№ 3766
гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание
на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Богдана Желявска
при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова
като разгледа докладваното от Богдана Желявска Гражданско дело №
20211100112999 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе пред вид:
Предявен е иск от Л. М. Д., ЕГН ********** и М. А. Д., ЕГН ****, като наследници на
С.А.Д. и А.А.Д., наследници на И.С. Д. и А.А.Д., чрез адв. В. В. и адв. Ц. Р. - В. – САК,
съдебен адрес: София, ул. ****, против СТОЛИЧНА ОБЩИНА, София, ул. Московска № 33,
с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 55 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени вреди - пропуснати ползи, в размер на средната пазарна цена на
наема за имота, който е бил определен като обезщетение, но не предаден на ищцовата
страна, след извършено отчуждаване на техния имот със Заповед РД-40-781/09.07.1985 г., за
периода 21.10.2016 г. до 21.10.2021 г.
В исковата молба се твърди, че ищците са наследници на С.А.Д., ЕГН ********** и А.А.Д.,
ЕГН **********, които са синове на И.С. Д. и А.А.Д..
На 09.07.1985 г. имот, находящ се в гр. София, пл. № 16, кв. ****, Центъра, е отчужден. Със
Заповед РД - 40 - 781/09.07.1985 г. на собствениците е определено обезщетение с имот,
находящ се в „Зона Б-5-3“, Център, и представляващ апартамент № 10 на V етаж в блок 23 с
площ от 78,65 кв.м. Имотът, който е следвало да бъде предоставен като обезщетение, не е
нито изграден, нито предаден. На 27.07.2006 г. със Заповед № РД-41-55 на кмета на
Столична община обезщетението е заменено със следния недвижим имот: апартамент № 8
на V-ти етаж, вход 9Б, заедно с мазе № 8. Към настоящия момент и това обезщетение не
съществува, защото сградата не е построена.
На 01.06.2021 г. ищците са отправили искане до Столична община за произнасяне по
1
случая. Отговорено им е, че е изготвен доклад до Столичен общински съвет за
преобезщетяване на собственици, които не са получили определеното им обезщетение, като
в този доклад са включени и С.А.Д. и А.А.Д..
В тази връзка ищците са предявили настоящия иск.
Представили са писмени доказателства. Поискали са назначаване на експертиза.
В хода по същество молят съда да уважи предявения иск изцяло, като основателен и
доказан. Претендира адв. възнаграждение на процесуалния му представител, на основание
чл. 38 ЗА.
Ответникът СТОЛИЧНА ОБЩИНА оспорва изцяло така предявения иск по основание и
размер. Претендира разноски и ю.к. възнаграждение.
Според него предявеният иск е иск за вреди и, като такъв, е подсъден на административния
съд.
На следващо място заявява, че със Заповед № РД-40-781/09.07.1985 г. на Председателя на ИК
на СНС, на основание чл. 98 ЗТСУ /отм./ в полза на държавата, за 30-то ЕСПУ, в парцел VII
е отчужден имот пл. № 16, кв. 244, м. „Центъра Зона Б-5-3“, ул. „Странджа“ №9, съсобствен
на двадесет и две лица, сред които са и И.С. Д. и А.А.Д.. Въз основа на влязлата в сила
заповед по чл. 98 от ЗТСУ /отм./ е издадена Заповед № РД-41-35 от 27.07.2006 г. на кмета на
Столична община, с която на основание § 9, ал. 1 от ПР на ЗУТ в обезщетение на
наследниците на И.С. Д. и А.А.Д. - А.А.Д. и С.А.Д. е определен конкретен апартамент в бл.
23, ж.к. „Зона Б-5-3“.
За изграждането на блокове 22 и 23 в ж.к. „Зона Б-5-3“ е сключен Договор, с който Столична
община е прехвърлила на „Консорциум Астулидис“ ООД правото на собственост върху
извършено строителство, представляващо незавършени жилищни блокове № 22 и № 23,
УПИ I, кв. 242, заедно с правото на строеж върху недвижим имот - частна общинска
собственост, представляващ УПИ I от кв. 242, м. „Зона Б-5-3“, за изграждане на сграда за
КОО и офис сграда с трафопост, и изграждане на жилищни блокове № 22 и № 23.
Сключеният между Столична община и „Консорциум Астулидис“ ООД договор не е
изпълнен, т.е. блок 22 и 23, м. „Зона Б-5“ не са изградени.
С писмо, изх. № САГ20-ДР00-2149/3/29.06.2021 г. на главния архитект на Столична община,
ищците в настоящото производство били уведомени, че е изготвен проект на доклад до
Столичен общински съвет за преобезщетяване на собственици, които не са получили
определеното им обезщетение.
