Решение по дело №5606/2019 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

 

№260291

гр. Перник, 09.10.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, IV- ти състав, в открито съдебно заседание проведено на десети септември  две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                                              Районен съдия: Михаил Алексов

                                                                                                                                                                            

 

При участието на секретаря Антония С. като разгледа гр. д. № 05606 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            

              Производството е образувано по предявен от "Райфайзенбанк България" ЕАД срещу С.А.Г. с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ  адрес: *** за признаване на установено по отношение на ответника, че  дължи на ищцовото дружество  сумите както следва:  сумата от 13 892,92 лв. /тринадесет хиляди осемстотин деветдесет и два лева и 92 ст./, представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит № 1611091963697135 от 11.11.2016 г., от която: 1543,12 лв. - изискуема главница с настъпил падеж и 12 349,80 лв. - предсрочно изискуема главница; сумата от 424,69 лв. /четиристотин двадесет и четири лева и 69 ст./ - представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 15.07.2018 г. до 27.03.2019 г.; сумата от 160,23 лв. /сто и шестдесет лева и 23 ст./ - представляваща наказателна лихва /неустойка/ за периода от 15.08.2018 г. до 11.04.2019 г.,законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 15.04.2019г. до окончателното изплащане на вземането както и направените разноски.

            В законоустановения срок по чл.131 от ГПК от назначеният по реда на чл.47 ГПК особен представител е постъпил писмен отговор от ответника, който дава становище за допустимост, но неоснователност на ищцовите претенции.

Ищецът „Райфайзенбанк България" ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Н.Вапцаров“ 55, представлявано от Ани Василева Ангелова – изпълнителен директор и прокурист Михаил Танев Петков чрез юрисконсулт Евгени Викторов Недялков твърди че  между него и ответника С.А.Г. с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ  адрес: *** е налице обигационно правоотношение по силата на сключен между тях Договор за потребителски кредит № 1611091963697135 от 11.11.2016г. /Договора/. Въз основа на Договора „Райфайзенбанк България" ЕАД кредитор е предоставил на кредитополучателя С.А.Г. с ЕГН: ********** кредит в размер на 17535,50лв. /седемнадесет хиляди петстотин тридесет и пет лв. и 50ст./, за потребителски нужди със срок на издължаване до 15.11.2023г.

Уговорената възнаградителна лихва за първите 24 месеца е в размер на 4,95 % фиксирана лихва, а за останалият срок от договора – 5,597 % + 6 месечен Софибор. Постигнали съгласие за заплащане на неустойка при забава в заплащането на месечните вноски. Кредитът следвало да бъде погасен на 84 анюитетни месечни вноски и размер на вноската 247,43лв., дължими на 15 – то число от съответния месец, платими от 15.11.2016 г. до 15.11.2023г.. Съгласно Договора кредиторът е изпълнил задължението си за предоставяне на разрешения кредит на кредитополучателя в размер на 17535,50лв.. От своя страна ответникът, не е изпълнил задължението си да погасява паричното задължение по разрешения и договорен размер на кредита съгласно Договор за потребителски кредит № 1611091963697135 от 11.11.2016 г., като е преустановил от 14.08.2018г. обслужването на кредита. Към 06.03.2019г. ищеца обявява кредита за предсрочна изискуем в нарочно уведомление изпратено до ответника.

Назначеният особен представител на ответника е подал отговор на исковата молба, с която изразява становище за липса на уведомяване за предсрочна изискуемост на кредита. Излага твърдения за частично плащане на вземанията по договора за кредит.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: 

        „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е депозирало на 15.04.2019г. заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу С.А.Г. с ЕГН: **********. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 02625 по описа на съда за 2019година на Пернишки районен съд, за следните вземания: сумата от 13 892,92 лв. /тринадесет хиляди осемстотин деветдесет и два лева и 92 ст./, представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит № 1611091963697135 от 11.11.2016 г., от която: 1543,12 лв. - изискуема главница с настъпил падеж и 12 349,80 лв. - предсрочно изискуема главница;

сумата от 424,69 лв. /четиристотин двадесет и четири лева и 69 ст./ - представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 15.07.2018 г. до 27.03.2019 г.;

сумата от 160,23 лв. /сто и шестдесет лева и 23 ст./ - представляваща наказателна лихва /неустойка/ за периода от 15.08.2018 г. до 11.04.2019 г.,

законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 15.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането

и разноските в заповедното производство в размер на сумата от 289,56 лв. /двеста осемдесет и девет лева и 56 ст./ за държавна такса и в размер на сумата от 50 лв. /петдесет лева/за юрисконсултско възнаграждение.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, за което на ищцовото дружество са дадени указания за предявяване на иск за установяване на процесните вземания.

