РЕШЕНИЕ
№ 2374
гр. Бургас, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20212120106904 по описа за 2021 година
Предявена е искова молба от „Теленор България” ЕАД, ЕИК ********* (с
променено наименование в хода на процеса на "Йеттел България" ЕАД), със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост“ № 4, Бизнес Парк София,
сграда 6, представлявано от М.С. и Д.К.К. против Н. С. Д., с ЕГН **********, с адрес гр. К.,
*** за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от
общо 154,66 лева, от които: сумата от 98,86 лева, представляващи задължения по договор за
мобилни услуги от 31.01.2019г. с предпочетен номер ***, за заплащане на месечни
абонаментни такси за отчетния период от 31.01.2019 г. до 04.04.2019 г. и сумата от 55,80
лева - представляваща задължение по договор за лизинг от 31.01.2019г., по който е
предоставено на Д. устройство марка Nokia модел 2.1 Dual Blue Silver, за заплащане на
лизингови вноски за отчетния период от 06.2019г. до 12.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата на постъпване на заявлението - 16.12.2020г. до
изплащане на вземането, за които вземания ищецът се е снабдил със заповед № 261362 от
18.12.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №
8170/2020г. по описа на БРС.
Твърди се в исковата молба, че страните са свързани с облигационни
правоотношения по договор за мобилни услуги от 31.01.2019г. и договор за лизинг от
същата дата, по силата на който на абоната е било предоставено за ползване мобилно
устройство за период от 23 месеца срещу месечна лизингова вноска от 2.79 лева. Ответникът
не е заплатил сумите по три издадени фактури за периода от 31.01.2019г. до 04.04.2019г.,
1
като дължи 98.86 лева такси. Неплащането на фактурите е станало причина ищецът да
прекрати едностранно индивидуалните договори на ответника. На основание т.12, ал.2 от
ОУ, дължимите месечни лизингови вноски са обявени за предсрочно изискуеми. Така за
мобилното устройство се дължи цена от 55.80 лева, равна на 19 броя лизингови вноски,
дължими за периода от юни 2019г. до декември 2020г. и една допълнителна вноска за
изкупуване на устройството в размер на 2.79 лева. Моли се исковете да се уважат.
Исковете са по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, и чл.86, ал.1 ЗЗД.
В законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от
ответника чрез назначения му особен процесуален представител.
Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 8170/2021 г. по описа на РС-
Бургас, с издадената по това дело Заповед № 261362/18.12.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК е разпоредено Н. С. Д. да заплати на "Йеттел България" ЕАД
сумата от 98,86 лева – незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни
услуги, дължими по договор за мобилни услуги за мобилен номер *** от 31.01.2019г.,
сумата от 55,80 лева – незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 31.01.2019г.,
ведно със законната лихва за забава за периода от подаване на заявлението на 16.12.2020г.
до изплащане на вземанията. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията
на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на заявителя е било указано да предяви установителен иск.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събрания по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
Искът по чл.422 ГПК за вземанията за месечните абонаментни такси е
основателен.
Доказва се облигационната връзка между страните, възникнала със сключване
на договора за мобилни услуги между тях. По делото са приложени договор за мобилни
услуги от 31.01.2019г. и договор за лизинг от 31.01.2019г., които носят подписа на
ответника, който валидно се е задължил по тях.
Издадени са били от ищеца няколко фактури - фактура
№**********/05.02.2019г., фактура №**********/05.03.2019г. и фактура
№**********/05.04.2019г., както и крайна фактура № **********/05.06.2019г. В тях са
начислени месечните такси за далекосъобщителни услуги и лизинговите вноски. Видно от
съдържанието на фактурите, по фактура № **********/05.02.2019г. за отчетен период на
потребление до 04.02.2019г. е дължима стойност за плащане в размер на 27.97 лева за
месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги, от които: 26,12
лв. /без ДДС/ за пропорционален месечен абонамент Тотал; 2,79 лв. за месечна лизингова
вноска и потребление извън месечния пакет в размер на 0,23 лв. /без ДДС/, по фактура
№**********/05.03.2019г. за отчетния период на потребление от 05.02.2019г. - 04.03.2019г.
е дължима стойност за плащане в размер на 41.11 лв. за месечни абонаментни такси за
потребените от абоната по договора услуги, от които: 23,24 лв. /без ДДС/ за месечен
абонамент Тотал и 2,79лв. за месечна лизингова вноска и потребление извън месечния пакет
2
в размер на 8,69 лева без ДДС; по фактура №**********/05.04.2019г. за отчетния период на
потребление от 05.03.2019г. – до 04.04.2019г. е дължима стойност за плащане в размер на
29.78 лв. за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги, от
които: 22,49 лв./без ДДС/ за месечен абонамент Тотал и 2,79 лв. за месечна лизингова
вноска. Сумите в голямата си част представляват месечни такси, които са уговорени с
договора като размер, поради което те се дължат с настъпването на падежа им. Няма данни,
че на ответника не е осигуряван достъп до мобилната мрежа, нито данни, че мрежата на
оператора въобще не е функционирала на територията, където е пребивавал длъжникът,
поради което следва да се приеме, че той дължи и сумите за разговори и съобщения извън
месечните такси. Начислените такси се дължат в размера, търсен от ищеца. Следва
решение, с което искът се уважи за 98,86 лева дължими като месечни такси, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до изплащането.
