Р Е Ш Е Н И Е
№
1701 10.11.2010г. град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд, наказателно
отделение, ХІI състав
На
четиринадесети октомври година 2010
В
публично заседание в следния състав:
Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни
заседатели:
Секретар:
Райна Жекова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдията Бушандрова
НАХД
№ 2934
по описа за 2010 година
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от А.П.Г., ЕГН: ********** ***, срещу наказателно
постановление № НП-6315/26.05.2010г., издадено от заместник-кмет на Община
Бургас, с което за нарушение на чл. 4, ал. 1 от Наредба за преместваемите
обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементите на градското
обзавеждане на територията на Община Бургас (НПОТДОДЕГОТОБ), на основание чл.
21 и чл. 19, предл. 2 от същата Наредба, на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба”, в размер на 200 лева.
С жалбата се изразява несъгласие с
горепосоченото наказателно постановление, като се моли за неговата отмяна, а
като алтернатива се моли за намаляване размера на наложената имуществена
санкция.
В съдебно заседание, пред настоящия съд, процесуалният
представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Не ангажира доказателства.
За АНО - Община Бургас, не се явява
представител. Не изразяват становище. Не ангажират доказателства.
Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано
лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото наказателно
постановление. Подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2
от ЗАНН. Предвид на това съдът намира жалбата за процесуално допустима.
Бургаският районен съд, след анализ на всички
събрани по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
При извършена проверка на 12.04.2010 г. в
11.30 часа в гр.Бургас, проверяващите установили, че жалбоподателката А.П.Г. е
разположила пред бирария „Монте Карло”, находяща се в к-с „Изгрев”, в парка
срещу бл.71 преместваеми обекта: 8/осем/ броя маси с търговска цел с по четири
седящи места върху площ около 30 кв.метра, без издадено разрешение за поставяне
от Община Бургас.
Проверката била извършена в присъствието на жалбоподателката.
Контролните органи, веднага след като установили горните обстоятелства
пристъпили към ангажиране на административнонаказателната отговорност на Г.. Актосъставителят
Н. съставил Акт за установяване на административно нарушение, където описал
нарушението и го квалифицирал по чл. 4, ал. 1 от НПОТДОДЕГОТОБ /л. 4/. Актът
бил съставен в присъствието на нарушителката, веднага и бил предявен, за да се
запозна е със съдържанието му, след което същата го подписала, без да впише
конкретни възражения.
Въз основа на горепосочения АУАН, и след като
приел, че нарушението е установено от фактическа страна,
административнонаказващият орган издал обжалваното наказателно постановление №
НП-6315/26.05.2010г., с което за нарушение на чл. 4, ал. 1 от Наредба за
преместваемите обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементите на
градското обзавеждане на територията на Община Бургас (НПОТДОДЕГОТОБ), на
основание чл. 21 и чл. 19, предл. 2 от същата Наредба, на жалбоподателката Г.
била наложена „глоба” в размер на 200 лева, с фактическо описание на
нарушението, съответстващо с посоченото в акта.
Изложената фактическа обстановка съдът прие
за установена въз основа на гласните доказателствени средства – показанията на актосъставителя
Л.А.Н., потвърждаващ изцяло съдържанието отразено в АУАН, както и от
приложените по делото писмени доказателствени средства. Съдът изцяло цени
посочените доказателствени материали, тъй като те са кореспондиращи си и
взаимно допълващи. Между тях няма противоречия и те възпроизвеждат по идентичен
начин фактите от значение за делото.
Съдът, с оглед установената фактическа
обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като
съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните,
намира от правна страна следното:
Съдът счита, че при съставяне на АУАН и при
издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на
чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Видно от представените писмени доказателства – заповед
№748/24.03.2010г. и заповед №742/24.03.2010г., двете на кмета на община Бургас,
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН
реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено,
посочена е нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е
определена санкцията. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното
производство против него.
По съществото на спора, съдът намира
следното:
Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от НПОТДОДЕГОТОБ
предвижда, че преместваемите обекти могат да бъдат разполагани, след издадено
разрешение по реда на тази наредба, в държавни, общински и частни имоти, на
места, утвърдени със схема, одобрена от главния архитект на община Бургас.
Съгласно санкционната норма на чл. 19 от НПОТДОДЕГОТОБ
за нарушения на разпоредбите на тази наредба на физическите лица се налага
глоба в размер до 5000 лева, а на едноличните търговци и юридическите лица -
имуществена санкция в размер до 50 000 лева.
Целта на разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от
НПОТДОДЕГОТОБ е да бъдат дисциплинирани търговците, които преди да разположат
преместваеми обекти, в района на стопанисваното от тях заведение, следва да
поискат и получат писмено разрешително от община Бургас. Като не е изпълнила
този свой ангажимент и на 12.04.2010г. е било констатирано, че пред
стопанисвания от нея търговски обект са разположени преместваеми обекти, без да
е получено съответното разрешение от община Бургас за това, жалбоподателката Г.
е нарушила разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от НПОТДОДЕГОТОБ. Нарушението е на
просто извършване и елементите му се реализират със самия факт на осъществяване
на такава дейност и липса на разрешително за нея. Съдът счита, че извършването
на гореописаното административно нарушение от ЕТ е установено по несъмнен начин
от доказателствата по делото, поради което правилно и законосъобразно е
издадено обжалваното наказателно постановление за реализиране
административнонаказателната отговорност за извършването на това нарушение.
Според съда нарушението не разкрива по-ниска
степен на обществена опасност от другите случаи на този вид деяния. Поради това
конкретното деяние не съдържа в себе си характеристиките на маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
При така установените факти по делото съдът
счита, че административнонаказващият орган неправилно е оценил значимите за
определяне на административното наказание обстоятелства, което е довело до
несправедливост на наложеното наказание. Цитираната разпоредба на чл. 19 от НПОТДОДЕГОТОБ
предвижда, че за такъв вид нарушение на физическите лица се налага глоба в
размер до 5000 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН при
определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите
за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
както и имотното състояние на нарушителя. В случая за това нарушение
административнонаказващият орган е определил наказание – глоба в размер на 200
лв. Съдът счита, че така определения размер на наказанието е несправедлив, тъй
като не е съобразен с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Предвид на това,
че нарушението е извършено за първи път и тъй като по делото не са налице данни
за извършени от жалбоподателката други нарушения при осъществяване на
търговската си дейност, както и обстоятелството, че към настоящия момент
въпросния обект не се стопанисва, обстоятелства които съдът отчита като смекчаващи
отговорността, респ. обуславящи налагане на по-леко наказание, настоящата
инстанция намира, че за постигане целите на административните наказания по чл.
12 от ЗАНН, глоба в размер на 50 лева се явява адекватна и справедлива на
тежестта на извършеното.
С оглед на изложеното до тук, съдът прие, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено, като размерът на
наложената глоба от 200 лева се намали на 50 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63,
ал. 1, предл. 2 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № НП-6315/26.05.2010г.,
издадено от заместник-кмет на Община Бургас против А.П.Г., ЕГН: ********** ***,
с което за нарушение на чл. 4, ал. 1 от Наредба за преместваемите обекти за
търговски и други обслужващи дейности и елементите на градското обзавеждане на
територията на Община Бургас (НПОТДОДЕГОТОБ), на основание чл. 21 и чл. 19,
предл. 2 от същата Наредба, на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба”, в размер на 200 лева, като намалява размера на наложената
глоба от 200 лева на глоба в размер на 50 лева.
Решението може да бъде обжалвано с касационна
жалба пред Административен съд гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: М.Д.