Решение по дело №1159/2025 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Заместник-директора на ТД на НАП [населено място] срещу решение № 341/15.05.2025 г. постановено по а.н.д. № 1206/2025 г. по описа на Районен съд - Бургас. Счита решението за неправилно и незаконосъобразно. Не споделя мотивите на районния съд обосновали отмяна на издаденото наказателно постановление. Излага доводи за правилно приложение на разпоредбата на чл.43, ал.6 от ЗАНН в хипотезата на щателно издирване на лицето сочено за нарушител и надлежно спиране на административнонаказателното производство. Иска се отмяна на съдебния акт и потвърждаване на издаденото предупреждение.

Ответникът – „Ава Трейд 2009“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], общ.Средец, обл.Бургас представлявано от управителя М. Н., оспорва касационната жалба като неоснователна и прави искане да бъде оставена в сила първоинстанционното съдебно решение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за оставяне в сила на съдебния акт.

Административен съд - Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд - Бургас е отменил предупреждение № 806520-[рег. номер] от 18.12.2024 г., издадено от Зам.Директор на ТД на НАП, [населено място], с което на основание чл.28 от ЗАНН „Ава Трейд 2009“ ЕООД е предупреден за нарушение на чл.5, ал.4, т.2 КСО. За да отмени предупреждението съдът е приел, че в проведеното административно наказателно производство са допуснати съществени процесуални нарушения, предвид съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя, без той да е надлежно поканен в нарушение на чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, както и при липсата на доказателства за извършено щателно издирване на дружеството по чл.43, ал.6 от ЗАНН и полагане на усилия от страна на наказващия орган за намирането му, преди съставяне на акта в сочената хипотеза.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни. Настоящия съдебен състав счита, че решението на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно.

Съгласно чл.53, ал.1 от ЗАНН, наказващият орган издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно административно наказание, когато установи по несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило, и неговата вина, ако не са налице основания за прекратяване на производството, за прилагането на чл.28 или не е сключено споразумение с нарушителя.

Съгласно чл.28, ал.1 от ЗАНН, за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Съгласно чл.34, ал.3 от ЗАНН, образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шест месечен срок от съставянето на акта.

По отношение на предупрежденията по чл.28, ал.1 от ЗАНН, е приложим срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН, доколкото се пристъпва към неговото издаване, ако в хода на образуваното административнонаказателно производство, след съставянето на АУАН наказващия орган установи, че административното нарушение представлява маловажен случай.

Срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН е давностен, поради което той не тече когато производството е спряно, при наличието на условията на чл.43, ал.6 от ЗАНН, а именно когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен. В случай, че е налице законосъобразно спиране на административно наказателното производство, времето през което то е спряно не следва да се отчита при изчисляване на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН.

В случая, не би могло да се приеме, че административнонаказателното производство е законосъобразно спряно, тъй като от събраните в хода на производството доказателства не се установява да е извършвано изискващото се щателно издирване на лицето. Върховният съд, а впоследствие и ВКС в редица свои решения във връзка с чл.269, ал.3, т.2 от НПК (чл.268, ал.3, т.2 от НПК-отм.) сочи съдържанието на дейността по щателно издирване, което представлява съвкупност от целенасочени, последователни, систематични и активни действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице, по всички допустими от закона и фактически възможни начини. Тази активност следва да се осъществява в продължителен период от време и не се изчерпва с посещение в определен часови интервал и до един и същи адрес, след като лицето не бива откривано там.

АУАН с бланков № [рег. номер]/24.11.2021 г. е съставен по реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН, в отсъствие на нарушителя, след като до дружеството е изпратена покана с изх.№ 02000213344525/16.09.2021 г. и в указания срок негов представител не се е явил.

Щателното издирване на нарушителя, административнонаказващия орган обосновава с две посещения на адрес на дружеството на 12.01.2022 г. и 21.01.2022 г., за които са съставени протоколи № [рег. номер], [рег. номер]/12.01.2022 г. и № [рег. номер], [рег. номер]/21.01.2022 г.

На 21.01.2022г., с отбелязване, на основание чл.43, ал.6 от ЗАНН, административнонаказателното производство е спряно с мотив, че след щателно издирване нарушителят не е открит на посочения от него адрес. На 12.11.2024 г. производството е възобновено, съставеният акт е връчен на нарушителя и въз основа на него е издадено и обжалваното предупреждение.

Тези две посещения на посочения адрес не обосновават извода за извършено щателно издирване, след като не са предприемани други действия по връчване на акта. Липсват доказателства да са извършвани опити за връчване на АУАН чрез общинската администрация или чрез органите на МВР. Изпратената до дружеството покана изх.№ 02000213344525/16.09.2021 г., чрез пощенски оператор да се яви, за да му бъде предявен съставения АУАН е нередовно връчена, видно от отбелязването на обратна разписка №************. По електронен път е изпратена покана до дружеството да се яви за връчване на АУАН едва на 16.06.2022 г., т.е след като производството вече е спряно. Освен това видно от съставените протоколи отбелязано е извършено посещение на „посочения постоянен адрес и адрес за кореспонденция“, но остава неясно посещението на контролните длъжностни лица на кой адрес всъщност е осъществено, доколкото седалището и адреса на управление на дружеството е в [населено място], общ.Средец, съответно адресът за кореспонденция е [населено място], [жк], вх.Б, ет.4, ап.34, а в протоколите е посочено че действията са извършени на адрес [населено място], [жк] бл.518, ет.5, ап.37. Също така, по делото липсват каквито и да е доказателства посредством които да се установи някаква връзка на дружеството с адреса в [жк], поради което не се установява дружеството да е било търсено било то на адреса му за кореспонденция, било то на адреса му по чл.8 от ДОПК, за да се приеме, че действително не е било открито.

С оглед на изложеното, следва да се приеме, че в случая не се установява в хода на административнонаказателното производство да е извършвано щателно издирване на дружеството, поради което прилагането на разпоредбата на чл.43, ал.6 от ЗАНН, е станало при липсата на законовите предпоставки за това.

Предупреждение № 806520-[рег. номер] е издадено на 18.12.2024г., след като към този момент са изтекли повече от шест месеца от датата на съставяне на АУАН – 24.11.2021 г., тоест след изтичане на предвидения в чл.34, ал.3 от ЗАНН давностен срок, без да е налице хипотезата на чл.43, ал.6 от ЗАНН. Това е съществено нарушение на процесуалните правила, което води до незаконосъобразност на постановеното предупреждение и е самостоятелно основание за неговата отмяна, без да е необходимо да се разглежда спора по същество, както правилно е приел и първоинстанционния съд.

С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното, Административен съд - Бургас, ХVІ-ти състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 341/15.05.2025 г. постановено по а.н.д. № 1206/2025 г. по описа на Районен съд - Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.