За промяна в начина на обезщетение - от имотно в парично, каквото искане е посочено в
исковата молба, на основание § 9, ал 1 от ПР на ЗУТ и чл. 103, ал. 5 ЗТСУ ЗТСУ /отм./,
ищците е следвало да представят нотариално заверена молба от отчуждените собственици,
респ. техните наследници/, но, според ответника, такава молба не е постъпвала в Столична
община.
2
Направил е възражение за изтекла погасителна давност за претендирания наем за срока от
21.10.2016 г. до 20.10.2018 г.
Представил е писмени доказателства.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото не се спори между страните, а и се доказва от събраните доказателства, че на
09.07.1985 г. от собствениците И.С. Д. и А.А.Д. е отчужден недвижим имот, находящ се в гр.
София, пл. № 16, кв. ****, Центъра, както и че, след отчуждаването, със Заповед РД-40-
781/09.07.1985 г. им е определено обезщетение с имот, находящ се в „Зона Б-5-3“, Център, и
представляващ апартамент № 10 на V етаж в блок 23 с площ 78,65 кв.м. Няма спор също, че
имотът, който е следвало да бъде предоставен като обезщетение, не е нито изграден, нито
предаден.
По делото не се спори, а и се установява от доказателствения материал, че със Заповед №
РД-41-55/27.07.2006 г. на кмета на Столична община предоставеният като обезщетение имот
е заменен с друг такъв, а именно: апартамент № 8 на V-ти етаж, вход 9Б, заедно с мазе № 8,
като както към момента на предявяване на иска, така и към момента на приключване на
устните състезания, и този имот също не тъй като, защото сградата не е построена.
Установява се, че ищците са наследници на С.А.Д., ЕГН ********** и А.А.Д., ЕГН
********** – синове на И.С. Д. и А.А.Д., собственици на отчуждения имот.
На 01.06.2021 г. ищците са отправили искане до Столична община за произнасяне по
случая, свързан с липсата на обезщетяване във връзка с извършено отчуждаване на имот на
техните наследодатели, във връзка с което с писмо, изх. № САГ20-ДР00-2149/3/29.06.2021 г.
на главния архитект на Столична община, са уведомени за изготвения доклад до Столичен
общински съвет за преобезщетяване на собственици, които не са получили определеното им
обезщетение, като в този доклад са включени и С.А.Д. и А.А.Д..
По искане на ищците съдът назначи, изслуша и прие заключението на съдебно – счетоводна
експертиза. Според вещото лице, средната пазарна цена на имот, равностоен на този, който
отчуждените собственици е следвало да получат в обезщетение, е 140 862,15 евро. За
изготвяне на заключението експертизата е използвала метода на сравнителните аналози,
извършила е справка от интернет – страниците на различните агенции за недвижими имоти
и е извлечена и анализирана статистическа информация на база реализирани сделки за
имоти с аналогично положение и РЗП с предоставения в обезщетение имот. Приета е цена
1 791 евро/кв.м.
По – нататък в заключението си експертът заявява, че понастоящем не може да се ангажира
с определяне на средна пазарна цена на отчуждения със Заповед РД-40-781/09.07.1985 г.
недвижим имот, пред вид факта, че имотът не може да се идентифицира със сега
съществуващите по кадастрален план недвижими имоти, а, заедно с това, от датата на
отчуждаването му са изминали 38 години.
3
И накрая, отново посредством метода на сравнителните аналози са получени статистически
данни и са извършени изчисления, в резултат на които са определени средните месечни
пазарни цени за имоти, аналогични на този, който обезщетените собственици е следвало да
получат за периода 21.10.2016 г. – 21.10.2021 г. Получени са стойности на средния месечен
пазарен наем на жилище с квадратурата на предоставения в обезщетение апартамент в
София, „Зона Б-5-3“, Център. Посочен е наем, съответно: за 2016 г. /4-то тримесечие/ -
393,25 евро, - за 2017 г. – 550,55 евро, - за 2018 г. – 412,91 евро, за – 2019 г. – 432,57 евро, - за
2020 г. – 511,22 евро и за 2021 г. – 452,24 евро.Според вещото лице, общата сума на
пропуснатите ползи /наеми/ за претендирания период на база средни пазарни наемни цени за
всяка отделна година от периода е 55 146, 39 лв.
Изложеното се доказва от събраните по делото и неоспорени от страните писмени
доказателства.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
Според нормата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице, някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД предпоставя, че всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, а според ал.2 на същия текст при всички случай на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за
вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни
действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително - гаранционна функция и
произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са
възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят
възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични
основания за освобождаването им от отговорност.
