Р Е Ш Е Н И Е
№ ............./……………………………….,гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, IX-ти тричленен състав, в публично
заседание на осми декември две хиляди двадесет и
втора година в състав:
Председател: Борислав
Милачков
Членове: 1. М.Иванова-Даскалова
2. Станислава Стоева
Секретар: Пенка
Михайлова
Прокурор: Силвиян Иванов
Като разгледа
докладваното от съдия М. Иванова- Даскалова КНАД №2425
по описа за 2022г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 от АПК вр.с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Община Вълчи дол
срещу Решение №98/05.08.2022г.
по АНД №121/2022г. на Районен съд – Девня,
с което е потвърдено НП
№НЯСС-50/28.02.2022г. на Председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор, с което на Община Вълчи Дол е
наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева за нарушение на чл.190а,
ал.2 във вр. с ал.1, т.3 от
Закона за водите на основание чл.200, ал.1, т.39 от Закона
за водите. С решението Община Вълчи дол е осъдена да заплати на ДАМТН сумата от
80лв. за юрисконсултско възнагрждение.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради
нарушение на материалния закон. Поддържа се
развитото и пред РС оплакване, че съставянето на АУАН №
05-188 на 31.08.2021г. в 11:00 часа срещу общината за нарушението е извън
сроковете по чл.34, ал.3 от ЗАНН,
което съставлява съществено нарушение на
административно–процесуалните правила. Административно-наказващият
орган следвало да прекрати административнонаказателното производство с мотивирана
резолюция на основание чл.54, ал.1, т.5 от
ЗАНН. Считат, че при съставяне на протокола за проверката е
участвал представител на административно-наказващият орган и още тогава е бил
известен извършителя на нарушението и са били събрани достатъчно данни за него,
поради което е следвало от тази дата да се изчислява давностния срок за
съставяне на акта и за ангажиране на отговорността на общината за нарушението. Претендира
се отмяната му и вместо него да бъде постановено ново, с което НП да бъде
отменено като незаконосъобразно и постановено при съществено
нарушение на процесуалните
правила. В съдебно заседание се явява юрисконсулт, който
поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът –
Председателят на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор чрез пълномощник депозира
писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Счита
обжалваното решение за законосъобразно,
обосновано и правилно, постановено
съобразно материалния и процесуалния закон. Споделят се
изводите на РС за спазване на давностните срокове в чл.34 от ЗАНН при съставяне
на акта и издаване на НП. правилно РС не установил допуснати съществени
нарушения на правилата при издаване на НП и не установил основания за отмяната
му. Основателно било прието и от РС, че нарушението е извършено с неизпълнение
на предписанието в указания срок, първия ден след който бил 01.05.2021г., а то
и извършителят му са били установени при проверката на 23.06.2021г., от когато
започнал да тече срока за състаяне на акта. АУАН бил издаден на 31.08.2021г. в
рамките на тримесечния срок по чл.34, ал.1, изр.2, предл.1 от ЗАНН, както се възприемало
и в актуалната съдебна практика на съдилищата. Поради това молят Решението на
РС, с което НП е потвърдено да бъде оставено в сила. Претендират присъждане на разноски.
Правят искане адвокатското възнаграждение на насрещната страна да бъде присъдено
в минимума, ако жалбата бъде уважена.
Представителят
на Окръжна прокуратура–Варна дава заключение за неоснователност на касационната
жалба и предлага като правилно и законосъобразно,
съобразено с процесуалните правила и закона решението на районния съд да бъде
оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от активно легитимирана да оспори съдебният акт страна, пред компетентния
съд, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН, Решението на РС подлежи на
касационно оспорване на основанията в чл.348 ал.1 от НПК, като с оглед чл.218 от АПК касационният
съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата
валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. В
жалбата се твърди неправилно приложение на закона – основание за отмяна по чл.348, ал.1,
т.1 от НПК.
При извършената проверка, настоящият състав достигна до
следните изводи:
Решението е валидно и допустимо.
