Съдия-докладчик: Славка Гемишева
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К №7083308, издаден от ОД на МВР – Смолян, с който
на И.Л.Ч. – законен представител на „.....“ ЕООД с ЕИК ....., на основание чл.189, ал.4, вр. с
чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно
заседание. По делото е постъпила молба, с която упълномощеният от него адв.Т.Ч. поддържа
подадената жалба и моли обжалваният електронен фиш да бъде отменен.
Въззиваемата страна – ОД на МВР – Смолян, редовно призована, не изпраща представител.
По делото е постъпило писмено становище от представляващия страната гл. юрисконсулт
К.В., в което са изложени съображения за правилност и законосъобразност на електронния
фиш и моли същият да бъде потвърден, като се претендират и разноски по делото за
осъществена юрисконсултска защита.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното
оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, от лице, което има правен интерес,
предвид което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
На жалбоподателя И.Л.Ч. – законен представител на „.....“ ЕООД с ЕИК ..... е издаден
електронен фиш за нарушение, извършено на 10.02.2023 год. в 12,28 часа на Републикански
път II-86 при км 63+280 извън населено място /кръстовище за с.Забърдо/, с посока на
движение от гр.Пловдив към гр.Смолян, за установено и заснето с автоматизирано
техническо средство за контрол на скоростта №120ссеа, превишаване на разрешената
скорост извън населено място с 33км/ч. при управление на МПС лек автомобил „Ланчия
Капа” с рег. № ...... Автомобилът се е движил с измерена скорост от 86 км/ч., но след
приспаднат толеранс от минус 3 км/ч. за установена била приета скоростта от 83 км/ч. при
въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 50 км/ч. Установено било, че
горепосоченото МПС било собственост на „.....“ ЕООД, чийто законен представител е
жалбоподателя И. Ч..
Констатираното нарушение е подведено под материалната норма по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от
ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП, на И. Ч., в качеството му на
законен представител на „.....“ ЕООД е наложена глоба в размер на 300 лева.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен начин от писмените доказателства
по делото - ел. фиш, протокол за проверка на АТСС от БИМ, ведно с писмо към него,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за използване на АТСС,
снимка на разположението на процесното АТСС, справка в системата на МВР за намерени
фишове, справка в централната база на КАТ за собственост на МПС-то, извадка от плана за
организация на движението в участъка на нарушението, както и снимков материал на
процесното МПС /5 бр./, като последното, съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП се ползва с
доказателствена сила. Съдът възприема и кредитира посочените доказателства като
обективни и непротиворечиви, служещи за установяване на обективната истина.
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в съответствие на
изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, чийто образец е утвърден от министъра на
вътрешните работи и в същият са посочени: териториалната структура на Министерството
на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението /ОД на МВР-Смолян/,
мястото /Републикански път II-86 км 63+280 /кръстовище за с.Забърдо/, с посока на
движение от гр.Пловдив към гр.Смолян/, датата /10.02.2023 год./, точният час на извършване
на нарушението /12,28 часа/, регистрационният номер на моторното превозно средство /рег.
1
№ ...../, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство /„.....“ ЕООД със
законен представител И.Л.Ч./, описание на нарушението /извършено нарушение за скорост/,
нарушената разпоредба /чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП/, размерът на глобата /300 лева/, срокът,
сметката и мястото на доброволното й заплащане /14-дневен срок в БНБ по указаната
сметка на името на отбелязания фонд/.
Наред с това в §1 от ДР на ЗАНН е залегнало, че електронният фиш е електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно -
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства или системи. Т.е. електронният фиш представлява не
волеизявление на определен орган, а електронно обективирано такова, което единствено се
записва върху съответния носител от определено лице, но на база административно -
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
АТСС. Съобразно разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в сила електронен фиш се
смята за влязло в сила наказателно постановление. Това приравняване обаче е само относно
последиците, с които се ползват влезлите в сила НП и електронните фишове и не
обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата, относно процедурата за
съставяне и изискването за задължителни реквизити по чл.57 от ЗАНН, както и пренасяне,
респ. прилагане на сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН. В този смисъл не се ползват като
реквизити издателят на ЕФ, датата на издаването му, пред кой и в какъв срок следва да се
обжалва акта. Би имало значение единствено относителната и абсолютната давност от
извършване на нарушението, която към момента очевидно не е изтекла по аргумент,
съответно на чл. 80, ал.1 т.5 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН и на чл.81, ал. 3 от НК, вр. чл. 80, ал.1
т.5 от НК, вр. чл.11 от НК. На практика фишът е връчен на 15.04.2023 г. - преди изтичане на
три години от извършване на нарушението – 10.02.2023 г., а с връчването му е прекъснат
този срок и започва да тече нов. Така погасяване на административнонаказателното
преследване би настъпило, независимо от спирането и прекъсването на давностния срок, но
след изтичане на период от четири години и половина, считано от дата на извършване на
нарушението, който към настоящия момент също не е изтекъл. Ето защо неоснователно е
наведеното от жалбоподателя възражение в тази посока.
