РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. гр. Хасково, 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20245640200092 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Ж. Д. Ж. от с. А., обл. Хасково, чрез адв. А.
П. от АК - Хасково срещу Наказателно постановление № 22-1253-001711 от
20.10.2023 г. на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
- Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 174, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба” в
размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като на основание Наредба
№ Iз-2539 на МВР на същия са отнети общо 10 контролни точки. В жалбата
се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност и
неправилност на атакуваното с нея наказателно постановление. Оспорва се
описаната в санкционния акт фактическа обстановка и се сочат доводи, че
жалбоподателят не бил тестван по разписания в закона ред, като се оспорва и
годността на техническото средство, като не била доказана и конкретната
1
стойност на концентрацията на алкохол в кръвта. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление на
Началник – група в Сектор „ПП” при ОД на МВР – Хасково, като претендира
и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, редовно призован, не
се явява. Чрез упълномощения по делото процесуален представител – адв. А.
П. заявява, че поддържа жалбата и в хода по същество развива конкретни
съображения за нейната основателност.
Административнонаказващият орган – Началник – група в Сектор
„ПП” при ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител по делото. В съпроводителното писмо изразява становище по
жалбата и моли описаните в нея обстоятелства да не бъдат взети предвид, а
атакуваното с нея наказателно постановление – потвърдено. Възразява, при
условията на евентуалност, за прекомерност на направените от другата страна
разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността , и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 02.10.2023 г., в около 23:24 часа в град Хасково, жалбоподателят Ж.
Д. Ж. от град Хасково, управлявал лек автомобил марка „****”, модел „***“,
с рег. № ****, държава България, собственост на И. Д. Ж. в с. А., обл.
Хасково. По същото време свидетелите С. Щ. Х. на длъжност „****“ Група
„ООР“ при РУ на МВР – Хасково и неговият колега в РУ на МВР – Хасково -
свид. О. Н. Ш., в изпълнение на служебните си задължения, извършвали
обход със служебен автомобил на МВР в с. А., обл. Хасково и след като
възприели движещия се автомобил, управляван от жалбоподателя, решили да
го спрат за извършване на проверка и подали светлинен и звуков сигнал. В
хода на проверката било възприето, че моторното превозно средство било
управлявано от жалбоподателя Ж. Д. Ж., чиято самоличност установили, като
контролните органи поискали съдействие от ОДЧ за проверка на водача за
2
употреба на алкохол. За оказване на такова, на място пристигнал мл. експерт
С. Н. С., командир на отделение в РУ на МВР - Хасково. След като
жалбоподателят Ж. Д. Ж. му бил посочен като водач на моторното превозно
средство, същият бил поканен да бъде тестван с техническо средство –
„Алкотест Дрегер“ 7510 с фабр. № ARPL – 0566 за употреба на алкохол. При
извършване на проверката било установено, че при издишане на въздух от
водача, скалата на техническото устройство отчела концентрация на алкохол
в кръвта 0.83 на хиляда. След положителната проба на жалбоподателя бил
издаден и съответно връчен Талон за медицинско изследване № 116914, като
впоследствие не била взета кръвна проба, тъй като лицето не се е явило в
съответния център на лечебното заведение за даване на кръвна проба в
рамките на предоставеното му време за това – 50 минути.
С оглед тези констатации от страна на контролните органи, срещу
водача Ж. Д. Ж. бил съставен на дата 02.10.2023 г., в сградата на РУ на МВР –
Хасково, където бил отведен след проверката, в негово присъствие, от свид.
С. Щ. Х. Акт за установяване на административно нарушение, серия GA, бл.
№ 970859 за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ЗДвП, който
жалбоподателят подписал, а в съответната предвидена графа, било вписано,
че няма възражения. Такива не са постъпили допълнително и в рамките на
законоустановения срок от връчване на акта, станало на същата дата, според
отбелязването в приложената разписка.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН
фактическа обстановка, като наложил процесната санкция за описаното
нарушение на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, след като пояснил, че
наказанието се налагало за резултата от техническото средство.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите С. Щ. Х. и О. Н. Ш.