От представените писмени доказателства се установява, че страните по делото са сключили договор за потребителки кредит на  11.11.2016г. По силата на този договор ищцовото дружество поело задължение да предостави на ответника кредит в размер на на 17535,50лв. /седемнадесет хиляди петстотин тридесет и пет лв. и 50ст./. Ответникът се задължил да върне паричните средства заедно с възнаградителната лихва, която за първите 24 месеца е в размер на 4,95 % фиксирана лихва, а за останалият срок от договора – 5,597 % + 6 месечен Софибор. С-но чл. 5 от договра ответникът поел задължение да погаси кредита на 84 анюитетни месечни вноски, дължими на 15 – то число на съответния месец, считано от 15.11.2016 г. до 15.11.2023 г. , с месечна вноска от 247,43лв.

                       От заключението на съдебно – икономическата експертиза се установява, че кредит е усвоен, тъй като по банковата сметка на ответника е постъпила сумата 17535,50 лева на 14.11.2016г.. Експертът посочва,  че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение чл.410 от ГПК-15.04.2019г е имало просрочени задължения по гореописания Договора за потребителски кредит №1611091963697135 от 11.11.2016г. Размера на непогасените задължения на длъжника С.А.Г. по договора банков кредит към датата на подаване на заявлението към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 12.04.2014г. е в размер на 14477,84 лева - общ размер на вземанията към съответната дата са: Усвоена и непогасена главница в размер на 13892,92 лева, в това число : -редовно изискуема главница /главница по вноски с настъпил падеж/в размер на 1543,12лв.,  предсрочно изискуема главница от 28.03.2019г в размер на 12349,80 лева. Начислена редовна лихва /възнаградителна лихва/ в размер на 424,69 лева за периода от 15.07.2018г до 27.03..2019г., включително в размер на 25,54 лв. върху предсрочно изискуема главница от 28.03.2019г. за периода от 15.03.2019г. до 27.03.2019г. включително. Начислена наказателна лихва за забава в размер на 79,30 лева върху просрочените главници за периода от 15.08.2018г. до 11.04.2019г-включително.

Начислена наказателна лихва за забава в размер на 80,93 лева върху предсрочно изискуема главница от 28.03.2019г за периода от 28.03.2018г. до 11.04.2019г-включително.

Начислена наказателна лихва за забава в размер на 160,23 лева е сбор от начислена наказателна лихва за забава в размер на 79,30 лева върху просрочените главници за периода от 15.08.2018г. до 11.04.2019г-включително и начислена наказателна лихва за забава в размер на 80,93 лева върху предсрочно изискуема главница от 28.03.2019г за периода от 28.03.2018г. до 11.04.2019г-включително.

Размера на непогасените задължения на длъжника С.А.Г. по Договора за потребителски кредит №1611091963697135 към 26.08.2020г- датата на извършената проверка е общ размер на вземанията 17715,01 лева, от които 13892,92 лева изискуема главница, 584,92 лева изискуема лихва и 1698,05 лева законна лихва и 1539,12лв.-съд.разноски. Съдът кредира заключението на експерта, тъй като е непротиворечиво, компетентно и намиращо опора в писмените доказателства по делото.

Към исковата молба е приложено уведомление изх. № 001-16174 на ищцовото дружество, адресирано до С.А.Г. на посочения в договора постоянен адрес  е изпратено уведомлението с из№ 001-16174 на настоящия адрес на ответника. С обсъждания документ банката уведмоява ответника, че счита кредита за предсрочно изискуем поради забава плащанията на месечните вноски. Представени са известия за доставка, от които се установява, че уведомлението е връчено на ответника при условията на чл. 9.2 от Договора.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл.  422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

В тежест на ищеца е да установи наличието на действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения заем, изискуемост на задължението за неговото връщане, размер на възнаградителната лихва, както и валидна клауза за заплащане стойността на предоставен допълнителен пакет от услуги.

От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, а съдържанието на  неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид договори, които са уредени в чл. 11 ЗПК.

Договорът е съобразен с чл. 11, т. 11 ЗПК, според която разпоредба следва да е налице погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. По делото е представен погасителен план, в който се съдржа информация за тези обстоятелства и съдът приема, че спазена разпоредбата на чл. 11, т. 11 ЗПК.