Съдът не споделя и направените в жалбата възражения за несъответствие на АТТС със
Закона за измерванията и наредбата. Заснемането на процесното МПС е в съответствие със
законовите и подзаконовите разпоредби, тъй като движението на автомобила е заснето от
одобрен тип средство за измерване със срок на валидност до 07.09.2027 год., което е видно
от приложения протокол за метрологична проверка на АТСС от БИМ. На преносимата
система за контрол на скоростта на МПС тип ARH CAM S1 с №120CCEA e извършена
периодична проверка през месец декември 2022 год., за което е издаден протокол за
проверка с №142- СГ – ИСИС/16.12.2022 год., което се счита за форма на контрол на
средствата за измерване, удостоверяваща съответствието на АТСС. Периодичността на
проверката на преносимата система е една година, т.е. до 16.12.2023 год. Средството за
измерване на скоростта е използвано, по начин, удостоверен в протокол, в който са
попълнени данни, отговарящи на отразените в ЕФ. За целта е съставен и приложен по
делото Протокол по смисъла на чл.10 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г., който по
съдържание съответства на процесното време и място на извършеното нарушение,
ограничението на скоростта с пътен знак В26 от 50 км/ч, както и на техническото средство,
което го е заснело с начало и край на работа, посоката за действие и режимът за измерване.
По преписката е приложен и снимков материал на заснетото в нарушение МПС /л.14/, от
който се установяват точните дата, място и посока на движение на автомобила, неговия
регистрационен номер и географските координати на разположение на техническото
средство и на регистриране на нарушението, измерената скорост на нарушителя. По делото
е налична и снимка на процесното АТСС.
В този смисъл безспорно, на основа приложения и събран по делото доказателствен
2
материал се доказа извършеното нарушение за превишение на скорост извън населено място
и неговия извършител, заснето с процесната мобилна камера АТСС ARH CAM S1 с
№120CCEA.
След като нарушението е било установено, то законосъобразно на основание чл.189, ал.4 от
ЗДвП в отсъствието на контролен орган и на нарушител е бил издаден електронен фиш за
налагане на глоба.
Досежно авторството на деянието следва да се посочи, че наказанието е наложено на
жалбоподателя И. Ч., в качеството му на законен представител на юридическото лице „.....“
ЕООД – собственик на автомобила, с който е извършено нарушението и който не е посочил
друго лице като фактическия водач, съгласно предоставеното му от закона право. По делото
като писмено доказателство, неоспорено от жалбоподателя, е събрана нарочна справка
относно собствеността на превозното средство, съгласно която към датата на извършване на
нарушението посоченото търговско дружество е собственик на автомобила. Съгласно
чл.188, ал.2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно
средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага
на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство. Жалбоподателят е могъл да обори
презумпцията по изрично регламентирания в чл.189, ал.5 от ЗДвП ред, в случай че друго
лице е извършило нарушението. Така е създаден механизъм, по който законният
представител на дружеството собственик може да отблъсне понасянето на отговорност за
чуждо поведение. По делото липсват доказателства, жалбоподателят да се е възползвал от
възможността по чл.189, ал.5 от ЗДвП, и да е предоставил в съответната териториална
структура на МВР писмена декларация с данни за друго лице, което евентуално да е
извършило нарушението. Ето защо, правилно обжалваният електронен фиш е издаден по
отношение на И.Л.Ч., в качеството на законен представител на ЮЛ - собственик на
процесният автомобил към момента на нарушението и което обстоятелство не се оспорва от
същият.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл.
Към момента на извършването му жалбоподателя формирал съзнание за проявлението на
всички признаци от състава на нарушението – съзнавал, че управлява МПС, с каква скорост
се движи, както и какво е действащото ограничение при движение в посочения пътен
участък, следователно в съзнанието му се е отразил факта на извършеното превишаване в
съответен размер на разрешена максимална скорост за движение, но въпреки това е
осъществил деянието си. Формирал е представа и за това, че собственик на автомобила е
дружеството „.....“ ЕООД, а той е негов законен представител.
Правилно констатираното нарушение е подведено под материалната норма на чл.21, ал.2,
вр. ал.1 от ЗДвП, като препращането към ал.1, е дотолкова, доколкото да се посочи, че
ограничената в случая скорост от 50 км/ч. е различна от общоприетите такива в закона.
Правилно за така установеното нарушение по чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП, наказващият
орган е наложил на И. Л. Ч. – законен предствител на „.....“ ЕООД административно
наказание – глоба в размер на 300 лева, на основание на чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП за
превишаване от 31 до 40 km/h, в случая 33 км/ч. Размерът на глобата е фиксиран в закона и
не подлежи на ревизиране и индивидуализация от страна на съда.
Ето защо напълно основателно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, предвид горните съображения и неоснователността на наведените
възражения, поради което съдът формира извода за потвърждаване на обжалвания ЕФ като
правилен и законосъобразен.
С оглед изхода на делото и направеното искане за присъждане на разноски от страна на
въззиваемата страна, следва в нейна полза да се присъдят разноските по делото за
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63д ал.5, вр. ал.4 от ЗАНН. Същото следва
да бъде определено от съда съобразно нормата на чл.27е от Наредба за правната помощ в
3
размер между 80 лв. и 150 лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото и обема на
осъществената юрисконсултска защита, съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение
следва да бъде определено в минималния размер от 80 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К №7083308, издаден от ОД на МВР – Смолян, с
който на И. Л. Ч., ЕГН ********** – законен представител на „.....“ ЕООД с ЕИК ....., с адрес
гр.С., ул. „…..“ №…., ет….., ап….., на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.4 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на
300 /триста/ лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА И. Л. Ч., ЕГН ********** с адрес гр.С., ул. „……“ №…., ет….., ап….., ДА
ЗАПЛАТИ на ОД на МВР - Смолян сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща
разноски в настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му пред Административен съд гр.Смолян.
4