105 km/h
при разрешена скорост от 50 км.ч. в населено място. От направената справка се установило,
че собственик на автомобиле е С. А., който попълнил декларация по чл.188 ЗДвП, като
декларирал, че на въпросния ден и час автомобила се е управлявал от жалбоподателката Н.
А.. От своя страна тя също попълнила декларация по чл.188 ЗДвП, в която посочила, че
лично тя е управлявала автомобила. При тези факти св. П.в съставил АУАН против
настоящата жалбоподателка. Актосъставителят квалифицирал гореописаното като
нарушение на чл.21, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил подписан без възражения.
Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното в настоящото
производство обжалваното НП, с което на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движение
по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено административно наказание - глоба в
размер на 750,00 лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от три месеца за
нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. На основание Наредба Iз-2539 на МВР са отнети и 18
контролни точки.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласните
доказателствени средства - показанията на актосъставителя, от приложените по делото
писмени доказателствени средства, и по конкретно АУАН, декларация по чл.188 ЗДвП,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за проверка. Съдът изцяло
цени посочените доказателствени материали, тъй като същите кореспондират едни с други и
се допълват взаимно.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и
доводите на жалбоподателя, като съобрази задължението си да проверява изцяло
законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени
от страните, намира жалбата за неоснователна, като съображенията за това са следните:
В административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на жалбодателя.
В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол, надлежно
калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва
от система радар-камера–компютър, като единствената роля на оператора на системата е да
позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък
от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът намира, че
процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото
средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано и
стационарно, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко
едно конкретно нарушение.
2
Спазен е и срокът по чл.34 ЗАНН, тъй като АУАН е издаден в рамките на
тримесечения срок след откриването на нарушителя. В случая нарушителя е установен след
попълване на декларацията по чл.188 ЗДвП на 16.04.2024г. АУАН е издаден на 25.04.2024г.,
т.е. в рамките на срока по чл.34 ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП подробно,
последователно и обстоятелствено е изписано словесно констатираното нарушение.
Правилно отговорността на жалбоподателката е била ангажирана, тъй като собственика на
автомобила е декларирал, че именно тя го е управлявала. От своя страна в нарочна
декларация жалбоподателката е посочила, че тя лично е управлявала автомобила. След като
самата жалбоподателка е декларирала, че лично тя е управлявал автомобила, следва да се
приеме, че именно тя е и автор на нарушението за което и е съставен АУАН и издадено НП.
Цитираните цифрово законови разпоредби, квалифициращи нарушението и определящи
рамките на административнонаказателното обвинение, точно и напълно съответстват на
обстоятелствата по случая, които съдът намира за изяснени.
С оглед на изложеното обжалваното НП се явява законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
АНО е бил защитаван от юрисконсулт, като до приключване на разглеждането на
делото в съдебното заседание е депозирано искане за присъждане на възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на учреждението или организацията,
чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Предвид правната сложност и извършените
действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява 80
лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. 3 от ЗАНН, Бургаският
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ********г., издадено от Началник
група към сектор „П.п.” („ПП”) при *****, с което на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП), на Н. З. А. ЕГН********** е наложено административно
наказание - глоба в размер на 750,00 лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок
от три месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА от Н. З. А. ЕГН********** да заплати в полза на ОДМВР Бургас сумата в
размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - гр. Бургас в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3
4