Искът за дължимостта на лизинговите вноски е основателен. Сключен е
договор за лизинг от 31.01.2019г., с предмет мобилно устройство, за срок от 23 месеца.
Установява се, че ищецът е предал лизинговото устройство в държание на ответника, тъй
като в договора има клауза, че лизингополучателят декларира и потвърждава, че
лизингодателят му предава устройството във вид, годен за употреба, функционира изрядно и
съответства напълно на договорените технически характеристики и е комплектован с цялата
документация, включително гаранционна карта. В Общите условия на този договор - чл.12,
ал.2 е предвидено, че месечните вноски и другите дължими възнаграждения стават
предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора за предоставяне на мобилни
услуги, сключен от лизингополучателя, както и в случай на забава в плащане на дължими
съгласно договора плащания. В конкретната хипотеза БРС съобразява, че основният договор
за мобилни услуги не е бил прекратен от ищеца преди изтичане на срока му, въпреки че
ответникът не е плащал на падежа месечните такси. Съдът намира, че ищецът е следвало да
уведоми ответника, че прекратява договора, за да му манифестира волята си в този смисъл и
тази воля да стане достояние на клиента /арг. чл.13 и чл.14 ЗЗД/. Следователно, неплащането
на задълженията по договора за мобилни услуги не води автоматично до неговото
прекратяване, а следва кредиторът да се позове на това неплащане и да изрази воля за
прекратяване на облигационната връзка, която воля да достигне до насрещната страна. Това
в случая не е сторено. Следователно не са налице условията по чл.12, ал.2 от ОУ към
договора за лизинг да бъдат обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски в случай
на прекратяване на основния договор. Съдът съобразява обаче, че договорът за лизинг е с
изтекъл срок на действие, поради което всъщност всички лизингови вноски се дължат не
заради предсрочната си изискуемост, а заради това, че нормалната им изискуемост е
настъпила. Дали изискуемостта е предсрочна или нормална всъщност няма значение за
делото, тъй като и в двата случая неплатените лизингови вноски са с настъпил падеж и са
дължими от ответника. Доколкото по делото няма данни устройството да е било върнато или
договора за лизинг да е бил прекратен, то договорът е действал през целия уговорен срок и
затова ответникът дължи всички неплатени вноски по лизинга. Във фактура №
**********/05.06.2019г. е записано, че се дължат вноски за лизинг в общ размер на 55.80
3
лева, колкото се търсят и с исковата молба. Този размер според БРС е правилно начислен,
доколкото се търсят общо 19 броя лизингови вноски за периода от 06.2019г. до 12.2020г. на
обща стойност 53.01 лева и отделно една допълнителна вноска за изкупуване на
устройството в размер на 2.79 лева на основание чл.1, ал.2 от лизинговия договор. Следва
решение, с което искът се уважи изцяло, ведно със законната лихва от завеждане на
заповедното дело до изплащането.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът трябва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски в настоящото производство от 555 лева и в заповедното дело от 205 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. С. Д., с ЕГН **********, с
адрес гр. К., ***, че дължи на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, район Младост, жк.“Младост 4“, Бизнес парк София, сграда
6, представлявано от М.С. и Д.К.К. сумата от 98,86 лева /деветдесет и осем лева и
осемдесет и шест стотинки/, представляваща месечни абонаментни такси за предоставени и
таксувани далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги от 31.01.2019г. с
предпочетен номер ***, за отчетния период от 31.01.2019г. до 04.04.2019г., сумата от 55,80
лева /петдесет и пет лева и осемдесет стотинки/, представляваща лизингови вноски по
договор за лизинг от 31.01.2019г. за периода от 06.2019г. до 12.2020г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 16.12.2020г. до изплащане на вземането, които вземания
са присъдени със заповед за изпълнение № 261362/18.12.2020г. на БсРС по ч.гр.дело №
8170/2020г.
ОСЪЖДА Н. С. Д., с ЕГН **********, с адрес гр. К., *** да заплати на „Йеттел
България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район
Младост, жк.“Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от М.С. и Д.К.К.
сумата от 555 лева /петстотин петдесет и пет лева/ съдебно-деловодни разноски в исковото
производство и сумата от 205 лева /двеста и пет лева/ съдебно-деловодни разноски в
заповедното дело.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщението.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4