По делото се установи, че ответната страна е получила кредит в размер на 17535,50лв. /седемнадесет хиляди петстотин тридесет и пет лв. и 50ст./, за потребителски нужди със срок на издължаване до 15.11.2023г. Уговорената възнаградителна лихва за първите 24 месеца е в размер на 4,95 % фиксирана лихва, а за останалият срок от договора – 5,597 % + 6 месечен Софибор. С-но чл. 5 от договра ответникът поел задължение да погаси кредита на 84 анюитетни месечни вноски, дължими на 15 – то число на съответния месец, считано от 15.11.2016 г. до 15.11.2023 г. , с месечна вноска от 247,43лв. Постигнали съгласие за заплащане на неустойка при забава в заплащането на месечните вноски. Видно от приобщените доказателства по делото и изслушаната съдебно икономическа експертиза ответникът е  преустановил плащанията по предоставеният кредит.

Налице е настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Нейното обявяване  става с изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Волеизявлението на кредитора следва да е изрично и недвусмислено. Това волеизявление представлява упражняване на правото за едностранно изменение на договора, поради което то следва да достигне до другата страна по него. Съобразно това предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Законодателят не предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по договорните правоотношения, настоящият съдебен състав приема, че с връчването на исковата молба на особения представител на ответника на дата 05.03.2020г. е редовно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.

          Горното налга извод, че редовно изискуема главницата по кредита е в размер на 3716,35 лева е с настъпил падеж за периода от 15.08.2018г. до 15.02.2020г., което налага нейното връщане, тъй като не се представиха доказателства за нейното връщане., а предсрочно изискуемата главница е в размер на 10176,57 лева.

Установи се , че просрочена редовна лихва /възнаградителна лихва/ в размер на 1026,86 лева за периода от 15.07.2018г до 05.03.2020 включително в размер на 30,76 лв. върху предсрочно изискуема главница, което налага уважаване на исковата претенция до размера на това вземане.

Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Задължението за неустойка има акцесорен характер и става изискуемо при неизпълнение на друго главно задължение. За да бъде уважен иск на това правно основание, ищецът следва да установи, при условията на пълно и главно доказване, съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК и в съответствие с изложените в исковата молба твърдения, наличието на следните предпоставки – наличието на клауза за неустойка; неизпълнение на задължение и неустойката да е уговорена между страните в определен размер, като обезщетение за вредите от неизпълнението на именно това задължение. 

В чл. 4.6 от договора се съдържа клауза за неустойка при забава плащането на дължимите суми по кредита, чийто размер се определя като към размер на дължимата възнаградителна лихва се прибавят 10 %, т. е. 14,95 % върху неплатената главница по всяка погасителна вноска. От заключението на вещото лице се установи, че размерът на неустойката е 472,67лева – наказателна лихва за периода от 15.08.2018 г. до 04.03.2020г., т. е. основателен е предявения иск за установяване съществуването на вземането за неустойка.

Предявените главни искове са основателни и следва да се уважат, поради което не са налице предпоставките за разглеждане на предявените евентуални осъдителни искове.

По разноските:

            Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му се заплатят направените разноски в исковото и заповедното производство. По ч. гр. д. № 02625 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд са направени разноски както следва: 289,56 лева – държавна такса и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, т. е. в общ размер на 339,56 лева. В исковото производство разноските са следните: 289,56 лева – държавна такса, 450,00 лева - юрисконсултско възнаграждение, 700,00 лева – депозит за адвокатски хонорар на особен представител и 260,00 лева – депозит за вещо лице, т. е. в общ размер на 1699,56 лева. В този смисъл ответникът следва да заплати на ищеца горепосочените суми за разноски.

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,

 

Р Е Ш И :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.А.Г. с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ  адрес: ***  ДЪЛЖИ на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Никола Вапцаров” № 55 сумата в размер на 3716,35 лева, представляваща главница с настъпил падеж, сумата от 10176,57 лева – представляваща предсрочно изискуема главница, сумата от 1026,86лева  - възнаградителна лихва за периода от 15.07.2018 г. до 15.02.2020 г. и 427,67 лева – наказателна лихва за периода от 15.08.2018 г. до 04.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата в размер на 13892,92 лв. от датата на подаване на заявлението по 410 ГПК – 15.04.2019г. до окончателното й изплащане, които вземания произтичат от договор за потребителки заем 11.11.2016г. между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и Валентин Славчев Борисов и за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 02625 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд

            ОСЪЖДА С.А.Г. с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ  адрес: ***  ДА ЗАПЛАТИ на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Никола Вапцаров” № 55 сумата от 339,56 лева– разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 02625 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд, както и сумата от 1699,56 лева, представляваща разноски в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 02625 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

 

 

 

Районен съдия:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.