Когато вредоносните последици настъпват от действие или бездействие на лице, на когото е
възложено да извършва определена работа, то правният субект, който е възложил тази
работа, следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД гаранционно - обезпечителна
отговорност за виновното деяние /действие или бездействие/ на лицата, на които е възложил
съответните действия. Когато при изпълнение на така възложената работа е допуснато
нарушение на предписани правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД.
Следователно, за да възникне обезпечително - гаранционната отговорност на възложителя за
неимуществени вреди, причинени при или по повод на уговорената работа, е необходимо в
обективната действителност да са настъпили следните юридически факти (материални
предпоставки): 1) деяние /действие или бездействие/; 2) противоправност /несъответствие
4
между правно дължимото и фактически осъщественото поведение/; 3) вреди
(неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения или накърняване на
неговия телесен интегритет); 4) причинно-следствена връзка между противоправното
поведение и настъпилите имуществени и неимуществени вреди /вредоносния резултат в
съвкупния съпричинителен процес между явленията в природата следва да е закономерна,
необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение на
делинквента/; 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима
презумпция се предполага и 6) виновното лице да е причинило вредите при или при повод
на изпълнение на възложената работа. Основателността на иска по чл.45 ЗЗД предполага
установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени към конкретната
фактическа обстановка, твърдяна от ищцовата страна.
От ответника бяха направени възражения за неподсъдност на делото и искане за
изпращането му на административния съд, пред вид характера на иска, по които съдът
дължи произнасяне. Съдът намира, че, пред вид факта, че исковата претенция произтича от
деликт и представлява гаранционно обезпечителна отговорност, както бе посочено по –
горе, бидейки същата квалифицирана по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, компетентни да я разгледат и
да постановят съдебен акт по нея са гражданските съдилища. В този смисъл възражението
на ответника е неоснователно и съдът дължи произнасяне по предявения в настоящото
производство иск.
Безспорно бе доказано по делото, че, след отчуждаване на имота от наследодателите на
ищците, последните, както и техните наследници, не са получили определеното им – като
последица от отчуждаването – обезщетение, представляващо недвижим имот –
първоначално един, впоследствие заменен с друг. С оглед на това те, като отчуждени
собственици, търпят вреди от непредоставяне на дължимото обезщетение от ответната
страна в един продължителен период от време. Съдът приема, че в настоящия случай са
налице всички елементи на непозволеното увреждане, съобразно нормата на чл. 45 ЗЗД, а
вината, съобразно ал. 2 на същия текст, се предполага до доказване на противното. С оглед
обезпечителния характер на отговорността на ответника Столична община, съдът приема, че
тя се дължи на действията на негови служители, на които той е възложил работа и, които с
бездействието си са осъществили описания по – горе деликтен състав, което обуславя извода
за основателността на предявената претенция.
По отношение на размера на обезщетението, което се дължи на ищците, съдът намира
следното:
Както са посочили ищците в свое нарочно становище, претенцията за вреди, бидейки такава
от непозволено увреждане, се погасява с изтичането на петгодишен давностен срок и, в този
смисъл, съдът приема възражението на ответника за изтекла погасителна давност за периода
21.10.2016 г. – 21.10.2018 г. за неоснователно.
Размерът на обезщетението, представляващо пропуснати ползи, равняващи се на пазарния
5
наем на имота за периода 21.10.2016 г. – 21.10.2021 г., който е бил определен за
предоставяне, но не предаден на ищцовата страна, на базата на сходни имоти със същото
разположение и квадратура, е определен от приетото и неоспорено заключение на вещото
лице и той възлиза на 55 146,39 лв.
Като съобрази всичко това, съдът намира, че претенцията на ищците следва да бъде уважена
в пълен размер така, както е предявена – за сумата 55 000 лв.
Пред вид изхода на спора на адвоката на ищците адв. В. В. следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 ЗА, в размер 5 050 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, София, ул. Московска № 3 да заплати на Л. М. Д., ЕГН
********** и М. А. Д., ЕГН ****, чрез адв. В. В. и адв. Ц. Р. - В. – САК, съдебен адрес:
София, ул. ****, на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 55 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени вреди - пропуснати ползи, в размер на средната
пазарна цена на наема за имота, който е бил определен като обезщетение, но непредаден на
ищцовата страна, след извършено отчуждаване на техния имот със Заповед РД-40-
781/09.07.1985 г., за периода 21.10.2016 г. до 21.10.2021 г.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА да заплати на адв. В. В., САК, София, ул. ****, адв.
възнаграждение, на основание чл. 38 ЗА, в размер 5 050 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6