Районен съд — Девня е извършил
проверка на обжалваното
пред него НП №НЯСС-50/28.02.2022г. издадено от Председателя на
ДАМТН и въз основа на преценка по отделно и в съвкупност
на доказателствата по делото установил от фактическа страна, че правилно е установена и
доказана описаната АУАН и в НП фактическа обстановка: на 23.06.2021г. от служители на РО
„НЯСС“ към ГД „НЯСС“ в ДАМТН е извършена проверка
на язовир „Щипско“, собственост на Община Вълчи дол, при която констатирали, че
собственикът не е изпълнил задължителните предписания на комисията за ежегодни
обследвания на техническото и експлоатационното състояние на язовирните стени и
съоръженията към тях, дадени в Протокол № 25/09.06.2020г.:
„Да се почисти от растителност въздушния откос“ със срок
за изпълнение: 30.10.2020г. РС установил, че проверяващите са отчели, че с писмо от
30.10.2020г. на Обл. управител на обл. с админ. център Варна срокът е бил удължен
до 30.04.2021г. РС отчел, че установеното при проверката
е отразено в Констативен протокол №
05-01-49/23.06.2021г. и въз основа на него на 31.08.2021г. е съставен
АУАН, в който в т.1 описаното бездействие в срока на Община Вълчи дол и неизпълнение на
разпореденото почистване на въздушния
откос на язовира е квалифицирано като
нарушение на чл.190а, ал.2 от ЗВ – неизпълнение на предписание по чл.138а,
ал.3, т.5 от ЗВ. РС установил, че АУАН е подписан с възражения, но писмени
такива не били депозирани в срок и въз основа на него на 28.02.2022г. от председателя на ДАМТН издал НП
№ НЯСС-51, в което възприел фактите и
обстоятелствата изложени в акта и правната квалификация
на деянието и на основание
чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ наложил на Община Вълчи дол
имуществена санкция в размер на 1 000лв.
РС потвърдил НП тъй като при проверката му достигнал до
изводите, че НП и АУАН са издадени от компетентни орган, че е спазена процедурата в ЗАНН, че в тях нарушението
е описано ясно и точно от фактическа страна. Възззивният съд заключил, че АУАН и НП са издадени в сроковете
по чл.34 от ЗАНН и изложил подробни мотиви защо счита оплакванията на жалбоподателя в тази връзка за
неоснователни. В решението подробно е обоснован извода за неприложимост на чл.28 ЗАНН с оглед обществената
опасност на конкретното нарушение.
Настоящата инстанция споделя изцяло тези изводи на РС като правилни, законосъобразни, основани
на установените конкретни факти и обстоятелства за нарушението, поради
което препраща към тях на основание чл.221,
ал.2 от АПК. Решението на РС – Девня е постановено при правилно
приложение на относимите разпореди на Закона за
водите и ЗАНН. Неоснователно е
оплакването за неправилно приложение на материалния закон, което съгласно
чл.348 ал.2 от НПК е налице, когато той е приложен неправилно или не е приложен
закон, който е трябвало да бъде приложен. Касационният състав провери
приложението на закона въз основа на фактите, установени от РС с оглед
забраната в чл.220 от АПК за нови фактически установявания. Правилно РС
преценил, че описаното в АУАН и в НП нарушение на чл. 190а, ал.
2 от ЗВ изразяващо се в неизпълнение
на предписание по чл.138а, ал. 3, т. 5 от ЗВ в указания срок е доказано
по категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Неоснователни са развитите отново и в касационната
жалба оплаквания за неспазване на сроковете за съставяне на АУАН за нарушението
и неправилно приложение на чл.34, ал.1 от ЗАНН от РС при формиране на извода за липса на допуснати
съществени нарушения на процедурните правила. Съгласно чл.190а,
ал.2 от ЗВ собствениците на язовирни
стени и съоръжения към тях, какъвто е Община
Вълчи дол за процесния язовир, са
длъжни да изпълняват предписанията по ал.1, т.3 и по чл.138а, ал.3, т. 5 от ЗВ. Правилно РС посочил, че този срок за конкретното
нарушение започва да тече от 23.06.2021г. – когато е извършена проверката на
язовира и е установено неизпълнението на разпореденото, за което е съставен
същия ден констативен протокол. Тримесечния срок от тази дата изтича на
23.09.2021г., поради което основателен е извода, че съставения АУАН №05-188 на 31.08.2021г. е издаден в срока по
чл.34, ал.1 от ЗАНН. Този акт е съставен преди да изтече 1 година от извършване
на нарушението, т.е. от 01.05.2021г., тъй като деянието се състои в бездействие
в определения срок за изпълнение на предписанието за почистване от растителност
на въздушния откос на язовира. Закона за водите предвижда областните
управители да назначават
комисии, които веднъж в годината да извършват
проверки за готовността за безопасна експлоатация на язовирите и съоръженията
към тях по чл.141б, ал.1, т.1 и т.2, а за тези по чл.141б, ал.1, т.3 – веднъж
на три години, които комисии
дават предписания на собствениците на язовири за привеждането им в готовност за безопасната експлоатация и на съоръженията към тях в
нормални, екстремни и аварийни условия на работа, в т.ч. за извършването на
ремонти и други технически дейности за привеждането на язовирната стена и
съоръженията към нея в изправно техническо състояние, като определят срок за
тяхното изпълнение. В конкретния случай задължителното предписание да се
почисти от растителност въздушния откос на язовир
„Щипско“ е дадено с протокол
от комисията по чл.138а, ал.3 от ЗВ, която е определила срок на
изпълнение -
30.10.2020г., а този срок е удължен до
30.04.2021г. Поради това датата
на извършване на нарушението е първият ден, след изтичане на определения срок
за почистването - 01.05.2021г.