относно обстоятелствата, свързани начина на извършване на проверката и
констатациите, до които са достигнали при установяване на
административното нарушение и тези, свързани със съставяне на АУАН, като
еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Същите се
3
основават на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените
факти, включително и най – вече относно факта на извършваната от
жалбоподателя дейност по управление на моторно превозно средство.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по
пътищата, на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява
пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. По
силата на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация
на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или
с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишвания въздух: т. 1. над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда
включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв. и т. 2. над 0,8 на хиляда до
1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.
Следователно, деянието, за което са наложени на жалбоподателя
административни наказания е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление
съдът не констатира такива процесуални нарушения, които да са от
категорията на съществените и поради това да налагат отмяна на санкционния
акт. Съставеният акт за установяване на административно нарушение
формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати
нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето му в присъствие и
връчването лично на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се
запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него.
Възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални
нарушения при привличане към административно – наказателна отговорност
със съставяне на акта за установяване на административно нарушение и при
реализирането й – с издаване на наказателното постановление, освен
бланкетни, следва да се възприемат и за неоснователни, доколкото при
осъществения контрол за законосъобразност, не е установен порок в
дейността във всеки от разгледаните по – горе аспекти, както и при подбора
4
на релативната правна квалификация, която съответства на въведеното
описание на деянието. То, от своя страна, макар и лаконично, е пълно от
гледна точка изискванията на фактическия състав на посочената като
нарушена норма, което пък го прави годно да удовлетвори изискването за
обезпечаване правото на защита на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице в пълен предоставен от
закона обем. Извод, който не се променя от вписването при даване на
правната квалификация, че деянието било извършено от лицето след като
било осъдено с влязла в сила присъда за деяние по чл. 343б, ал. 1 НК, което
освен всичко е въпрос по същество. На следващо място, обжалваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган – Началник –
група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково, овластен по реда
и на основание чл. 189, ал. 12 от Закона за движението по пътищата със
Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.
Наказателното постановление е издадено в кръга на неговите правомощия,
спазени са формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря
на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити,
доколкото важи изнесеното по – горе относно съдържанието на съставения
АУАН, възприето изцяло от наказващия орган и с необходимото уточнение
относно вписания в съставения АУАН факт на влязлата в сила присъда на
лицето, правилно оценен като такъв, без значение за реализиране на
отговорността.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон
доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен
начин. Доказано е че на посочените в АУАН и наказателното постановление
дата и място жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „****, модел
„***“, с рег. № ****, държава България, собственост на И. Д. Ж. в с. А., обл.
Хасково, след употреба на алкохол с отчетена чрез техническо средство
концентрация на алкохол в кръвта 0.83 на хиляда.
Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна
признаците на състава на административно нарушение по чл. 174, ал.1, т. 2,
вр. чл. 5, ал. 3, т.1 от Закона за движението по пътищата, както правилно
деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган. Вмененото
нарушение е формално, на просто извършване и за неговото довършване на се
5
изисква настъпването на допълнителни вредни последици – напр.
причиняване на ПТП. Настъпването или липсата на такива последици
подлежи на преценка при индивидуализацията на наказанието и не е
определящо само по себе си за съставомерността на деянието.
За да бъде осъществен съставът на административно нарушение,
предвиден в цитираната разпоредба, за което жалбоподателят е привлечен и
съответно е реализирана отговорността, е необходимо деецът да управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,8 до
1,2 на хиляда, установено по надлежния ред.
Като елемент от състава на нарушение в закона е посочена точно
определена величина в границата над минимума, за съдържанието на алкохол
в кръвта на дееца – 0,8 промила, очертаващи административнонаказателната
му отговорност по т. 2 на чл. 174, ал. 1 ЗДвП, за разлика от отговорността по
административен ред по т. 1, където минимумът е по – занижен – 0,5 на
хиляда до горния праг на стойността - 1.2 на хиляда, надвишаването на която
обосновава ангажирането на наказателна отговорност. Следователно, точното
й определяне е от съществено значение за характера на отговорността на
дееца. Тази величина следва да се установи по несъмнен начин само с
предвидените от закона средства. Без каквото и да е съмнение е, че
надлежният ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта в
релевантното количество от над 0.8 до 1,2 на хиляда, достатъчно за
съставомерност по текста на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, е медицинско и
химическо изследване и/или с техническо средство, определящо
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания
въздух, респ. този Наредбата № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози и в
случая специалните правила са изцяло съобразени. По делото е доказано по
несъмнен начин, че подсъдимият е употребил алкохол. Факт, който
последният дори обективно не отрича, а и същевременно се потвърждава
недвусмислено и от интерпретацията на отчетените стойностни параметри на
наличния алкохол в кръвта – 0.83 на хиляда, установено чрез субсидиарния
подход за определяне количеството алкохол в кръвта - с техническо средство,
приложим в хипотезите като настоящата, в които лицето на практика отказва
да даде кръвна проба за извършването на лабораторно изследване за
6
определяне концентрацията на алкохол, след като не се е явил в определеното
време в най – близкото лечебно заведение и така е приел показанията на
техническото средство.
С оглед изложеното, установен без съмнение в хода на съдебното
производство, е фактът на употреба от страна на подсъдимия на алкохол и то
в количество, довело до наличие на съдържание на етилов алкохол в
концентрация над допустимата от закона, визирана в разпоредбата на чл. 174,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП, а именно 0.83 на хиляда, като макар да се оспорва
годността на използваното от контролните органи техническо средство,
същата всъщност се установява от представените писмени доказателства за
премината последваща проверка за изправност на средството за измерване -
анализатор на алкохол в дъха.
За да бъде осъществено деянието, според изискванията на фактическия
състав в цитираната норма е необходимо деецът, освен да е употребил
алкохол, в резултат на което концентрацията в кръвта му да бъде над 0.8 до
1.2 на хиляда, да е управлявал моторно превозно средство. Последното налага
анализ, кога всъщност е налице управление на моторно превозно средство,
изпълващо със съдържание основния елемент на изпълнителното деяние на
състава на административно нарушение по чл. 174, ал. 1, вр. чл. 5, ал. 3 от
ЗДвП.
Според дадените разяснения в Постановление № 1 от 18.01.1983 г. на
Пленума на ВС, съставляващо част от съдебната практика по въпроса, имащо
задължителен за съдилищата характер, понятието „управление“, употребено в
чл. 342, ал. 1 от НК, включва всички действия или бездействия с механизмите
и приборите на превозното средство, както и задължителните указания на
оправомощените лица, когато тези действия или бездействия са свързани с
опасност за настъпване на съставомерни последици, независимо дали
превозното средство или бойната или специалната машина се намира в покой
или в движение. Това тълкуване на понятието „управление” настоящият
съдебен състав счита, че би могло и следва да бъде приложено и по
отношение на изпълнителното деяние, визирано в текста на чл. 174, ал. 1 от
ЗДвП. Това приложение обаче следва да е съответно, предвид спецификите от
обективна страна на отделните транспортни престъпления и административни
нарушения.
7
По делото се установи, както от показанията на разпитаните свидетели,
че той именно е управлявал процесния автомобил марка ****“, при
извършване на проверката, наличието на деяние и неговото авторство.
Същото е извършено виновно от дееца при наличието на пряк умисъл, тъй
като той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, знаел е, че
не следва да управлява МПС след употреба на алкохол, но въпреки това е
управлявал автомобила, с което е целял настъпването на общественоопасните
последици от своето деяние.
За извършеното нарушение в разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП е
предвидено кумулативно налагане на наказанията лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца и глоба от 1000 лв.
Правилно наказващият орган е приложил посочената санкционна разпоредба
като относима, с оглед установената стойност на концентрацията на алкохол в
кръвта и на жалбоподателя са наложени наказания именно в предвидените в
нормата размери - глоба от 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 12 месеца. Размерите на наказанията са фиксирани от законодателя
и не подлежат на преценка при индивидуализацията. Съдът счита, че с тях ще
бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и
превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху
обществото. Не е налице порок и в този аспект от дейността на наказващия
орган, поради което издаденото наказателно постановление като правилно и
законосъобразно ще следва да бъде потвърдено от съда.
По отношение на разноските следва да се отбележи, че само една от
страните е отправила искане в тази насока, но с оглед изхода на спора, такива
не следва да бъдат присъждани от съда, като изричен диспозитив в тази
хипотеза не се дължи в постановения съдебен акт, за разлика от случаите, в
които се присъждат разноски по делото.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-1253-001711 от
20.10.2023 г. на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
– Хасково.
8
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
9