Именно тази дата е
посочена в АУАН и в НП за дата
на нарушението, тъй като е първата
възможна дата, на която то
е могло да бъде установено. Поради това
правилно от тази дата е изчислен едногодишния срок в чл.34, ал.1 от ЗАНН, до
който е законосъобразно съставянето на АУАН за нарушението.
Тримесечният срок, регламентиран в същата правна норма е
започнал да тече от 13.07.2021г. – датата на извършване на проверката, при
която е констатирано неизпълнението на даденото с Протокол № 26/09.06.2020 г.
задължително предписание, тъй като на тази дата компетентните длъжностни лица
са установили извършването на нарушението от страна на Община Вълчи дол, респ.
са станали известни на актосъставителя нарушението и нарушителя
по смисъла на чл.34, ал.1 ЗАНН. Същият изтича на 13.10.2021г.
Поради това правилно РС преценил, че съставения на 31.08.2021г.АУАН
№05-189, с който е поставено началото на административнонаказателното
производство по издаване на процесното наказателно постановление, е издаден преди да изтече 1 година от извършване на
нарушението и до 3 месеца от установяване на нарушението и извършителя му –
т.е. при спазване на сроковете в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Правилно е заключено, че
НП е издадено в 6 месечния срок от издаване на АУАН, както изисква чл.34, ал.3
от ЗАНН. С оглед на това неоснователно се оспорват тези изводи в касационната жалба с
твърдението, че тримесечния срок е започнал да тече от датата
на крайният срок за изпълнение на предписанието – 01.05.2021г. Изтичането на срока за изпълнение на предписаниято води
до съставомерност на бездействиято на общината и до започване да тече
1-годишния срок за съставяне на АУАН в чл.34, ал.1 от ЗАНН, но не поставя
началото на 3-месечния срок в чл.34 ал.1 от ЗАНН. Едва
след изтичане на срока, определен за изпълнение на задължителното предписание и
констатиране от страна на компетентно да
състави АУАН за нарушението длъжностно лице на бездействието на
адресата на предписанието започва да тече 3-месечния
срок за съставяне на АУАН по чл.34, ал.1 от ЗАНН.
Правлино РС заключил, че случая не се отличава по
обществената си опасност като маловажен, поради което законосъобразно наказващият
орган издал НП и не приложил чл.28 от ЗАНН. Фактите и обстоятелствата при които
е извършено нарушението не отличават като явно незначителна обществената
опасност на конкретното нарушение и извършителя му. Наложената
имуществена санкция в
минималния размер в
чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ от 1000лв., в който съответства на обществената опасност на
конкретното нарушение и е достатъчна за постигане на целите на превенцията,
поради което правилно РС посочил, че не е налице основание и възможност да бъде
намалена.
По изложените съображения
оплакванията в касационната жалба за неправилно приложение на закона са
неоснователни. Правилно ВРС е приложил ЗВ и ЗАНН като оставил жалбата без
уважение и потвърдил НП и присъдил на ДАМТН сумата от 80лв. за юрисконсултско
възнаграждение. Касационната жалба следва да бъде отхвърлена изцяло като
неоснователна, а Решението на ВРС – да бъде оставено в сила.
При този изход на спора,
своевременно направеното искането в писменото становище на пълномощника на ответника
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. На
основание чл.143 ал.4 от АПК, приложим на основание чл.63д, ал.3 във вр. с ал.1
от ЗАНН касаторът Община Вълчи дол следва да заплати на ответната страна ДАМТН
сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, съгласно
чл.27е от НЗПП във вр. с чл.37 от ЗПП и фактическата и правна сложност на
спора.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал. 2 във вр. чл. 63в от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №98/05.08.2022г. по АНД №121/2022г. по описа на Районен съд –
Девня.
ОСЪЖДА Община Вълчи дол да заплати на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор - гр.София сумата от 80лв./осемдесет лева/ за
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.